Кристофър се бореше с нуждата си. Не бе спал с жена, откакто Маги го бе оставила, и сега кръвта му кипеше. По време на пътуването през Атлантическия океан и после из континента бе живял в терзание от острата нужда да я люби и да изкрещи на целия свят, че Маги Монтоя Талбът е негова жена, а той е нейният мъж.

Сега в студения заслон копринената мекота на кожата й, сладката топлина на устата й, уханието на тялото й го подлудяваха. Искаше веднага да намери облекчение в сладката й женственост и да удължи страстта им в дълъг възхитителен акт на любовта.

Маги го доведе до края. Целувките й бяха сладка агония, очите й — тъмни езера, изпълнени с желание, които го омайваха и го лишаваха от воля. Както винаги, сливането им беше по-скоро битка, отколкото любовна сцена. Прикова я под себе си, като се опитваше да забави темпото. Тя се извиваше, за да получи още. Успя да го обвие с крака.

— Ти си една малка вещица! — прошепна той. — Самото дяволско изкушение.

В очите й блесна пламъче.

— Трябваше да се ожениш за дама.

— Не трябваше. — Цялото му същество бе съсредоточено в жената под него и в нуждата да е дълбоко в нея — по-силно, по-бързо. Мъркащите звуци, с които тя изразяваше желанието си, го насърчаваха. Болката от драскането по гърба му само засилваше страстта. Никога не бе чувствал толкова мощ и в същото време толкова нежност.

Блаженият вик на Маги възпламени собствения му оргазъм. Като че ли всеки мускул на тялото му се топеше. Изведнъж Кристофър се почувства като необуздана река, която най-накрая е намерила покой в спокойните дълбини на океана. Беше се завърнал вкъщи.


По пътя към къщи Маги яздеше на седлото пред Кристофър. Беше я увил добре с одеяло, но тя едва ли се нуждаеше от него. Новата топлина в душата й щеше да я грее много зими напред — дотогава, докато имаше Кристофър. Чудеше се защо изобщо бе позволила на гордостта си да я лиши от мъжа, когото обичаше.

— Кажи защо ме излъга — прошепна Кристофър.

— Какво? — Това не бяха любовните думи, които бе очаквала.

— Кажи защо ме излъга в онова ужасно писмо, когато избяга от мен в Англия. Между другото това ще ти е за последно. Толкова ли ми се сърдеше, че бях груб с теб?

— Изобщо не съм се сърдила на теб. Сърдех се на себе си, защото се направих на глупачка заради теб.

— Не беше глупачка.

— Да, бях. Направих всичко, само дето не стоях на главата си, за да ме обичаш — или поне се опитах. Не можах да направя нищо както трябва. Всички бяха нещастни, включително и ти. Мислех, че никога не ще ме обикнеш. Писмото трябваше да ти покаже, че вече не е необходимо да се тревожиш за мен.

Погледът му улови нейния и го задържа.

— Обичах те много преди да напуснеш Англия, Маги. Само дето бях прекалено глупав, за да го осъзная, и прекалено голям инат, за да ти го кажа.

— Толкова голяма трагедия ли е да ме обичаш, та се бореше така?

— Да те обичам е най-хубавото нещо, което някога ми се е случвало.

Топлината, която изпълваше Маги, се превърна в лъскаво чисто злато.

— Ако наистина ме обичаш, Кристофър, ще дойда с теб навсякъде. Дори бих понесла онзи стар дракон — майка ти.

Кристофър се засмя с глас.

— Обичам те истински, Маги. Но ако нямаш нищо против, ще живея тук. Страхувам се, че ме разглези за лондонското общество. Ти правиш такава великолепна реклама на своя собствен свят, че реших да стана отшелник. Мислиш ли, че можеш да ме научиш как да стана говедар?

Маги се притисна силно до него.

— Не, но Мос Райли може.

— Тогава ще дадем шанс на господин Райли.

Когато час по-късно пристигнаха в къщата, Луиза ги поздрави троснато:

— Канехме се да изпращаме спасителна команда.

— Не, не сте — присмя й се Маги. — Знаеше, че съм с Кристофър. Значи съм добре.

— Слънцето вече залязва.

Маги погледна изненадаш хоризонта на запад, където слънцето лежеше като сплескана червена топка.

— О, да. — Сгуши се в палтото си, но веднага отпусна ръце от изненада. Питър Скарбъроу излизаше от къщата.

— Питър!

— Здравей, Магдалена. Реши ли да дадеш още един шанс на това магаре — съпруга ти?

Маги се изчерви и погледна Кристофър.

— Ще му позволиш ли да те нарича магаре?

Кристофър само се подсмихна. Питър се засмя.

— Досещам се, че ще му простиш. Английският чар трябва да е неотразим. Не само Кристофър е примамил прекрасната Магдалена да погледне снизходително към него, но и аз убедих красивата Луиза да ми стане съпруга.

Маги зяпна от изненада. Кристофър застана зад нея и затвори устата й с пръст.

— Бих казал, че чарът на дамите е неотразим.

Луиза се усмихна нежно на Маги:

— Реших, че щом ти можеш да понесеш брака с един надут англичанин, може пък и аз да успея.

— О, Кристофър не е надут, това е само…

Ръката на Кристофър запуши нежно, но твърдо устата й.

— Шшт, любов моя. Ще провалиш репутацията ми. Освен това Питър е много по-надут от мен. Защо, мислиш, е останал ерген толкова време?

— Няма да трае дълго надуването му, щом попадне в ръцете на Луиза — промълви Маги.

Питър взе ръката на Луиза и я поведе към къщата.

Кристофър дръпна Маги от вратата й я притисна до стената.

— Искаш да кажеш, че бедният Питър ще има същата нещастна участ като мен?

Маги се усмихна.

— Само ако има късмет.

Кристофър я целуна, като я притисна така, че телата им почти се сляха. Когато я пусна, тя се задъхваше.

— Още ли не съм ти омръзнала?

— Няма да ми омръзнеш дори когато съм на осемдесет.

— Това обещание ли е?

— Обещание.

Прекараха вечерта с Питър и Луиза пред камината. Светът изглеждаше безопасен и много сигурен даже когато студеният вятър блъскаше по прозорците и вратите и заплашваше с нова буря. Кристофър и Питър разказваха истории за Маги, които я караха да се изчервява. Луиза поклати тъжно глава, когато чу за дивата езда на лейди Кристофър Талбът през Хайд Парк. Кристофър се усмихваше на Маги, докато разказваше. Тя прочете извинение в очите му. Не за това, че разказва истерията за нейната необузданост, а за това, че е станал причина за нея.

— Магдалена никога не се е съобразявала много с правила — каза Луиза.

Маги се намръщи.

— Това не е истина. Мога да се държа толкова добре, колкото и всички останали. Но англичаните се разстройват от най-малкото нещо. Ако се оставиш Питър да те замъкне там, ще видиш какво имам предвид. Никой не прави нищо полезно. През цялото време мислят как да попречат на хората да се веселят. Особено дамите. Господата понякога се отскубват и отиват на лов или да играят хазарт, но дамите, по цял ден само седят и обсъждат кой какво глупаво правило е нарушил. — Погледна Кристофър с присвити очи. — Като говорим за дами, как се чувства госпожица Идеална сега, когато е херцогиня Торингтън?

— Чувства се като риба във вода.

— Сигурна съм, че е така — отбеляза Маги кисело.

— И ръководи Торингтън Хаус и Джеймс с твърда ръка.

— Точно това му трябваше на Джеймс.

— Амелия не е чак толкова лоша — обади се Питър. — Определи строга издръжка на Родни, с което намали значително пиянството и хазарта му. Предсказвам, че преди края налятото ще го е сгодила за някое енергично момиче, което ще се заеме с него. Убеди Джеймс да даде зестра на Катерина, което значително подобри темперамента й.

Маги изръмжа одобрително.

— А Елизабет? Луиза, трябва да се запознаеш с Елизабет, сестрата на Кристофър. Тя е едно от най-сладките момичета, което някога си срещала. Може да рисува такива хубави картини — ще си помислиш, че са истински.

— Елизабет те поздравява сърдечно — каза Кристофър. — Помоли да ти благодаря за това, че си я научила да използва и да се наслаждава на дадения й от Бога талант. Портретите на малките момичета на Холоуей станаха великолепни. Получи и някои други поръчки, и предложение за брак от Холоуей.

— О! Ще се омъжва за доктор Холоуей! Каква чудесна новина! Разбрах, че я обича в момента, в който ги видях заедно. Радваш ли се, Кристофър?

Мисля, че няма никакво значение дали аз се радвам или не. Елизабет стана много самостоятелна, откакто ти я зарази с идеите си, а малката Рейчъл върви по петите й, за ужас на Катерина. — Кристофър се усмихна, като видя, че Маги смръщи вежди. — Е, да, много съм доволен. Елизабет заслужава да е щастлива повече от всички.

— Обзалагам се, че майка ти не е много щастлива за доктор Холоуей. — Маги обясни на Луиза: — Томас Холоуей е най-добрият мъж, но мисля, че ако проследиш потеклото му, то е толкова обикновено, колкото и моето.

Кристофър се усмихна иронично.

— Майка ми откри, че в сърцето се крие повече мощ, отколкото в потеклото. Не й е дадена думата за много неща, откакто Амелия пое кормилото. Амелия убеди Джеймс да ремонтира наследствената къща, така че мама може да се оттегли и спокойно да се наслаждава отново на аристократичния си живот.

Маги се замисли за момент върху иронията, че Амелия, дамата, не нетактичната обикновена жена от Америка, най-накрая е сложила херцогинята — дракон на място. Като седеше, в къщата си в Ранчо дел Рио, семейство Талбът изобщо не й изглеждаха така страшни, както в Англия, Изненада се да открие, че желае доброто на всички. Дори на стария дракон и киселата Катерина. Изведнъж светът на Маги бе станал почти толкова идеален, колкото може да бъде един свят. Беше невъзможно да изпитва неприязън към когото и да било.



На следващия ден обаче светът на Маги не беше вече толкова идеален, когато Тод Харли достави няколко сандъка с книги за училището. За късмет, Кристофър бе останал в къщата тази сутрин, за да прегледа счетоводните книги. Седеше на верандата с Маги и пиеше горещ сайдер, когато Тод спря фургона си отпред.

Маги не можеше да каже кой от двамата гледа по-страшно, когато се разпознаха. Никой не беше доволен.

— Е… ъ… здравей, Талбът. Маги ми каза, че си в Англия.