От тълпата се разнесоха писъци и оглушителната звукова вълна удари Дали, щом топката му прескочи границите на езерото и падна на грийна, отскачайки леко, преди да спре напълно на три метра от флага.

Севе постави топката си на грийна за два пъта, после поклати глава обезсърчено и отстъпи към края на игрището. Героичния шестфутов път на Джак докосна дупката, но не падна в нея. Дали остана сам. Нужен му беше само един десетфутов път, но той беше изтощен, физически и умствено. Знаеше, че ако направи този път, ще спечели турнира, но ако пропуснеше, щеше да е наравно с Джак.

Обърна се към Франческа и още веднъж красивите й устни оформиха думата моля.

Колкото и да беше уморен, Дали не можеше да я разочарова.

33

Ръцете на Дали полетяха във въздуха, в единия си юмрук стискаше пътъра като средновековен победен флаг. Скийт плачеше като дете, толкова надмогнат от радостта, че не можеше да помръдне. В резултат на това първият, който стигна до Дали, беше Джак Никлаус.

- Страхотна игра, Дали - каза той, прегръщайки го през раменете. - Ти си истински шампион.

После Скийт вече го прегръщаше и го тупаше по гърба, а Дали на свой ред го прегръщаше, само че очите му през цялото време се местеха, търсеха из тълпата, докато най-накрая не намериха онова, което им трябваше.

Холи Грейс се откъсна първа, после Франческа и Теди след нея. Втурна се към Дали на дългите си крака, крака, които бяха спечелили славата си още докато бягаха към базите в гимназиалния отбор на Уайнет, крака, създадени за скорост и красота. Холи Грейс тичаше към мъжа, когото бе обичала почти през целия си живот, и после внезапно спря, когато видя сините му очи да се плъзгат край нея и да се спират на Франческа. Спазъм на болка прониза гърдите й, сърцераздирателен момент, който бързо премина. От дъното на цялата си душа тя най-сетне го бе освободила.

Теди се бутна до нея, не напълно готов да изрази толкова открито емоциите си. Холи Грейс го прегърна през раменете и те загледаха как Дали повдигна Франческа високо над земята през кръста, така че главата й да се извиси над неговата. За част от секундата тя застина така, извила лице към слънцето, смееща се към небето. И после го целуна, покри лицето му с косата си, удари бузите му с радостно разлюлените си сребърни обеци. Изрязаните й червени сандали се изплъзнаха от пръстите й, а единият се настани на голф обувката му.

Франческа се извърна първа и протегна ръка, търсейки Холи Грейс. Дали я постави на земята, но без да я пуска, и също протегна ръка, така че Холи Грейс да се присъедини към тях. Прегърна и двете -- тези две жени, които означаваха всичко за него. Едната, която беше юношеската му любов, и другата, любовта му като зрял мъж. Едната висока и силна, другата - дребничка и грациозна, с нежно сърце и гръбнак от закалена стомана. Очите на Дали потърсиха Теди, но дори в този момент на победа видя, че момчето още не е готово, и затова не го притисна. Засега беше достатъчно, че поне си размениха усмивки.

Един фотограф направи снимка, която на следващия ден щеше да украси първите страници на националните спортни издания - тържествуващият Дали Бодин, повдигнал Франческа Дей над земята, и Холи Грейс Бодин, застанала до него.

Франческа трябваше да е в Ню Йорк на следващата сутрин, а Дали трябваше да изпълни задълженията си на победител. Заради това времето им заедно след турнира беше твърде кратко и твърде публично.

- Ще ти звънна - оформи с устни той, докато се отдалечаваше.

Тя му се усмихна в отговор и журналистите го погълнаха.

Франческа и Холи Грейс пътуваха заедно за Ню Йорк, но полетът им се забави и пристигнаха късно. Минаваше полунощ, когато Франческа сложи Теди да спи, твърде късно, за да очаква обаждане от Дали. На следващия ден участва в брифинг за предстоящата церемония край Статуята на Свободата, имаше официален обяд на жените в телевизионната индустрия и две срещи. Остави дузина телефонни номера на секретарката си, за да е сигурна, че може да е достъпна навсякъде, но Дали не се обади.

По времето, когато си тръгна от студиото, вече се тресеше от праведен гняв. Знаеше, че е зает, но със сигурност можеше да отдели няколко минути да й звънне. Освен ако не е променил решението си, прошепна й един тих вътрешен глас. Освен ако не преосмисля нещата. Освен ако не беше сгрешила за чувствата му.

Консуело и Теди бяха излезли, когато се прибра у дома. Остави чантата и куфарчето си, после уморено съблече сакото и се отправи по коридора към спалнята си само за да се закове на място на вратата. Точно в центъра на леглото й се издигаше кристалносребърна купа, висока почти метър.

- Дали! - изпищя тя.

Той излезе от банята с все още мокра от душа коса и една от пухкавите й розови хавлии, увита около кръста. Ухили й се, вдигна купата от леглото, отиде до нея и я постави в краката й.

- Това ли имаше предвид? - попита я.

- Ах, ти негоднико! - Тя се хвърли в прегръдките му и почти събори и двама им, и купата. - Ти, любим, невъзможен, чудесен негоднико!

После той я целуваше, тя го целуваше и се прегръщаха толкова силно, сякаш жизнената сила от тялото на единия се преливаше в тялото на другия.

- Мамка му, обичам те - промърмори Дали. - Моята сладка Мис Каприз, която ме подлудява със смъртоносното си натякване. - Той я целуна отново, бавно и продължително. - Ти си второто най-хубаво нещо, което ми се е случвало.

- Второто ли? А кое е първото?

- Че съм се родил красив - отвърна той и я целуна отново.

Любиха се нежно, през смях, без забрани и задръжки. След това лежаха и се взираха един в друг, а голите им тела бяха притиснати, докато си шепнеха тайни.

- Мислех, че ще умра, когато ми заяви, че няма да се омъжиш за мен.

- Аз пък мислех, че ще умра, когато не ми каза, че ме обичаш.

- Толкова ме беше страх. Беше права за това.

- Трябваше да получа най-доброто от теб. Аз съм ужасна, себична личност.

- Ти си най-хубавата жена на света.

Започна да й разказва за Дани и Джейси Бодин и за чувството, което бе изпитвал по-рано в живота си, че няма да успее. Беше открил, че е по-лесно да не се опитва твърде усилено, отколкото да намери потвърждение за недостатъците си.

Според Франческа явно Джейси Бодин е бил много омразна личност и Дали е трябвало да има достатъчно здрав разум, за да осъзнае, че мнението на отвратителни хора като него е абсолютно ненадеждно.

Дали се разсмя, после я целуна, преди да я попита кога ще се оженят.

- Спечелих те по всички правила - каза й той. - Сега е време да получа възнаграждението си.

Франческа и Дали бяха облечени и седяха в дневната, когато няколко часа по-късно Консуело и Теди се върнаха. Те бяха прекарали чудесна вечер в Медисън Скуеър Гардън, където Дали ги беше изпратил с два билета, за да гледат „най-великото шоу на Земята“. Консуело видя зачервените лица на Франческа и Дали и веднага разбра какво са правили, докато тя и Теди са гледали опитомяването на тигри. Теди и Дали се държаха любезно един с друг, но предпазливо. Момчето все още беше убедено, че Дали се преструва, че го харесва, само заради майка му, докато Дали се опитваше да разбере как да поправи вредата, която беше нанесъл.

- Теди, какво ще кажеш да ме заведеш на върха на Емпайър Стейт Билдинг утре след училище? - предложи той. - Много ми се иска да го видя.

За момент си помисли, че ще му откаже. Теди взе цирковата програма, навита на руло и духна през нея с престорено нехайство.

- Мисля, че става. - Рулото се превърна в телескоп и Теди погледна през него. - Стига да се върнем навреме, за да гледам „Глупаците“ по телевизията.

На следващия ден двамата се изкачиха до наблюдателната площадка. Теди спря на голямо разстояние от защитните мрежи на ръба, защото от височината му се завиваше свят. Дали застана точно до него, защото и той самият не си падаше по високото.

- Днес не е достатъчно ясно, за да се види Статуята на Свободата - каза Теди и посочи към залива. - Понякога можеш да я зърнеш ей там.

- Искаш ли да ти взема един гумен Кинг Конг от щанда? -попита го Дали.

Теди много харесваше Кинг Конг, но поклати глава. Мъж, който носеше яке с логото на баскетболен отбор, разпозна Дали и го помоли за автограф. Теди беше свикнал да изчаква възрастните, докато раздават автографи, но Дали се подразни. Когато мъжът най-накрая се отдалечи, момчето го погледна и каза мъдро:

- Това върви заедно с работата.

- Моля?

- Когато си известен, хората имат чувството, че те познават, дори да не е така. Имаш определени задължения.

- Звучиш като майка ти.

- Нея често я заговарят.

Дали го погледна за момент.

- Знаеш, че в бъдеще ще става още по-зле, нали, Теди? Майка ти ще се разстрои, ако не спечеля още няколко турнира за нея, и всеки път когато ние тримата излизаме, ще има много повече хора, които ще ни зяпат.

- Вие двамата с мама ще се жените ли?

Дали кимна.

- Много обичам майка ти. Тя е най-хубавата жена на света. - Пое си дълбоко въздух и се хвърли с главата напред, както правеше Франческа. - Обичам и теб, Теди. Знам, че може би ще ти е трудно да го повярваш заради начина, по който се държах, но е истина.

Теди свали очилата си и се отдаде на основно почистване на стъклата им с подгъва на тениската си.

- Ами Холи Грейс? - попита той, като вдигна стъклата срещу светлината. - Това означава ли, че вече няма да се виждаме с Холи Грейс, защото вие двамата сте били женени?

Дали се усмихна. Теди може и да не беше приел това, което току-що чу, но поне не се отдръпна.

- Няма да се отървем от Холи Грейс, дори и да се опитаме. Майка ти и аз я обичаме, тя винаги ще е част от семейството. Скийт също, както и госпожица Сибил. Заедно с всичките бегълки, които майка ти прибира.

- Ами Джери? - попита Теди.