След инцидента, Маги не желаеше никакви други учители. Наложи се Питър да изпълнява ролята на настойник, медицинска сестра, учител, а в някои случаи — дори на тъмничар. Опитът му на пледиращ адвокат, както и някогашното му хоби да търси приключения не бяха го подготвили за тези задачи. Беше истински благодарен, че момичето доведе госпожа Гутиерез, защото „придружителката“ в някои случаи беше единственият човек, който имаше достатъчно влияние, за да контролира малката хитруша.

Той плъзна, поглед към Луиза, която четеше върху перваза на прозореца. Усмивка смекчи чертите му; когато си припомни как Маги бе описала своята компаньонка в началото. Много възрастна и почтена. Луиза беше много по-почтена, отколкото можеше да се очаква от притежателка на кръчма, но Питър не би казал, че е възрастна. Маги свърши параграфа и спря да чете.

— Не можем ли да правим нещо друго?

— Както желаете. — Питър съсредоточи отново вниманието си върху своята ученичка. — Четете отлично, Магдалена. Горд съм, че речникът и произношението ви се подобриха толкова много. Сега бихме могли да продължим нашата дискусия за ценностите и правилата на поведение.

Маги завъртя очи.

— Защо всички дяволски правила на поведение се отнасят до жените, а не до мъжете?

— Моля ви, престанете да употребявате тази дума, Магдалена. Крайно неподходяща е.

— Коя дума? — Очите й блестяха закачливо.

— Много добре знаете коя! — Питър се опитваше да бъде строг. Хитрушата си имаше начин да го накара да й се усмихне, но за нейно добро той не биваше да поощрява грубиянските й наклонности, като показва, че му е забавно. — Що се отнася до въпроса ви — както мъжете, така и жените трябва да съблюдават определени правила на поведение, но тъй като вторите са много по-уязвими и деликатни създания и са отговорни за раждането и възпитанието на следващото поколение, тяхното държане трябва да е за пример.

— Жените не са по-деликатни от мъжете — възрази Маги. — Истината е, че според мен ние се грижим много по-добре за себе си.

— Естествено е вие да сте в такава заблуда. Имали сте труден живот и ви се е налагало да имате способности, неприсъщи за жената. Но в едно добро общество мъжете защитават жените. Те нямат грижа за неща като пари, собственост и политика и могат да съсредоточат усилията си върху достойната цел да възпитават децата си и да създават домашен уют за съпрузите си.

Луиза вдигна поглед от четивото си. Върху обикновено строгите й устни се появи лека усмивка.

— Жените въздигат морално обществото — продължи Питър самоуверено. — Те правят света по-нежен, по-чист, по-невинен, като изграждат своята добродетелност, чистота и невинност. Жената в обществото е слаба. Тя не се самоизтъква и не се натрапва по въпроси, по които не е компетентна. Тя следва съветите на своя баща, съпруг, брат или друг мъж — наставник. Жената пази поведение и по този начин съхранява високите стандарти на нашата цивилизация за своето поколение, както и за онова, което ще дойде след него.

— Ама наистина ли? — Маги вдигна вежди в закачливо недоверие. Питър усещаше как смехът бълбука под фалшивата й сериозност и се показва на повърхността в танцуващите светлинки в очите й. Здраво стиснатите устни не позволяваха на непочтителния смях да се изплъзне от устата й.

— Наистина, Магдалена! Светът изглежда така, освен в онези ниски слоеве на обществото, където сте имали злощастието да бъдете захвърлена. Но тъй като сега вие явно нямате настроение за сериозен разговор, бихме могли да преминем към урока по танци.

Маги разцъфтя.

— Вие искате да се научите да танцувате?!

Питър усети как търпението му се изчерпва.

— Не аз, вие трябва да се научите да танцувате.

— Аз знам да танцувам!

— Не става въпрос за танците по кръчмите. Вие трябва да научите общоприетите танци, които дамите и господата изпълняват, когато се събират на обществени места.

— Испанският танц също е общоприет!

— Сега ще ви покажа! — Той я отведе в слънчевата стая с излъскан дъбов под. След като премести мебелите до стената, внимателно взе дясната й ръка в своята лява и постави другата си ръка на кръста й. — Пристъпвайте и бройте: едно, две, три, назад, встрани, а сега заедно! — Тананикайки фалшиво валсова мелодия, той я поведе непохватно.

Маги полагаше усилия да хване ритъма. Той беше болезнено различен от онзи, в който искаше да се движи тялото й. Танцът беше тромав и скучен — съвършено подходящ за скованите англичани с техните превзети представи за добродетелността и благоприличието.

Кракът й стъпи точно върху неговия. Питър изтърпя това стоически.

— Извинете — измънка тя.

— Няма нищо… Не забравяйте да броите! Едно, две, три… ох!

— Извинете…

Гласът на Луиза наруши танца.

— Магдалена, да не си решила да осакатиш бедния господин Скарбъроу? Не мога да повярвам, че ти, която така грациозно танцуваш фламенко, можеш да си толкова тромава!

Това не е танц, а погребален марш!

— Валсът е красив танц, скъпа. Може би господин Скарбъроу ще се съгласи двамата да ти го покажем? — Луиза дойде на тяхната импровизирана танцувална площадка и подаде ръка на англичанина.

— Много сте любезна, госпожо.

Лицето на Питър стана аленочервено, отбеляза Маги с интерес. Тя се отпусна на един от столовете до стената и започна да ги наблюдава.

Този път акомпанираше гласът на Луиза.

— Ах, Щраус…

Питър и Луиза се понесоха в танц, който нямаше нищо общо с тромавото препъване на Маги. Отдадени на ритъма, те се движеха като едно същество. Телата им бяха толкова близо едно до друго, че гърдите й докосваха ризата му. Гласът на Луиза се извиси в страстен контраалт, който пулсираше от жизненост, и бръчиците около очите на англичанина засияха във възторжена усмивка.

Те внезапно спряха, олюлявайки се в тромав завършек, сякаш едва сега разбираха, че са преминали границата на своите далечни до този момент отношения. Лицето на Луиза се изчерви от момичешки свян, а Питър се прокашля и отмести поглед от нея.

— Да — смотолеви той. — Ето така трябва да се… ъъ… танцува валс! Благодаря ви за демонстрацията, госпожо Гутиерез!

— Моля, господин Скарбъроу! За мен това беше удоволствие. Когато бях момиче в Ню Мексико, обичах да танцувам валс. Магдалена, ти наистина трябва да положиш усилия и, да научиш, валса! Този танц е прекрасен!

Маги неочаквано си представи, че танцува валс с Кристофър Талбът — ръката му я привлича към него и телата им леко се докосват, докато двамата се движат плавно и грациозно.

Тя сбърчи чело и прогони видението, но пристъпи на импровизирания дансинг с по-голямо желание от преди.

— Съгласна съм, Питър. Научете ме да танцувам валс!



Дните минаваха еднообразно. Маги се бореше с „Оливър Туист“ и „Памела“ и бързо напредваше с приключенските романи и книгите с поезия в библиотеката. Понасяше лекциите на Питър по етикет и порядъчност; рисуваше по малко с молив и бои — ненужни упражнения, които англичанинът смяташе за необходими в скоростното й обучение; отегчаваше се над бродерията, на която я учеше Луиза. Нейната приятелка и бивша работодателка притежаваше таланти, за които Маги дори не бе подозирала, но на любопитните й въпроси отговаряше само с препоръка да се съсредоточи върху урока. Понякога на Маги й се струваше, че Луиза е толкова ужасна, колкото самият Питър.

Мястото й в света вече не беше сигурно, а и самият свят не беше онзи, който познаваше — в него имаше невъобразимо много и различни места, населявани от странни хора с още по-странни идеи. Старите й представи за доброто и злото, за важното и ненужното се рушаха. Объркване прогони нейната самоувереност, а това не й се нравеше. Искаше й се Кристофър Талбът да се завърне и да направят необходимото, за да възвърне земята си и той да си отмъсти. След това тя щеше да бъде отново самата себе си.

Маги не можеше да каже кога точно планът на чужденците се наложи в съзнанието й като, нещо повече от възможност двете с Луиза да се скрият след смъртта на Арнолд Стоун, През изминалите месеци, докато се трудеше над уроците и слушаше съобщенията на Питър за делата на английския лорд в Санта Фе, семейството, за което й бяха разказали, земята в Ню Мексико и сегашният собственик, спечелил ранчото на комар, се превръщаха в реалност. Кристофър Талбът и усилията му да отмъсти за брат си станаха за нея нещо повече от извинение да се махне от Денвър.

Да, Кристофър Талбът. Беше го срещнала само веднъж, при това само за няколко часа, но той бе заел в мислите й много по-голямо място, отколкото заслужаваше. Като цяло Маги бе запомнила, че Кристофър Талбът е груб и високомерен, арогантен и общо взето — неприятен човек. По време на разговора им в хотел „Уиндзор“ в един момент се бе отнесъл към нея така, сякаш бе отрепка от улицата. Въпреки това понякога се усещаше, че мисли за непознатия мъж, която бе нахлул в живота й, променяйки го изцяло.

Дните минаваха и въпросителните се трупаха в мислите на Маги, а несигурността на промяната я ядеше отвътре, докато дойде моментът, в който тя вече не можеше да се удържи на едно място.

— Хайде да отидем на разходка — предложи тя на Луиза в една необичайно хубава мартенска привечер.

Луиза остави книгата си и погледна през прозореца. Слънцето бе залязло наполовина зад планината и обикновено свистящият мартенски вятър се бе укротил.

— Къде искаш да се разходим?

Маги повдигна рамене неопределено.

— Мисля, че и за двете ни ще бъде добре да подишаме чист въздух.

— Ти и без мен ще излезеш, нали така?

Маги се подсмихна.

— Е, може би поне ще те предпазя от някои неприятности.

Вечерта беше приятна и свежа. Дърветата по Четиринадесета улица бяха отрупани със зелените пъпки на новия живот и за пръв път от месеци насам замръзналите следи от коли започваха да се размразяват и да се превръщат в кал. Докато се разхождаха пред обширните градини и огромните тухлени къщи, Маги внезапно почувства носталгия по тесните улички и мръсните сгради на Маркет Стрийт.