Тихо, безкрайно предпазливо — нито една дъска да не проскръцне — той мина откъм страната на Адел и приседна на леглото. Пресегна се и взе една възглавница.

Адел отвори очи преди да притисне възглавницата върху лицето й. Тя започна да се бори, да се съпротивлява, но сама чувстваше, че няма никакъв смисъл. Нали точно това бе очаквала толкова дълго! През всичките тези безкрайни дни в затвора. Беше очаквала всяка секунда смъртта. Най-после тя дойде. Адел беше подготвена за нея.

Жерар махна възглавницата от лицето на Адел. Изглеждаше по-хубава в смъртта си, някак си по-млада, отколкото бе през всичките тези години, прекарани с нея.

Жерар стана и прекоси стаята — доближи се до одеялата, които преграждаха половината, в която спяха Джени и Никол. Гледаше като хипнотизиран тялото на Никол, едва прикривано от тънката нощница. Чак ръцете го боляха от желание да докосне извивките на тялото й.

— Ще стане — прошепна той. — Скоро. Много скоро!

Той се върна в леглото си, изпъна се до жената, която току що бе убил, и се унесе в сън. Сега вече Адел няма да му пречи, няма да го дразни с безумните си брътвежи.

Никол бе самичка в къщата, когато намери на сутринта безжизненото тяло на майка си. Близнаците бяха тръгнали с Джени да берат ябълки, а Жерар се бе измъкнал както обикновено, без да каже дума.

Тя седеше неподвижно на крайчеца на леглото, държеше студената ръка на своята майка и галеше лицето й — беше просто страшно, колко много прилича на нейното собствено лице. Никол стана и бавно излезе от къщата.

Запъти се нагоре към хълма, оттам често гледаше към мелницата и своя дом. Изведнъж се почувства сама, без никого. Години наред бе вярвала, че цялото й семейство е мъртво. След това се бе появила Адел и отново се беше получила някаква близост, чувството, че принадлежиш към нещо… Сега й остава само Клей…

Тя погледна отсреща към Ейръндел хол — прекрасен в светлината на първите слънчеви лъчи. Клей… Но Клей изобщо не е с нея! Би трябвало да се примири с мисълта, че и той бе излязъл от живота й така, както я бе напуснала майка й.

Никол седна на земята и сгъна колене чак до брадичката си. Скри лице в дланите си. Никога няма да престане да го обича. Никога няма да престане да се стреми към него. Единственото, от което има нужда сега, е утехата на неговите ръце. Да й каже той, че животът й продължава и след като майка й вече я няма… Дори последните думи на Адел бяха за Клей…

Никол изведнъж вдигна глава. «Една дебела жена иска да убие Клейтън…» Ясно! Как не помисли за това?! Адел трябва да е дочула някъде, че Бианка иска да убие Клей.

В главата й се застрелкаха какви ли не предположения. Възможно е Бианка да се е срещнала с някого отсам реката, когото с наела да убие Клейтън… Ако Клейтън изчезне, Бианка остава единствена собственица на плантацията…

Никол скочи и хукна надолу към пристана. Не усети как прекоси реката. Щом почувства твърда почва под краката си, върза лодката, привдигаа поли и хукна към къщата.

— Клей! — извика тя. — Клей? — Надзърташе от стая в стая. Дори и обезумяла от тревога, почувства, че къщата сякаш я приема с отворени обятия.

Портретът на Бет сега висеше в трапезарията. Бързо влезе в библиотеката — тук всичко бе изпълнено с присъствието на Клей. Сякаш току що бе излязъл — всичко си бе така, както го е оставил — разхвърляните документи по писалището, книгите на масичката…

Не го чу, но просто го усети с тялото си, когато влезе и застана зад гърба й. Долови неговата миризма, смесена с уханието на кожа и на тютюн. Тя пое дълбоко дъх и се извърна бавно към него.

Не се бяха виждали от онази дъждовна нощ. Сломеният, потиснат Клей, който беше дошъл тогава през реката, за да помогне за прокопаването на канала, й беше чужд. Но този мъж сега, застанал пред нея, беше човекът, в когото се бе влюбила. Ленената му риза бе закопчана до врата. Бе леко изпотен, с ръце черни до лактите от тютюневата смола. Застанал така, с леко разкрачени крака и ръце, сложени на кръста, той й заприлича на мъжа, когото бе наблюдавала с далекогледната тръба от пощенското корабче. — Плакала си — каза той само.

Гласът му извика познатите тръпчици по целия й гръбнак. Забрави всичко, забрави за какво е дошла… Тя се обърна и несъзнателно тръгна към вратата.

— Чакай! — Беше заповед и тя се подчини. — Погледни ме!

Никол се обърна бавно към него.

— Какво е станало? — гласът му бе загрижен.

В очите й избликнаха люти сълзи.

— Майка ми… умря. Трябва да си ида. У дома.

Погледът му улови нейния и го задържа за една безкрайна секунда.

— Не знаеш ли, че тук си у дома?

Сега вече тя не можеше да сдържа повече риданията си. Не бе предполагала, че Клейтън Армстронг има все още такава страшна власт над нея. Хълцайки, тя поклати глава и устните й произнесоха едно глухо «не».

— Ела при мене! — Гласът му бе спокоен, но тонът му не търпеше възражения.

Никол се поколеба. Някъде в мозъка й все още имаше искрица разум. Не бива да подновява онова, което е било някога помежду им! Разумът й го подсказваше, но краката й не му се подчиниха. Тя пристъпи към Клей. Той я гледаше, излъчваше такава притегателна сила, струваше й се, че може да докосне тази сила с ръка.

— Ела! — повтори той.

Очите й плувнаха в сълзи и тя се хвърли към него. Той я вдигна на ръце и я отнесе на кушетката.

— Ето така. Ако ще плачеш, плачи на рамото на своя мъж!

Той галеше косите й, докато тя хълцаше, неутешима от смъртта на майка си. Мина доста време, преди той да я накара да говори. Поиска да му разкаже за майка си, за добрите стари времена… Тя му разказа за Адел и близнаците, как хубаво се забавляваха, като че са три деца…

Изведнъж Никол се стресна. Седна с изпънат гръб и заговори за онова, което я бе довело всъщност в Ейръндел ход.

— Значи идваш да ме предупредиш, че някой се кани да ме убие?

— Не някой! — каза Никол. — Бианка. Мисля, че мама точно това искаше да ми съобщи. Бианка възнамерява да те убие.

Клей се замисли за миг.

— Ами ако майка ти е чула Айзък или някой от другите мъже, които са се шегуваш нещо за Бианка? Един от моите хора ми каза неотдавна, че ако имал жена като моята, щял като нищо да я убие.

— Това е ужасно! — потръпна Никол.

Клей сви рамене.

— Много е възможно Адел да е чула нещо такова, някаква глупава приказка, която е взела за сериозна заплаха.

— Но Клей…

Той сложи пръст на устните й.

— Щастлив съм, че си се разтревожила толкова много, та чак тичаш да ме предупредиш. Но Бианка не е убийца. Тя няма нито кураж, нито ум за такова нещо. — Погледът му се премести върху устата й и той си спомни старата ласка. Очерта закачливо горната й устна. — Колко ужасно ми липсваше тази твоя смешна уста. Дето е като обърната наопъки…

Тя се отдръпна. Не й беше възможно да размишлява, когато седи на скута му.

— Нищо не се е променило…

Той й се усмихна.

— Правилно! Между нас нищо не се е променило, всичко е същото, от онзи миг, в който едва не те изнасилих в каютата на кораба. Ние се влюбихме един в друг от първия миг и това никога няма да се промени.

— Недей, моля те! — изохка тя. — Всичко това е минало. Бианка…

Той вдигна вежди:

— Не желая да чувам това име повече! След наводнението дълго размислях. Всъщност в онази нощ аз разбрах, че ти все още ме обичаш. Не е Бианка причината за проблемите, възникнали помежду ни. Виновни сме си ние, с нашето упорство. Знаеш, че се боях да не загубя плантацията, а и не бях достатъчно силен… Ти пък не ми вярваше достатъчно…

— Клей — започна тя. Със сърцето си знаеше, че той е прав. Но й беше приятно да чуе тези признания от устните му.

— Всичко е наред, любима! Ще започнем всичко отначало. И този път няма да се разделим! Този път вече никой няма да може да ни раздели.

Тя го гледаше прехласнато. Бяха преминали през толкова много изпитания, но любовта им бе издържала на всичко. Да, сега вече бе убедена, че могат да го направят.

— Струва ми се, че никога не съм си отивала оттук…

Той я целуна по тила.

— А сега бързо слизай от скута ми, защото иначе ще те хвърля на кушетката и ще те изнасиля!..

Толкова бе искала да може да се смее с него, да се отпусне. Но сърцето й бе свито от скръб за Адел.

— Ела сега, сладка моя — подкани я тихо Клей. — Да се върнем в мелницата и да се погрижим за майка ти. Времето е пред нас, имаме да мислим за толкова много неща! — Той вдигна е пръсти брадичката й. — Вярваш ли ми?

— Да — каза Никол. — Вярвам ти.

Почувства, че полудява от желание. Стана й непоносимо горещо от близостта на тялото му.

— Ела — каза той с прегракнал глас. — И престани да ме гледаш по този начин, иначе…

Клей я хвана за ръка и я изведе бързо от библиотеката. Никой от тях не забеляза Бианка, застанала на вратата на трапезарията. Тя беше на двора, когато видя, че Никол тича към къщата.

Бианка побърза да я последва, чудейки се какво ли е намислила пак тази никаквица. Чу как Никол влиза от стая в стая, как свойски отваря вратите и се държи така, като че къщата е нейна. Бианка беше в утринната гостна — не успяваше да върви толкова бързо като Никол — когато видя, че Клей влиза след Никол в библиотеката. Тя застана до вратата и чу всичко.

Зарадва се, когато разбра, че жената на Жерар е мъртва. Той никога не споменаваше за нея, но Бианка бе научила всичко, дори и това, че жена му е стара и болна.

Изтръпна от ужас, когато Никол каза на Клей, че Бианка иска да го убие. Но когато Клейтън възрази, че Бианка нито има ум, нито кураж, по жилите й потече огнена река. За тези думи Клейтън Армстронг заслужаваше да бъде убит!

Бианка излезе и тръгна да търси някое дете, за да изпрати съобщение на Жерар. Добре съзнаваше, че разполага с твърде малко време, преди Клейтън да е предприел нещо, за да се отърве от нея.