Тя потръпна за миг, само за миг, тъй като всички богове знаеха колко силно желае този живот.

И докато тя трепереше, Тийгън изскочи иззад полите й. Хвърли камък и улучи Кеван по слепоочието. Тънка струйка кръв, тъмно, тъмночервена, потече по бледата му кожа.

Очите му станаха жестоки и той замахна. Преди ударът му да се стовари, Сърха го избута с огромно усилие на волята.

Вдигна Тийгън и я стисна в прегръдките си.

Вятърът плющеше около нея, вихър, роден от яростта

й.

- Ще те убия хиляди пъти, ще те измъчвам десет хиляди години само ако докоснеш детето ми. Кълна се във всичко, което съм.

32

Родът О’Дуа0ър

- Ти ме заплашваш? Ти и недоносчето ти? - Впери поглед в лицето на Тийгън и усмивката му се превърна в смъртоносна. - Хубаво мъниче. Красиво като рибата във водата. Дали да не те хвана и изям?

Макар да се.притискаше до майка си, макар да трепереше, Тийгън не се уплаши.

- Махай се!

Пробудена от ярост и страх, младата й неопитна сила избликна навън и нанесе удар като с камъка. Сега кръвта потече от устата на Кеван и усмивката му премина в ръмжене.

- Първо ти, после брат ти. Сестра ти… малко трябва да узрее първо, защото и тя също ще ми роди синове. - G върха на пръста си обра кръвта от лицето си и я размаза върху амулета. - Щях да ги пощадя заради теб - обърна се той към Сърха. - Сега ще ги видиш как умират.

Сърха притисна устни до ухото на Тийгън.

- Не може да те нарани - зашепна тя, после с ужас видя как Кеван се променя.

Тялото му се измени, усука се като мъглата. Амулетът грееше, камъкът се завъртя, докато очите му заблестяха в същото червено като на камъка.

Черна козина покри тялото му. От пръстите му пораснаха нокти. После сякаш се изсипа върху земята и изви назад глава. Нададе вълчи вой.

Бавно и внимателно Сърха остави Тийгън на земята зад гърба си.

- Не може да те нарани. - Помоли се това да е вярно и магията, която бе вложила в медния амулет, да може да я предпази и от това му проявление.

Със сигурност бе продал душата си за черната магия.

Вълкът оголи зъби и скочи.

Тя го отблъсна - протегна длани и събра всичката си сила, така че от дланите й бликна ярка бяла светлина. Когато удари вълка, той изкрещя почти като човек. Но продължи да атакува отново и отново, скачаше към нея, тра

Тъмната вещица

3*

33

каше със зъби, а очите му бяха едновременно диви и ужасяващо човешки.

Острите му нокти се протегнаха, закачиха полите на Сърха и ги разкъсаха. Тогава писъкът на Тийгьн прониза въздуха.

- Махай се, махай се!

Тя замеряше вълка с камъни, които се превръщаха в огнени топки, когато стигнеха до него, така че мъглата замириса на изгоряла плът и козина.

Вълкът отново се хвърли напред, надал силен вой. Тий-гън се препъна назад, докато Сърха замахваше към него. Пелерината на малката се разтвори. От медния амулет, който носеше, избухна син пламък - остър и пронизващ като стрела. Улучи хълбока на вълка и го жигоса със знака на пентаграма.

С вой на нетърпима бодк^вълкът политна назад. Докато размахваше лапи и хапеше напразно въздуха, Сърха събра цялата си мощ и го замери със светлината си, с надеждата и силата си.

Светът избухна в бяло, заслепявайки я. Отчаяна, тя потърси сляпо ръчичката на Тийгьн и падна на колене.

Мъглата изчезна. Всичко, което бе останало от вълка, бе изгорената земя във форма на тялото му.

Хленчеща, Тийгьн стискаше здраво майка си, заровила глава в скута й - сега беше само едно дете, уплашено от чудовищата, които бяха прекалено истински.

- Стига вече, няма го. Няма страшно. Трябва да се приберем у дома. Трябва да си вървим, милинката ми.

Но нямаше сили дори да се изправи. Направо й се плачеше, задето е паднала толкова ниско. Някога би могла да събере достатъчно сила да полети над гората с детенцето си в ръце. Сега краката и ръцете й трепереха, гърлото й гореше, а сърцето й биеше толкова бързо и силно, че туптеше в слепоочията й.

Ако Кеван събереше сили, ако се върнеше…

- Тичай у дома. Знаеш пътя. Тичай вкъщи. Аз ще те последвам.

34

Родьт СГДуаОър

- Оставам с теб.

- Тийгьн, прави каквото ти казвам!

- Не, не. - Търкайки очички с ръце, Тийгьн упорито поклати глава. - И ти ще дойдеш. Ела.

Стиснала здраво зъби, Сърха успя да се изправи на крака. Но след две крачки просто се свлече отново на колене.

- Не мога, милинката ми. Краката не ме държат.

- Аластар ще те носи. Ще го повикам и той ще ни заведе у дома.

- Можеш ли да го повикаш от толкова далеч?

- Ще дойде много бързо.

Тийгьн се изправи на здравите си крачета, вдигна ръцеГ

- Аластар, Аластар, силен и непокорен, чуй зова ми и ела при мен! Тичай бързо, тичай смело да намериш онзи, който е в нужда!

Тийгьн прехапа устни, обърна се към майка си.

- Брана ми помогна с думичките. Хубави ли са?

- Много са хубави. - Млади, помисли си Сърха. Прости и чисти. - Кажи ги още два пъти. В числото три има силна магия.

Тийгьн я послуша, после отново започна да гали косата на майка си.

- Пак ще се оправиш, когато се приберем у дома. Брана ще ти направи чай.

- Да, ще ми направи. Ще оздравея, като се прибера у дома. — Помисли си, че това беше първият път, в който лъжеше детето си. - Намери ми хубава, здрава пръчка. Мисля, че ще мога да се облегна на нея и да вървя бавничко.

- Аластар ще дойде.

Макар да се съмняваше, Сърха кимна.

- Ще го пресрещнем. Намери ми здрава пръчка, Тийгьн. Трябва да се приберем преди тъмно.

Още докато Тийгьн се изправяше, чуха тропота на копита.

Тъмната вещица

35

- Идва! Аластар! Тук сме, тук сме!

Бе призовала своя пазител, помисли си Сърха и силна гордост прониза умората й. Тийгьн изтича напред да посрещне коня, а Сърха отново се надигна и с мъка се задържа на крака.

- Ето те и теб, същински принц сред конете! - Тя с благодарност притисна лице към Аластар, докато той я побутваше с муцуна. - Ще ми помогнеш ли да се кача? - обърна се тя към Тийгьн.

- Той ще ти помогне. Научих го на един номер. Пазех го за завръщането на татко. Коленичи, Аластар! На колене.

- С весел смях Тийгьн махна с ръка.

Конят наведе глава, после сви предните си крака и коленичи.

- О, каква си ми умница!

- Хареса ли ти номерът“г

- Страхотен е. Наистина чудесен. - Сърха сграбчи гривата му и се издърпа върху коня. Пъргава като катеричка, Тийгьн скочи отгоре му пред нея.

- Само се дръж за мен, мамо! Двамата с Аластар ще те заведем у дома.

Сърха стисна здраво момиченцето през кръста и се довери изцяло на детето и на коня. Всяка крачка от галопа й причиняваше болка, но всяка крачка ги водеше по-близо до дома.

Когато приближиха поляната, видя по-големите си деца

- Брана, стиснала меча на дядо си, и Иймън с нож в ръка

- да тичат към тях.

Смели, толкова смели.

- Обратно към дома, връщайте се! Тичайте обратно!

- Лошият човек се появи - извика Тийгьн. - И се превърна във вълк. Аз го замерих с камъни, Иймън, също като теб.

Гласовете на децата - въпросите им, вълненията, проб-лясъците на страх - всичко се завихри като ехо в главата на Сърха. Обля я пот. Отново стисна здраво гривата на

36

Родьт 0’Дуайьр

Аластар, бавно се свлече на земята. И залитна, когато светът помръкна в сиво.

- Мама е болна. Има нужда от чая си.

- Вътре - успя да каже тя. - Залостете вратата.

Чу как Брана раздава заповеди, изричайки ги като капитан - донеси вода, стъкни огъня - и сякаш се понесе в безтегловност вътре, където тялото й се отпусна тежко в стола.

Хладна кърпа на главата. Топла силна напитка, галеща гърлото й. Утихване на болката, разсейване на мъглата.

- Почини си сега. - Брана галеше косата й.

- По-добре съм. Имаш силна дарба на лечител.

- Тийгьн каза, че вълкът е изгорял.

- Не. Наранихме го, вярно е, заболя го, но е жив. Ще оживее.

- Ще го убием. Ще му заложим капан и ще го убием.

- Може и дотам да стигнем, когато съм по-силна. Той има повече мощ, отколкото преди, с тази смяна на телата. Не мога да знам каква цена е платил за тази сила, но сигурно е висока. Сестра ти го беляза. Тук. - Сърха стисна с ръка лявото си рамо. - Със знака на пентаграма. Търсете този знак, пазете се от него и от всеки, който носи белега.

- Ще се пазим. Не се тревожи сега. Ще направим вечеря и ще се почувстваш по-силна, след като хапнеш и си починеш.

- Ще направиш едно заклинание за мен. Точно както ти казвам. Направи заклинанието и ми донеси амулета. Вечерята може да почака, докато го свършиш.

- Това ще те направи ли по-силна?

- Да-

Брана направи амулета и Сърха го постави на врата си, до сърцето. Изпи още малко отвара и макар да нямаше апетит, хапна малко насила.

Заспа, сънува и щом се събуди, видя Брана, която стоеше на пост.

- Бягай в леглото си. Късно е.

Тъмната вещица

37

- Няма да те оставим. Ще ти помогна да си легнеш.

- Ще остана тук, до огъня.

- Тогава и аз ще поседя с теб. Редуваме се. Ще събудя Иймън, когато дойде неговият ред, а Тийгън ще ти поднесе чая сутринта.

Прекалено изтощена, за да спори, и толкова горда от тях, че не искаше да ги кори, Сърха само се усмихна.

- Така ли било?

- Докато се оправиш.

- По-добре съм, наистина. Магията му беше толкова силна, толкова черна. Трябваше да събера всичко, което имам, и дори повече, за да я спра. Нашата Тийгън… щеше да се гордееш с нея. Беше толкова устремена и силна. Ами ти, как тичаше към нас, понесла меча на дядо си!

- Много е тежък.

Смехът им подейства добре.

- Той беше едър мъж с дълга червена брада колкото ръката ти. - Въздъхна и погали с длан главата на Брана. - Щом не искаш да се качиш в леглото си, направи си удоб-но местенце тук на пода. И двете ще поспим малко.