Кристофър се изправи, настръхнал като куче по следата на скункс.

— Какво правиш тук?

— Дойдох на гости на дамата. Сама жена понякога се нуждае от помощта на мъж.

— Тя, по дяволите, няма нужда от твоята помощ!

— Зарежете тая работа и двамата! — настоя Маги. — Тод, престани да се преструваш, че си ми помагал за нещо друго, освен за училището. Кристофър, престани да се правиш на разярен бик. Тод ми помага да набавя някои книги за училището. Има приятел в издателска къща. Тук е, за да ми достави книгите, нали, Тод?

Мъжете се гледаха свирепо.

— Нали, Тод?

Постепенно Тод омекоти погледа си.

— Книгите са във фургона отзад. Пет сандъка.

— Кристофър, ще ми помогнеш ли да ги донесем на верандата?

Мъжете се дебнеха, докато разтоварваха фургона.

— Тук си, за да наглеждаш капиталовложенията си, така ли? — попита Тод.

— Установявам се тук. — В гласа на Кристофър прозвуча безпогрешно предизвикателство.

— Мислех, че ще строиш империята си от Англия.

— Реших, че мога да построя империя и оттук.

— Не думай.

— Кристофър! — Маги прекъсна нова размяна на убийствени погледи. — Тод наистина ми помогна много да започна училището. Има стопанство на юг от нас и всички казват, че се справя добре.

Тод се въздържа да погледне Маги. Веднага се отпусна и се усмихна.

— Земята не е толкова хубава като тази, а и нямам толкова много, колкото ти имаш, но ще направя нещо от нея.

Кристофър го гледаше втренчено, но Тод бе спокоен.

— Аз не съм престъпник като баща си.

— Тод ни е съсед, Кристофър. Трябва да се държим дружелюбно.

— Не трябва да сме приятели с някой, който някога се е целил в нас. Между неговата къща и нашата има много земя.

Лицето на Тод беше непроницаема маска.

— Ако така приемаш нещата, тогава можем да продължим враждата. — Кимна към Маги и докосна периферията на шапката си. — Ако ти трябва нещо друго, съобщи ми. На твое разположение съм.

Когато фургонът му се отдалечи, Кристофър се обърна към Маги:

— Би лиси направила труда да ми обясниш защо мислиш, че трябва да се държим дружелюбно точно с Тод Харли?

Маги подозираше вещо.

— Ти не изглеждаше много изненадан от появата му.

— Луиза писа на Питър, че е купил земя на юг оттук и се навърта като муха около захар.

— Затова ли се върна? Защото научи, че Тод е тук? — Гласът на Маги режеше като стоманен нож.

— Върнах се, защото те обичам, по дяволите. — Стисна здраво устни. — И… защото се страхувах, че Тод може пак да е хвърлил око на земята… и… че може да ти причини нещо лошо.

За миг Маги мислеше дали да се разяри, но не можеше истински да го вини, че се е втурнал да пази вложенията си. Хубаво щеше да е, ако Кристофър бе дошъл само за нея, но достатъчно беше, че призна любовта си. Въздъхна.

— Тод е безобиден. Баща му е змията.

Кристофър все още кипеше от гняв, независимо от примирителния тон на Маги.

— Змиите обикновено отглеждат малки змийчета. Доста добре се сработваше с баща си. Ако не го беше улучила в такова стратегическо място на тялото, той щеше да позволи на баща си да те убие.

— Мисля, че нямаше да го направи. — Маги се усмихна подмамващо. — Мисля, че ревнуваш, Кристофър.

— Маги, не се опитвай да ме придумваш. Принуждаваш ме да ти държа лош език, задето си допуснала тази гадина близо до себе си.

— Ооо! Наказание с език. — Дръпна се, когато той посегна да я хване в яда си. — Звучи интересно.

— Ела тук, хитрушо! По дяволите, Маги!

Позволи му да я притисне в една ниша между стената на къщата и хранилището за зимнина. Когато Кристофър я сграбчи, тя с готовност се разтопи в прегръдката му.

— По дяволите, Маги! За какво говорехме?

— Обещаваше да ме накажеш с език. — Вдигна се на пръсти и го целуна по шията, като мъркаше от удоволствие. — Мислех, че трябва да удържиш обещанието си.

— Ти си най-невъзможната жена, която някога съм виждал.

— Ъ-хъ-м-м — съгласи се Маги и захапа ухото му.

— Печелиш. — Вдигна я на ръце и тръгна решително към задната врата. Маги доволно зарови лице в топлото му рамо.

Нещо леко помрачаваше насладата й, но си каза, че не си струва да се притеснява за Тод Харли. Той не беше опасен. Изобщо не беше опасен.

Двадесет и първа

Тод Харли ругаеше, когато спря конете в ограждението. Нийл Коркоран се спусна от хамбара да му помогне да разпрегне, а Тод го напсува. Отиде право при бюфета, където държеше уискито. Една чаша не го задоволи. Две успяха да притъпят гнева му. Три му помогнаха да осъзнае, че една спънка не предвещава непременно поражение. Една игра на покер не е загубена до последната ръка.

Огледа се и се усмихна презрително. Каменната къща, която си бе построил, имаше само три стаи — кухня, спалня и предна стая. Никакви килими не красяха твърдия дъсчен под, никакви пердета не висяха по прозорците. Легло, стол, няколко табуретки, маса и няколко бюфета бяха всичките мебели.

Всеки път, когато влезеше в този коптор, го сравняваше с къщата в Ранчо дел Рио. Тя беше цивилизована — меки килими, пухени легла, удобни тапицирани столове, хубав порцелан. Но Тод Харли никога не бе имал късмета да изгради такъв живот за себе си. Нямаше таланта на баща си за хазарт, въпреки че знаеше триковете. Нито пък имаше амбицията да се занимава с ранчо — такова занятие изискваше прекалено много тежка работа. А сега беше натикан в този каменен коптор, който той наричаше къща, ядеше в алуминиеви чинии, спеше на нар, ходеше по подове от необработени дъски и се опитваше да построи ранчо на земя, в която нямаше нито тревата, нито водата на ранчото на Маги — Ранчо дел Рио. Ритна табуретка, изпречила се на пътя му, и се отправи към единствения стол в стаята. Всичко вървеше толкова добре, а сега плановете му се проваляха от връщането на оня проклет англичанин. Единствената цел на покупката на тази земя беше да го доведе до Маги Монтоя Талбът. Маги беше малко неприветлива наистина, но това бе заради нетактичността на баща му. Постепенно би могъл да я спечели. Тод още не бе срещал жена, която да не върти на пръста си, ако реши. Маги щеше да разбере, че един отсъстващ съпруг, при това чужденец, не заслужава нито верността, нито земята й. Щеше да получи развод и да падне в ръцете на чакащия Тод. И така щеше да има Ранчо дел Рио — с хубавата къща, плодородната земя, опитните работници, които щяха да движат нещата вместо него.

Беше отличен план и сигурно щеше да успее, ако англичанинът бе останал там, където му е мястото. Заради съпруга на Маги Тод трябваше да се унижи да прибегне към по-непочтени средства, отколкото само да съблазни собственичката, за да се домогне до Ранчо дел Рио.

Почти без желание отиде до едно чекмедже в кухнята, премести няколко принадлежности и извади дебел пакет документи. Беше се надявал, че няма да се наложи да използва този резервен вариант, но от човек понякога се изисква да бъде гъвкав.

Първо трябваше да уреди Маги Талбът да го посети.



Шиенето не се удаваше на Маги. Можеше да подгъне пола или закърпи чорап, но фината работа, необходима, за да направи хубави дрехи, надхвърляше търпението й. Но тя твърдо беше решила да се научи. Каза си, че тъй като скоро ще става майка, трябва да бъде по-добра домакиня. Тази мисъл не бе достатъчно успокояваща, когато убоде пръста си за пети път.

— По дяволите!

— Маги! — предупреди я Луиза. — Едва тази сутрин се закле никога повече да не ругаеш.

— Това не беше клетва, а само идея. Лоша идея. Ох! По дяволите! Иглата е гладна за кръвта ми.

— Детето ти ще знае да богохулства свободно, преди да може да каже мама или татко. Такъв пример ли искаш да му дадеш?

— Бебето няма да знае какво казвам. Освен това Кристофър ме харесва такава, каквато съм.

— Точно такава, каквато си, или въпреки че си такава, каквато си?

— И ти си като дамите в Лондон. Трябва да отидеш там, като се ожените с Питър. Ще се чувстваш като у дома си.

Луиза се усмихна на раздразнението на Маги.

— Предпочитам да живея в Санта Фе. Затова Питър е там — да намери къща.

— Погледни тази бродерия! Какъв боклук! Надявам се бебето да е момче. Никога няма да мога да науча момиче да шие.

Луиза погледна към Маги с любопитство.

— Като говорим за бебето, не мислиш ли, че е време да кажеш на Кристофър, че ще става баща?

— Не е дошъл подходящият момент. — Маги вдигна поглед от камизолата, която шиеше, и се загледа през прозореца. Колеблива усмивка се разля по устните й: — Да имаш бебе е нещо толкова специално! Трябва да е много специален и моментът, когато ще кажа на Кристофър.

— Надявам се, че този момент ще настъпи, преди да станеш два пъти по-едра. Може да се зачуди защо жена му изглежда така, сякаш е глътнала бала слама.

Маги издаде най-неподходящия за една дама звук.

— Изобщо не е забелязал, че талията ми е наедряла.

— Съдейки по вида и на двама ви, той е прекалено зает да навакса загубеното време, за да се занимава с такива подробности.

Маги се усмихна, замечтано.

— Може би.

Точно тогава младият Тоби Рос подаде глава през предната врата.

— Госпожо Талбът?

— Да, Тоби.

— Един от работниците на господин Харли току-що дойде и помоли да ви дам това. — Подаде къс хартия на Маги.

— Благодаря.

— Да, госпожо — каза той и излезе.

Луиза погледна учудено.

— Какво ли е?

Предполагам, че Тод се страхува да се появи отново заради начина, по който Кристофър го посрещна преди два дни.

Тя зачете:

Още един сандък пристигна днес. Също и нов каталог с някои неща, които може да ти трябват за училището. Нямам желание да ядосвам съпруга ти, като ги доставя лично. Ако дойдеш да си вземеш сама книгите, ще можеш да разгледаш и каталога.

— Не бих го направила — предупреди я Луиза. — Ако Кристофър научи, че си ходила при Тод Харли, ще те метне на коляното си и ще те наложи.