— Толкова се радвам! — възкликна Диана с детски ентусиазъм. — Знаех си, че ще склониш. Още утре ще го пуснем по факса.

Късно същата вечер Тереза написа на ръка началните редове на един лист за писма, който намери в чекмеджето на бюрото в малкия домашен кабинет. След като приключи, се прибра в стаята си, остави двата листа на нощното шкафче и се пъхна в леглото. Тази нощ спа на пресекулки.

На следващия ден Тереза и Диана отидоха в Чатам и копираха писмото. Тъй като нито една от двете не си беше донесла портативния компютър, а Тереза беше настояла колонката ѝ да не включва никаква допълнителна информация, това беше най-логичното нещо, което можеха да направят. Когато материалът беше готов, те го пуснаха по факса. И той щеше да излезе в утрешния вестник.

Остатъкът от деня двете прекараха почти както предишния — обиколки по магазините, на плажа, в непринудени разговори и вкусна вечеря. Когато вестникът пристигна рано на другата сутрин Тереза първа го прочете. Беше се събудила рано и направи обиколките си, преди Диана и Брайън да бяха станали. Взе вестника и зачете колонката си.

„Преди четири дни, докато бях на почивка, слушах стари песни по радиото, между които беше и «Писмо в бутилка» в изпълнение на Стинг. Прочувственият му глас ме подтикна към действие и аз се втурнах към плажа с надеждата да намеря такава бутилка. Само след минути наистина намерих една и представете си! — в нея имаше писмо. Откровено казано, чух тази песен много по-късно, но си го измислих за по-голям ефект. Но на другата сутрин наистина намерих бутилка с дълбоко затрогващо писмо в нея. Не съм в състояние да си го съчиня и макар че то не е нещо, за което бих писала във време, когато вечната любов и взаимната обвързаност са на изчезване, надявам се, че и вие като мен ще го намерите за съдържателно.“

Останалите редове на рубриката включваха самото писмо. Когато Диана седна с Тереза да закусят, тя също побърза да прочете материала, преди да се заеме с нещо друго.

— Великолепно! — възкликна тя, когато свърши — Напечатано ми звучи дори по-добре, отколкото си представях. Ще видиш, че сега ще бъдеш затрупана с писма.

— Мислиш ли?

— Абсолютно. Сигурна съм.

— Повече от друг път?

— С цели камари повече. Имам такова чувство. Всъщност днес ще се обадя и на Джон. Ще го накарам да го пусне по ефира няколко пъти тази седмица. Ти дори можеш да го предложиш и на някои неделни издания.

— Ще видим — отвърна Тереза и отхапа залък от хлебчето, колебаейки се дали да повярва на Диана, но при всички случаи гореше от любопитство.

3

В събота, след осем дни почивка, Тереза се върна в Бостън.

Отключи вратата на апартамента си и когато я отвори, Харви се втурна към нея откъм банята. Отърка се в краката ѝ, мъркайки тихо, и Тереза го взе подмишница и тръгна към хладилника. Извади отвътре парченце сирене и му го подаде в шепата си. Докато го галеше с другата си ръка по главата, мислено благодари на съседката си Ела, задето се беше съгласила да се грижи за него в нейно отсъствие. След като излапа сиренето, Харви скочи от ръцете ѝ и закрачи бавно към плъзгащите се врати, водещи към задния балкон. В апартамента беше задушно поради дълго неотваряните прозорци и тя разтвори широко вратите, за да проветри.

След като си разопакова багажа и си взе от Ела ключа и пощата, си наля чаша вино, включи стереоуредбата и пъхна компактдиска, който си бе купила от Кейп Код. Докато звуците на джаз изпълваха стаята, тя започна да преглежда пощата си. Както обикновено, се състоеше предимно от сметки и тя ги отдели настрана.

На телефонния ѝ секретар имаше записани осем съобщения. Две бяха от мъже, с които беше излизала преди време — молеха я да им се обади. Тя поразмисли, но реши, че няма смисъл. Никой от двамата не ѝ харесваше особено, а не ѝ се излизаше само защото имаше празнота в графика ѝ. Бяха я търсили също майка ѝ и сестра ѝ и тя си записа да им позвъни. Кевин не се беше обаждал. Той вече плаваше със сал и с баща му опъваха палатка някъде във вътрешността на Аризона.

Без Кевин домът ѝ беше необичайно тих. И подреден, естествено, и това донякъде я облекчи. Не беше лошо да се прибираш вкъщи и от време на време да трябва да чистиш само след себе си.

Замисли се за двете седмици отпуска, които ѝ оставаха да ползва тази година. Ще отидат с Кевин някъде на море за малко, както му беше обещала. И пак щеше да ѝ остане още една седмица свободна. Може би ще я използва по Коледа, но пък тази година Кевин щеше да прекара коледната си ваканция с баща си, така че няма смисъл да я взима тогава. Никак не обичаше да остава сама по Коледа — най-любимия ѝ празник, — но нямаше друг избор и беше излишно да размишлява над това. Може да замине за Бермуда или Ямайка или някъде другаде край Карибите, но пък не искаше да тръгва сама, а не знаеше с кого да отиде. Вероятно Джанет щеше да има тази възможност, но беше съмнително. Трите ѝ деца непрекъснато ѝ запълваха времето, а Едуард едва ли би могъл да си вземе почивни дни. Би могла да използва седмицата, за да свърши някои неща по апартамента, за които отдавна се канеше… но щеше да е направо загубено време. Кой прекарва отпуската си в боядисване и лепене на тапети!

Накрая престана да крои планове и реши, че ако нищо по-вълнуващо не ѝ дойде наум, ще я остави за следващата година. Тогава може да заминат с Кевин за две седмици на Хаваите.

Тя си легна и взе романа, който бе започнала да чете в Кейп Код. Четеше бързо, без да се разсейва, и мина стотина страници, преди да ѝ се доспи. В полунощ загаси лампата. Същата нощ сънува, че се разхожда по пуст плаж, макар да не знаеше как беше попаднала там.


В понеделник сутринта завари бюрото си отрупано с поща. Имаше може би двеста писма, а в по-късните часове на деня раздавачът донесе нови петдесетина. Още щом влезе в редакцията, Диана посочи гордо към купчината.

— Нали ти казах? — усмихна се тя.

Тереза помоли да не я свързват, ако я търсят по телефона, и се залови да отваря писмата. Без изключение всички бяха в отговор на публикуваното в рубриката ѝ писмо. Повечето бяха от жени, а писаните от мъже я изненадаха с еднаквото си мнение. Всеки споделяше колко бил развълнуван от анонимното писмо. Много я питаха дали познава автора, а неколцина жени пишеха, че ако той е сам, са готови да се омъжат за него.

Установи, че почти всяко неделно издание в страната беше публикувало материала ѝ и затова имаше и писма отдалече, като от Лос Анджелис например. Шестима мъже заявяваха, че те са писали писмото, а четирима от тях дори настояваха да получат хонорар, като единият направо заплашваше, че ще се обърне към съда. Но когато сравни почерците им, видя, че нито един от техните дори слабо не приличаше на оригиналния.

В обедната почивка отиде да хапне в любимия си японски ресторант. Двама мъже на съседната маса я заговориха и ѝ казаха, че били прочели писмото в рубриката ѝ.

— Жена ми го беше залепила на хладилника — поясни единият и Тереза се разсмя на висок глас.

До края на работния ден тя прегледа по-голямата част от купа с писма и това я изтощи. Още не бе изготвила следващия си материал и усети, че напрежението започва да стяга тила ѝ, както обикновено, когато наближаваше крайният срок. В пет и половина се залови да напише нещо за заминаването на Кевин и как се чувства самата тя по този повод. Потръгна по-добре, отколкото очакваше и малко ѝ оставаше да го довърши, когато телефонът иззвъня.

Беше секретарката в приемната на редакцията.

— Здравей, Тереза! Не съм забравила, че ме помоли да не те свързвам и изпълних молбата ти, но да ти кажа право, никак не ми беше лесно — днес те търсиха около шейсет пъти. Телефонът направо прегря.

— Кой ме търси сега?

— Една жена, която звъни за пети път днес и каза, че се е обаждала два пъти и миналата седмица. Не си казва името, но вече я познавам по гласа. Настоява да говори с теб.

— Можеш ли да я помолиш да остави името си?

— Опитах, но тя настоява на своето. Готова била да изчака на телефона, докато имаш минута време да я изслушаш. Казва, че се обажда от друг щат и трябвало обезателно да говори с теб.

Тереза се позамисли за миг и погледна екрана пред себе си. Материалът ѝ беше почти готов, оставаше да се допишат още два абзаца.

— Защо не я помолиш да си остави телефона и аз ще ѝ се обадя?

— И да я помоля, няма да ми го каже. Много уклончиво отговаря.

— Разбра ли за какво ме търси?

— Нямам представа. Но говори смислено. Не е като повечето други, които се обаждаха днес. Един мъж дори ми направи предложение за женитба.

Тереза се разсмя.

— Добре, кажи ѝ да изчака. След малко ще вдигна телефона.

— Добре.

— На коя линия е?

— На пета.

— Благодаря.

Тереза довърши бързо материала си. Смяташе да го препрочете веднага щом приключи с телефонния разговор. Вдигна слушалката и натисна бутона за пета линия.

— Ало?

Последва кратко мълчание. После мек, мелодичен женски глас попита:

— Тереза Осбърн ли е?

— Да, същата. — Тереза се облегна назад и започна да усуква тънък кичур от косата си.

— Вие ли написахте колонката с писмото в бутилка?

— Да. С какво мога да ви бъда полезна?

Жената отново замълча. Тереза чуваше дишането ѝ и предположи, че умува какво да отговори. След малко попита:

— Може ли да ми кажете имената в писмото?

Тереза затвори очи и престана да навива кичура си. Още една любителка на сензации, помисли си тя. Отмести отново поглед към екрана и започна да преглежда материала си.

— Не, не мога, съжалявам. Не желая тази информация да става обществено достояние.

Жената отново се смълча и търпението на Тереза започна да се изчерпва. Продължи да изчита първия абзац на екрана. Гласът от другия край на линията изненадващо настоя:

— Моля ви, трябва да ги науча.

Тереза отмести поглед. Долови неподправена искреност в гласа. И още нещо, но не можеше да определи какво точно.