Sara Shepard - Опасни тайни

— На кого му пука? — извика Шарлът. — Партито е страхотно!

Песента свърши и гласът на диджея прогърмя през микрофона:

— Посвещавам следващото парче на една група момичета — вие си знаете кои сте. Благодаря ви, че организирахте такова страхотно парти, дами!

От тонколоните се разнесе „I’m Sexy and I Know It“. Всички изпищяха и едновременно хукнаха към дансинга. Лили се изтъпанчи до Ема, която надзираваше масата с храна, и я хвана развълнувано за ръката.

— Направо ги разбихме! — изпищя момичето.

Ема й се ухили в отговор. През последния час покрай нея се бяха изредили много ученици, които й благодаряха за чудесния купон и й правеха комплименти за избора на музика и украса. Вече беше официално: момичетата от „Игра на лъжи“ се бяха върнали на пиедестала като кралици на „Холиър“.

Само да можех и аз да получа част от славата. Гледах с носталгия приятелките си. Спомнях си отлично какви чувства ме изпълваха в подобни нощи: трепетът от организирането на номера, удоволствието, което ме изпълваше когато се появявах на някое мащабно парти и решавах кой ще е късметлията да получи вниманието ми, топлината, която ме заливаше, когато срещах погледа на Теър в другия край на залата.

В този миг Ема погледна телефона си и стомахът й се сви. Беше почти осем и половина. Скоро трябваше да тръгва.

Внезапно нечия топла ръка я хвана за китката.

— Може ли един танц? — прошепна Итън в ухото й. Докато Ема приемаше поздравленията, той разговаряше с няколко ученици от класа по немски.

— Разбира се! — Тя си пое дълбоко дъх, когато Итън я притисна към себе си. Езерно сините му очи не изпускаха нейните. Той се наведе напред и леко я целуна по устните.

— Ауууу! — изписка Лили и им направи снимка.

Ема го хвана за ръката.

— Да идем на някое по-тихо място — прошепна тя в ухото му.

Итън кимна и двамата си проправиха път през тълпата. Учениците, които намираха смелост да говорят с момичето, което смятаха за Сътън Мърсър, я поздравяваха за невероятното парти и Ема им отвръщаше с уверена усмивка. Едно момиче, облечено от глава до пети в пурпурно, помоли да направи снимка на „Най-сексапилната двойка на Холиър“ Ема и Итън се спряха за миг, усмихнаха се и после продължиха. В друг момент Ема щеше да смушка Итън и да изкоментира иронията в това, че едно заварениче и един самотник внезапно са се превърнали в най-популярната двойка, но сега не му беше времето.

Когато от тонколоните гръмна песен на Колдплей, Ема придърпа Итън край пейките за зрители.

— Добре. Признавам си, че съм адски изнервена — каза тя.

Итън загрижено присви очи.

— Не е нужно да ходиш, Ема. Сигурно има и друг начин.

— Може би, но аз не знам какъв е той, а не мога да продължавам да живея така, в неведение. — Ема не спираше да върти сребърната гривна на китката си. — Животът в тази къща ме подлудява.

— Ами ако Рейвън е готова да извърши убийство? Тогава какво? — попита Итън. — Може да се окаже твърде опасно.

Ема се замисли върху думите му, загледана в пръснатите из залата ученици. Повечето танцуваха или се смееха край масите с храна.

— Може и да е опасно. Но трябва да рискувам. Моля те, подкрепи ме, Итън. Моля те. Не знам какво друго да направя.

Итън продължаваше да изглежда разтревожен, но я притисна в прегръдките си.

— Разбирам те — каза той. — До теб съм. И ще остана с теб докрай.

Ема стисна зъби.

— Всъщност доста размишлявах върху това. Ако те вкарам в стаята, Рейвън може да откачи.

Итън се поколеба, прокарвайки пръсти през косата си.

— Добре, ами ако изчакам пред нея?

Планът ми харесваше. Последното нещо, от което се нуждаех, бе сестра ми да умре и двете да се окажем някъде по средата, опитвайки се да разберем кой ни е убил.

— Дадено — рече Ема.

— Моля те, бъди внимателна. — Итън изглеждаше обезпокоен. — Не знам какво бих направил, ако нещо се случи с теб.

Неочаквано очите на Ема се напълниха със сълзи.

— Всичко ще бъде наред.

— Как може да си сигурна? — попита настоятелно Итън.

— Сигурно не мога — отвърна Ема, докато въртеше на пръста си сребърния медальон на Сътън.

— Ще бъда пред онази стая. Ако получиш някакво лошо предчувствие, или нещо не ти се стори наред, обещай ми, че веднага ще излезеш от там.

Ема се насили да се усмихне.

— Разбира се, че ще изляза.

Итън се наведе напред и отново я прегърна.

— Когато всичко това приключи, помисли си колко по-лесно ще ни бъде — прошепна Ема в ухото му. — Аз ще си бъда просто… аз. А ти ще си ти.

Итън я притисна към себе си, но погледът му бе насочен в друга посока. На вратата стояха няколко фигури.

— Какво е…

Внезапно музиката секна. Разнесоха се объркани мърморения. Ема и Итън се отдалечиха от пейките точно, когато се разнесе гласът на Мадлин.

— Ченгета!

— Никой да не мърда! — извика едновременно с нея една от фигурите.

Настана пълен хаос. Учениците хукнаха към изходите, като едва не събориха Ема на земята. Няколко полицаи изтичаха в салона и хванаха няколко деца. Отвън виеха сирени, от мегафоните се разнасяха заповеди да не мърдат от местата си и да запазят спокойствие.

Ема хвана Итън за ръката.

— Да вървим!

Те се врязаха в тълпата. Момичетата тичаха към вратите и глезените им се кривяха на високите токчета. Момчетата минаваха напряко през пейките, спъвайки се в седалките. Един играч на лакрос, който си беше пийнал доста, се блъсна в Ема и я откъсна от Итън. Той започна да се отдалечава от нея като малка спасителна лодка, откъсната от кораба си.

— Итън! — извика Ема.

Учениците си пробиваха с лакти път напред. Във въздуха отекваха писъци и викове. Някой хвана Ема за рамото; тя се обърна и видя блестящите очи на Ниша.

— Побързай! — извика й момичето.

Ема се обърна към Итън, но той вече не беше на мястото, където го беше оставила.

— Итън! — извика тя. — Итън! — Погледна часовника си. Беше 20:40 часа. Трябваше да се махне от тук. Не можеше да пропусне срещата си с Рейвън.

Учениците се изсипаха в коридора, който водеше към паркинга, точно когато една полицейска кола спря пред входа. Ема се обърна и хукна в противоположната посока, по непознат коридор. Не спираше да поглежда през рамо, с надеждата, че Итън ще се появи отнякъде, но той беше изчезнал. Може би щеше да я посрещне отвън, помисли си тя. Знае къде да ме намери.

Тя продължи да тича по коридора; сандалите на Сътън бяха направили пришки по краката й. Коридорът беше тъмен и тя не виждаше почти нищо пред себе си. Стори й се, че в дъното забелязва някаква врата, но какво щеше да стане, ако тя не водеше наникъде?

Внезапно зад нея отекнаха стъпки.

— Ти! — разнесе се нечий глас.

Ема се обърна; веднага беше познала гласа. Куинлън. Естествено, че точно той щеше да я намери.

Но тя не можеше да му се остави — не можеше да му позволи да разбере коя е. Затича се още по-бързо, дробовете започваха да я болят.

— Ти, там! — Гласът на Куинлън прозвуча още по-близо. — Спри!

Ръцете на Ема се протегнаха напред и докоснаха нещо твърдо миг, преди тя да се блъсне в него. Тя отстъпи назад и видя библиотечни рафтове, пълни със стари учебници. Потърси опипом врата, но не намери.

— О, Господи — прошепна тя. Беше попаднала в задънена улица.

Уоки-токито на Куинлън изкряска.

— Хванах един — чу гласа му тя.

Ема погледна надолу, след това нагоре. Сърцето й замря. На няколко сантиметра над рафтовете проблесна малък прозорец. Който дори беше леко отворен. Пръстите й се вкопчиха в средните рафтове, тя стъпи на най-долния и започна да се изкачва. Библиотеката леко се разлюля напред-назад.

— Спри! — Фигурата на Куинлън вече се виждаше в коридора. Той тичаше с всички сили, вдигнал палката над главата си.

Ема се издърпа върху библиотеката и отвори прозореца докрай. Отворът бе достатъчно голям, за да успее да се промъкне през него. Тя се извъртя и изкара краката си през прозореца. Пръстите й се закачиха в металните жлебове на касата, тялото й се измъкна навън и тя скочи на земята. Коленете й се подгънаха, за да смекчат удара и дланите й се удариха в обраслата с трева земя. Ема побягна. Беше свободна. Беше успяла. А Куинлън така и не разбра кого едва не беше хванал.

Но аз изобщо не бях във възторг. Докато гледах как Ема тича в тъмното, си мислех колко по-добре щеше да е ако тя се беше хвърлила на пода пред Куинлън и му беше позволила да я завлече в участъка, дори това да означаваше, че ще я арестуват. Докато я гледах, аз осъзнах, че не искам тя да отива в онзи мотел — особено сама.

В онази стая я чакаха отговорите, сигурна бях в това. А с тези отговори идваше и опасността.