— И така — продължи Марая. — Превеждам частите по геология и археология на разбираем английски. Ако одобрят работата ми, ще мога да направя цяла книга.

Кеш спря, улови лицето на Марая между дланите си, целуна я силно и й се усмихна.

— Поздравявам те, скъпа. Кога разбра?

— Тази сутрин. Исках да ти се обадя, но ти вече беше тръгнал. Пътят е толкова дълъг. А и през зимата…

Гласът й пресекна. И двамата знаеха, че да караш до фермата от Боулдър е трудна работа, дори когато времето е хубаво, но когато бурите превърнеха части от непавирания път в лепкава каша, дори джипът на Кеш трудно минаваше.

Трудностите, свързани с пътуването до фермата не бяха въпрос, който Кеш искаше да повдига. Ако Марая не бе сестра на Люк, той щеше да я покани да остане при него в Боулдър още преди месеци. Но това бе невъзможно. Едно беше да тръгне с нея да търси злато, или да си откраднат няколко часа насаме в старата къща преди и двамата да заспят всеки в своето легло и под отделен покрив. Съвсем друго бе да живеят заедно, без да са женени, още повече че ставаше въпрос за малката сестра на най-добрия му приятел.

Очевидното решение бе брак, но това също бе невъзможно. Дори Кеш да започнеше да вярва напълно на Марая — ако изобщо това се случеше — не би я помолил да сподели бъдеще без деца с него. Въпреки всичко това в главата му непрекъснато се въртеше мисълта за брак.

Може пък Марая да няма нищо против. Може да се научи да е като мен, да приема нещата, които няма как да се променят и да се радва на Лоугън и Каролайн. Може би…

А може би не. Как да поискам от нея да се откаже от толкова много? Колкото и да си мисли, че ме обича, тя ще иска свои деца. Виждам го всеки път, когато погледне Лоугън, а след това обърне поглед към мен с копнеж, който няма нищо общо със секса. Тя иска дете от мен. Сигурен съм, както съм сигурен, че не мога да й го дам.

Господи, но не мога и да я оставя. Какъв съм глупак. Знам, че е така. Въпреки това не мога да спра да я желая.

Отговор на мъчителния проблем нямаше, мислите му кръжаха около едно и също непрекъснато, а решение така и не се появяваше. Колкото и пъти да мислеше за бъдещето им с Марая, все не можеше да намери приемливо решение. Затова се държеше така, както винаги, след като разбра какво означава да си стерилен. Изтласка мислите за бъдещето от ума си и се съсредоточи над настоящето.

— Хайде — каза той и целуна Марая по челото. — Аз ще обеля картофите, а ти ще ми разкажеш за новата си работа.

Дори и да бе забелязал несигурната й усмивка, той не спомена нищо, както и тя не спомена, че той бе стиснал ръката й толкова силно, сякаш се страхуваше да не избяга.


Неподвижен, зареян в собствените си мисли, Кеш влезе в кадифената тъмнина на старата къща точно преди зазоряване. Марая не го очакваше. Бяха решили да прекарат деня във фермата и да не тръгват за Блек Спрингс до следващата сутрин.

Само че Кеш не намери сили да стои далече от нея. Беше се събудил преди часове, бореше се със себе си и най-сетне загуби. Едва устоя да не влезе в спалнята на Марая и да не я събуди като се слее с тялото й. Опита се да отблъсне желанието, което не го напускаше дори и след като е била негова, но въпреки това влезе в къщата и седна в някогашната работна стая на Даяна, сега вече постепенно превърната в кабинет на Марая, където тя държеше непрекъснато нарастващата си колекция от книги.

Дори не си направи труд да включи лампата. Издърпа един от твърдите столове, премести го от масата и се опита да влее разум в ума и тялото си. Тялото му не обърна никакво внимание. В ума му непрекъснато изплуваха картини от нощта в бараката горе в планината, където Марая го бе възбуждала, докато тялото му й се подчинеше напълно. Дразнеше го, че от него се вдигала пара в хладните утрини. Той също я дразнеше, но по различен начин и я караше да вика от желание и задоволство. Мисълта да чуе отново тези викове разпали огън в тялото му, толкова горещ, че той не успя да го обуздае.

Вратата на спалнята се отвори и тихите леки стъпки на Марая през хола подхраниха пламъците у него и той не успя да помръдне. Тя запали лампата в хола и в работната стая плъзна триъгълник светлина до краката му.

— Кеш?

— Извинявай, мила. Не исках да те будя.

Силуетът на младата жена се очерта на вратата. Дългата бархетна нощница се диплеше като черна вода.

— Тук съм.

— Защо седиш на тъмно?

— Гледам луната. Мисля.

Дрезгавият му дълбок глас накара сърцето й да забие по-бързо. Мина през тъмната стая и застана пред него.

— За какво мислиш? — попита тихо тя.

— За теб.

Едрите му ръце стиснаха китките й.

Тя прошепна името му, когато я привлече в скута си. Целуна я дълбоко и я намести така, че да седне срещу него. Вълните на желанието му я обляха и оставиха единствено усещането за вкуса и топлината на мъжа, когото обичаше.

Щом ръцете му стигнаха до гърдите й и ги подразниха, тя възкликна от желание и удоволствие.

Когато разкопча нощницата, за да им е по-лесно, той проследи с език лунните лъчи, спуснали се по кожата й, докато тя не застена. Скоро нощницата бе разкопчана, а той бе гол до кръста, с разкопчани дънки. Ръцете й се движеха по доказателството за страстта му и го накараха да се напрегне от желание.

— Ако не спреш, никога няма да успеем да стигнем до леглото — каза с дрезгав глас Кеш.

— Толкова ми е приятно да те докосвам. Всеки път става все по-хубаво. Ти си като Блек Спрингс, от теб непрекъснато извира топлина.

Смехът му прозвуча почти грубо.

— Само откакто те познавам.

Без предупреждение я повдигна от скута си.

— Кеш?

— Мила, ако не се преместя сега, после изобщо няма да мога да помръдна. Толкова много те желая.

Въпреки казаното, той не помръдна. Когато ръцете на Марая посегнаха към дънките, за да ги свалят и да не им пречат, той не се възпротиви. Не можеше. Едва успяваше да диша, защото желанието му пулсираше с болезнена сила. Когато тя го докосна, дъхът му излезе като стон, откъснал се сякаш от душата му.

Очите на Марая се разшириха в очакване на първичното удоволствие. Докосна Кеш с върховете на пръстите си. Той затвори очи и се предаде на топлите й ръце. Когато след малко ласката спря, той издаде стон на недоволство. Чу някакво шумолене, когато нощницата й се смъкна на пода и потръпна. Отвори очи и забеляза, че тя е застанала гола пред него.

— Хората могат ли да се любят на стол? — попита тихо тя.

Преди още да е довършила думите си, ръцете му бяха от вътрешната страна на бедрата й, разтваряха ги, за да открият изворът на горещото й желание. Тя потръпна и се разтопи от удоволствие. Коленете й омекнаха. Олюля се и го стисна за рамото.

— Кеш? — прошепна тя. — Можем ли?

— Седни на скута ми и ще открием — каза той, привлече я по-близо, после още по-близо, докато влажната й топлина обгърна твърдата му плът.

— Всеки път… по-хубаво.

Дрезгавият шепот на Кеш бе за Марая като огнено издишване. Обгърна врата му с ръце. Някъде дълбоко в нея се надигна жарък пламък. Тя помръдна, за да го намери отново. Пламъкът потрепна.

— Точно така — подтикна я Кеш с чувствено движение. — О, да. Точно така, мила. Точно… така.

Тръпнеща, огнена, бавно и дълбоко тя взимаше и отдаваше колкото можеше, за да подхранва пламъка. Когато този танц вече не бе достатъчен, Кеш стисна бедрата й и ускори тласъците. Усмивката й премина във вопъл на удоволствие.

Той я наблюдаваше, желаеше я, дишаше тежко, докато контролът най-сетне му се изплъзна и той се изля в нейната мекота.

Марая не смееше да помръдне, обзета от своето удоволствие, което се разпространяваше като златен пулс из цялото й тяло и нежно прогаряше душата й.

В следващия миг на екстаз тя извика Кеш, призна му любовта си и истината за бебето им, което растеше в нея…

За момент Кеш не можа да повярва на чутото.

— Какво?

— Бременна съм, любими — прошепна тя и се наведе, за да го целуне отново.

В този момент Кеш повярва, че чува истината, изречена от устни, все още подпухнали от целувките му. Беше си мислил, че е подготвен, че предателството на никоя жена не би го научило на нещо ново.

Оказа се, че е грешал. Седеше без да помръдва, объркан от болката, каквато никога не бе познавал… болката, последвана от ярост, мощна като страстта и болката.

— Ти си бременна — повтори недоумяващо той.

Успяваше да владее гласа си, но не и внезапно избуялия гняв и напрежението, което се предаде и на жената, все още свързана с него.

— Да. — Марая се опита да се усмихне, не успя, усетила как силните пръсти на Кеш се впиват в бедрата й. — Ти не искаше ли? Никога не си се опитвал да ме предпазиш, а и знам, че харесваш децата и си мислех…

Гласът й заглъхна до шепот. Тя преглътна, но гърлото й остана сухо. На лунната светлина Кеш бе като изваян от камък.

— Никога не съм те пазил — отвърна той. — Както и не съм се опитвал да превърна оловото в злато.

Чу собствените си думи сякаш от разстояние, като ехо, останало от времето, когато предателството все още не бе обхванало цялата му душа, за да замрази всичко.

— Нищо не разбирам — прошепна Марая.

— Естествено, че не разбираш.

С удивителна сила Кеш повдигна Марая от скута си, изрита купа дрехи и застана неподвижен, загледан през нея, сякаш я нямаше. Стори й се, че е впримчена в някакъв кошмар, че не може да помръдне, да проговори, дори да заплаче. Беше си представяла най-различни реакции, когато му каже за бременността си, дори гняв, но не и подобно отдръпване.

— Кеш? — прошепна тя.

Той не отговори. В нажежената тишина мъжът гледаше измамното изражение на уязвимост на жената, втренчена в него. Луната подчертаваше и елегантността и нежността й.

Нежна е колкото гърмяща змия и много по-опасна. Тя е невероятен ловец. Никой няма да повярва, че аз не съм бащата на детето й. Мога да отида в същата лаборатория и ще получа същия резултат както преди години, когато Линда ми съобщи, че е бременна — имах шанс да стана баща, но нищо не се получи.