— Съжалявам, че не мога да ти помогна — каза му Джулия, когато й телефонира. — Последното й обаждане беше преди няколко дни. Съобщи ми, че ще бъде в нашето градче след около седмица. Щяла да пътува по обиколен маршрут, трябвало й време да обмисли бъдещето.
— Каза ли още нещо?
— Да — че те обича с цялата си душа. Гейлън има златно сърце, толкова е всеотдайна…
— Зная — прошепна Лукас. — Зная.
Измина още един ден. И още една нощ. Но от любимата му нямаше ни вест, ни кост. Лукас се чувстваше безкрайно самотен, душата му се изпълваше със страх.
Тъкмо когато беше надвил колебанието си и се готвеше да се обади на Бес Чандлър, чу звънеца на домофона. Изтича до апарата и чу гласа на доктор Стърлинг:
— Аз съм, Даяна. Имам новини за Гейлън. Удобно ли е да се…
Лукас вече беше натиснал бутона за отключване на стоманената външна врата.
Двайсет и седма глава
— Къде е тя? — възкликна нетърпеливо, когато лекарката пристъпи в мраморното фоайе.
— В болница в Бостън. Не се тревожи, това е една от най-добрите клиники в света.
— Защо е там? Какво се е случило?
— Преди два дни е претърпяла операция, но още не е дошла в съзнание.
— Трябва да бъда до нея!
— Така и предположих. Самолетът за Бостън излита от „Ла Гуардия“ в един и петнайсет. Запазих ти място, а таксито, с което дойдох, чака долу. Разполагаме с достатъчно време да ти съобщя каквото знам и да отговоря на въпросите ти. Сигурна съм, че пътуването до Бостън ще ти се стори безкрайно, но след като са ти известни фактите, ще можеш да се съсредоточиш.
— Имаш право, Даяна. Моля те, разкажи ми всичко, не крий нищо от мен!
— Добре. Ще започна с това, че в момента състоянието й е стабилно. Жизнените й показатели са нормални, дишането — също. Изглежда като заспала, но всъщност е нещо по-сериозно… — Лукас понечи да я прекъсне, но тя го спря с жест и продължи: — Лекарите, които са сред най-добрите специалисти в света, са проучили всички възможни неврологични параметри и не са открили абсолютно никакви признаци за мозъчно увреждане. За каквото и да било увреждане. Гейлън още не е излязла от упойка, но лекарите се надяват това да се случи всеки момент. Може би вече ще е в съзнание, когато пристигнеш в Бостън.
„Как се е озовала там? — тревожно се питаше Лукас. Сърцето му се сви от лошо предчувствие. — Маршрутът за Канзас не минава през Масачузетс.“
— Да не е станала жертва на катастрофа?
— Не, престани да се тревожиш! Действала е според добре подготвен план, за който изобщо не подозирах. Замислила го е в нощта, преди да я изпишат от Общинската болница, когато за пръв път се е осмелила да огледа нараняванията от ножа на Брандън и е видяла обезобразеното си тяло.
— Но…
— Знам какво си мислиш. Всички предполагахме, че тя знае за състоянието си, за това, какво й е сторил психопатът.
— Но Гейлън твърди, че си спомня всичко, че нито за миг не е губила съзнание. — Спомни си как очите й бяха широко отворени, докато Брандън нанасяше жестоките поражения на плътта й. — Знае какво се е случило.
— И да, и не. Имала е усещането, че Брандън я залива с топла течност, но не е чувствала болка, затова е решила, че съзнанието й й е изиграло лоша шега, че онова, което си спомня, не се е случило в действителност. Едва когато заговорих за сериозните й наранявания, е разбрала, че наистина ги има, но дори тогава не е осъзнавала, че убиецът я е кълцал с нож. Мислила си е, че по гърдите й има изгаряния и тъй като не е изпитвала болка, решила, че не са фатални. А може би — едва чуто промълви Даяна — дълбоко в себе си е знаела истината, но се е страхувала да застане срещу огледалото. Когато все пак е видяла какво й е причинил Брандън, помолила телефонистката да я свърже с дежурния в отделението по пластична хирургия. Ще ти спестя подробностите и ще ти кажа само, че попаднала на лекар — стажант, който известно време бил работил в клиниката в Бостън и бил чувал за нова и многообещаваща оперативна техника, експериментирана там.
— Експериментирана… — прошепна Лукас.
— Не забравяй, че изследванията се провеждат чрез експерименти, Лукас. Напредъкът на медицината и в частност на хирургията е невъзможен без изследователска дейност. Освен това експериментите не са толкова рисковани, тъй като провеждането им се разрешава само след многогодишни проучвания.
— Разкажи ми по-подробно — помоли той и си помисли: „На какви експерименти се е подложила скъпата ми Гейлън?“.
— Вече обясних и на теб, и на бъдещата ти съпруга, че традиционният подход към премахването на белезите е да се изчака раните напълно да заздравеят. Понякога дори след сериозни наранявания остават почти невидими белези. Традиционният подход обаче изисква време. Пациентът трябва да се въоръжи с търпение в продължение на месеци, дори години.
— А експерименталният? — едва чуто попита той.
— Привържениците му настояват, че трябва да се приложи до десет дни след нараняването, докато тъканите реагират най-активно, дори — бих казала — агресивно. В повечето случаи се извършва хирургическа ресекция на прекалено бързо заздравяващата тъкан. После мястото се третира със специална смес, която прави по-умерена ответната реакция на организма. В случаите, в които оказва желаното въздействие, не остават никакви белези.
— А какво става в случаите, когато не помогне?
— Има опасност да останат по-дълбоки белези…
— Продължавай.
— … които не подлежат на отстраняване чрез повторна операция…
— Какво още, Даяна?
— Възможно е поради прекъсване на съседни нервни окончания пациентът да изпитва силна болка. Хронична болка.
Лукас тихо изруга. Тя не чу думите му, но тонът му беше достатъчно красноречив.
— Гейлън е знаела какъв риск поема.
— Как й е хрумнало да се поведе по ума на някакъв стажант?
— Случаят е съвсем различен. Но ако ти послужи за утеха, ще ти кажа, че въпросния стажант го очакват големи неприятности, задето не се е обърнал към лекуващия лекар на Гейлън, тоест към мен. Не е трябвало дори да обсъжда въпроса с пациентката, която не бил виждал дотогава, камо ли да взима решения. Ала след като разговарял с Гейлън, нашият умник телефонирал в Бостън и уговорил да я приемат в клиниката. Не подозирах нищо и едва днес научих за намесата на стажанта, който се поинтересувал дали колегите от Бостън са ме информирали за състоянието на пациентката. Навярно е предполагал, че тя е споделила с мен намеренията си. Обещала му била, че непременно ще разговаря с мен. Разбира се, стореното от него е непростимо, но аз поемам отговорността.
— Сигурно наистина му е обещала да ти каже — горчиво промълви Лукас. — Но изобщо не е възнамерявала да ти се обади, за да не издадеш плановете й пред мен.
— Искала е да те изненада, Лукас. Убедена съм, че това е истинската причина, още повече че именно нея е изтъкнала пред психиатъра.
— Психиатър ли? Какъв психиатър?
— Консултациите с психиатър са препоръчителни дори при козметичните пластични операции, а при експерименталните са задължителни… поради минималния риск…
— Хората от изследователския екип отказват да приложат експерименталната техника върху пациенти, които поради една или друга причина не харесват външността си, така ли?
— Точно така. Не оперират и хора, които очакват да станат неузнаваеми или които не са в състояние да понесат стреса от евентуалната неуспешна хирургическа намеса.
— Психиатърът е преценил, че Гейлън има основание да желае операцията, тъй като годеникът й не понася да докосва ужасните й белези, така ли?
— Грешиш. Тя не е изтъкнала тази причина, пък и колегата нямаше да я приеме. Гейлън знае, че я обичаш, че няма да я разлюбиш дори ако е обезобразена. Психиатърът също е разбрал чувствата й. Но, Лукас, тя те обича лудо. Не е искала Брандън да бъде част от живота ви, да хвърля сянка върху любовта ви. Не е искала белезите по тялото й да напомнят и на двама ви за безумеца.
Лукас си каза, че Даяна не подозира истината — Гейлън се е подложила на рискована операция само заради него, за да му спести бъдещи душевни страдания.
— Какво ще се случи, ако експериментът се окаже неуспешен, Даяна? Ако белезите са по-грозни отпреди и е невъзможно да се отстранят оперативно, ако Гейлън е обречена да живее в мъки до края на дните си? Психиатърът попитал ли я е какво ще се случи тогава?
— Разбира се — това е най-важният въпрос. Гейлън отвърнала, че сватбата ви ще се състои на уречената дата, защото любовта ви е по-силна от злото у Брандън.
— Той повярвал ли й е?
— Да.
Лукас стисна клепачи и си каза: „Скъпа моя, значи си се научила да прикриваш мислите и чувствата си, да лъжеш, за да ми спестиш бъдещи страдания.“ Тя няма да се върне при него, ако експериментът е неуспешен. Няма да му позволи до края на живота си да бъде измъчван от гледката на тялото й, което убиецът бе обезобразил, за да му отмъсти.
— Лукас, чуваш ли ме?
Той тръсна глава и отвори очи. На Даяна й се стори, че наднича в две бездни, изпълнени с непрогледен мрак.
— Гейлън ще дойде в съзнание. Ще ти кажа и още нещо, въпреки че сигурно не те интересува — съобщиха ми, че никога досега не са имали толкова обнадеждаващ резултат. Тя без колебание се е подложила на операцията, защото е знаела, че ще бъде успешна.
"Пламък и лед" отзывы
Отзывы читателей о книге "Пламък и лед". Читайте комментарии и мнения людей о произведении.
Понравилась книга? Поделитесь впечатлениями - оставьте Ваш отзыв и расскажите о книге "Пламък и лед" друзьям в соцсетях.