— Вземи това. — Чарли надраска някакво име и телефонен номер на лист от бележника си и й го подаде през масата. — Казват, че този тип прави чудеса. Сестра ми се обърна към него миналия месец и той я излекува.

— Благодаря — отвърна Лита.

Извини се на останалите и накара секретарката си да й запази час. Докторът се казваше Марк Конрън и същата сутрин друг пациент се бе отказал от часа си. Дали не би могла тя да отиде веднага?

Лита можеше. Въпреки умората и болките в очите, всъщност не искаше да заспива. Заспиването я изпълваше с ужас.



Кабинетът на доктор Конрън се намираше в една от старите, елегантни викториански сгради на Куин Ан Стрийт. Лита се качи в стария, невероятно изискан асансьор с извити решетки от ковано желязо, преплетени в красиви лилии, който се движеше плавно, и слезе на третия етаж, озовавайки се пред врата с дискретна месингова табелка. Стените на приемната бяха покрити с текстилни тапети на „Колфакс и Фаулър“ в стилно наситеночервено. Спретнато подредени списания лежаха върху махагонова етажерка, а диваните навярно имаха антикварна стойност.

„Да — помисли си Лита. — Ще ми струва скъпо.“

— Госпожице Моралес? — Жена на средна възраст със строг костюм от туид й отвори вратата. — Докторът ще ви приеме веднага. Моля, заповядайте.

— Благодаря — отвърна Лита.

Влезе в кабинета и жената затвори плътно вратата зад гърба й.

Вътрешният кабинет бе обзаведен със същия мъжки вкус — фотьойли, тапицирани с тъмночервена кожа, кушетка за прегледи, медицински инструменти, прибрани в махагонови шкафчета. Докторът седеше зад орехово бюро и се изправи, щом тя влезе.

— Госпожица Моралес, нали така? Аз съм доктор Конрън.

Лита прецени, че е около трийсет и шест годишен. Имаше светлокестенява коса, зелени очи и под бялата му колосана престилка се виждаше безукорно скроен тъмен костюм. Носеше семпъл златен пръстен с монограм и златни копчета за ръкавели. Беше внушителен мъж, висок, но не прекалено, може би около метър осемдесет и пет, с орлов нос и квадратна челюст, аристократичен на вид и много привлекателен.

Изведнъж й се прииска да не изглежда толкова окаяно. В мекия септемврийски ден тя бе сложила лека и семпла розова рокля с елегантни обувки на висок ток, но това не променяше нищо. Лицето й изглеждаше бледо и изморено, а очите — зачервени от липса на сън. Кръговете около тях бяха толкова тъмни, че все едно някой я е насинил здравата.

— Здравейте, докторе!

— Значи имате проблеми със съня. Седнете, моля. — Той посочи към дълбокия кожен фотьойл пред себе си. — Това нормално ли е за вас?

— Не. Така е само през последния месец.

— Разкопчайте роклята си, ако обичате.

Бързо и хладнокръвно я огледа, докато тя покорно разкопчаваше нежните копчета от слонова кост, после докосна кожата й със студената слушалка. Лита потръпна.

— Съжалявам. Само за минутка. — Преслуша я и се отдръпна. — Кога за последен път сте си правили пълен медицински преглед, госпожице Моралес?

— Хм! — Тя се изчерви. — Всъщност никога не съм си правила. Прекалено заета съм.

— Колко време? — Огледа я преценяващо. — Цели двайсет и шест години ли?

— Ами започнах като модел, а после като рекламен мениджър. Работата ми е доста напрегната — оправда се Лита.

— Разбирам. — Той се намръщи. — А като дете кога за последно са ви преглеждали?

— Не са ме водили на лекар. Нямахме здравни осигуровки — обясни Лита и гладките й матови бузи се изчервиха още повече. Не й се искаше да казва на този мъж, който очевидно бе много богат, че тя самата някога е била бедна.

Той поклати глава и пристегна ръката й с гумен маркуч.

— Стиснете юмрук, моля.

— Ще измерите кръвното ми налягане?

— Точно така — потвърди той.

— Какво общо има това с проблемите ми със съня?

— Нуждаете се от пълен медицински преглед, госпожице Моралес. Изследвания на кръвта и всичко останало. А сега — добави и по тона му личеше, че няма да търпи възражения, — ако обичате, разкажете ми за работния си режим. Променили ли сте нещо напоследък?

— В момента установявам клон на компанията си в Англия. — Лита сви рамене. — Това е доста сложно. Работя до късно. Но винаги когато мога, гледам да съм в леглото преди единайсет часа.

— А кога се прибирате у дома? — проницателно попита той.

— В десет — призна тя.

Доктор Конрън я изгледа строго:

— Опитвате ли се да наваксате със съня през уикенда? — Той свали апарата за мерене на кръвното налягане. — Сто и двадесет на осемдесет. Отлично. Сега ще ви взема кръв. Стиснете юмрук, моля. — Избърса със спирт вената й, а зелените му очи се впиха в нейните.

— Не съвсем. Опитвам се да подремна понякога. Но работя и през уикендите.

— И в събота, и в неделя?

Лита кимна.

— Само аз отговарям за всичко, докторе.

Доктор Конрън извади спринцовката от ръката й, пълна с гъста и тъмна кръв. Тя погледна надолу и забеляза, че го е направил съвсем професионално — малката дупчица от убождането едва се забелязваше. Думите му прозвучаха много строго:

— Госпожице Моралес, не можете да спите, защото се претоварвате с работа. Връщате се у дома в десет и сте в леглото в единадесет, а се нуждаете от време за храносмилане и за малко отпускане. Освен това не можете да работите седем дни в седмицата и да искате да запазите умственото и физическото си здраве. Незабавно си вземете отпуск, а занапред подредете така работния си ден, че да се прибирате вкъщи не по-късно от седем.

Лита примигна, после се разсмя. Доктор Конрън я изгледа мрачно.

— Нещо смешно ли казах?

— Разбира се, че е смешно. — Тя махна небрежно с ръка. — Може и да е странно за вас, докторе, но аз не мога да работя така. Компанията ми няма да се наложи сама на пазара, а и едва ли си представяте колко ме притиска времето. Моля ви, само ми предпишете някакво лекарство и да свършваме, става ли?

В отговор доктор Конрън натисна едно от копчетата на интеркома си:

— Госпожо Роджърс, госпожица Моралес е готова да си тръгва. Моля ви, запишете адреса й, за да можем да й изпратим резултатите от изследванията на кръвта.

— Гоните ли ме? — разгневи се Лита.

Изразът на лицето му остана спокоен и неумолим:

— Да, госпожице Моралес. Не изписвам лекарства на хора, които не се нуждаят от тях. Ако самата вие не намерите време да се погрижите за здравето си, то аз няма да губя своето време да ви лекувам.

Вратата се открехна леко и влезе секретарката с формуляр в ръката.

— Моля ви, само за минутка — обади се Лита.

— Разбира се, госпожице — каза жената и се оттегли.

Лита не бе свикнала да й държат такъв тон. Резките думи на лекаря я стреснаха. Той изглеждаше достатъчно сериозен и напълно способен да изгуби един богат пациент.

— Съжалявам, докторе. Ще се опитам да направя каквото ми препоръчахте. Ако сте съгласен да ме лекувате.

Той бавно кимна.

— Много добре. Сега… — Погледна часовника си. — Вече е два часът. Искам да си вземете почивка през останалата част от днешния ден.

Прииска и се да възрази, но се спря навреме.

— Предлагам ви да отидете в Дорчестър. Там имат чудесен балнеолечебен център. Добре ще е да ви направят масаж — идеално средство за борба срещу стреса. И се замислете за някакви физически упражнения.

Лита потрепери:

— Аеробика ли имате предвид? Да подскачам, докато гледам касети с Джейн Фонда? Не е за мен.

— Аз лично плувам. Може да опитате с това. — Стисна ръката й здраво и решително. Елате да ви прегледам пак следващата седмица.



Лита послуша съветите на доктор Конрън. Нямаше как да не го направи. Той изглеждаше самоуверен и тя разбра, че рискува живота си, ако постъпеше по друг начин. Отиде на масаж и докато масажистът внимателно размачкваше мускулите й, осъзна, че мисли за него. Беше се унесла и в това отпуснато състояние в ума й изникнаха неканени мисли, които иначе никога не би си позволила. Например колко висок и аристократичен на вид беше той, колко са проницателни зелените му очи. Харесваха й необичайно красивото му лице, благородният римски нос и властното му излъчване…

„Престани! — скастри се тя. — Да се влюбиш в лекаря си. Абсурдно е.“

Но осъзна, че с огромно нетърпение очаква посещението си в кабинета му през следващата седмица.



— Добре дошли отново. — Доктор Конрън я огледа критично. — Нека да видя. Да, кръговете около очите са изчезнали. Следвате ли предписанията ми?

— Да, докторе — послушно изрече Лита.

Този път се бе постарала. Беше облякла прилепнал кожен гащеризон, идеално подхождащ за хладното време. Малко руж на скулите, добре оформени вежди, маникюр и прическа при световноизвестния стилист Видал Сасун. Дългата гъста коса се спускаше като буен водопад по раменете й.

— Бихте ли дръпнали леко долния си клепач, ако обичате? — помоли той, явно без да се впечатли от грима й с цвят на лавандула и изумруд.

— Ще размажа спиралата си — възрази Лита, после съжали. Дали нямаше да я теме за някаква празноглава кукла?

— Въпреки това, трябва да погледна долния ви клепач. Да, много добре. Не страдате от анемия. Обичам да проверявам лично това, което показват лабораторните тестове. — Отдалечи се, седна зад бюрото си и продължи сдържано и напълно професионално: — Ето изследванията ви.

Подаде й листа с резултатите.

„Да го вземат мътните! — помисли си Лита. — Можеше поне да забележи тоалета ми. Отне ми два часа да го и избера.“

— О, колкото до тоалета ви, госпожице Моралес…

— Моля ви, казвайте ми Лита, докторе.

— Добре, Лита. — Усмихна й се и сякаш цялото му лице светна. — Този тоалет не е особено добър за кръвообращението ви. Прекалено прилепнал е и може да наруши притока на кръв. Това е.

Лита се постара да прикрие разочарованието си. Бързо отстъпи към вратата, а после се усмихна на госпожа Роджърс в приемната.