Никол излезе от мелницата. Посегна и взе издълбаната кратуна, за да пийне водичка. Ледената кладенчова вода я освежи след тежкия ден в шумната и прашна мелница. Лятната пшеница вече бе прибрана и през тези седмици те не можеха очи да вдигнат от работа. Да, от работа не можеше да помисли и за техните общи планове с Клей.

Бяха погребали Адел в семейната гробница, до майката на Клей.

— Така ще бъде винаги близо до нас — бе казал Клей.

След това отидоха двамата заедно при Бианка, искаха да поговорят открито с нея за бъдещето. Клей заяви, че не може да понася повече тези неизяснени и фалшиви отношения и иска да са наясно. Бианка се държа съвсем спокойно, изслуша внимателно всичко, което й каза Клей. Той й предложи издръжка до края на живота й — един кавалерски жест, въпреки че и Клей, и Никол знаеха какво бреме ще бъде тази издръжка, поне през идните години. Клей само стисна леко ръката й под масата, бяха напълно солидарни.

След срещата се бяха разделили, но след това се срещнаха тайно на поляната при пещерата. Не се бяха любили цяла година. Но не бързаха. Гледаха се, изучаваха се сякаш, вкусваха всяка секунда на своето интимно усамотение. Като че се преоткриваха отново.

Не търсеха обяснения, не се опитваха да доказват и да се самообвиняват, какви идиоти са били и двамата. Сега вече не се измъчваха от несигурност, че пак може да се случи и да ги раздели нещо… Имаше само тиха радост, че са заедно. Само чувството, че са се слели в една единствена личност, че не са вече двама души, които изпитват недоверие един към друг, които рискуват да не се разберат или да не оценят правилно човека до себе си.



— Никол?

Тревожната нотка в гласа на Жерар я върна към действителността.

— Да?

— Търсихме те къде ли не! Едно от близнетата се е подхлъзнало горе на хълма. Джени те вика.

Тя хвърли кратуната, привдигна полите си и хукна, следвана от Жерар.

На хълма никого не видяха.

— Къде може да са? — Беше останала без дъх.

Жерар също дишаше тежко до нея.

— Би направила всичко за тях, нали? Раздаваш се на всички, само на мене не!

Никол отстъпи по-далеч от него.

— Къде са близнаците?

— По дяволите близнаците! Исках да дойдеш с мене тук горе. Да си направим един малък излет.

— Нямам време! Заета съм. Аз… — Никол млъкна. Видя пистолета в ръцете му.

— Сега вече се радвам на цялото ти внимание, както виждам. Или ти проявяваш интерес към всеки мъж, който може да ти покаже нещо толкова голямо и твърдо?

Никол отвратена изкриви лице и изрече най-обидната френска ругатня, която знаеше. Жерар само се усмихна.

— Много цветисто! Сега внимавай! Тръгваш с мен и да не си изкрещяла!

— Няма да тръгна никъде!

— Очаквах такъв отговор. Спомняш ли си за подозренията си, че моята скъпа покойна съпруга е чула, че Бианка се кани да убие Клейтън? Един-единствен път тази безумна жена успя да направи някаква смислова връзка…

Никол го гледаше с разширени очи.

— Ти си убил майка ми!

— Умница! Браво! Ако желаеш да видиш още веднъж любовника си жив, ще ми се подчиняваш. — Той посочи с дулото на пистолета наляво. — Тръгвай! И помни, че животът му зависи от тебе.

Никол го последва през гората, в посока обратна на мелницата, след това надолу до реката, където Жерар бе скрил лодката. Той се опиваше от удоволствието да я гледа как гребе, докато той седеше отзад и насочваше лодката. Непрекъснато бръщолевеше — колко самотен е, как се е откъснал от всички, как Никол го предизвиква с прелъстителите си погледи, как си играе като котка с чувствата му…

Слязоха на брега някъде в края на плантацията Армстронг. Виждаше се някаква празна барака, полускрита всред дърветата. Вратата висеше само на едната панта. Още не бяха стигнали до вратата, когато между дърветата изведнъж изникна Бианка.

— Къде беше? Какво търси тя тук?

— Сега това не е важно — изръмжа Жерар. — Ти свърши ли всичко?

Очите й блестяха някак странно. Тя заговори с писклив равен глас.

— Той отказа. Не искаше да излезе на езда. Отказа да направи каквото трябваше. Аз сложих стъклата под седлото, както ти каза. Но той — той не искаше да се качи на коня…

— Е, и? — прекъсна я строго Жерар.

Бианка все още държеше полите си повдигнати отпред. Сега тя ги пусна — целите бяха в кръв.

— Застрелях го — каза тя така, като че самата бе изненадана от това съобщение.

Никол изпищя и понечи да хукне към къщата, но Жерар я стисна за лакътя. Удари я с все сила през устата с опакото на ръката си, тя политна назад и падна вътре в бараката.

— Мъртъв ли е? — попита Жерар.

— О, да! — отвърна Бианка раболепно. Тя започна да мига срещу него, говореше с тъничък гласец, като че е малко момиченце. Извади ръката, която държеше зад гърба си. — Донесох втория пистолет.

Жерар бързо й отне оръжието и го насочи към гърдите й.

— Влизай в бараката!

Бианка го гледаше недоумяващо, но се подчини.

— Никол… Какво търси тя тук;? Защо е тук моята прислужница Никол?

— Бианка! — извика Никол умолително. — Къде е Клейтън?

Бианка се извърна бавно и заплашително към нея.

— Ти! — тя се задъха от гняв. — Ти си виновна за всичко!

Бианка се впусна върху Никол със свити като крака на граблива птица пръсти. Никол се бе облегнала на дървената стена на бараката и Бианка цяла се стовари върху й.

— Пусни я! Веднага я пусни! Чуваш ли, мръсно животно! — изрева Жерар. Той захвърли единия пистолет зад гърба си, бодна другия в колана си и се спусна да откъсне Бианка от Никол.

— Ще я убия! — пищеше Бианка. — Пусни ме да я убия! Още сега ще я убия!

— Ти си тази, която ще бъде убита! Не тя!

Бианка го погледна усмихната.

— Не знаеш какво приказваш. Това съм аз! Не ме ли виждаш? Жената, която обичаш.

— Обичам! — Жерар изпръхтя презрително. — Може ли тебе да те обича някой? Кой обича дебели свини като…

— Жерар! — изплака Бианка. — Ти си превъзбуден. Не си на себе си. Говориш неща, които…

— Глупава суетна свиня! Как дръзваш да помислиш, че един Куртален може да се влюби в същество като тебе?! Знаеш ли какво ще стане? Ще те намерят мъртва, горкичката самоубийца, която не е могла да понесе смъртта на съпруга си, убит несъмнено от разбойници…

— Не! Недей! — Бианка вървеше към него с протегнати напред ръце с дланите нагоре, като дете.

— О, да! — Жерар се усмихна, наслаждаваше се явно на ролята си. — Плантацията Армстронг ще остане на ония гадни близнаци, и понеже нямат кръвни родственици, Никол ще бъде тяхна настойница. Една настойница ще се нуждае от съпруг…

— Съпруг! — изпъшка Бианка. — Ти каза, че я мразиш.

Жерар се засмя.

— Това беше игра! Нали знаеш, това беше една игричка между нас и аз спечелих!

Постепенно Никол си бе възвърнала способността да мисли. Трябваше да отклони е нещо вниманието на Жерар, докато дойде някой!

— Няма човек, който да повярва, че Бианка се е самоубила заради Клейтън — каза сериозно тя. — Всички знаят, че тя го мрази.

Бианка се извърна към нея като оса, с изгарящ от омраза поглед. Но срещна очите на Никол и изведнъж издекламира като научена:

— Да, работниците на полето и слугите вкъщи знаят, че ние почти не се срещаме с него.

Жерар я изгледа с пронизващи очи:

— Но хората разправят, че напоследък сте се сдобрили, нали? Че Армстронг вече не пие и че е станал изряден съпруг, нали?

Бианка го гледаше объркана.

— Бианка е английска дама — каза Никол. — В Англия тя принадлежи към най-висшите аристократични кръгове, а във Франция вече няма аристокрация. Тя би била великолепна партия за всеки мъж.

— Не го вярвам! Всеки знае, че Франция рано или късно отново ще стане монархия. И тогава аз ще бъда женен за една Куртален, внучката на истински херцог! Аз ще продължа рода на славните Куртален!

— Обаче вие… — започна Никол, твърдо решила да го увлече в приказки.

— Достатъчно! — викна Жерар. — Толкова глупав ли ме смятате? Въобразявате си, че не разбирам какво правите? Искате да ме залъгвате с разговори, така ли? — Той отново посочи с пистолета кьм Бианка. — Не я искам, ако ще да е и самата английска кралица! Такава отвратителна глупачка!..

Бианка се хвърли върху него, ръцете й издраскаха лицето му. Той залитна и натисна спусъка. Бианка бавно се свлече по него, притиснала с ръце корема си. През пръстите й бликаше кръв.

През всичкото време Никол бе следила с очи само пистолета, който Жерар бе захвърлил така небрежно зад гърба си. Ала сега Жерар и Бианка бяха застанали така, че й отрязваха пътя до пистолета. Тя се озърна — една дъска от стената на бараката се бе откъртила. С почти нечовешка сила Никол я измъкна от останалите гвоздеи.

Димът от изстрела още не се бе разнесъл напълно, когато Никол с все сила удари Жерар с дъската. Той политна и Бианка рухна на пода.

— Ти ме удари — прошепна злобно той, притиснал с пръсти кървящата рана на сляпото си око. Говореше на френски. — Ще ми платиш за това! Ще има да ми плащаш всяка секунда от живота си!

Той тръгна към Никол и тя се скри зад дъсчената стена на бараката.

От тялото на Бианка бликаше кръв. Като през мъгла тя видя как Жерар отива към Никол. До пръстите й лежеше пистолетът. С последно усилие го взе, вдигна го с треперещи ръце и се прицели, дръпна спусъка със затворени очи. Умря, преди да може да види, че куршумът й бе улучил целта си.

Никол видя само как Жерар спря по средата на крачките си, нещо му стана! Чак след това чу изстрела. В очите му се появи изненада и недоумение. Той бавно, много бавно падна на земята. И в смъртта очите му останаха все така учудени.