Беки не можа да сдържи вълнението си. Въпреки волята й, зърната на гърдите й настръхнаха само при вида му.

Слава богу, че днес носеше дебело кожено яке. За миг тялото й предателски си припомни за всяка негова ласка, начина, по който го бе почувствала в себе си, и как се бе надигнала, за да посрещне езика му.

Страстният секс с него сега й се струваше порочен и недопустим.

— Шест седмици — само каза той. — Трябваше да го свърша. И ето ме сега.

— Чудесно — ледено пророни Беки.

Тъмните му очи се впиха в нейните.

— Не получи ли картичката, която ти изпратих?

— О, да, картичката! — сопна се тя. — Толкова отдавна беше, че съвсем забравих за нея.

Уил Лоугън я погледна внимателно, после сви рамене.

— Искаш да се караме ли? Казах ти — не ме бива да разговарям по телефона. По-скоро смятах, че това между нас е прекалено сериозно за телефонна връзка. Предпочитам да изчакам, докато съм в състояние лично да говоря с една жена. Ако съществуват някакви чувства, това може да се разбере само лице в лице.

— Или тяло в тяло — в твоя случай.

Той я изгледа спокойно.

— Някой казвал ли ти е, че си една сприхава малка глупачка? Едва ли аз съм първият, но няма значение. Ще се заема с градината.

— Чудесно! — каза тя. — И моля те, нека запазим отношенията си стриктно делови. Мисля, че и двамата си взехме поука от грешките си. Нали така?

— Ясно, сладурано! — отвърна той. Колкото повече се ядосваше, толкова йоркширският му акцент ставаше по-плътен, забеляза Беки. Той тръгна навън.

— Почакай. — Тя властно му махна да спре. — Парите ти. Този път искам да ти платя предварително.

Лоугън кимна.

— Виждам, че си почнала да приемаш наематели.

— Не са наематели — разбесня се Беки. — Гости са. Сега това е хотел.

— Ще взема парите — отвърна Лоугън, протегнал ръка за чека, който тя откъсна гневно и направо хвърли към него. — Дори и само защото така няма да се налага да ме виждаш, след като приключа с работата си.

Сгъна внимателно чека, пъхна го в джоба на джинсите си и излезе.

Беки изчака да изчезне от погледа й, после удари с юмрук стената.



„Проклет мъж! Изобщо не бърза да свърши“, мислеше си Беки, наблюдавайки екипа работници, които копаеха с пот на челото в мразовития въздух и засаждаха млади растения, никак невпечатляващи на пръв поглед. Но тя познаваше достатъчно добре таланта на Лоугън и вярваше, че мястото ще стане фантастично. А сега, когато Феърфийлд и паркът около къщата бяха нейният бизнес, тя усещаше, че се нуждае от него.

Опита се да се съсредоточи в работата си, но й бе трудно. Шарън много успешно се справяше с осъществяването на проектите й. Беки се срещаше с банкери, показваше им резултатите си и успя да издейства финансиране за идеите си. Но не можеше да изхвърли Лоугън от ума си.

Нарочно се прибираше у дома късно, след като той вече би трябвало да си е тръгнал, за да провери дали всичко е наред с гостите й и да поработи в кабинета си. Днес бе успяла да подпише договор за заем за един малък и полусрутен театър в Уест Енд. Не можеше да си позволи да купува хотели, затова се налагаше да действа заобиколно. Театрите струваха по-евтино. Сега разполагаше с достатъчно средства, за да преустрои арадата.

Вкара колата в малкия гараж в края на алеята, заключи вратите и излезе навън. Слънцето залязваше и тя придърпа кашмирения си шал, за да се стопли. Днес косата й се спускаше свободно по раменете й. Гримът й бе лек и семпъл. Вече нямаше нужда да се облича като по-възрастна. Но краката я боляха от високите обувки и копнееше да ги свали и да се пъхне във ваната си, която не бе ремонтирана като останалите…

Внезапно се оказа просната на земята, притисната от огромно мъжко тяло.

— Здрасти! — Лоугън протегна ръце и се надигна над нея. Носеше черни работни панталони, от него се усещаше слабо ухание на афтършейв и на пот, а гърдите му бяха голи, както и когато работеше в слънчев ден. — Добре ли си? Боли ли те някъде?

— Сравнително добре съм, имайки предвид, че някой ме използва като топка за ръгби — отвърна тя. Тялото на Лоугън върху нейното й действаше изключително обезпокоително. — Къде е ризата ти?

— Защо? Да не би тялото ми да те обижда? — подразни я той. — Преди не беше така. — Отърколи се от нея и се опря на лакът на тревата. — Тичах към къщата. Ти изникна изневиделица.

— Трябва да внимаваш къде вървиш! — сопна му се Беки.

— Така изглеждаш чудесно — небрежно отбеляза той, галейки косата й.

— Остави ме на мира — каза тя, но гласът й сякаш се прекърши в гърлото.

— Не — бавно отвърна Лоугън, — не мисля да го правя.

Протегна загрубялата си ръка, пъхна я под коприненомеката й руса коса и притегли главата й за целувка. Устните му покориха нейните, а езикът му се плъзна между тях и леко погали горната, докосвайки нежно кожата. Изпълни я изгарящ копнеж по него, пусна се от гърлото към гърдите й, зърната й мигом набъбнаха, а между краката си усети влага. Прекалено много от голото му тяло докосваше нейното, за да успее да му устои. Тя опита, макар и неособено убедително, да го отблъсне от себе си, но Лоугън безмилостно повдигна лявата си ръка и докосна настръхналото й зърно през плата на роклята. Това леко докосване предизвика вълна от удоволствие, която премина от гърдите надолу към слабините й.

— Желаеш ме. — Ниският му шепот до ухото й звучеше безкрайно самоуверено. — Мислила си за мен през цялото време. Също както аз мислех за теб.

Беки дори не се опита да го излъже.

— Хайде да идем някъде другаде — предложи той. — Нали не искаш да се превърнеш в допълнително развлечение за гостите си?

— Има заден вход към източното крило — промърмори тя. По дрехите и в косата й имаше тревички, а тесните джинси на Лоугън бяха подозрително издути отпред, което не би могла да обясни, ако някой ги зърнеше.

Той я поведе към задния вход, леко я дърпаше след себе си и ръката му стискаше нейната. Малката дървена вратичка се отвори лесно и Лоугън се наведе, за да мине, после се заизкачваха по извитото дървено стълбище нагоре към спалнята на Беки.

— Уха! — Той влезе в спалнята и забеляза масивните греди по тавана, безценния персийски килим в бледосиньо и златно, плътните прозорци и старинните мебели. — Страхотно е човек да е на твое място.

Беки се бе заела с копчетата на роклята си.

— Предполагам. — Беше възбудена и нетърпелива.

— Защо е била нужна онази малка вратичка, която води насам?

Тя се усмихна:

— Може би, за да влизат тайно слугите?

Лоугън замръзна на мястото си. Сякаш някаква преграда бе паднала пред очите му:

— Какво?

Беки не забелязваше нищо:

— Може би господарят на къщата е имал навика да води тук кухненската прислужница.

— По дяволите! — тихо изруга Лоугън и вдигна глава. — Трябваше да се досетя. Всички от вашата класа са еднакви, милейди. Точно това съм аз за теб, нали? Един слуга?

— Разбира се, че не си! — ядоса се тя. — Не изопачавай думите ми.

— Нещо като наемен жребец? Градинарят? О, да, съвсем в стил „Любовникът на лейди Чатърли“12. — Лоугън поклати глава. — Няма да стане, Беки. Ще трябва другаде да си потърсиш развлечения.

— Махни се оттук! — каза Беки, объркана и ядосана. — Негодник такъв.

— С удоволствие, мадам — отвърна той. Докосна челото си в ироничен знак на почит и излезе.

Беки се просна на леглото и избухна в сълзи. Безразсъден, противен, арогантен негодник. Мразеше го. Мразеше и себе си. Защо толкова много го желаеше?

Когато се събуди на сутринта, Уил Лоугън бе изчезнал. Отговорникът по засаждането на растенията я уведоми, че е заминал да надзирава изпълнението на друг свой проект.

— Не се тревожете, госпожице Ланкастър. Господин Лоугън изцяло завърши проекта на вашата градина. Сега трябва само да засадим розовите храсти.

— Чудесно. — Но не можа да се сдържи да не попита: — Къде е този друг проект?

— Във Франция, госпожице.

Тридесет и пета глава

— Добре дошли, госпожо Конрън — поздрави я Джанис с широка усмивка.

— Благодаря, благодаря. — Лита леко се поклони и се усмихна на служителите си. Меденият ми месец бе толкова прекрасен, че напрано не ми се искаше да се връщам.

— Само след миг ще ти се прииска да не си го направила — измърмори Хари Вайс.

— Моля? — обърна се към него Лита.

Веселието бе изчезнало от лицата на персонала на „Ню Уейв“ и сега последва дружно пристъпяне от крак на крак и взиране в пода.

— Някой да изплюе камъчето! — строго се обади Лита. — Знам, че отсъствах цели два месеца, но нима компанията не може да оцелее без мен два месеца? Хари?

— Не става дума за това. Всъщност, изглежда, проблемът е точно в теб — смело заяви Вайс.

— Хари! — възрази Джанис.

Той я прекъсна.

— Някой трябва да й го каже. Виж, Лита, „Ню Уейв“ загуби шестима нови клиенти, включително и „Юнайтед Нюспейпърс“.

Лита се ужаси. Това бе един от най-големите й успехи — голяма регионална вестникарска група, която имаше издания в Манчестър, Ливърпул и Бирмингам.

— Защо, по дяволите…?

— Лоши отзиви в пресата.

Хари отвори куфарчето си и изсипа цял куп изрезки на бюрото. Лита взе една напосоки. Статия в „PR Уийкли“, в която се намекваше, че тя спи с Джослин Уилсън и че „Ню Уейв“ е стартирала в бизнеса, като е откраднала клиенти от „Дохъни“. Повдигаше се въпросът за обвинението към Лита за „плагиатство“ и се намекваше, че е била повишена в предишната си работа само заради „сексуалните услуги“, които вършела за Хари.

Докато четеше, Лита усети как по вените й се разлива чист адреналин. Изчерви се силно, сърцето й се разтуптя и по дланите й изби пот.

— Ще ги съдим — прошепна тя.

— Не можеш. — Вайс просто отбелязваше фактите. — Вече се консултирах с адвокати по дела за клевета. Това е „сляпа улика“. Просто намеква за нещата, без да ги заявява направо.