Харесваше му, че успя да я извади от равновесие. Забеляза как се бе изчервила и как се стараеше да не гледа гърдите му. Жените често реагираха така, когато си свалеше ризата.

— Може би е добре да си сложите тениска — каза тя.

Лоугън отхапа от сьомгата и задъвка бавно. Вкусно беше. „За тази принцеса всичко е първо качество“, помисли си той.

— Няма смисъл. Ще прогизне от пот. — Намигна й и с това я накара да се изчерви още по-силно. — Няма нищо лошо човек да свали ризата си в горещината, госпожице Ланкастър. Може би трябва да опитате и вие.

Той погледна закопчаната й догоре бяла блуза. Копчетата щяха лесно да се разтворят, ако прокараше ръка отпред. Представи си какъв е сутиенът й. Девственобял памук, а малките й зърна настръхнали вътре…

О, този път прекаляваше с фантазиите! Усети как пенисът му неумолимо набъбва под джинсите, плътно прилепнали по тялото му. Ядосан на себе си, рязко се извърна. Бяха минали цели две седмици, откакто бе спал с жена за последен път, след като изпрати Елзи да си събере багажа. Не биваше да рискува с глупави млади момиченца.

— О, стига с шегите! И можеш да ми казваш Беки.

— Добре, Беки — сопнато отвърна той, — благодаря за обяда. — Остави чинията обратно върху таблата и я подаде. — Трябва да се връщам на работа.

Вдигна лопатата си и така прекрати всякакви спорове по въпроса.



„Ще ми се да имах куче! — беснееше мислено Беки, докато крачеше към къщата. — Ако имах куче, щях да изляза на разходка с него. Да се махна оттук.“

Ако тръгнеше да се разхожда сама, Уил Лоугън щеше да си помисли, че се опитва да избяга от него. А тя не би понесла подобно нещо.

Прибра се в къщата и взе книга от библиотеката. Нещо, което да отвлече напълно мислите й, един от съвременните романи с тънки корици. Джаки Колинс, „Кучката“. Идеално. Точно както я караше да се чувства Лоугън. Опита да се съсредоточи върху бизнеса, да обмисли какво би могло да се направи с допълнителния заем, но нямаше полза. По-рано й бе трудно да спре да мисли за „Ланкастър“, а днес й бе просто невъзможно да се съсредоточи върху компанията.

Седеше на дивана и се опитваше да чете. Нямаше особен резултат. Погледът й все се отклоняваше към градината, където той работеше под слънцето, трупаше големи купчини пръст и разкопаваше земята. Замисли се дали да не му занесе отново чаша вода, но бе прекалено горда, за да излезе пак. Най-сетне телефонът звънна — тъкмо когато сенките на овощните дървета се бяха издължили, и тя се почувства направо благодарна, че нещо я отвлича от мислите й.

Обаждаше се Кен Стоун.

— По всичко личи — каза той, след като приключиха с любезностите, — че ще имаме известни проблеми.

Двадесет и седма глава

Компанията се наричаше „Уилсън Шипинг“ и знаеше всичко за тях.

Джослин Уилсън бе основал бизнеса се преди дванайсет години и бе станал една от легендарните фигури на седемдесетте. Беше се специализирал в областта, която момчетата от лондонското Сити наричаха „дънен риболов“. Купуваше изпаднали в беда корабостроителници за жълти стотинки, ликвидираше авоарите им, продаваше недвижимата им собственост и приобщаваше най-добрите части — доколкото оставаха — към собствената си компания.

Уилсън много обичаше периода на рецесията. Харесваха му дори високата инфлация, стачките, недостигът на електричество, защото така набелязаните от него обекти по-лесно банкрутираха. Продаваше достатъчно части от всяка новопридобита компания, за да не разчита на големи заеми, и по този начин можеше да си позволи това, което те не можеха — да разполага с пари. Междувременно бе основал „Уилсън Ферис“. Притежаваше и пътнически, и промишлени фериботи, солидни кораби, които фирмата му рекламираше като евтини превози. А във Великобритания през седемдесетте хората внимаваха за всяко пени.

„Уилсън Шипинг“ имаше име на много преуспяла компания.

А сега бе по петите на „Ланкастър“.

Беки потръпна при тази мисъл. Много й се искаше да изкупи обратно голяма част от акциите на фирмата, за да се превърне в основен акционер, но просто не разполагаше с парите. „Ланкастър“ щеше да опита да продаде мините, за да изплати заема, който току-що бяха получили. Е, край с почивката през уикенда. Бързо облече палтото си, взе чантата си и извика такси. Вече във влака, пътувайки на север, си спомни за потящия се под слънцето Уил Лоугън, който нямаше дори чаша вода за пиене. „Е, какво пък. Нека се поти!“, ядно си помисли тя. Дори да си тръгне и повече да не се върне — все тая. Щеше да намери кой да направи лабиринта и да засади розовата градина. А сега трябваше да измисли как да се справи с Джослин Уилсън.

— Вероятно няма да е чак толкова трудно — беше й казал Кен Стоун, убеждавайки я да не прекъсва уикенда си и да не тръгва веднага за Уитби. — Просто трябва да се погрижим и за този проблем. Да убедим акционерите да не продават.

— И как? Според нашия план те ще получат пълната цена на акциите си. И тя ще се увеличава.

— „Ланкастър“ не е западаща компания, няма опасност. Можеш да се погрижиш за това и в понеделник, Ребека.

Кен категорично отказваше да я нарича Беки. Отнело й бе доста време, докато го отучи от обръщението госпожице Ланкастър.

— Все пак ще дойда. Състави някакъв общ план за защита, Кен. Начален вариант. Ще се срещнем в апартамента ми.

— В неделя?

— Уилсън няма да почива през уикенда, Кен.



Едуард се озърна бавно. Тя усети как я обзема напрежение, докато чака присъдата му. Изпитваше огромна нужда от одобрението и подкрепата му. И от прошката му за всичко това.

Относно идването й в Англия бяха водили жестока и дълга битка. Сексът след кавгата бе също толкова разгорещен. Едуард не я остави да направи и две крачки, притисна я здраво, повдигна брадичката й и прикова устните й с целувка, ръцете му обхванаха дупето й през тънката материя на копринения й панталон и той започна да я гали отдолу, докато тя изпадна в див екстаз. Накара я да го чака, докато разкопчаваше мъчително бавно всяко копченце на копринената й блуза, докато свеждаше прошарената си глава към сутиена „Ла перла“, който с мъка побираше гърдите й, и галеше с дъха си зърната й, които набъбнаха толкова силно, че дантелата безмилостно се впиваше в тях. Лита направо не бе на себе си, когато той най-сетне остави дрехите й да се свлекат на земята в мека купчинка и проникна в нея. Тя изгаряше и пламтеше за него, кръвта пулсираше в слабините й и той го усещаше, галейки кожата й.

Но после, когато тласъците му станаха забързани и той се изпоти, а дишането му стана накъсано като нейното, Лита си отмъсти. Ръцете й се плъзнаха надолу, за да подразнят нежната му кожа, а ноктите й леко го одраскаха. Любеха се върху смачканите дрехи на пода, разпилени по скъпия персийски килим. Той изстена и Лита разбра, че го е победила. Заедно с удоволствието, усети и прилив на власт. Изви гъвкавото си пищно тяло и се намести върху него, пълните й гърди се залюляха пред очите му, яхна го, а тъмните й като оникс зърна, настръхнали от възбуда, сочеха право напред. Той се опитваше да запази самоконтрола си, докато тя го притисна в себе си, свивайки горещата си женственост около него.

Удоволствието, което бе започнало да я изпълва цялата, стана по-осезаемо и Лита усещаше как всеки прилив на екстаз се превръща в наситен с невероятно блаженство миг. Трябваше да прехапе устни, за да не се предаде. Погледна надолу към Едуард — бъдещия си съпруг. Да го вземат мътните дано! Наведе се напред, така че големите й гърди се отъркаха в побелелите косъмчета по гръдния му кош, лъскавата й коса галеше тялото му и той вдъхваше аромата й. Едната й ръка се протегна надолу, за да си поиграе още с него, а другата драскаше с нокти пламналата му кожа. Лита безмилостно продължаваше да се поклаща в подлудяващ ритъм, докато Едуард повече не успяваше да се сдържа и избухна в нея с дълбок стон. Тогава и тя се предаде и цялото й тяло се разтърси от оргазма, който изпита. После се отпусна върху него и го целуна страстно.

Това бе последния път, когато се бяха любили. Ненаситната му жажда за Лита после бе изместена от кипящия гняв, че тя наистина заминава.

— Само за шест месеца — бе обещала Лита. — Само колкото да се установят европейските ми офиси. Да намеря талантливи служители и нещата да потръгнат.

— Ще видим — безизразно бе отвърнал той.

Затова сега се чувстваше толкова щастлива, че Едуард се е съгласил да дойде да я види в Лондон. Беше пристигнала тук преди по-малко от две седмици и веднага бе открила мястото, едно истинско бижу — модернизирана стара къща над бивши конюшни, в Кенсингтън, с две спални и мъничка, застлана с камъни градина отзад. Лита я бе наела за шест месеца. Държеше да покаже на Едуард договора за наем, за да повярва в искрените й намерения, но той не прояви никакъв интерес. Сега бе тук, вън Великобритания, на поредната командировка за пазаруване. Този път търсеше да купи картини от някои от най-нашумелите художници — Джаксън Полък и Дейвид Хокни. Беше й позвънил от стаята си в „Риц“.

— Може да намина, за да видя как си се настанила.

Лита, току-що разопаковала багажа си, се бе опитала да прикрие вълнението в гласа си.

— Хайде идвай.

Упъти го как да стигне и изтича до любимия си индийски ресторант за готова храна, която сега държеше на плота във фурната. Шампанското се изстудяваше. И той бе тук.

— Интересно — каза най-сетне Едуард.

Лита се усмихна. От неговата уста това бе голям комплимент.

Погледна към нея. Прекрасната й усмивка огряваше цялото й лице. Господи, колко млада беше! Толкова млада и упорита. Затова бе сдържал импулса си да й предложи брак. Твърдоглавата Лита, целеустремена и дръзка.

Животът му бе в Америка. Не си представяше и нейният да не е там. Знаеше, че новата й страст ще премине само след няколко месеца. „Ню Уейв“ дори не бе достатъчно добре утвърдена в Америка, за да се мести тя тук.