Широката му усмивка не трепна.

— Такава ли си?

— Само донякъде. Справих се доста добре, когато поех контрола в свои ръце, но бях оставила други хора да ръководят компанията години наред, без да ги проверя какви са. Така че всъщност отговорността е моя. Доста щети бяха нанесени вече, когато се преместих тук.

Лоугън се приближи до нея.

— Знаеш ли, в момента не си на интервю за работа.

Беки моментално се стегна.

— Исках да те впечатля — рязко отвърна тя.

Той се усмихна самоуверено.

— Защото искаш да имам добро мнение за теб ли?

Вдигна ръце и издърпа тениската през главата си, така че Беки се озова точно до прекрасното му стегнато тяло, загоряло от слънцето, с естествено оформени мускули. Усещаше лекото ухание на кожата му под топлите слънчеви лъчи и се загледа в къдравите косъмчета по гърдите му. От устните й се изтръгна лека въздишка и зърната на гърдите й настръхнаха още повече.

— Не се притеснявай. — Наведе се напред и устните му се озоваха на милиметри от нейните. — Вече съм впечатлен.

После я целуна.

Беки дори не успя да се възпротиви. Не искаше. Меките й устни се сляха с неговите, езикът му предпазливо погали устата й, докосвайки я нежно. Тялото й, пламнало от копнеж, се разтопи в ръцете му, които я повдигнаха, сякаш е лека като перце. Разкопча роклята й и ловко свали сутиена й само с една ръка, докато с другата галеше гърба и меката пухкава кожа на врата й.

— Лоугън…

— Шшшт! Не казвай нищо.

Отрупа с ласки малките й стегнати гърди, докато тя стана напълно готова и разгорещена, тогава проникна в нея и се загуби в меката й, пулсираща сърцевина. Твърдият му гръден кош притискаше нежното й тяло, устните му безмилостно атакуваха нейните.



Лита се притесняваше.

Нямаше от какво да се оплаква по отношение на Марк. Беше повече от мъжествен. Всичко бе постигнал съвсем сам, играеше ръгби, вдигаше тежести, дори се боксираше. Когато я водеше на вечерни партита, беше общителен, забавен, остроумен, понякога дори циничен. Другите жени я гледаха със завист и подмятаха зад гърба й хапливи забележки. Лита им отвръщаше с отмятане на лъскавата си коса и широка високомерна усмивка и доста се забавляваше. С увеличаването на клиентите й трябваше да излиза по-често в обществото. С изненада откри, че й харесва. Вечеря с важни клиенти и съпругите им се отразяваше също толкова добре на бизнеса, колкото и късното стоене в офиса — дори по-добре — а сега, когато Марк строго следеше за здравето й, Лита бе принудена да се занимава с това все по-често. И се справяше отлично. Но това не приличаше на отминалите дни в Ню Йорк с Рупърт, когато се влачеше след него, отчаяно копнееща той да одобри поведението й. Лита бе уверена в качествата и уменията си, както и в новата си компания. От нея се излъчваше онази самоувереност, присъща на американците в чужбина, която лондонските съпруги явно копнееха да имитират. Седемдесетте години бяха времето на стачките и недостига на електричество във Великобритания, а Америка живееше охолно с парите от износа на петрол и се забавляваше с героите от сериала „Ангелите на Чарли“. Това автоматично придаваше известен блясък на Лита и тя се възползваше максимално.

Марк й помагаше. За разлика от Рупърт, той изобщо не се нуждаеше от успеха й, а за разлика от Едуард — не негодуваше от него. Подкрепяше я, но очакваше същото и от нея. Постепенно се влюбваха един в друг, все така независими, но и покровителствено настроени към партньора. Той я караше да се смее, да се чувства сигурна, караше я да полудява от желание да го приеме в себе си.

А в това се криеше и проблемът.

Марк не беше спал с нея. Нито веднъж.

Не смяташе, че е гей, макар мисълта да й бе минавала през ума и да й бе призляло от страх. Това бе едва третата връзка в живота й. Рупърт — омразата към него все още я изгаряше отвътре, първата й любов, но и първият човек, когото бе намразила от цялата си душа. Един ден щеше да се разправи с него, както бе направила и с надменната му приятелка. Едуард — физически много чувствен, но емоционално ограничен. Все още се чувстваше леко омърсена от тази любов, защото той се бе държал властно с нея, бе поискал да смачка духа й, а тя се бе борила прекалено дълго и усилено за него. А сега Марк — по-млад, по-жизнен от Едуард, а и по-забавен, по-грижовен, по-добър приятел. Мъж, за когото копнееше. А той сякаш не я желаеше.

Лита не искаше да го пита директно. Но знаеше, че трябва. Излизаха заедно повече от два месеца. И не искаше да приеме, че отново е сбъркала в избора си. Защото тогава никога нямаше да е в състояние да повярва на инстинкта си.

Все се канеше и обмисляше думите си, но така и не смееше да каже нещо, а после изведнъж изтърси всичко направо на улицата, докато вървяха към „Пикадили“ на път за „Хамлис“, където щяха да купуват кукла за племенницата на Марк.

— Да, трябва да поговоря с теб за това. — Той въздъхна. — Непрекъснато го отлагам.

— О, господи! — ужаси се Лита. — Ти си гей.

— Какво? — Марк се стресна, а после се разсмя. — Мили боже, не! Защо бих излизал с теб, ако съм гей? — Очите му одобрително проследиха извивките на тялото й. — Нека ти кажа нещо, скъпа, ти не си Туиги. Никой гей не би искал да има нещо общо с фигура като твоята.

— Тогава какво, по дяволите, става? — настоя Лита.

— Хайде да седнем да обядваме — предложи Марк.



Заведе я в един бар на ъгъла на „Дюк“ и „Есекс“. Настаниха се в едно от онези старомодни сепарета, с прегради от полирано дърво и избелели кадифени седалки, които Лита се бе научила да харесва, в задния салон. Искаха да са далеч от джубокса и телевизора, по който предаваха мача между „Арсенал“ и „Ковънтри“. Марк поръча салата с морски дарове и две халби бира, после седна срещу нея и започна да се върти неспокойно на мястото си.

— Няма защо да нервничиш — подхвана разговора Лита, макар сърцето й да туптеше забързано. — Можем да се справим с проблема, какъвто и да е. Ти да не си… нали се сещаш…?

— Импотентен ли? Не. В идеална форма съм. — Очите му погалиха гърдите й. — И понякога е ужасно изпитание да излизам с теб.

— Тогава не разбирам. Мислех, че ме намираш за привлекателна.

— Така е. Господи, представа нямаш колко много те харесвам! Мисля за теб непрекъснато. Добре че не съм хирург — мога да се разсея по всяко време. Щях да съм истинска заплаха за горкия човечец на операционната маса.

Сервитьорът дойде и донесе поръчката им. Лита нервно барабанеше с пръсти по масата. Нямаше търпение човекът да си тръгне.

— Работата е… — той въздъхна, — … че аз съм католик.

Лита го зяпна.

— Знам. Какво значение има това?

— Спазвам стриктно обетите. Наистина вярвам силно. Искам да изчакам, докато се оженя.

— Ти си девствен! — едва не извика тя.

Марк се намръщи:

— Малко по-силно, скъпа, в Шотландия май не успяха да те чуят. Всъщност не, не съм. Когато бях тийнейджър… Но сега… Така искам да бъде.

— Така можем да си чакаме вечно! — възкликна Лита.

Той я погледна жадно:

— Зависи само от теб, нали?

Тя замълча, после се изчерви:

— Шегуваш се! Искаш да се ожениш за мен?

— Защо да не искам?

Тя се замисли за Рупърт и Едуард.

— Не знам. Другите мъже, с които…

— Другите са били глупаци — заяви Марк. — А аз не съм.



Лоугън я върна обратно късно, когато златните и червени облачета вече избледняваха до синьо и над хълмовете се спускаше здрач. Беки не можеше да откъсне поглед от него. Усещаше ръцете му с всеки сантиметър от тялото си, където я бе докосвал. Той сякаш искаше да почувства всяка нейна извивка — от стегнатата и гладка кожа на бедрата й до деликатния глезен и високата като на танцьорка дъга на стъпалото й.

— Искам да дойда с теб, но не мога.

Беки потисна разочарованието си:

— Разбирам.

— Вече пропилях целия ден и трябва да се върна в офиса, за да се обадя на няколко души. Но още утре ще съм във Феърфийлд или най-късно вдругиден.

— Добре. — Тя изтръска няколко тревички от дрехите си. — Значи ще се видим тогава.

Нямаше да се притеснява толкова. Лоугън бе мъжът на живота й. Изобщо не се съмняваше в това.

Когато се прибра, той се обади, за да й се извини и да каже, че ще се забави. Сегашната му работа щяла да отнеме шест седмици, защото собственикът бил объркал построяването на една преградна стена в градината и тя се срутила, като съсипала и оранжерията му. Беки се почувства много нещастна, а и Трейси бе взела телефонната слушалка от шефа си, за да й напомни да изпрати новия чек.

— Разбира се — студено отвърна Беки и го пусна по пощата още същия ден.

— Ще се отбиеш ли през уикенда? — попита тя Лоугън при следващото му обаждане.

Дрезгавият му смях направо я подлудяваше — толкова секси и толкова далеч.

— Не, скъпа. Искам да свърша работата си, за да мога да прекарам достатъчно време с теб. А после ще решим какво ще правим. Освен това ти скоро ще заминеш за остров Сили.

— Точно така. — Беше му разказала за плановете си да продаде хотела и да започне нов бизнес.

— Тогава по-добре да приключа тук. Не ме бива много в телефонните разговори, съкровище. Ще се видим скоро, нали?

— Успокой се! — скара й се Шарън, когато зърна лицето й. — Господи, никога не съм виждала някой мъж да ти въздейства така!

— Той е голям нахалник — заяви Беки, бясна, че някой й е отказал.

— Аз пък мислех, че е най-великият любовник на света.

— Сигурно съм го сънувала. Хайде качвай се в колата!

— Къде отиваме?

— Отиваме на остров Сили! — тросна се Беки. — Трябва да продам един хотел.



Бързо приключиха със сделката. Беки остана в хотела, докато развеждаше инвеститорите, разговаряше с адвокатите си и проверяваше как са се отразили на практика направените от нея промени.

— Ето така изглеждаше сградата, преди Ланкастър да започне преустройството — каза й главният директор Мартин Дразнър, докато й показваше голям албум със снимки и чертежи на етажите.