— Жалко.

— Защо?

— Ами надавах се да се срещнеш с някой интересен човек тази седмица.

— Ти също си интересен човек.

— Знаеш какво имам предвид. Много ми се ще да си намериш тук някой подходящ мъж. Някой, който да ти вземе акъла.

Тереза я изгледа с изненада.

— Какво те наведе на тия мисли?

— Слънцето, океанът, ветрецът… знам ли! Може би умът ми пръска навън излишна радиация.

— Честно казано, Диана, изобщо не се заглеждам в никого.

— Изобщо ли?

— Ами кажи-речи, да.

— Аха!

— Не го прави толкова на въпрос. Не е минало кой знае колко много време от развода ми.

Тереза изчисти шестица каро и Диана я взе, преди да изчисти тройка спатия, после заговори като майка ѝ, когато разговаряше с Тереза на същата тема:

— Това са три години. Не се ли виждаш тайно с някого и да го криеш от мен?

— Не.

— С никого?

Диана си взе карта от купчината и изхвърли четворка купа.

— Да. Но знаеш, че не съм единствената. В днешно време е трудно да се правят запознанства. Не е както някога, когато бях по-свободна и често излизах.

— Да, така е. Ама като знам колко много можеш да предложиш… Сигурна съм, че някъде има някой подходящ за теб.

— Не се и съмнявам, но просто още не съм го срещнала.

— А търсиш ли го?

— Когато мога. Но шефът ми е такъв педант, не ми дава за миг да си отдъхна.

— Ще взема да поговоря с него.

— Поговори — съгласи се Тереза и двете се разсмяха.

Диана взе нова карта и изчисти седмица пика.

— Всъщност с никого ли не излизаш?

— С никого, откакто Мат еди-кой си ми заяви, че не искал жена с деца.

Диана сбърчи вежди.

— Някои мъже се оказват такива мижитурки и тоя е бил отличен пример, от типа мъже, на чиито чела едва ли не е изписано: „Типичен егоцентрик.“ Но не всички са такива. Има много истински мъже, мъже, които могат да се влюбят в теб само като те видят.

Тереза взе седмицата и изчисти шестица спатия.

— Затова те обичам, Диана. Такава си сладкодумница.

Диана също взе карта от купчината.

— Да, но говоря истината. Ти си хубава, преуспяваща, интелигентна. Способна съм да намеря поне една дузина мъже, които с охота ще поискат да излязат с теб.

— Вярвам, че си способна. Само че не е сигурно дали аз ще ги харесам.

— Ти дори не им даваш шанс.

Тереза сви рамене.

— Може би. Но това не значи, че ще умра самотна в някой пансион за стари моми. Повярвай ми, много искам да се влюбя, много искам да срещна някой прекрасен човек и да живея щастливо с него. Но просто в момента това не ми е от първа необходимост. Кевин и работата поглъщат цялото ми време.

Диана не отговори веднага. Изчисти двойка пика и тогава рече:

— Мисля, че се страхуваш.

— Да се страхувам?

— Напълно. Не че има нещо нередно в това.

— Защо мислиш така?

— Защото знам колко много те нарани Дейвид и аз самата на твое място щях да се страхувам да не се повтори същото. Такава е човешката природа. Парен каша духа, както се казва. Има много истина в тази поговорка.

— Не отричам, но съм сигурна, че ако се появи подходящият мъж, ще го позная. Не съм загубила вяра.

— Какъв мъж търсиш всъщност?

— Не знам точно…

— Не може да не знаеш. Всеки знае, макар и малко какво иска.

— Не всеки.

— Ти обаче знаеш. Започни с очевидното или ако не можеш с него, започни с онова, което не искаш — като… „ще ми хареса ли ако е от банда рокери?“

Тереза се усмихна и се пресегна да си вземе карта. Беше почти готова да разкрие картите си. Още една карта и щеше да спечели играта. Изчисти вале купа.

— Защо толкова те интересува?

— Е, просто зарадвай старата си приятелка.

— Добре. Никаква банда рокери, повече от ясно е — отвърна Тереза, поклащайки глава и се позамисли, преди да продължи: — Хм… предполагам, че преди всичко той трябва да е мъж, който да ми бъде верен, да бъде верен на нас двамата през целия ни съвместен живот. Вече имах от другия тип мъже, така че няма да изтърпя подобно нещо отново. Освен това мисля, че ще предпочета някой на моята възраст или с много малка разлика. — Тереза замълча и се намръщи леко.

— И?

— Чакай малко… Мисля. Не е толкова лесно. Май ще прибягна до изтърканите фрази: искам да бъде хубав, мил, интелигентен и чаровен, нали знаеш, да притежава всички добродетели, които жените искат да имат мъжете. — Тя пак млъкна.

Диана взе валето, което беше изчистила приятелката ѝ. По лицето ѝ се изписа задоволство, като видя, че постави Тереза в затруднено положение.

— И?

— Да прекарва известно време с Кевин, сякаш му е роден син… Това е от голямо значение за мен. О, и още нещо — да е романтичен. Ще ми е приятно да ми поднася цветя от време на време. Да е атлетичен. Не мога да уважавам мъж, когото мога да надвия в борба.

— Това ли е всичко?

— Да, това.

— Добре тогава, дай да видим дали съм те разбрала правилно. Значи искаш мъж, който да е верен, очарователен, хубав, трийсет и няколко годишен, да е също така интелигентен, романтичен и атлетичен. И да се отнася добре с Кевин, така ли?

— Точно така.

Приятелката ѝ въздъхна и свали картите си.

— Е, можеше да бъдеш и по-придирчива. Джин!


След като този път загуби играта, Тереза влезе вътре с намерението да се зачете в една от книгите, които си беше донесла, и седна до прозореца на задната стена на къщата. Диана също се зае да продължи своята. Брайън намери друг канал, по който се предаваше турнир по голф, и прекара целия следобед, напълно погълнат от играта, като от време на време, ако нещо привлечеше интереса му, коментираше, без да се обръща към никого определено.

В шест часа — и което беше по-важно, след като свърши турнирът по голф — Брайън и Диана отидоха да се разходят на плажа. Тереза остана в къщата и докато ги наблюдаваше през прозореца как вървят ръка за ръка покрай ръба на водата, си помисли: техните взаимоотношения са за пример. Те имаха напълно различни интереси, които като че ли ги свързваха, а не ги раздалечаваха.

След като слънцето залезе, тримата се качиха на колата и отидоха до Хаянис, където вечеряха в „Самс грабхаус“ — оживен ресторант, чиято голяма слава се носеше напълно заслужено. Беше препълнен и те трябваше да чакат близо час за маса, но димящите раци в топено масло си заслужаваха. Топеното масло беше подправено с чесън и тримата изпиха по две големи бири за два часа. Към края на вечерта Брайън подхвана темата за намереното писмо.

— Прочетох го, като се върнах от голфа. Диана го беше залепила със скоч на хладилника.

Диана сви рамене и се засмя. Обърна се към Тереза и я изгледа с поглед, в който се четеше: „Нали ти казах, че някоя жена ще направи точно това“, без да каже дума.

— Беше в бутилка, изхвърлена на брега. Намерих я сутринта, докато тичах.

Брайън допи бирата си и продължи:

— Бива си го. Такава тъга навява.

— Да, и аз я долових, докато го четох.

— Знаеш ли къде се намира Райтсвил Бийч?

— Не, дори не съм чувала за него.

— Това е в Северна Каролина — поясни Брайън и бръкна в джоба си, за да извади пакет цигари. — Веднъж бях там на един турнир по голф. Страхотен терен. Малко е по-равен от необходимото, но пак става.

Диана се намеси в разговора, кимайки към съпруга си.

— При Брайън всичко е свързано с голфа по някакъв начин.

— Намира се близо до Уилмингтън… дори може и да е част от него, не съм много сигурен. С кола е около час и половина на север от Мъртъл Бийч. Чувала ли си за филма „Кейп Феър“?

— Да.

— Реката Кейп Феър тече през Уилмингтън и имението. Там е сниман филмът. Всъщност много филми са снимани там. Повечето от големите филмови студия имат филиали в града. Райтсвил Бийч е остров близо до брега. Много добре е уреден, представлява нещо като курорт. Доста от филмовите звезди отсядат там по време на снимки.

— Как така не съм чула досега за него?

— Не знам. Предполагам, че е заради Мъртъл Бийч, който е по-известен. Но на юг всеки е чувал за Райтсвил Бийч Има красиви плажове с бял пясък и топла морска вода. Чудесно е да прекараш седмица там, ако ти падне случай.

Тереза не каза нищо и Диана подхвърли закачливо:

— Е, вече знаем откъде е нашият загадъчен писмописец — Вероятно — сви рамене Тереза, — но няма как да сме напълно сигурни. Може двамата просто да са били там на почивка или на гости. Това още не значи, че той живее там.

Диана поклати глава.

— Не мисля така. Съдя по начина, по който е написано писмото… Той описва съня си толкова реално, че не вярвам да става дума за място, където е бил само един-два пъти.

— Ама ти доста си си напрягала ума върху това писмо.

— Въпрос на интуиция. Водя се по нея и съм готова да се обзаложа, че той живее в Райтсвил или в Уилмингтън.

— Е, и?

Диана се пресегна, взе цигарата от ръката на Брайън, всмукна и я задържа, сякаш беше нейна. От години го правеше. Така тя официално не се смяташе за пристрастена пушачка, защото не запалваше сама цигарата. Брайън подмина постъпката ѝ, без да каже нещо, и си запали нова цигара. Диана се наведе напред към Тереза.

— Размисли ли дали да публикуваме писмото?

— Не. Все още не смятам, че идеята е добра.

— А ако не използваме имената, а само инициалите им? Дори можем да променим името и на Райтсвил Бийч.

— Защо толкова се вживяваш в това?

— Защото надушвам добрия разказ още щом го видя. И нещо повече, мисля, че това ще въздейства на мнозина. Днес хората са толкова заети, че романтиката е на път да изчезне. А това писмо ще покаже, че тя все още съществува.

Тереза неволно хвана кичур от косата си и започна да го навива около пръста си. Беше ѝ навик от детството и се проявяваше винаги когато се замислеше за нещо. След дълго мълчание тя отговори:

— Добре.

— Ще го направиш ли?

— Да, но както ти каза, ще използваме само инициалите им и ще пропуснем частта, където се споменава за Райтсвил Бийч. Ще напиша и няколко думи като предисловие.