Франческа оценяваше опита на Холи Грейс да се пошегува, особено като знаеше, че е само преструвка. Твърде много от заряда на Холи Грейс бе угаснал през последните няколко месеца.

- Насам, госпожице Дей - извика един от фотографите.

Тя се усмихна на камерата и говори с всички, дошли да я поздравят. Бившите й бегълки се подредиха на опашка, за да поздравят Дали. Флиртуваха скандално с него и той флиртуваше с тях, карайки ги да се смеят. Фотографите искаха снимки на Холи Грейс, а всеки канал поиска да заснеме кратко интервю с Франческа. След като и последният блиц приключи, Дали бутна чаша с пунш в ръцете й.

- Виждала ли си Теди?

Тя се огледа.

- От известно време не съм. - Обърна се към Холи Грейс, която тъкмо идваше към тях. - Виждала ли си Теди?

Холи Грейс поклати глава. Дали изглеждаше разтревожен, но Франческа му се усмихна.

- На остров сме, не би могъл да изпадне в беда.

Дали не изглеждаше убеден.

- Франси, той е и твой син. С такова генетично наследство ми се струва, че би могъл да изпадне в беда навсякъде.

- Да отидем да го потърсим.

Предложи го повече от желание да бъде сама с Дали, отколкото от загриженост за Теди. Островът беше затворен за туристи още час. Какво можеше да му се случи?

Докато оставяше чашата с пунша, забеляза, че Наоми стиска ръката на Бен Пърлман и гледа нагоре. Франческа заслони очи и също погледна натам, но видя само малък самолет, който кръжеше над главите им. И после забеляза, че от него падна нещо. Докато го наблюдаваше, се отвори парашут. Един по един, хората около нея поглеждаха към небето и наблюдаваха снижаването на парашутиста към Либърти Айлънд.

Докато парашутът падаше, от него постепенно се разгъваше дълъг бял флаг. На транспаранта бяха отпечатани черни букви, но беше почти невъзможно да се прочетат, докато вятърът го нагъваше в различни посоки и заплашваше да го оплете във въжетата на парашута. Неочаквано флагът се изпъна.

Франческа усети как нечии остри нокти се забиват в ръкава на коприненото й сако.

- О, боже! - прошепна Холи Грейс.

Очите на всички, както и на телевизионните камери, се приковаха в надписа:

ОМЪЖИ СЕ ЗА МЕН, ХОЛИ ГРЕЙС

Макар че беше скрит от каската и белия гащеризон, парашутистът не можеше да е друг освен Джери Яфе.

- Ще го убия - каза Холи Грейс, а от всяка нейна дума капеше отрова. - Този път отиде твърде далеч.

После вятърът се обърна и се показа другата страна на флага.

На нея имаше рисунка на щанга.

Наоми се приближи до Холи Грейс.

- Съжалявам - каза тя. - Опитах се да го спра, но той толкова много те обича, а и отказва да прави нещата по лесния начин.

Холи Грейс не отговори. Не откъсваше очи от снижаването на парашута, който първоначално се приближи до острова, но после започна да се отклонява. Наоми изписка тихо, а пръстите на Холи Грейс се забиха по-силно в ръката на Франческа.

- Отива към водата - изплака тя. - О, боже, ще се удави. Ще се оплете в парашута и в този глупав флаг... - Тя се откъсна от Франческа и се затича към брега, като крещеше с пълно гърло: - Ти, глупав комуняга! Ти, тъп, глупав...

Дали обви с ръка раменете на Франческа.

- Имаш ли представа защо на този флаг има рисунка на дръжки?

- Това е щанга - отвърна му тя и затаи дъх, когато Джери прескочи дигата и се приземи на поляната на около петдесет метра от тях.

- Холи Грейс здравата ще го подреди заради това - подхвърли Дали с абсолютно задоволство. - Боже, тя е бясна.

„Бясна“ не беше точната дума. Холи Грейс беше откачила. Беше обзета от толкова силен гняв, че едва се сдържаше. Докато Джери се бореше да събере парашута, тя му крещеше всякакви обидни думи.

Той събра на куп парашута и флага и ги захвърли на тревата, така че най-накрая освободи и двете си ръце, за да се справи с нея. Когато видя зачервеното й лице и почувства жегата на яростта й, осъзна, че ще му трябват наистина и двете.

- Никога няма да ти простя за това - извика тя, като удари ръката му за задоволство на операторите. - Нямаш достатъчно опит, за да правиш такъв скок. Можеше да се убиеш. Щеше ми се да беше!

Той свали каската и къдравата му коса се разроши като на тъмен ангел.

- Опитвам се да говоря с теб от седмици, но ти не искаш да ме видиш. Освен това сметнах, че ще ти хареса.

- Да ми хареса! - Тя почти го заплю. - Никога през живота си не съм се чувствала толкова унизена! Направи ме на глупачка. Нямаш и грам здрав разум. Нито грам!

- Джери! - Той чу Наоми да го вика и видя с периферното си зрение охраната на статуята да тича към него.

Знаеше, че няма много време. Това, което бе направил, определено беше незаконно и не се съмняваше и за миг, че арестът ще му се размине.

- Просто ти направих публично предложение, Холи Грейс. Какво още искаш от мен?

- Опозори се публично. Да скочиш от самолет и замалко да се удавиш с този глупав флаг. И защо си нарисувал кучешки кокал на него? Имаш ли нещо против да ми кажеш какво означава това?

- Кокал? - Джери размаха отчаяно ръце. Без значение какво правеше, не можеше да угоди на тази жена и ако я загубеше и този път, никога нямаше да си я върне. Само мисълта за това го смрази. Холи Грейс Бодин беше единствената жена, която не беше успял да покори, единствената жена, която го караше да чувства, че може да победи света, и имаше нужда от нея, както се нуждаеше от кислород.

Охраната почти беше стигнала до него.

- Сляпа ли си, Холи Грейс? Това не е кучешки кокал. За бога, направих ти най-невероятното предложение, а ти не си успяла да го схванеш.

- За какво говориш?

- Това е бебешка дрънкалка!

Първите двама охранители го сграбчиха.

- Бебешка дрънкалка? - Свирепото й изражение премина в изненада, а гласът й омекна. - Това е бебешка дрънкалка?

Трети човек от охраната избута Холи Грейс настрани. Очевидно решиха, че Джери няма да им създава истински проблеми, и затова закопчаха ръцете му пред тялото.

- Омъжи се за мен, Холи Грейс - каза Джери, пренебрегвайки факта, че му четат правата. - Омъжи се за мен, роди ми дете, дори цяла дузина! Само не ме изоставяй.

-- О, Джери... - Тя стоеше и го гледаше, докато чувствата сякаш се излъчваха от очите й, а любовта, която той изпитваше към нея, така изпълни гърдите му, че го заболя. Охранителите не искаха да се представят като злодеи пред камерите, така че го оставиха да повдигне окованите си китки и да плъзне ръце през главата й. Целуна я толкова отдадено, че забрави да се увери, че са обърнати с лице към камерите.

За щастие, Джери имаше партньор, когото жените не можеха да разсеят толкова лесно.

Високо горе, от един малък прозорец в короната на Статуята на Свободата, започна да се разгъва друг транспарант, този път яркожълт. Беше от синтетична материя, разработена за космическата програма - лек материал, който можеше да се побере в портмоне, а после да се разгъне до пълните си размери. Яркожълтият флаг се плъзна по челото на Лейди Свобода, разви се покрай носа й и стигна чак до основата на брадичката. Съобщението му се четеше ясно от земята, отпечатано с обикновени черни дебели букви:

„НЕ“ НА ЯДРЕНОТО ОРЪЖИЕ!

Франческа го видя първа. А после и Дали. Джери, който неохотно беше приключил с прегръдката, се усмихна, когато го забеляза, и бързо целуна Холи Грейс по носа. После вдигна окованите си ръце към небето, наклони глава назад и сви длани в юмруци.

- Браво, Теди!

Теди!

Франческа и Дали се спогледаха и заедно се затичаха през ливадата към входа на статуята.

Холи Грейс поклати глава, несигурна да се смее ли, или да плаче. Знаеше само, че я чака интересен живот.

- Беше твърде добра възможност, за да я изпусна - започна да обяснява той. - С всички тези камери...

- Тихо, Джери, и ми кажи как да те измъкна от затвора.

Холи Грейс подозираше, че това умение ще й е особено необходимо в идните години.

- Обичам те, скъпа - каза той.

- И аз те обичам - отвърна му тя.

Политическите акции край Статуята на Свободата не бяха нещо непознато. През 60-те години кубинските изгнаници се оковаваха към краката й; през 70-те антивоенните ветерани окачваха обърнати надолу знамена; през 80-те двама планински катерачи излющиха мазилката на повърхността, за да протестират срещу продължаващото задържане на член на „Черните пантери“. Политическите акции не бяха непознати, но в никоя от тях не беше участвало дете.

Теди седеше сам в коридора пред офиса на охранителите. Иззад затворената врата можеше да чуе гласа на майка си и от време на време този на Дали. Един от рейнджърите му беше донесъл бутилка със 7 Ир, но той не можеше да преглътне напитката.

Две седмици по-рано, когато Джери беше завел Теди при Наоми, за да видят бебето, беше подслушал разговора им и така бе научил за плана на Джери да скочи с парашут на острова. Когато Джери го върна у дома, Теди го разпита. Почувства се страхотно, когато Джери най-накрая му се довери, макар да си помисли, че причината сигурно се дължеше на тъгата му заради загубата на Холи Грейс.

Говориха за флага с надписа и Теди помоли Джери да му позволи да му помогне, но Джери заяви, че е твърде малък. Момчето не се отказа. От два месеца се опитваше да измисли социален проект, достатъчно забележителен, че да впечатли госпожица Пиърсън, и осъзна, че точно това му трябва. Когато се опита да му го обясни, Джери му изнесе дълга лекция за това, как политическите несъгласия не трябва да се изразяват по егоистични причини. Теди го слуша внимателно и се престори, че се съгласява, но наистина искаше отлична оценка за този проект. Смотаният Милтън Гросман просто беше посетил кабинета на кмета Кох, а госпожица Пиърсън му писа отличен. Въображението на Теди не успяваше да измисли как ли ще оцени дете, което е помогнало за разоръжаването на света!