Само че Кеш нямаше желание втори път да вярва на подобно нещо. Беше желал да е истина толкова отчаяно, че бе загърбил всяка друга възможност.

Люк също щеше да повярва. Вместо да си каже, че любимата му дебеланка е лъжкиня, измамница и нимфоманка, той щеше да повярва, че е бременна с неговото дете. Ако Кеш откажеше да се ожени за нея, това щеше да предизвика разрив между него и Люк. Може би дори между него и Карла. След това нямаше да му остане нищо, нямаше да има нито едно място на този свят, което да нарече свой дом. Нямаше избор, освен да приеме лъжата и да се ожени за лъжкинята.

Страхотен капан, измислен само за глупаци.

С изключение на едно, на една подробност, която нямаше как да се доизкусури, колкото и добра да беше Марая. Имаше един-единствен начин да се докаже, че тя лъже. Само че щеше да отнеме време. Бебето трябваше да се роди, да се направи кръвен тест, резултатите да се сравнят с кръвта на Кеш. След това идваше времето за истината.

— Кога го чакаш?

Кеш не позна собствения си глас. Нямаше никакво чувство, това не бе въпрос, просто думи, с които изискваше информация.

— Н-н-не знам.

— Какво казва лекарят?

— Не съм ходила на лекар. — Марая преплете пръсти и ги стисна, за да не се протегне към Кеш, да не го докосва, за да се увери кой е ледено студеният непознат, застанал гол в тъмното пред нея. — Точно това беше, което Невада ме караше да направя. Каза, че щял да ме заведе при доктор Чейкън, ако не ти кажа.

Значи ето кой е бащата на копелето. Трябваше да се сетя. Господи, как е възможно да съм бил такъв глупак?

В този момент Кеш усети, че повече не може да разчита на самообладанието си. Твърде много неща му напомняха за миналото. Беше влизал в този капан. Веднъж вече бе налапал същата примамка.

— Така да бъде.

Марая наблюдаваше Кеш как се облича.

Въпреки че той не каза нищо повече, изражението му и резките движения, с които оправяше дрехите си, показваха, че е побеснял. Марая също започна да се облича, но пръстите й трепереха и тя просто наметна нощницата и я остави незакопчана. Когато най-сетне вдигна поглед, Кеш бе до входната врата й я наблюдаваше като някой непознат.

— Поздравления, скъпа. Току-що си осигури име за бебето и издръжката до края на бременността.

— Какво?

— Ще се оженим. Нали точно това искаше?

— Да, но…

— Ще говорим по-късно — каза Кеш, прекъсвайки колебливите думи на Марая. — Точно сега не ми се слушат приказките ти.

Врата се хлопна и Марая остана сама.

Четиринадесета глава

Всичко ще бъде наред. Той просто има нужда от време, за да привикне с мисълта. Сигурно държи на мен. Не би ми предложил да се оженим, ако не държеше на мен, нали? Много мъже не се женят за бременните си приятелки.

Всичко ще бъде наред.

Безмълвно повтаряните думи се бяха врязали в ума на Марая през дългите часове, след като утрото настъпи и вече смисълът им се губеше. Непрекъснато си представяше лицето на Кеш, когато й каза, че си е осигурила име за бебето и издръжка по време на бременността.

Когато се оженим, ще покажа на Кеш колко много го обичам. Сигурно ме обича и той. Не е нужно да се жени за мен, той сам така реши. Всичко ще бъде наред.

Колкото повече Марая повтаряше тези думи, толкова по-неспокойна се чувстваше. И все пак същите тези думи на надежда бяха единственото, което потискаше отчаянието. Беше ужасена, по кожата й избиха капчици студена пот, когато усети липсата на Кеш.

Той щеше да се ожени за нея, но не искаше детето, което носеше. Щеше да се ожени за нея, но не вярваше в любовта й. Щеше да се ожени за нея, но си мислеше, че тя иска само да осигури име на детето и пари по време на бременността си. Щеше да се ожени за нея, но бе уверен, че е паднал в най-стария капан на света.

А как да му докажа, че греши? Нямам свои пари. Нито дом. Нито работа. Нито професия. Стремя се да постигна всички тези неща, но за момента ги нямам. Нямам нищо и не мога да му кажа, „Ето, виждаш ли, нямам нужда от твоя апартамент, от храната ти, от парите. Имам нужда единствено от теб, от мъжа, когото обичам. Единствения мъж, когото съм обичала.“

Само че по този начин не можеше да го докаже.

— Марая? Будна ли си?

За момент й се стори, че мъжкият глас е на Кеш, но щом се обърна към вратата, надеждата, проблеснала по лицето й се стопи, щом разбра, че е Невада. Отиде до вратата, отвори я и се вгледа в светло зелените очи, които не пропуснаха следите от тъга по лицето й.

— Добре ли си? — попита Невада.

Марая стисна зъби, за да не позволи на сълзите да рукнат. Ако кажеше на Невада какво е станало, нещата нямаше да се оправят. Кеш не понасяше необичайното разбирателство между Невада и Марая.

Не можеше да разкаже и на Люк, на собствения си брат, защото това означаваше да го накара да избира между сестра си и Кеш, мъжът, който му бе близък като брат. Подобен избор не трябваше да се прави. Не и заради нея. Нито заради Кеш. Дължеше всичко на Люк, на брат си, който отвори сърцето си и дома си за нея след петнадесет годишна раздяла.

— Аз… просто съм малко уморена. — Марая се насили да се усмихне. Тогава забеляза малкия грижливо опакован вързоп в ръцете на мъжа и с удоволствие смени темата. — Това какво е?

— За теб. Пристигна вчера, но така и не ми остана време да ти го донеса.

Марая пое пакета. Погледна го любопитно. Нямаше нито марка, нито адрес, нито подател, нищо, от което да се разбере кой го изпраща.

— Да, да, твое е — каза Невада, забелязал колебанието й.

— Какво има вътре?

— Картата на Лудия Джак.

— Значи са открили къде е мината.

Невада присви очи. В гласа й го нямаше живото любопитство, само някакво отчаяние, което златните й очи не успяваха да прикрият.

— Не съм питал, а и те не ми казаха — отвърна след малко Невада. — Просто ми изпратиха пакета. Давам ти го във вида, в който го получих.

Марая погледна пакета и го остави на близката маса.

— Благодаря ти.

— Няма ли да го отвориш?

— Ще изчакам… Кеш.

— Последно го видях в кухнята с Карла. — Невада внимателно наблюдаваше Марая, усетил безпокойството й. — Каза ли му за бебето.

Марая потръпна при спомена.

— Да. Казах му.

Марая слезе от верандата и се отправи към голямата къща. Не можеше да чака нито минута повече. Може би Кеш вече бе осъзнал, че тя не е имала за цел да го впримчи. Може би вече е разбрал, че го обича.

Всичко ще бъде наред.

Марая се затича към къщата. Втурна се през задната врата, влетя в кухнята, но беше празно. С разтуптяно сърце надникна в хола. Кеш беше там, до Карла. Ръката му бе върху корема й и по лицето му бе изписано учудване.

— Мърда — каза той и внезапно се усмихна. — Усещам как мърда!

Страхопочитанието в гласа на Кеш накара сърцето на Марая да се свие от облекчение. След като един мъж е толкова развълнуван от бременността на сестра си, значи може да приеме и бременността на приятелката си.

— Мърда ли? Странен начин на изразяване — разсмя се Карла. — Това си е направо задно салто.

Силен вой от детската стая на горния етаж разсея Карла.

— Лоугън май загуби търпение. Здрасти, Марая. Кафето е още горещо.

— Благодаря — отвърна разсеяно Марая. Приближи до Кеш, лицето й озарено от надежда и очакване. Хвана ръката му и я притисна до своя корем.

— Струва ми се, че и аз усетих нашето бебе да мърда. Но трябва да стоиш неподвижно, иначе няма…

Думите й бяха прекъснати, когато той рязко си пое дъх и отдръпна ръка така, сякаш го бе близнал огън. Мисълта какво би било наистина да почувства движенията на собственото си дете му причини такава болка, че можеше да изкрещи.

— Нищо не усещам — отвърна грубо той. — Просто въображението ми не е толкова добро като твоето.

Завъртя се и стисна ръце, за да прикрие треперенето им. Когато заговори, гласът му бе толкова овладян, че тя трудно го позна.

— Утре заминавам, за да уредя нещата. След като се оженим, ти ще останеш тук.

Марая забеляза, че той не влага никакви чувства и по гърба й плъзна ледена тръпка.

— Ами ти?

— През повечето време няма да съм тук.

Очите й се напълниха със сълзи. Не можеше да ги спре, както не успяваше да се предпази от студа, вледеняваш душата й.

— Защо? — попита тя. — Никога не си работил толкова много.

— Никога не съм имал жена и дете, за които да се грижа.

Безизразният му глас изплющя като камшик. Тя преглътна, но гърлото й остана сухо и очите й горяха.

— Ако не искаш да се женим, — каза тя с треперещ глас, — защо ми предложи?

Кеш изрече нещо грубо, но Марая не се отказа. Дори гневът му бе по-добър от липсата на чувства, които използваше като оръжие срещу нея.

— Други мъже знаят, че ще имат деца, но не се женят — каза тя. — Ти защо ще се жениш за мен?

— Не мога просто така да зарежа сестрата на най-добрия си приятел. Ти въртиш Карла на малкия си пръст. Всички ще решат, че съм истински гад, задето съм те зарязал бременна.

— Значи за това… — Марая потръпна и усети как я обзема отчаяние.

— Карла и Люк са единственото семейство, което някога ще имам — продължи жестоките си думи той.

— Това не е истина — отвърна тихо тя. — Имаш мен! Ще имаме и бебето.

Втурна се към Кеш и го прегърна, задържа го до себе си с всички сили. Все едно че притискаше скала. Той не трепна, стоеше неподвижен и безразличен, единствено стисна длани, когато мекото й тяло се притисна до него.

— Ще бъдем семейство — каза тя. Устните й се притискаха до бузата, до врата и челюстта му в отчаяни целувки, които разкриваха много повече, отколкото думите биха разкрили за копнежа, самотата, любовта и желанието. — Поне ни дай шанс, Кеш. Беше ти приятно с мен преди, какво се промени?

Докато говореше, ръцете й галеха гърба му, раменете, косата, копчетата на ризата, а след това устните й жадно се спряха до неговите. Когато усети трепета му, възкликна сподавено и потри буза в гърдите му.