— Създаваше ли неприятности? — попита Куин, докато нахвърляше нова бележка.

— Никакви. Беше от кротките пияници, както казваше баща ми. Никога не беше ставал зъл или дори смешен. Във вторник вечерта господин Гътри влизаше, поръчваше си хотдога, изпиваше четири-пет бири, гледаше игрите и си бъбреше с този-онзи. Около единадесет оставяше пет долара бакшиш на бара и си тръгваше. Доколкото зная, през другите дни дори не близваше алкохол. Само във вторник.

— Купуваше яйца от нас — спомни си Фокс. — Шест кафяви, всяка съботна сутрин. Както и да е.

— Наближаваше десет часа и господин Гътри пийваше поредната бира. Тръгна между масите с нея — продължи Кал. — Предположихме, че отива да постои зад пистите и да погледа състезанията. Няколко мъже хапваха бургери. Един от тях беше Франк Дибс, който държеше местния рекорд с отбора си и беше треньор на детската лига. Ние седяхме на съседната маса и ядяхме пица. Татко ни беше казал да си починем и си поделихме една. Дибс каза: „Хей, Гът, жената иска нов балатум в кухнята. Какво можеш да ми предложиш най-изгодно?“. А Гътри просто се усмихва. Със стиснати устни, без да покаже зъб. После грабна една от вилиците на масата. Заби я право в бузата на Дибс, остави я забодена в лицето му и спокойно се отдалечи. Хората се разпищяха и разбягаха. Господи, онази вилица стърчеше от бузата на господин Дибс и по лицето му течеше кръв. А господин Гътри просто крачеше покрай втора писта и пиеше бирата си.

За да си даде миг време, Кал отпи голяма глътка.

— Баща ми настоя да излезем. Всички бяха обхванати от паника, освен господин Гътри, който очевидно бе луд. Твоят баща се погрижи за Дибс — обърна се Кал към Фокс. — Помня как придържаше главата му. Дибс вече беше извадил вилицата и баща ти грабна купчината салфетки да спре кръвта. Целите му ръце бяха в кръв, докато ни откарваше у дома. — Кал поклати глава. — Гейдж дойде с мен, баща ми се погрижи за това. А самият той се прибра чак по светло. Чух го да влиза, мама го бе чакала. Каза й, че са задържали Гътри и просто седи в килията си и се хили. Хилел се, сякаш случилото се е някаква голяма шега. По-късно, когато всичко свърши, дори не помнеше. Никой не помнеше много от нещата, станали през онази седмица, а дори и да помнеха, просто го загърбваха. Гътри никога вече не стъпи в центъра. Преместиха се следващата зима.

— Случи ли се нещо друго в онази нощ? — попита Сибил.

— Едно момиче беше изнасилено. — Гейдж остави празната си чаша над камината. — Била с приятеля си на Дог стрийт. Не спрял, когато му казала да спре и дори когато започнала да плаче и крещи. Изнасилил я на задната седалка на стария си буик, а после я захвърлил край пътя и отпрашил. Два часа по-късно се блъснал с колата си в дърво. Попадна в същата болница, в която бяха откарали и нея. Но той не оцеля.

— Домашен любимец нападна осемгодишно момче — добави Фокс. — Около полунощ. Кучето спяло при детето всяка нощ от три години. Родителите се събудили от писъците му и когато влезли в стаята, също били нападнати. Наложило се бащата да халоса животното с бейзболната бухалка на хлапето.

— После нещата станаха все по-страховити. През онази нощ, през следващата. — Кал въздъхна дълбоко. — После то вече не чакаше да се стъмни. Невинаги.

— Има повтарящ се модел — тихо заговори Куин и вдигна поглед, когато гласът на Кал я изтръгна от мислите й.

— Какъв? Освен че обикновени хора стават склонни към насилие или психясват?

— Видяхме какво се случи с Лъмп. Ти току-що ни каза за друг домашен любимец. Имало е и още подобни случаи. Сега твърдите, че първият инцидент, на който сте станали свидетели, е бил с мъж, изпил няколко бири. Може би нивото на алкохола в кръвта му е било относително високо, което означава, че не е бил съвсем на себе си. Умът не е остър, когато човек е в подобно състояние. Става по-податлив.

— Значи Гътри се е поддал толкова лесно на въздействието, защото е бил пиян или леко замаян? — Фокс изправи гръб. — Добра теория. Звучи много логично.

— Момчето, което изнасили гаджето си от три месеца, а после се блъсна с колата си в дърво, не е било пияно. — Гейдж поклати глава. — Как се вписва това в модела?

— Сексуалната възбуда и незадоволеност често замъгляват разсъдъка. — Куин потупа по бележника си с молива. — Щом става дума за тийнейджър, мисля, че е била достатъчна да го направи уязвим.

— Разумен довод. — Кал зарови пръсти в косите си. Защо не го бяха забелязали сами? — Мъртвите гарвани. На сутринта на рождения ни ден в онази година имаше двадесетина мъртви гарвани по цялата главна улица. Няколко счупени прозореца, в които се бяха блъскали, опитвайки да влязат през стъклата. Винаги сме смятали, че има някаква връзка. Но никой не пострада от това.

— Винаги ли започва така? — попита Лейла. — Забелязвате ли нещо общо?

— Първото, което си спомням за следващия път, е как семейство Майърс намериха кучето на съседите си удавено в басейна в задния двор. После една жена беше оставила детето си заключено в колата и отишла на маникюр. В онзи ден беше над тридесет и пет градуса — добави Фокс. — Някой чул детето да плаче и повикал полицията. Измъкнали го, но когато отишли да потърсят жената, тя заявила, че няма бебе. Не разбирала за какво говорят. Оказало се, че не е спала две нощи, защото малкото имало колики.

— Недостиг на сън — записа Куин.

— Знаехме, че отново се започва — бавно каза Кал. — Знаехме го със сигурност в нощта на седемнадесетия ни рожден ден, когато Лиса Ходжис излезе от бара на ъгъла на главната и „Батълфийлд“ гола, както майка я е родила, и започна да стреля по минаващите коли с двадесет и два калибровия пистолет, който носеше в чантата си.

— Ние пътувахме в една от колите — добави Гейдж. — За щастие на всички мерникът й не беше точен.

— Улучи те в рамото — напомни му Фокс.

— Простреляла те е?

Гейдж нехайно се усмихна на Сибил.

— Одраска ме и бързо зарасна. Успяхме да й вземем пистолета, преди да рани още някого или да я блъсне кола, защото стоеше гола по средата на улицата. После предложи да ни духа. Говореше се, че била спец, но нямахме настроение да пробваме.

— Добре, от модела към теорията. — Куин стана и замислено закрачи. — Съществото, което ще наричаме Туис, защото е добре да има име, се нуждае от енергия. Всички ние сме изградени от енергия и Туис се нуждае от нея, за да се проявява, да действа. Когато излезе навън през времето, в което Дент не може да го удържа, първо търси най-лесните източници. Птици и животни, хора, които са най-уязвими. Когато стане по-силен, преминава нагоре по веригата.

— Не мисля, че начинът да го спрем, е да забраним гледането на домашни любимци — започна Гейдж, — алкохола, наркотиците и секса и да се погрижим всеки да се наспива добре нощем.

— Жалко — подхвърли Сибил, — защото така бихме спечелили малко време. Продължавай, Кю.

— Следващият ми въпрос е как генерира енергията, която му е нужна?

— Страх, омраза, насилие — кимна Кал. — Знаем това. Но не можем да спрем източника, защото тези емоции не могат да бъдат блокирани у хората. Те съществуват.

— Както и противоположностите им, така че можем да изградим хипотезата, че това са оръжията или контрамерките срещу него. Вие тримата ставате все по-силни с времето, както и той. Вероятно успява да складира част от тази енергия през периодите, в които спи.

— Следващия път може да започне по-рано и по-силно — отвърна Кал. — Логично е.

— Сега използва част от този запас — намеси се Лейла, — защото не иска ние шестимата да устоим. Иска да разбие групата преди юли.

— Сигурно е разочарован. — Сибил взе чашата с вино, която бе държала в ръце по време на обсъждането. — Знанието е сила, добре е да имаме логични теории и повече области за проучване. Но ми се струва, че трябва и да действаме. Нужна ни е стратегия. Имаш ли някаква, господин Стратег?

От мястото си на пода, Фокс се усмихна широко.

— Да. Веднага щом снегът се стопи достатъчно, за да може да се върви, трябва да отидем до Свещения камък. Всички заедно. И да предизвикаме кучия син.



Звучеше добре на теория. Различно бе, според Кал, когато се добавеше човешкият фактор, загрижеността му за Куин. Беше я завел там веднъж и бе изпаднал в транс, оставяйки я сама и уязвима. Тогава все още не бе наясно с чувствата си към нея.

Знаеше, че няма избор и че много повече е заложено на карта. Но мисълта да я изложи на риск, съзнателно да я постави в центъра на всичко това заедно със себе си, не му даваше миг покой, сън не го ловеше.

Крачеше из къщата, проверяваше ключалките, взираше се през прозорците за някаква следа от създанието, което ги дебне. Луната бе изгряла и снегът под нея имаше синкав блясък. Може би щяха да успеят да прокопаят път през него на следващия ден, да изровят колите. След ден-два да се върнат към живота, който минава за нормален.

Вече знаеше, че ако я помоли да остане, просто да остане при него, ще отговори, че не може да остави Лейла и Сибил сами. Знаеше, че не ще успее да я убеди.

Не можеше да я пази във всеки час от всеки ден и ако опита, щяха да започнат взаимно да се задушават.

Докато пристъпваше през хола, забеляза, че в кухнята свети. Тръгна натам, за да угаси лампите и провери ключалките, и откри Гейдж, седнал да реди пасианс с чаша димящо кафе до куп разпилени карти.