Луиз Бегшоу - Когато тя беше лоша

Беки прекара първата седмица, в която гостуваше на роднините си, много приятно. Забавляваше се чудесно. Но не искаше да признае пред никого, че не намира почти нищо общо със старите си съученици. Момичетата бяха най-вече завладени от планове за женитба; предпочитаха се богати банкери и адвокати. Сега предишната й компания, в която приятелите й не мислеха за друго, освен за тенис и бъбреха само за незначителни неща, й се струваше безкрайно скучна. Но Беки си наложи да ги изтърпи.

Излизаше да язди с тях, слагаше си късата бяла поличка за тенис и маратонките и разговаряше за времето, за кино и за това кой кого е поканил на вечеря.

Чакаше своя шанс. Щеше да разбере, когато моментът настъпи.

— Господи, толкова ми е омръзнал остров Мавриций! — отбеляза провлачено Катрин Симпсън една вечер, докато хапваше фазан и пиеше бяло вино.

Всички бяха отседнали във „фермата“ на Филип Симпсън в Дъчес Каунти. Симпсън организираше ловни партита за отбрани клиенти в щата Ню Йорк и бе собственик на спортен клуб и здравен център за богаташи в Манхатън. Беки вечеряше с братовчедка си Сюзи и съпруга й Боб, който ходеше на лов за птици в кънтри клуба на Симпсън. Около дългата дървена маса от седемнадесети век седяха двадесет двойки, всички от висшето общество, с изключение на няколко новозабогатели играчи на Уолстрийт, които придаваха нужния колорит. Беки най-много харесваше хората от Уолстрийт, но сега не биваше да се показва придирчива. Наложи и се да изтърпи неприятните подмятания на останалите заради факта, че още не е омъжена, да не говорим за скования учтив разговор, който трябваше да води с настанените до нея очилати типове, явно смятани за добра „партия“ за нея.

— Толкова е претъпкано там. Вече просто не може да се намери прилично място за избрани хора, където да се отседне. Приближените на принцеса Маргарет са свестни, но какво да кажем за онези ужасни рок звезди? Мик Джагър и останалите. Искам някое тихо местенце.

„Обзалагам се, че много обичаш да се увърташ около Мик Джагър“, помисли си Беки, но сърцето й биеше шумно. Щом Катрин бе решила да се превзема така, Беки можеше да й угоди. Трябваше й само малко повече хладнокръвие.

— Знам точно какво имаш предвид — небрежно подметна Беки. — Имам едно място за почивка, което обаче не е… как да го кажа… подходящо за обикновените туристи. Там се отсяда само с покани. И държим броят на гостите да остане изключително ограничен.

Катрин повдигна вежди.

— Къде се намира?

— Става дума за имението ми в Англия. Къщата е на петстотин години и никога не е била отворена за посещения. Английските власти са я обявили за паметник на културата, така че не мога да си позволя да я рекламирам. Заради неприемливи кандидати, нали разбирате. — Беки внимателно вдигна чашата си с вино и се обърна към пъпчивия момък от лявата й страна, сякаш е приключила с темата.

— Почакай малко, Ребека — прекъсна я Катрин Симпсън. Беки я помнеше добре всички знаеха, че е била стюардеса, когато се запознала с Филип и първокласния салон на самолета. Беше известна с амбициите си за израстване в светското общество — само от мисълта, че може да има нещо, което не е достъпно за останалите, й потичаха слюнки. — Разкажи ми за това място.

Беки се обърна към домакинята и поверително снижи глас:

— Това е фамилното имение. Майка ми, лейди Ланкастър, е била първата американка, която изобщо е стъпвала там, можете ли да повярвате? — Това си го биваше; очите на Катрин направо блеснаха при споменаването на титлата. — Предлагам пълна почивка. Масажистка, маникюристка, личен фризьор и гримьор — всичко това безплатно и на разположение по всяко време на денонощието. Разполагаме и с шофьор. Осигуряваме обиколки из други благороднически имения, до които обикновените хора нямат достъп. — Как, за бога, щеше да стане това? Какво пък, все щеше да намери начин. — Това е първокласно обслужване само за ценители, за хора с вкус към европейския лукс и елегантност. Ще има частни концерти, камерна музика преди вечеря, езда… всички занимания, присъщи на дамите и джентълмените. Разбира се, както сами можете да прецените, не мога да предложа това на когото и да е, а само на много отбрана група хора.

Катрин Симпсън бе запленена. Силно гримираните й очи се присвиха хищно:

— Колко е голяма къщата?

— Огромна е — призна Беки, — но ще приемаме само по десет двойки едновременно. Не обичам да има тълпи наоколо. Разбира се, това ще са… суперлуксозни ваканции, и само за хора, които могат да си го позволят. Цената ще помага да се ограничи достъпът.

— И работи ли вече това място?

Униформите не бяха съвсем готови, не бе организирала никакви излети, нямаше коне, нито…

— Напълно готово е. Намислила съм кого да поканя за откриването на сезона, но не съм разговаряла с тях все още.

— О, трябва непременно да поканиш и мен.

— Теб ли? — Беки успя да си придаде напълно изненадан вид. — Не знам, Катрин, цената… — По лицето й се изписа мъка. — Десет хиляди за апартамент за една седмица. Британски лири, а не долари.

Катрин весело се засмя:

— Боже мой, напълно разумна цена. Ще наема всички стаи за две седмици. Много отдавна съм планирала да поканя приятелки, за да се повеселим заедно.

Страхотна идея осени Беки.

— Можеш да резервираш всички стаи, с изключение на една. Вече съм дала съгласието си един фотограф и един журналист от „Таун енд Кънтри“ да направят няколко снимки и да напишат кратка статия за първите гости.

Катрин Симпсън би дала всичко, за да види снимката си в това списание, и не успя да прикрие доволната си усмивка.

— Е, предполагам, че няма да е проблем — отвърна тя.

След вечеря Беки се извини на домакините, целуна леля си по бузата и хукна към летище „Кенеди“. За щастие можеше да смени билета си и хвана нощния полет до „Хийтроу“. Нямаше никакво време за сън. Набързо нахвърля идеите си на гърба на кесията срещу повръщане в самолета. Най-напред трябваше да се обади на пресата. Е, това едва ли щеше да представлява голям проблем. Много лесно можеше да привлече вниманието на светските издания в Америка към начинанието — суперскъпо, само с покани, за изключително отбран кръг. Припомни си няколкото титулувани особи, присъствали на първия й бал. Щеше да привлече някого от тях за член на комисията по посрещането, както и да се обади на собственици, които бяха предали имотите си във владение на Националния тръст. Щеше да им предложи няколко хиляди лири, за да й разрешат да ползва салоните им за една нощ. Да организира вечеря с музика…

Все още нахвърляше идеи, когато самолетът докосна пистата.

Катрин Симпсън беше идеалната гостенка. Тя възбудено обясняваше на Беки как приятелките й направо си изплакали очите, че няма повече места в имението. Освен това направи резервация за две седмици и накара всички да изпратят предварително парите. Беки незабавно раздаде малки премии на целия персонал — с обещание за повече, ако гостите останат доволни. Обърна голямо внимание и на безплатно гостуващите журналисти, както и на съпругите на банкерите и сенаторите. Осигури им хайвер и водка и във всяка стая остави отлежало шампанско, шоколадови бонбони, огромен букет рози във всеки апартамент — с различен цвят. Лесно намери и частни имения — всички се нуждаеха от пари, за да си помогнат за сметките за отопление. Беки организира вечеря с музиканти в костюми от времето на кралица Елизабет в салона на „Кархейвън Касъл“. После плати на един беден преподавател от Оксфорд да разведе гостите й из някои от най-красивите колежи в града. А накрая дори нае младежи от една студентска театрална трупа, които да направят частно представление на „Сън в лятна нощ“ насред моравата й.

Времето невинаги бе в синхрон с плановете й, но Беки успя да превърне в предимство и есенния хлад. Накара хората си да запалят камините във всички стаи, да сервират на гостите ликьор и да им предложат топли халати от агнешка вълна. Една сутрин необичайно за сезона се разрази буря с градушка и Беки обяви Ден за разкрасяване, който жените използваха охотно за масажи, козметични процедури и гримиране.

Успехът се оказа невероятен. Следващите гости започнаха да звънят на Беки и да я молят да им позволи да дойдат още преди да са си тръгнали първите. Тя изплати щедри премии на служителите си и се зае да подготви зимна ваканция — английска Коледа, с пътуване до Париж и пазаруване в Лондон, с посещения на театрални постановки и развлечения в Уест Енд, запазени ложи в Ковънт Гардън и още трима частни масажисти.

Тъкмо бе затънала в преговори с един местен доставчик на цветя за целогодишно обслужване, когато на вратата й се потропа.

— Влизай, Шарън! — извика тя, покривайки с длан телефонната слушалка.

Не беше приятелката й. А Лоугън. В избелели джинси, груби обувки за работа в градината и омачкана тениска, която изглеждаше така, сякаш е спал с нея. Небръснат и със стръкчета трева в косата.

Изглеждаше страхотно.