- Олеле.

- Скъпи, не казвам, че миналата седмица имаше проблем с дългите айръни. Боже, ти спечели турнира, така че сигурно не е било нищо особено. И все пак си мислех, че ще искаш да прекараш няколко часа след интервюто на терена и да видиш не можеш ли да ги подобриш поне малко. - Тя му хвърли онзи нежен, невинен поглед, който не го заблуди и за миг. - Със сигурност не очаквам да победиш на ПГА - продължи Франческа. - Това лято ти вече спечели две титли и не е нужно да печелиш всеки турнир, но...

Гласът й затихна, сякаш беше осъзнала, че вече е казала достатъчно. Повече от достатъчно. Едно нещо беше научил за Франси - беше ненаситна за голф титли.

Тя излезе от тесния асфалтов път и подкара по черен, който вероятно не бе използван от времето на апачите. Старата уайнетска кариера беше на около половин миля в противоположната посока, но той не го спомена. Половината от удоволствието да е с Франси беше да я гледа как импровизира.

Тя захапа долната си устна и се намръщи.

- Кариерата трябва да е тук някъде, макар че вероятно това няма значение.

Той кръстоса ръце пред гърдите си и се престори, че задрямва.

Тя се изкикоти.

- Не мога да повярвам, че снощи Холи Грейс се появи в „Роустабаут“ в рокля за бременни, та тя е едва в третия месец. А Джери няма абсолютно никаква представа как да се държи в кръчма. Прекара цялата вечер в пиене на бяло вино и разговори със Скийт за чудесата на естественото раждане. -Франческа пое по някакъв още по-лош път. - Не съм напълно сигурна, че Холи Грейс постъпи правилно, като доведе Джери в Уайнет. Тя искаше той да опознае родителите й по-добре, но горката Уинона е абсолютно ужасена от него.

Франческа погледна към Дали и видя, че се преструва, че спи. Усмихна се на себе си. Вероятно нямаше значение. Дали все още не реагираше съвсем разумно на темата за Джери Яфе. Разбира се, и тя самата не беше напълно разумна известно време. Джери изобщо не трябваше да въвлича Теди в схемите си, без значение колко го бе молил синът й. След инцидента със Статуята на Свободата тя, Дали и Холи Грейс правеха всичко възможно Теди и Джери да не остават насаме за повече от пет минути.

Внимателно натисна спирачките и насочи колата по един изровен път, който свършваше в рехава група кедри. Удовлетворена от това, че местността е напълно пуста, натисна бутона за смъкване на прозорците и изключи двигателя. Утринният ветрец беше приятно топъл и леко прашен.

Дали все още се преструваше, че спи, а ниско над очите си бе смъкнал шапката с американския флаг. Франческа изчака малко, наслаждавайки се на очакването. Освен всичкия смях и закачки между тях, двамата бяха открили спокойствие в компанията на другия, усещане за идеален уют, което се получаваше само след като си познал и най-тъмните страни на другия.

Тя се протегна, дръпна шапката му и я хвърли на задната седалка. После целуна затворените му клепачи и прокара пръсти през косата му.

- Събуди се, съкровище, имаш работа за вършене.

Той захапа долната й устна.

- Нещо конкретно ли имаш предвид?

- Аха.

Дали мушна ръка под бялото потниче и проследи с пръсти извивката на гръбнака й.

- Франси, разполагаме с идеално легло в Уайнет и с още едно на трийсетина километра от града.

- Второто е твърде отдалечено, а първото е пренаселено.

Той се засмя. Теди беше затропал по вратата на спалнята им рано сутринта и после се беше покатерил в леглото, за да ги попита за мнението им дали когато порасне, да не стане детектив, или все пак учен е по-добре.

- Не се предполага женените хора да се любят в кола - каза той и отново затвори очи, когато тя се настани в скута му и започна да целува ухото му.

- В къщите на женените хора не се провеждат срещи на Приятели на Уайнетската обществена библиотека в едната стая, а другата да е окупирана от армия тийнейджърки - отвърна тя.

- Тук имаш право. - Дали повдигна леко полата й, така че да може да го възседне. После започна да гали бедрата й и бавно да се придвижва нагоре. Изведнъж разтвори широко очи. -Франси Дей Бодин, та ти не носиш бельо!

- Така ли? - промърмори Франческа с престорено отегчен глас. - Колко съм палава.

Тя търкаше гърдите си в неговите, целуваше ухото му, умишлено го подлудяваше. Дали реши, че е крайно време да покаже на Мис Каприз кой е шефът в семейството. Отвори вратата и се измъкна навън, като я взе със себе си.

- Дали... - възрази Франческа.

Той обви с ръка кръста й и я понесе. Докато я носеше към багажника на колата, тя му достави удоволствието да се опита да се измъкне, макар че по негово мнение можеше да положи и малко повече усилия.

- Аз не съм от жените, които можеш да имаш върху капака на кола - каза с толкова надменен тон, сякаш беше кралицата на Англия. Само дето Дали не можеше да си представи кралицата на Англия да движи ръката си нагоре-надолу по предната част на джинсите му по същия начин.

- Не можеш да ме заблудиш с акцента си, мадам – провлачи той. - Знам много добре, че вие, американките, обичате секси изпълненията.

Когато Франческа отвори уста да му възрази, той се възползва и я целуна продължително, за да си осигури няколко минути мълчание. Най-накрая тя започна да разкопчава ципа му, което не й отне дълго - Франси беше истинска магьосница с дрехите.

В началото любовта им бе страстна и си шепнеха мръсни думички, но постепенно стана нежна и сладка, точно като чувствата им един към друг. Не след дълго и двамата се оказаха на задния капак на колата върху розовия сатенен чаршаф, който Франческа държеше в багажника за подобни спешни случаи.

Гледаха се в очите, без да кажат и дума, просто се гледаха, а после се целунаха - с толкова много любов и разбиране, че беше трудно да си спомнят какви бариери е имало някога помежду им.

Дали шофира на връщане към Уайиет. Когато се озоваха на главния път, Франческа се беше сгушила до него, а той се чувстваше отпуснат и доволен, доволен от себе си, че бе проявил достатъчно разум да се ожени за Мис Каприз. И точно тогава Мечката направи едно от своите все по-редки включвания.

Изглежда, има опасност заради тази жена да се превърнеш в истински глупак.

Правилно си схванал - отвърна му Дали и целуна нежно Франческа по главата.

Мечката се разсмя.

Браво на теб, Бодин.

В другия край на Уайнет, Теди и Скийт седяха един до друг на една скована дървена пейка, а черниците над главите им ги заслоняваха от лятното слънце. Седяха тихо, нямаше нужда да говорят. Скийт се взираше надолу към полегатия затревен хълм, а Теди си пийваше кола. Носеше любимите си камуфлажни панталони, смъкнати ниско на хълбоците, заедно с бейзболна шапка с американския флаг. В центъра на тениската му с надпис „Аджи“ почетно място заемаше значка „НЕ на ядреното оръжие“.

Според Теди това лято в Уайнет бе най-хубавото в живота му. Тук караше колело, което беше невъзможно в Ню Йорк, и двамата с баща му бяха построили слънчев колектор в задния двор. Все пак някои от приятелите му липсваха и той не отхвърляше напълно идеята, че след няколко седмици щяха да се върнат в града. Госпожица Пиърсън му беше писала отличен за социалния проект, който бе направил за имиграцията. Каза, че историята, която бе написал за това, как майка му е дошла в Америка, и всичко, което й се е случило, е най-интересният доклад, който някога е получавала. А учителката му за следващата година беше най-готината в цялото училище. Също така имаше много музеи и забележителност в Ню Йорк, които искаше да покаже на баща си.

- Готов ли си? - попита го Скийт, като стана от пейката, на която седяха.

- Май да. - Теди шумно допи последните капки от колата и захвърли празната си чаша към коша за боклук. - Не виждам защо трябва да пазим това в такава тайна - изръмжа той. - Ако не беше толкова тайно, можехме да идваме тук по-често.

- Не го мисли - отвърна Скийт, заслони очите си с ръка и погледна по хълма към първия грийн. - Ще кажем на баща ти за това, когато аз реша.

Теди обичаше да идва на голф игрището със Скийт, затова не възрази. Взе ууд номер три от чантата със стари стикове, които той бе направил за него. След като подсуши дланите на ръцете си в крачолите на панталона, той постави топката, наслаждавайки се на идеалния баланс върху червения дървен тий. Докато заемаше позиция, погледна по тревистия склон към далечния грийн. Изглеждаше толкова красив и блестящ на слънчевата светлина. Толкова много обичаше голф игрищата, може би защото бе градско дете. Подуши леко чистия въздух, подготви се за удар и замахна.

Стикът удари топката с глухо „прас“.

- Как беше? - попита Теди, взирайки се към феъруея.

- Около сто и осемдесет ярда - отвърна Скийт и се засмя. -Никога не съм виждал малко дете да запраща топката толкова далече.

Теди беше раздразнен.

- Не е кой знае какво, Скийт. Не знам защо винаги го изкарваш голяма работа. Да удариш голф топка, е лесно. Виж, футболът или бейзболът са наистина трудни. Докато всеки може да удари голф топката.

Скийт не отговори. Носеше стиковете на Теди към феъруея и се смееше твърде силно, за да успее да каже нещо.

Край

БЛАГОДАРНОСТИ

Специални благодарности на следните хора и организации:

Бил Филипс, който играе страхотно на осемнайсет дупки и ме предпазва от бункерите. Обичам те.

Стив Акселрод - най-добрия.

Клеър Зайън - един добър редактор е необходимост, а такъв с чувство за хумор е благословия.

Професионалната голф асоциация за това, че толкова търпеливо отговаряха на въпросите ми.

Фондация „Статуя на Свободата - Елис Айлънд“ - пазителите на пламъка.

Управата и персонала на WBRW в Бриджуотър, Ню Джърси - малка радиостанция със сърце.

Д-р Луис Лий и Децата на нощта - бог да ви благослови.