Най-сетне се наведе отново и потърси сатененият възел на удоволствието, за да го докосне с върха на езика си.

С дрезгав вик Марая се разтърси, обладана от екстаз и потръпна от удоволствие. Кеш я задържа и се усмихна въпреки тръпките, които я разтърсваха. Галеше я нежно и изчакваше омаята да премине. След това нежно сви краката й и ги качи на кръста си, така че да се отвори за него. Много внимателно и бавно навлезе в нея.

Когато вдигна поглед, забеляза, че тя го гледа как се слива с нея. Усети разтърсващата тръпка на удоволствие, която отново я завладяваше, усети новия прилив на екстаз да изпълва тялото й. Радостта, че дълбокото им сливане за нея е не по-малко удовлетворяващо, отколкото за него, го подмами с такава сила, че той вече не знаеше къде е началото и къде краят, къде започва единението и къде раздялата, докато не усети как собственото му освобождение започва да пулсира.

И в един миг чу дрезгавият глас на Марая да признава любовта, която изпитваше към него.

Тринадесета глава

Целуни ме за сбогом, мила. Докато усетиш, че ме няма, аз ще съм се върнал.

Марая бе чувала тези прощални думи от Кеш неведнъж през изминалите пет месеца, откакто живееше в „Рокинг Ем“, включително и онзи път, когато призна любовта си. Сбогуванията на Кеш се сливаха с дните й, появяваха се в сънищата й, бяха част от раздяла и завръщане, които сякаш нямаха край. Въпреки че Кеш вече не преподаваше в университета, консултантската му работа не му позволяваше да прекара повече от две седмици във фермата. Много често се случваше да прекара само няколко отделни дни, а след това да я остави самотна седмици наред. Всеки път Марая се надяваше да я покани в Боулдър, но той така и не го стори.

Нито пък й каза, че я обича.

Трябва да ме обича. Едва ли един мъж може да люби жена, както Кеш ме люби, без да я обича поне малко. Карла и Люк предполагат, че той ме обича. Както и всички останали във фермата. Той просто не може да каже думите. А и това не е чак толкова важно. Постъпва като влюбен мъж, а това е най-важното.

А дали наистина е така?

Марая не изпитваше съмнения към собствените си чувства. Не бе и очаквала да обикне някой със силата на чувствата, които изпитваше към Кеш — безрезервно, без задръжки, без да крие уязвимостта си, и то единствено, защото Кеш бе толкова радостен всеки път, когато я виждаше при завръщането си във фермата.

Няма го само от четири дни този път, а ми се обажда всяка вечер и говорим часове наред, при това за нищо важно, смеем се и на никой от двамата не му се иска да затвори. Обича ме. Просто не го изрича с думи.

Всичко ще бъде наред. Ако не искаше деца, щеше да използва нещо, или да попита дали аз пия хапчета. Но дори не е споменавал този въпрос.

Емоционалната несигурност, измъчваща Марая от толкова седмици извика сълзи в очите й. Бяха минали четири месеца, от последния й цикъл. Скоро нямаше да успява да крие живота, който растеше в нея като оставя панталоните разкопчани и пуска ризите отгоре. Кеш бе забелязал налелите се извивки на тялото, но така и не се досещаше за причината. Вместо това се шегуваше с нея за удоволствието да похапваш домашно приготвена храна.

Той обича децата и децата го обичат. От него ще стане прекрасен баща.

Всичко ще бъде наред.

Марая се опитваше да запази самообладание и несъзнателно притисна едната си ръка точно под талията, докато стоеше на малката веранда на старата къща и се вглеждаше между боровете към пътя, виещ се през пасището. Само преди миг й се стори, че вижда облак прах, както се случваше, когато Кеш се прибираше с джипа по прашния път, за да бъде отново с нея.

— Този път ще му кажеш ли?

Марая се стресна и обърна гръб на пътя. Невада Блекторн бе на няколко крачки и я наблюдаваше с проницателните си зелени очи.

— Какво? На кого? — попита тя притеснено.

— Да кажеш на Кеш, че по някое време пролетта ще става баща. — Невада изруга тихо, забелязал уплашения поглед на Марая. — По дяволите, жено, ти си поне в четвърти месец. Би трябвало да ходиш на лекар. Трябва да пиеш специални витамини. Май нямаш достатъчно акъл и не го разбираш, но аз имам. Ти виждала ли си дете, прекалено слабо, за да изплаче? Бебетата не могат да контролират живота си — продължаваше неумолимо той. — Те се раждат в свят, който е по-скоро жесток и използват каквото им се дава, докато умрат, или пораснат. В повечето случаи умират.

Марая гледаше Невада, прекалено шокирана, за да отговори. Думите му бяха напълно откровени, а той бе забелязал всички издайнически знаци на бременността й.

— Виждам, че си решила да родиш детето — продължи той. — Иначе щеше да направиш нещо по въпроса още преди месеци. Жена, която има смелост да изкара цялата бременност, би трябвало да намери и смелост да каже на мъжа.

— Опитах. — Марая замахна безпомощно с ръка. — Не успявам да намеря нито подходящия момент, нито подходящите думи.

Защото Кеш никога не ми е казвал, че ме обича. Само че това не можеше да го признае на Невада. Дори самата тя не обичаше да мисли по този въпрос.

— Вие двамата ходите да търсите злато поне два пъти в месеца, а така и не се е намерило достатъчно време, за да кажеш „Аз съм бременна“? — Невада изсъска тихо последните думи. — Ако нямаш смелост да кажеш на Кеш този път, ще те заведа в Кортез, след като той си тръгне. Доктор Чейкън е добър човек. Той ще ти обясни от какво се нуждае бебето, а аз ще наблюдавам дали пиеш това, което ти е предписал.

Марая погледна Невада и разбра, че той говори напълно сериозно. Беше честен и непреклонен. След като беше казал, че ще й помогне, щеше да й помогне. Това е.

— Ти си добър човек — каза тихо тя и докосна брадата му с върховете на пръстите си. — Благодаря ти.

— Ще ми благодариш като кажеш на Кеш. — Въпреки остротата в гласа му, той пое ръката на Марая и я стисна за кураж. — Имаш около двадесет секунди да намислиш какво да кажеш.

— Как така?

— Той е тук.

Марая се извърна към пътя. Щом видя очукания джип на Кеш да завива в прашния двор пред старата къща, лицето й се озари. Изтича към джипа и щом Кеш слезе, се хвърли на врата му.

Мъжът я повдигна, притисна я до себе си и погледна Невада над рамото на Марая. Другият мъж отвърна на хладния поглед, а след малко се обърна и се отдалечи.

— Какво искаше Невада? — попита Кеш.

Марая се стегна. Гласът на Кеш бе прозвучал грубо като този на Невада.

— Той просто… Питаше кога ще се върнеш — отвърна задъхано тя.

И двамата знаеха, че лъже.

Кеш стисна устни от изненада и учудване, а сърцето му бе прорязано от болка. Кой знае защо не бе очаквал Марая да го излъже. Не и него. Не и заради друг мъж.

Вцепеняващ студ се събра в гърдите на Кеш, когато осъзна колко опасно бе да се поддава толкова много на очарованието на Марая.

— Невада искаше и още нещо — добави бързо тя, защото й стана неприятно, че го е излъгала. — Не мога да ти кажа какво. Все още не. Преди да си тръгнеш ще ти кажа. Обещавам. Но сега искам само да ме прегръщаш, Кеш. Моля те, прегърни ме. Толкова ми липсваше!

Кеш затвори очи и я прегърна, усети приканващата й топлина, която стопи леда, натрупал се от лъжата и сподави хладната сянка на спомена, предшественик ни предателството, от което толкова се страхуваше, но въпреки това очакваше.

— Липсвах ли ти? — попита Марая. — Поне малко?

Несигурността в гласа й отново разбуни чувствата на Кеш.

— Ти винаги ми липсваш. Знаеш го много добре.

— Просто… много ми се искаше да го чуя.

Кеш се отдръпна от Марая, за да погледне тревожните златни очи. Забеляза, че нещо я терзае и сърцето му се сви, въпреки че се опитваше да не изпитва нищо.

— Какво има, Марая? Какво не е наред?

Тя поклати глава, пое си дълбоко дъх и се усмихна на мъжа, когото обичаше.

— Когато ме прегръщаш всичко е наред. Ела с мен в голямата къща. Нека да те гледам и да ти се радвам, докато приготвям вечерята.

Изражението му се смени и тя забеляза ленивата чувственост, която изпъна нервите й. Мъжът се усмихна, наведе глава и пое устните й в целувка, която остави и двамата без дъх.

— Предпочитам да ми се радваш в старата къща, защото ще бъде по-спокойно — каза Кеш и гризна устните й много нежно, изпълнен с едва сдържано желание.

— И аз. Само че тогава няма да мога да приготвя вечерята и работниците ще вдигнат стачка.

Той се разсмя, въпреки че познатата страст се надигаше. Пусна я, обви кръста й с ръка и заотстъпва към голямата къща. Времето на равносметка и разплата щеше да настъпи много скоро. Очакването само щеше да намали удоволствието от компанията на Марая.

— Не мога да поема отговорността за стачка в „Рокинг Ем“ — каза той.

— Нито пък аз — отвърна Марая и обви стегнатия кръст на Кеш с ръка. — Постарах се да подготвя колкото можах още одеве, но Лоугън и Каролайн решиха, че не им се спи.

Кеш я погледна въпросително.

— А къде са Даяна и Карла?

— Сутрин аз гледам децата, за да могат те двете да работят над предметите, които идват от каньона Септембър.

— И шест дни в седмицата готвиш за цялата пасмина.

— Обичам да готвя.

— А три вечери в седмицата Даяна се опитва да те превърне в археолог.

— Тя е страхотна учителка.

— И все още ходиш на курсовете по приложение на геологията. И по технически справки.

Марая кимна.

— Освен това си намерих и работа — заяви гордо тя. — Областният музей искат да подготвя книга с цветни илюстрации, посветена на района. Всяка част от книгата била предоставена на специалисти, но след това преценили, че не е достатъчно да знаеш много, за да се напише книга и тя да е интересна и достъпна за четене.

Кеш кисело се усмихна. Въпреки че работата му изискваше да пише доклади за обиколките си, той много добре познаваше недостатъка, за който спомена Марая. Истината бе, че напоследък пишеше всички доклади и отчети в „Рокинг Ем“. Не само че така имаше възможност да прекарва повече време с Марая, но и сам бе открил умението й с прости думи да предаде непонятните научни факти. Тъкмо той й даде идеята да се запише в курсовете, след като очевидно се справяше добре.