„Операцията мина успешно, но пациентът почина“ — с горчива ирония си каза Лукас.

Даяна сякаш прочете мислите му и се опита да го отклони от темата:

— Лейтенант Хънтър, би трябвало да ме попиташ дали не противоречи на лекарската етика да ти разкривам подробности от поверителен разговор между пациент и психиатър. Направих го по молба на Бес Чандлър.

— Майката на Гейлън! — изумено възкликна той.

— Да. Гейлън я беше посочила като своя най-близка родственица.

— Посочила е Бес Чандлър, а не мен — прошепна Лукас.

— Разбира се, та нали още не си й съпруг. От правна гледна точка е невъзможно да те посочи за свой родственик, след като нямате сключен брак. Освен това е искала да те изненада.

„Не е вярно! — мислено извика той. — Ако операцията излезеше неуспешна, Гейлън завинаги щеше да изчезне от живота ми!“

— Бес Чандлър е пристигнала в Бостън едва днес сутринта. Била е на учителска конференция в Канзас, късно снощи се е върнала у дома и е намерила на телефонния секретар няколко съобщения от лекуващия лекар на Гейлън. А тази сутрин, още щом отишла в болницата, попитала за теб. Настояла да те уведомят за операцията въпреки желанието на Гейлън да я запази в тайна.

— Сигурно са разговаряли по телефона и Гейлън й е разказала за мен — предположи Лукас.

— Грешиш. Доколкото разбрах, не са се чували от години, но Бес с интерес следяла кариерата на дъщеря си дълго преди да се прочуе в цялата страна около случая с Казанова. Освен това щастливата развръзка на трагедията беше разгласена от всички медии, имам предвид вашия годеж. Колегите тъкмо се питали кой да те информира за състоянието на Гейлън, когато им позвъних. Бес Чандлър им била разрешила да споделят с мен проблема, а аз да ти разкажа всичко.

Даяна долови, че той е напрегнат като пружина, че изгаря от желание час по-скоро да бъде при любимата си, ала все пак го попита:

— Имаш ли въпроси?

— Не — отвърна той, макар не цялото му същество крещеше: „Да, имам! Защо го стори, Гейлън, защо?“. Но и сам знаеше отговора — тя го обичаше безпределно, любов като нейната позволява на мечтите да се сбъднат… но може и да е разрушителна. — Благодаря за всичко, Даяна.

— Длъжница съм ти… Наруших лекарската етика. Всички колеги от Общинската болница чувстват вина за случилото се.

— Ако тя се бе обърнала към теб, нямаше да уредиш постъпването й в бостънската клиника.

— Имаш право — призна Даяна, — въпреки че Гейлън бе идеалната кандидатка и от медицинска, и от емоционална гледна точка, защото искрено я обичаш. Знаех, че именно заради силната ти любов връзката помежду ви няма да бъде разрушена от грозните белези. Не виждах причина Гейлън да се излага на излишен риск.

* * *

Таксито наистина чакаше пред небостъргача от гранит и стъкло. Лукас предложи на Даяна да минат през болницата, откъдето той щеше да продължи към летището. Но лекарката заяви, че предпочита да се върне на работа пеш. Искало й се да размисли как да накаже младия стажант.

След като таксито потегли, Лукас помоли шофьора да се отбият в един театър на Бродуей, където се репетираше семейна драма.

Залата тънеше в мрак, прожекторите осветяваха само сцената. Но Лукас Хънтър притежаваше способността да вижда в мрака, което бе и божи дар, и проклятие. През този февруарски ден Лорънс Кинкейд сякаш също бе надарен с необикновено зрение. Дори в тъмнината на залата видя изражението на Лукас, което му напомни за кошмарната нощ преди много години. Тогава малкият Лукас бе влетял в кабинета му и използвайки жестомимичния език, беше предал отчаяното съобщение: „Джени е в опасност. Моля те, побързай!“.

Не проговориха. Не си казаха нищо и с жестове.

Лукас се обърна и тръгна към изхода, а Лорънс го последва като през онази фатална нощ, когато смъртта на Джени бе разбила живота им.

Двайсет и осма глава

— Той я обича с цялото си сърце — промълви Бес Чандлър, обръщайки се към Лорънс.

По време на полета до Бостън Лукас беше разказал на човека, който му бе по-близък от баща, за отчуждението между Бес и Гейлън и за причината, поради която са се разделили. Гласът му беше изпълнен с горчивина, подсилвана от страха му за живота на любимата и от чувството му за вина.

Докато Лорънс го слушаше, постепенно в съзнанието му се оформяше образът на Бес Чандлър. Нямаше представа за външността й, но бе сигурен, че е суетна егоистка, капризна и вятърничава жена. „Дали е осъзнала какво зло е причинила на дъщеря си?“ — запита се и реши, че дори да е размишлявала за случилото се, не се е почувствала виновна и се е опитала да го забрави.

Ала още като влязоха в стаята на Гейлън, той установи, че си е съставил погрешно мнение за Бес. Тя седеше до леглото на дъщеря си и държеше ръката й. Цялото й същество излъчваше обич и отчаяно желание да бъде до скъпото си дете.

Но щом видя Лукас, тя безмълвно му отстъпи мястото си. Изражението й подсказваше, че изпитва благодарност и облекчение от появяването на човека, който сега беше най-необходим на дъщеря й. На излизане се обърна, поколеба се за миг, сетне се отправи към чакалнята.

Лорънс, който искаше да остави Лукас сам, я последва.

Бес Чандлър стоеше до прозореца и се взираше навън. Бе потънала в размисъл и дори не забелязваше присъствието му.

Той безмълвно я наблюдаваше и си мислеше колко погрешна е била представата му за нея. Бес Чандлър навярно бе на около петдесет, с няколко години по-млада от него, но стройната й фигура и жизнеността й й придаваха почти младежки вид.

Лъскавата й черна коса, прошарена със сребристи нишки, беше късо подстригана. Около светлосините й очи имаше едва забележими бръчици като у човек, който често се усмихва. Но сега не се усмихваше, а печално се взираше през прозореца в падащия мрак.

Лорънс си я представи сияеща от щастие, усмихната и ведра и внезапно проумя истинската й същност.

Сякаш я видя да води из горите малък отряд момичета, с които споделя възхищението си от природните красоти. А по-късно, след като им е показала как да опънат палатките и да стъкнат лагерния огън, всички сядат около буйните пламъци и Бес Чандлър започва да разказва не ужасяващи истории за призраци и духове, а вълшебни приказки.

Сигурен бе, че момичетата са я обожавали и са били готови да я следват навсякъде, защото тази жена бе жизнена, весела и най-вече с добро сърце. Погледът й като че казваше: „Елате, елате всички. С голяма компания е по-весело. Ще се забавляваме от сърце и нищо лошо няма да ви се случи, обещавам!“.

Бес Чандлър беше олицетворение на жената — майка… която обаче не бе успяла да опази собственото си дете.

Когато тя се обърна и без предисловие заговори за обичта на Лукас към дъщеря й, Лорънс долови скръбта й от непоправимата загуба. Години наред бе живяла разделена от най-скъпото си същество, не можеше да върне времето назад и да започнат отново.

Лорънс си спомни какво бе казал Лукас по време на полета до Бостън — че Гейлън е изпитвала необходимост да се срещне с майка си, че нещо като магнит я е притегляло към родния й град. Знаеше какво е предизвикало могъщото притегляне.

— Да — едва чуто промълви той. — Лукас много обича Гейлън. Ти също, нали?

— Разбира се — прошепна Бес. — Разбира се. Но тя не го знае.

— Мисля, че грешиш. След операцията е възнамерявала да се върне в родния си град и да се срещне с теб.

Топлите сини очи се разшириха от изненада, в погледа й проблесна надежда.

— Така ли? Сигурен ли си?

— Казвам самата истина. Независимо от злополучната история с Марк дъщеря ти не е забравила колко щастливи сте били заедно.

Бес беше зашеметена от новината, но надеждата в погледа й не помръкна. Както Дороти, героинята на Франк Баум, която също бе от Канзас, тя разбра, че е срещнала истински вълшебник.

— Нима знаеш за Марк?

— Гейлън е разказала на Лукас за случилото се, а той го сподели с мен.

Очите й помръкнаха, искриците на надеждата угаснаха, гласът й прегракна от вълнение:

— Знаеш ли дали Марк… й е сторил нещо? Преди нощта, когато ги заварих заедно…

— Не — прекъсна я Лорънс. — Дотогава изобщо не я бил докосвал. Често отивал в стаята й, оглеждал я, подигравал й се заради уж неугледната външност, но и с пръст не я е пипнал.

— Слава богу! — облекчено възкликна тя, сетне в гласа й се прокраднаха горчиви нотки. Явно чувстваше вина заради случилото се. — Било е… ужасно! Само като си помисля, че допуснах този човек в дома си… в дома на Гейлън… не намирам оправдание на постъпката си.

— Не бъди толкова сурова към себе си. Не си знаела какво става, нали?

— Не! Не! Като ги видях заедно, останах потресена. Разбира се, Марк направи всичко възможно да ме убеди в неговата версия.

— Надявам се, че не е успял.

— Не съм глупачка, въпреки че известно време бях заслепена от чувствата си към него. През онази фатална вечер отначало бях толкова поразена, че изобщо не чувах думите му. Ала като се опомних, за пръв път прозрях какъв човек съм приела в дома си… — Сините й очи потъмняха. — Как е възможно да съм била толкова заслепена!

„Заслепена!“ — повтори наум Лорънс. Думата го жегна като нажежено желязо, припомняйки му дългите месеци след смъртта на Джени, когато бе забравил за Лукас и неволно го беше прогонил.