Пред задната врата на салона беше опънато кадифено въже. Биячът, когото Шарлът беше наела, стоеше до него със застрашителен вид, допълнен от слушалката в ухото и черните слънчеви очила.

— Здрасти — рече предпазливо Ема и му се усмихна. Той й кимна в отговор. Вратата на салона се отвори леко и без изщракване — Шарлът се беше погрижила за това, като беше залепила езичето с електриковосиньо тиксо.

Очите на Ема бавно привикваха към тъмнината. Лили, Шарлът и Мадлин, облечени в еднаквите розови рокли, които си бяха избрали в „Ла Енкантада“ предишния ден, вече бяха в салона, окачаха празнични знаменца, надуваха балони и подреждаха храната по масите. Залата вече беше трансформирана от миризлив салон по физическо в шикозен клуб с много завеси, маси и дори едно-две сепарета. Светлината беше приглушена, а в ъгъла диджеят гласеше уредбата си.

— Време беше! — извика Лили, стиснала в едната си ръка кълбо ленти с пъстроцветни знаменца, а в другата ръждясала ножица. Косата й беше вдигната на кок, а очите й бяха подчертани с дебела очна линия.

— Здрасти, мацки Мърсър — извика Шарлът от върха на една стълба. Червената й коса падаше на вълни по раменете, а розовата рокля идеално подчертаваше кожата й. Тя забоде с кабарче една картонена фигура на Джесика Рабит. — И Итън — додаде тя, кимвайки му. — Добре изглеждаш.

— Благодаря — усмихна се Итън. Наистина изглеждаше страхотно. Тъмната му коса беше сресана настрани, а синята му риза подчертаваше цвета на очите.

— Какво е това? — попита Ема, оглеждайки едрогърдестата анимационна мацка, която висеше закачена за морковената си коса.

Шарлът сви рамене.

— Намерих я в килера на мама и си помислих защо пък не?

Мадлин, чиято коса беше вдигната на артистично разрошен кок, се изкиска.

— Подготвено ли е всичко? — попита Ема, оглеждайки дървените маси, подредени покрай пейките за зрители.

— Да, записът става ли? — каза Итън, поглеждайки към сребристия лаптоп, който беше оставен до храната.

— Страхотен е. И почти сме готови. — Мадлин подаде на Ема няколко найлонови торбички, пълни с пластмасови червени чаши. — Ти отговаряш за храната. Трябват ни чаши, чинии, прибори и да се разопакова всичко от хладилните чанти.

— Ясно — отвърна Ема и разкъса пластмасовата опаковка със зъби. Но когато момичетата й обърнаха гръб, усмивката на лицето й се изпари. Тя знаеше, че трябва да е развълнувана заради незаконния бал — и до известна степен беше. Но мисълта за онова, което трябваше да свърши по-късно тази вечер, отвличаше цялото й внимание.

Все още не можеше да повярва, че е проявила куража да поиска среща с Рейвън. Беше се обадила на Итън, за да сподели с него плана си. Той настоя да му позволи да я придружи — за всеки случай. Ема добави тревогата му за безопасността й към списъка с десетте най-сладки итънови постъпки, но едва след това си помисли, че може би е прав. Ами ако Рейвън се беше обадила вече на бащата на Сътън? Ами ако след пристигането си в мотела Ема и Итън открият, че двамата вече ги чакат там?

Телефонът на Мадлин изпиука, откъсвайки Ема от мислите й.

— Тръгнали са? — каза тя в слушалката. — Идеално. Очакваме ги след пет минутки.

Мадлин пусна телефона в чантата си и се обърна към останалите.

— Обади се Габи. Тя следва Подлата четворка с колата си; очевидно те са се запътили към партито ни. Да се мобилизираме. Шар, всичко на мястото си ли е?

— Да — отвърна Шарлът и леко се изкиска.

Итън се приближи до Ема. Тя присви очи и стисна ръката му.

— Какво сте намислили, мацки?

Шарлът се усмихна коварно.

— О, решихме да добавим още нещо към видео проектирането на стената. Само за да им напомним повече да се не захващат с нас.

Итън погледна скептично Ема и тя прехапа долната си устна. Поредното нещо, което да прибави съм списъка на нещата в „Игра на лъжи“ които мразеше: престараването.

— Не е нещо опасно, нали? — Последният път, когато клубът беше изиграл номер без нейно знание, тя се оказа затворена в една скална пукнатина в пустинята.

Мадлин се изкиска.

— Господи, Сътън. Не се притеснявай.

Преди Ема да успее да попита още нещо, през отключените врати с писъци нахлуха група младежи. Момичетата бяха облечени с бални рокли, а момчетата носеха вратовръзки и панталони в цвят каки. Мадлин намали още повече светлината, а диджеят започна вечерта с една веселяшка песен.

Лили отново се появи до Ема.

— Тук са! — изсъска тя. — Подлата четворка се появи!

Ема погледна към вратата на салона. И наистина биячът беше опънал кадифеното въже и разговаряше разгорещено с четирите момичета, които бяха облечени много стилно.

— За какво ли спорят? — попита Итън с ъгълчето на устата си.

— Сигурно скоро ще разберем — отвърна нервно Ема.

— Но ние сме поканени! — възрази Ариана, момичето с боядисана на кичури коса, и подръпна кожената си пола.

Биячът погледна към велипборда си.

— Според този списък не сте.

Лили смушка Ема.

— Казах му малко да им стъжни живота. Сега ще накара Коко да докаже, че учи в Холиър, като отиде при шкафчето си… което се намира точно до салона. — Тя се ухили безумно, след което даде знак на едно момиче с видеокамера, което Ема разпозна от класа си по литература. — Сейди! Върви в коридора! Ще се случи нещо важно!

Ема задъвка долната си устна, когато биячът повдигна въжето и пропусна Подлата четворка вътре.

Той ги последва до шкафчето на Коко, а момичето с видеокамерата се промъкна след тях. Коко набра комбинацията си с раздразнено изражение на лицето. Ема се напрегна в очакване на онова, което щеше да види вътре. Ами ако беше нещо, което да им изкара акъла — или дори по-лошо от това?

На мен идеята също не ми допадаше. Не исках да бъда виновна и за нечие друго нараняване.

Видеокамерата примигна в червено и се фокусира върху момичетата. Точно когато вратичката се отвори, се разнесе съскащ звук. Внезапно отвътре се изсипа нещо и се събра на купчинка в краката на момичетата. Ема присви очи; трябваше й известно време, за да разбере какво представляваха белите продълговати предмети. Тампони.

— Пфу! — рече Ариана, взимайки с ръка няколко памучни тампона, които бяха разопаковани от найлоновите си обвивки. Останалите момичета отскочиха встрани, но тампоните продължаваха да се изсипват от дълбините на шкафчето на Коко. Тогава момичетата се спогледаха и осъзнаха, че ги снимат с камера. Лицата им почервеняха. Ариана протегна ръка към обектива в стила на кино звездите.

— Усмивка! — пропя Шарлът, облегната на касата на вратата. Тя махна с ръка към една от стените в салона, където се прожектираха образите на момичетата. — Вие сте в ефир!

Четирите момичета се обърнаха към стената и зяпнаха от изненада. И докато гледаха, кадрите се промениха от предаването на живо, с тампоните в краката им, към записа от охранителната камера, който Итън беше успял да свали. На стената се появиха зърнестите образи на момичетата, които украсяваха дърветата в двора със сутиени и бикини. В първия момент беше малко трудно да се различат лицата на вандалите, но след това едното момиче се обърна, погледна право в камерата и й показа среден пръст. Тя носеше запазената си марка боядисана на кичури коса и нагла усмивка.

Пипнах те, помислих си аз. Приятелките ми се бяха справили повече от перфектно.

— Итън, страхотно е! — ахна Ема.

Той се ухили.

— Трябва да призная, че е доста забавно да се намирам от тази страна на номера.

Всички в салона гледаха. Първо се разнесе шепот, после всички започнаха да се обръщат към момичетата и да мърморят.

— Те са били! — казваха мнозина.

— Кои са пък тези? — измърмори някой друг.

— Загубенячки! — извиси се нечий глас над всеобщия шум.

Подлата четворка наведоха глави. Те гледаха членовете на клуба „Игра на лъжи“, които се бяха събрали до вратата, за да се насладят на победата. Ема пристъпи напред и с тънка усмивка замери Ариана с тампон по рамото.

— Сега вече знаете кой на кого се кланя — рече безгрижно тя и им обърна гръб.

Само така, сестричке. Абсолютно си го заслужиха.

* * *

Час по-късно партито беше в разгара си. Рап гърмеше от огромните тонколони на диджея, който ги беше разположил между пейките за зрители. На тавана се въртеше диско топка, проблясваха призрачни светлини, тела се поклащаха под баскетболните кошове. Сейди сновеше навсякъде със своята камера, а екипът по изготвянето на годишника обикаляха наоколо с големи професионални фотоапарати като папараци. Всички ученици от „Долиър“ се бяха издокарали като за истински бал — някои от момичетата бяха облечени с дълги бални рокли, а повечето момчета носеха вратовръзки.

— Хм, нали се бяхме разбрали за ограничен кръг гости — каза Ема, оглеждайки претъпканата зала. В нея имаше най-малко стотина човека.

Близначките Туитър се спогледаха виновно.

— Ами хората не спираха да молят за покани…

Мадлин се изчерви.

— Да, накрая поканих дори няколко момичета от студиото по танци.