— Не му обръщай внимание, дебеланке — каза Люк и отново прегърна Марая. — Той просто си го връща, заради това, което казах за разнебитения му допотопен джип. — Погледна над главата на сестра си към Кеш. — Та като казах разнебитен и допотопен, какво й е на колата ти?

— Всичко.

— Аха. А какво е наред?

— Нищо. Тръгнала е от Сиатъл. Истинско чудо е, че е успяла да стигне тук. Поговорката ясно казва, че Господ пази глупците и пияните.

— Сиатъл, значи? — Люк премести поглед към отворения багажник и веднага прецени какво има вътре. — Остави ли нещо, на което държиш там?

Марая поклати глава, внезапно обхваната от безпокойство.

— Добре. Значи си си спомнила за старата ферма, където играехме на криеница.

Тя кимна.

— Можеш да останеш да живееш тук.

— Ама… — гласът на Марая заглъхна.

Тя погледна от единия едър мъж към другия. Люк я наблюдаваше, изпълнен с очакване. По лицето на Кеш се бе изписал едва прикрит цинизъм. Веднага си спомни думите му, Да не би да имаш намерение да се настаниш тук? Обърна се към Люк, обхваната от притеснение.

— Не мога да се настаня тук просто така — каза тя.

— Защо да не можеш?

— Ами жена ти?

— Карла много ще се зарадва. Откакто Тен и Даяна живеят през част от годината в Боулдър, тук няма друга жена, с която Карла да си поговори. Не се е оплакала, но съм сигурен, че се чувства малко самотна. В това отношение „Рокинг Ем“ създава доста проблеми на жените.

Въпреки че Люк не каза нищо повече, Марая усети какво имаше предвид и си спомни сълзите на майка си, дългите периоди, в които тя не говореше с никого, гневът на баща им, насочен към жената, която не съумя да се приспособи към живота във фермата и която му се изплъзна, за да изчезне в мечтания свят, за който копнееше.

— Само че аз не мога… — гласът на Марая пресекна. — Не мога да си плащам. Парите едвам ще ми стигнат да…

Люк прекъсна накъсаните й думи.

— Не се притеснявай. Ще си заработиш престоя тук. Лоугън има нужда от леля, а след някой и друг месец Карла ще има нужда от много помощ. Ако трябва да сме точни, след шест месеца и половина.

Циничната усмивка изчезна от устните на Кеш, когато осъзна какво иска да каже Люк.

— Карла бременна ли е? — попита той.

Люк се усмихна широко.

Кеш извика от радост и прегърна мечешката зет си.

— Този път трябва да е момиче — предупреди го Кеш. — На този свят трябва да има повече жени като Карла.

— Знам. Само че ще бъда благодарен на това, което господ ни изпрати. Освен това, — добави Люк с хитра усмивка, — ако не успеем от първия път…

Кеш избухна в смях.

Марая погледна от единия усмихнат мъж към другия и усети как в гърдите й бавно се надига радост, от това, че принадлежи някъде, също както бе в мечтите, й. Не можеше да повярва на късмета си, докато оглеждаше прашния двор и не бе сигурна дали живее в сън или наистина.

След това погледна високия едър мъж с най-сините очи, които бе срещала и реши, че животът наистина е много по-привлекателен, отколкото бе мислила.

Трета глава

— Ти сигурна ли си, че произхождаш от семейство Макензи? — обърна се Кеш към Марая, докато се пресягаше за ново парче свинско, шпиковано с чесън. — Не познавам нито един представител на това семейство, който може да готви.

— Карла може — изтъкна бързо Люк.

— Да, но това е друго. Карла е родена в семейство Макуин.

— А пък Марая е родена в семейство Макензи — изтъкна Невада Блекторн и си взе още две парчета месо, когато Марая му подаде платото. — Дори и недодялан миньор като теб може да се сети. Достатъчно е да й погледнеш очите.

— Благодаря — обади се Марая.

Усмихна се предпазливо на тъмния замислен мъж с искрящи зелени очи. Представиха й Невада като segundo в ранчото, тоест втори по власт човек. Когато брат му Тен го нямаше, Невада поемаше работата му на отговорник на работниците. Освен това той бе един от най-стряскащите хора, които бе срещала. Нито веднъж не забеляза да се усмихва иззад грижливо оформената и поддържана брада. Въпреки това не остана с впечатление, че той не я одобрява. Резервираността бе част от природата му, която издаваше самота и натъжи Марая.

Кеш наблюдаваше как младата жена се усмихва на Невада. Обзе го раздразнение, въпреки че си каза, че щом тя е решила да си чупи главата с толкова труден човек, то това не му влиза в работата.

Едва стигнал до това заключение, той реши да й даде съвет.

— Не си хаби усмивките за Невада. Сърцето му е от камък.

— Аз поне имам сърце, а на теб ти липсва мозък — изтъкна с равен глас другият мъж. Някакъв едва доловим блясък в очите му подсказа на останалите, че се забавлява. — Както казва Тен — Гранитния мъж.

— Брат ти е имал предвид интереса ми към миньорската работа.

— Брат ми е имал предвид дебелата ти глава.

Кеш се ухили.

— Готов ли си да се хванем на бас?

— Как ли пък не. След като цяла една година наблюдавам играта ти на карти, вече ми е ясно защо хората ти викат Кеш. — Невада обърна за момент поглед към Марая. — Никога недей да играеш карти с мъж, на име Кеш.

— Но аз обичам да играя на карти — каза тя.

— Така ли? — попита Кеш и я погледна остро.

Тя кимна.

— А на покер?

Тъмните й коси се люшнаха, когато тя кимна отново.

— Бре да му се не види.

Невада изви едната си черна вежда.

— Може и така да е, но повечето хора биха замълчали.

Люк се разсмя.

Кеш не обърна никакво внимание на мъжете, силно заинтригуван от Марая. Това бе съвсем лесно. В лицето й имаше някаква изтънченост, а в извивките — примамливост, която въздействаше на Кеш всеки път, когато я погледнеше. Дори когато си напомни, че уязвимостта й е добре изиграна поза, той не успя да се отърси от завладелия го интерес. Огромен интерес.

— Мога ли да те изкуша да изиграем една-две ръце покер след вечеря? — попита той.

— Не! — ревнаха в един глас Люк и Невада.

Марая погледна двамата мъже и усети, че те се шегуват — донякъде — след което отново се усмихна на Кеш.

— С удоволствие. Само че преди това искам да покажа семейната библия на Макензи на Люк, защото той ме помоли.

Смътно разочарование обзе Кеш.

— Какво ще кажеш да поиграем след това? — попита неуверено Марая и погледна Кеш с неприкрито желание, макар и усетила враждебността му.

Въпреки че не бе имала любовник, тя умееше да усеща, кога мъжете я гледат с интерес. А в този момент Кеш я наблюдаваше точно така.

Когато младата жена подаде още димящите бисквити на Кеш, женското й притеснение от неговото присъствие го накара да застане нащрек. Той нарочно си позволи да докосне с пръсти ръката й, докато си взимаше от сладкишите. Младата жена си пое дъх едва доловимо, а пулсът на гърлото й стана по-явен и бърз, което веднага доказа на Кеш, че го е забелязала като мъж.

Много потайно той погледна към Люк и се зачуди как ли ще реагира другият мъж на очевидния интерес на сестра си към най-добрия му приятел. Люк, обаче, разговаряше тихо с Невада за следите на някакъв рис, забелязани тази сутрин от segundo в каньона Уайлдфайър. Кеш отново насочи поглед към Марая и прецени чувствения й ответ, който придаде на очите й блясък и накара сърцето й да забърза.

Кеш усети как го обхваща желание и бе изумен от силата и настойчивостта му, преминали като буен поток през вените му. Постара се да овладее този неустоим помитащ глад към Марая, като си каза, че тя не е по-хубава от повечето жени, че той е на тридесет и три и е вече прекалено стар, за да му подейства една жена толкова бързо, още повече, че тя бе сестра на най-добрият му приятел. Както и да е, Марая бе просто още една жена, зажадняла за някой, който да й играе по свирката — ми да, колко бързо успя да се настани в „Рокинг Ем“. Привидният й протест бе просто една игра. Само за пред хората, нищо повече.

— Много добра готвачка си — каза Невада и подаде на Марая солта, преди още тя да успее да погледне към солницата. — Надявам се Люк да те убеди да останеш. От всичко, което Тен ми е разказвал, в „Рокнинг Ем“, не е имало готвач, за който да си струва дори един куршум да изхабиш, докато не се появи Карла. Само че през януари на Карла хич няма да й е до готвене.

— Ти пък как разбра? — попита стреснат Люк. — Доктор Чейкън потвърди новината едва днес.

Невада сви рамене.

— Ами все дребни неща. Кожата й. Мирисът й. Начинът, по който ходи и се държи.

Кеш поклати глава.

— Дядо ти сигурно е бил магьосник. Никога не съм срещал човек да разбира и преценява нещата по-добре от теб.

— Всичко се дължи на войната, не на магьосничеството — отвърна Невада и си сипа чаша кафе. — Прекарай ти години наред като следиш мъже в нощта, пък да видим тогава дали няма да си отваряш очите и ушите. Семейство Блекторн са отгледали поколения воини. Бавните и невъзприемчивите не могат да оцелеят.

Невада остави кафеварката настрани и отново погледна Люк.

— Ако искаш, ще се огледам за риса веднага щом Тен се върне. Не успях да разуча следите достатъчно добре, за да преценя дали е мъжки или женски. Честно да си призная, животното май е млад мъжкар, който е слязъл от високото, за да си търси женска и скоро ще си продължи по пътя.

— Надявам се да си прав. В каньона Уайлдфайър няма място за повече един-два риса. Има още време до февруари, когато добитъка по високите пасища ще започне да им изглежда безкрайно вкусен като изгладнеят. — Люк отпи от кафето и тихо изруга. — Трябва да науча повече за рисовете. Старите фермери разправят, че тези котки нападат добитъка, а пък правителството си държи на своето, че ядели само зайци и сърни… — Люк се намръщи и прокара ръка през косата си. — Провери новите следи, когато Тен се върне, но не мога да те пусна за повече от ден-два. И без това нямаме достатъчно хора.

— Имаш ли нужда от мен? — попита Кеш в напразен опит да прикрие нежеланието в гласа си. Имаше намерение да прекара поне седмица във високопланинските райони на „Рокинг Ем“. Вече не вярваше, че ще успее да открие изгубената мина на Лудия Джак, но търсенето му допадаше и никак не му се искаше да престава.