- Не ни отпращай. - Тийгън хлипаше на рамото на майка си. - Искам да остана при теб. Искам татко.

- Вие ще отнесете моята светлина с вас. Винаги ще бъда с вас. - Ръцете й вече бяха чисти и бели и Сърха избърса сълзите от бузата на дъщеря си. - Ти си моята светлина, надеждата ми. Ти си моят смел син. - Целуна пръстите на Иймън. - Сърцето ми. И ти, моята опора, вечно търсещата.

- Тя обхвана с длани лицЪтб^на Брана. - Моята сила. Вземете ме с вас. А сега, да направим заклинанието заедно. Стойте до мен! Повтаряйте след мен и правете като мен.

Тя протегна ръце.

- С кръв и сълзи прогонваме страховете си. - Размаха ръка над котлето и течността в него започна да бълбука.

- Щипка сол четири пъти, да затвори и залости вратата: Бурени - да спират, плодове - да заслепяват. Децата ми той не ще види и те ще бъдат здрави и свободни. Красиви листенца, обагрени с омраза, с ухание сладостно, за да го подмамят. Да кипне всичко в огън и дим и от таз отвара да се задави Кеван. Когато го повикам, ще дойде той при мен. Както казах, тъй да бъде.

Светлината блесна и всички в кръга пламнаха в нея.

Тя призова Хеката, Бриджит, Мориган и Баба Ката, събирайки сила и мощ от богините. Въздухът потрепери, сякаш се разтвори и разцепи. Отекнаха гласове, докато Сърха стоеше с високо вдигнати ръце - едновременно в молитва и команда.

Димът стана кървавочервен, затули стаята. После се завихри и се върна обратно в котлето.

44

Родът 0’Дуайър

С блеснали очи Сърха изсипа отварата в едно шишенце, запечата го и го пъхна в джоба си.

- Майко - прошепна Брана.

- Тук съм и винаги ще бъда. Не се страхувайте от мен или от онова, което ще ви дам сега. Мъничката ми. - Хвана ръчичките на Тийгън. - То ще расте в теб, докато и ти растеш. Винаги ще бъдеш добра и ще питаш „защо“. Винаги ще се бориш за онези, които не могат да се борят. Вземи това.

- Горещо е. - Каза Тийгън, когато ръцете й заблестяха в тези на майка й.

- Ще изстине, докато не ти потрябва. Сине мой. Ти ще летиш и ще се бориш. Винаги ще бъдеш верен и силен. Вземи това.

- Ще взема теб. Ще те пазя.

- Пази сестрите си. Брана, първородната ми. Толкова много искам от теб. Твоята дарба вече е силна, а сега ти давам още. Повече, отколкото на Тийгън и на Иймън, както е редно. Ти ще създаваш и твориш. Когато обичаш, няма да престанеш. Винаги ще бъдеш тази, към която се обръщат най-напред, и винаги ще носиш товара. Прости и вземи това.

Брана остана без дъх.

- Гори!

- Само за миг. - И в този миг Сърха преживя мъката на хиляди години. - Отвори се! Вземи го! Живей!

Остави съвсем малко, само необходимото, после се свлече на пода, когато свърши. Вече не беше Тъмната вещица.

- Вие сте Тъмната вещица, една в тримата. Това е моят дар и моето проклятие. Всеки от вас е силен, а заедно сте още по-силни. Един ден ще се върнете. Сега вървете, бързо. Денят настъпва. Помнете, че сърцето ми тръгва с вас.

Но Тийгън я стискаше здраво, риташе и плачеше, докато Иймън я дърпаше настрани.

- Изведи я навън, качи я на Аластар - тихо се обади Брана.

Тъмната вещица

45

Но Иймън първо коленичи до майка си.

- Ще отмъстя за баща си и за теб, майко. Ще защитавам сестрите си с живота си. Кълна се.

- Гордея се с теб, синко. Ще ви видя пак. Мъничето ми - прошепна тя на Тийгьн. - Ще се върнеш. Обещавам ти.

Брана се обърна към сестричката си, прокара длан над главата й. И Тийгьн потъна в сън.

- Вземи я, Иймън, и всичко, което можеш да носиш. Аз ще донеса останалото.

- Ще ти помогна. Имам сила - настоя Сърха. И нямаше намерение да допуска Кеван в дома си.

Докато товареха коня, Брана се вгледа в очите на майка

си.

- Разбирам те.

- Знам.

- Няма да позволя да им-вв случи нищо. Ако ти не успееш да унищожиш Кеван, потомците ти ще го сторят. Дори и да минат хиляда години, твоята кръв ще го победи.

- Нощта преваля, вървете бързо. Аластар ще ви отведе достатъчно далеч през деня. - Устните й потрепериха, преди с усилие на волята да ги стисне. - Има нежно сърце нашето мъниче.

- Ще се грижа за нея. Обещавам ти.

- Тогава това ми е достатъчно. Тръгвайте, вървете, иначе всичко ще е било напразно.

Брана се качи на коня зад брат си и унесената в сън сестричка.

- Ако аз съм твоята сила, майко, то ти си моята. И всички, които ще се родят след нас, ще знаят за Сърха. Всички ще почитат Тъмната вещица.

През замъглени от сълзи очи тя се загледа напред и срита коня в гал оп.

Сърха остана загледана в тях, продължи мислено да ги следи, докато яздеха в мрака на гората, надалеч от нея. Към живота.

И с пукването на зората тя извади отварата от джоба си, изпи я. Зачака появата на тъмния.

46

Родът О’Дуа0ър

Той дойде с мъглата, но се появи в образа на мъж, привлечен от уханието й, от блясъка на кожата й. От силата й, сега измамна, но могъща.

- Мъжът ми е мъртъв - каза тя безизразно.

- Твоят мъж стои пред теб.

- Но ти не си просто мъж като другите мъже.

- Повече от другите. Ти ме повика, Сърха Тъмната.

- Аз не съм жена като останалите, а нещо повече. Нуждите искат своето. Силата привлича сила. Ще ме направиш ли богиня, Кеван?

Алчността и похотта накараха очите му да потъмнеят и го заслепиха, помисли си Сърха.

- Ще ти покажа много повече, отколкото можеш да си представиш. Заедно ще имаме всичко, ще бъдем всичко. Трябва само да се слееш с мен.

- Ами децата ми?

- Какво за тях? - Погледът му се премести върху колибата. - Къде са те? - попита той и понечи да я заобиколи.

- Спят. Аз съм тяхна майка и искам да ми дадеш дума, че ще бъдат в безопасност. Не можеш да влезеш, докато не ми я дадеш. Не мога да се слея с теб, докато не се закълнеш в това.

- Няма да пострадат от мен. - Усмихна се отново. - Кълна ти се.

„Лъжец, помисли си тя. - Мога да прозра в ума ти и в тъмната бездна на сърцето ти.“

- Тогава ела и ме целуни. Нека бъда твой, както ти си моя.

Дръпна я рязко към себе си, усука жестоко косата й в ръката си, за да наведе главата й назад. И притисна силно устни в нейните.

Тя отвори своите устни и поела към смъртта в сърцето си, позволи на езика му да обходи устата й. Остави отровата да си свърши работата.

Той залитна назад, стиснал гърло.

- Какво си направила?

Тъмната вещица

47

- Победих те. Унищожих те. И с последния си дъх те проклинам. В този ден и в този час призовавам цялата си мощ. Ще изгориш и ще умреш в мъки, ще знаеш, че Тъмната вещица те е убила. С това моята кръв проклина твоята вовеки. Както казах, тъй да бъде.

Той запрати срещу нея цялата си сила, макар кожата му да бе започнала да пуши и да почернява. Тя падна окървавена, измъчена, но вкопчена в живота. Искаше да види гибелта му.

- Всичко, което идва от теб, да бъде прокълнато - успя да промълви тя, докато пламъците избухваха вътре в него и крясъците му пронизваха въздуха. - Моята смърт за неговата - прошепна тя, когато от магьосника останаха само черни въглени да тлеят на земята. - Така е редно. Така е справедливо. Сторено е.

Тогава се предаде, освободи духа си и остави тялото си до колибата в зелената гора.

А когато мъглата се завихри, нещо помръдна в черните въглени.

48

Родът 0’Дуайър

ТРЕТА ГЛАВА

Графство Мейо, 2013 г.

Студът пронизваше до кости, подсилен от бръснещия вятър и от ледения проливен дъжд, който се сипеше от мътносиньото, подпухнало небе.

Такова бе посрещането на Айона Шиън в Ирландия.

И много й хареса.

- Как иначе? — запита се тя сама, докато притискаше ръце пред гърдите си и попиваше дивата и подгизнала гледка през прозореца. Намираше се в замък. Тази нощ щеше да спи в замък. Съвсем истински ирландски замък в сърцето на западните графства.

Някои от предците й бяха работили тук, бяха спали тук вероятно. Всичко, което знаеше, потвърждаваше, че роднините й - по майчина линия поне - произхождат от тази прелестна част на света, от тази вълшебна част на тази вълшебна страна.

Бе рискувала, ами почти всичко, за да дойде тук, да намери корените си и - надяваше се - да се свърже с тях. Но преди всичко най-сетне да ги разбере.

Бе изгорила мостовете и ги бе оставила да тлеят зад гърба й с надеждата да съгради нови, поздрави. Такива, които водеха накъдето искаше да върви.

Бе оставила майка си леко ядосана. Но пък майка й никога не изпитваше силен гняв - нито тъга, радост или страст. Колко ли трудно й бе да се озове с дъщеря, чиито емоции и чувства препускаха като диви коне. Баща й само разсеяно я бе потупал по главата и й бе пожелал късмет, както би направил с някой случаен познат.

Тъмната Вещица

4*

49

Подозираше, че никога не е била нещо повече от това за него. Баба й и дядо й по бащина линия бяха приели пътуването й като голямо приключение и й бяха дали много ценен подарък под формата на чек.

Беше им благодарна, макар да знаеше, че са от хората, за които важи правилото „далече от очите - далече от сърцето“, и вероятно повече няма да си спомнят за нея.

Но баба й по майчина линия, многообичната й Нан, й бе дала подарък, който повдигаше толкова много въпроси.

Намираше се тук, в това чудесно кътче на Мейо, заобиколена от вода, в сянката на древни дървета, за да намери отговорите.

Би трябвало да изчака утрото, да се настани, да подремне, след като почти не бе спала по време на полета от Балтимор. Или поне да разопакова багажа си. Имаше цяла седмица в „Ашфорд Касъл“ -«което бе глупаво разточителство от практична гледна точка. Но тя искаше, желаеше тази връзка, това незабравимо преживяване.

Отвори чантите си и се зае да изважда дрехи.

Някога си бе мечтала да порасне малко повече от скромните метър петдесет и осем на височина и тялото й да добие малко повече женствени извивки от стройната тийнейджър-ска фигура, с която съдбата я бе дарила. После бе спряла да си мечтае и компенсираше с ярки цветове в гардероба си и много, много високи обувки винаги, когато можеше да си го позволи.