— Чудесна идея! — Лита веднага се заинтригува. — Какво си намислил?

— Ще основа собствена рекламна агенция.

— „Агенция Ланкастър“? — усмихна се Лита.

Рупърт изглеждаше шокиран.

— Мили боже, не! Никога не бих използвал семейното си име по този начин. Ами ако нещо се обърка? По-скоро мислех за „Модерна реклама“.

На Лита това съвсем не й се стори оригинално, но какво ли знаеше тя? Рупърт бе специалистът по рекламата.

— Имам много клиенти, които ще ме последват — каза й той по време на вечеря.

В апартамента му имаше истинска действаща камина и от началото на декември той бе започнал всяка вечер да пали разкошен огън от пращящи борови пънове. Тази вечер се бе излегнал на персийския килим пред камината, а Лита се гушеше до него и се наслаждаваше на топлината и на играта на светлината от огъня. Може би щяха да се любят по-късно. Рупърт бе внимателен и изискан любовник, но на нея много повече й харесваше усещането за близостта му, отколкото самият секс. Тази малка тайна тя пазеше за себе си. Дали пък на нея й имаше нещо? Рупърт вероятно би казал, че потиска сексуалността си. Заради католическото й възпитание може би. Лита убеждаваше себе си, че всичко е наред; щяха да се оженят и след сватбата тя щеше да се отпусне и да се наслаждава повече на самия акт. Пък в крайна сметка може би сексът съвсем не бе толкова важен!

— Те ще дойдат в „Модерна“ и ще прехвърлят договорите си на мен. Ще направим състояние. — Целуна я по върха на носа, когато забеляза изненадата й. — Разбира се, и ти си включена. Нали не си мислеше, че ще запазя всичко само за себе си! И ти ще имаш дял от компанията от самото начало.

— Но нали нямаш нужда от моя дял?

Рупърт се засмя:

— Разбира се, че нямам нужда от теб, скъпа, но не искам ти да изтървеш добрата възможност. Нали все говориш, че искаш да имаш някакъв бизнес, преди да се оженим? Е, до сватбата остава вероятно цяла година и ето това е твоят шанс.

„Цяла година?“, разочаровано си помисли Лита. Е, така поне щеше да разполага с време и да убеди Рупърт да дойде в Куинс за тържеството за годежа. Не каза нищо. Не искаше да разваля настроението му, след като тъкмо се бе превърнал в предишния, очарователния Рупърт.

— Ти ще работиш като модел, затова ще участваш като негласен съдружник, но можеш да следиш как се развива бизнесът. Ще ти хареса ли да помогнеш — за някои от кампаниите?

Лита го целуна по брадичката:

— Звучи много забавно, скъпи.

— Още утре ще ти донеса да подпишеш всички документи — обеща той.



Лита се прибра у дома след снимки за реклама на „Шанел“ и намери четири тънички листа върху ореховото бюро в спалнята им. Прочете ги внимателно и се почувства безкрайно облекчена. Предлагаше й се четиридесетпроцентово участие в собствеността на компанията, с много щедри гаранции относно колебанията на Уолстрийт. Освен това получаваше достъп до банковата сметка на компанията — като един от нейните ръководители, и право да одобрява по-важните кампании.

Подписа се, малко сърдита на себе си заради леките подозрения спрямо Рупърт, които бе изпитала.

— Страхотно, скъпа! — каза той, когато му връчи документите. — Уредил съм да се пренасочват пари от личните ни сметки към сметката на компанията.

— Колко точно ще вложим там?

— Не е определена сума. Вместо да залагаме прекалено много пари в брой, сметнах, че е по-разумно да установим механизъм, по който да захранваме сметката по малко, когато е нужно. Ако това е приемливо и за теб, разбира се.

— Напълно.

Лита подписа банковите формуляри, които той й подаде, и се почувства поласкана и уверена. Харесваше й, че Рупърт е толкова консервативен — вероятно заради произхода си. Тя не искаше да похарчи много пари още в началото, дори и при всичките му нови клиенти.

Рупърт я взе на ръце и я завъртя.

— Хайде да идем до „Тифани“ и да подраним с покупките за Коледа.

Следобедът бе истинско блаженство. Лита се чувстваше добре защитена от хапещия студ в Ню Йорк в новото си палто от норки, модел на „Баленсиага“, меко и комфортно, също като присъствието на Рупърт. Той й купи перли от „Картие“ — големи капковидни обици, почерпи я с шоколадова торта и горещ шоколад, а после я заведе на вечеря в „Двайсет и едно“.

Същата нощ Лита бе прекалено уморена, за да се любят. Заспа в прегръдките на Рупърт, огряна от угасващия огън.

Това се оказа последният им хубав ден заедно.



През следващите няколко седмици Рупърт се затвори в черупката си. Лита го отдаде на напрежението в работата. Наложи му се няколко пъти да се обажда по телефона късно през нощта и тези разговори бяха придружени от шумни викове. Когато Лита го питаше за бизнеса, той само рязко й отговаряше, че това са проблеми, съпътстващи всяко ново начало. Когато го питаше какви по-точно, Рупърт й отвръщаше, че трябва да има повече доверие в него.

Тя не се засегна от отношението му. Нямаше съмнение, че започването на собствен бизнес е трудно. Лита се подготви за коледното им празненство — прекара няколко приятни часа в „Барнис“, за да купи подходящите подаръци за Рупърт, и после още няколко часа в „Забар“ с майка си — подбираха идеалните продукти за коледния обяд.

Седмица преди празниците Лита влезе в апартамента на Рупърт и го завари да излиза оттам с куфар в ръка. Тя примигна:

— Какво става? Да не си решил да ме напуснеш?

— Не ставай глупава! — студено отрече Рупърт. — Изпикаха ме в Англия по спешна работа. Ще се върна в понеделник.

— Щом е спешно, нека дойда с теб.

Той я целуна леко по бузата:

— Скъпа, става дума за досаден съдебен спор, който трябва да уредя. Няма за какво да се притесняваш. Връщам се в понеделник.

Не се наложи да чака до понеделник. Рупърт й изпрати телеграма в събота. Беше по-бързо от писмо и по-безлично от телефонно обаждане. Лита я прочете, после отново, сгъна я и я прибра в чантичката си.

Това бе единственото, което взе от апартамента му. Остави коженото палто и перлите на леглото, което внимателно бе оправила. После си взе такси и отиде на хотел.

В телеграмата пишеше:

„скъпа лита точка нещата между нас не вървят точка най-добре да отменим годежа точка апартаментът собственост на Бенсън и Бейли трябва да напуснеш до двадесети точка“

Точка. Точка. Точка.

Сякаш животът й беше спрял.

Осма глава

Беки погледна към разстлания долу Лондон и въздъхна.

От първокласния самолетен салон и единадесет хиляди метра височина градът не изглеждаше особено впечатляващ. Чувстваше се уморена и сивата мъгла, която обгръщаше замърсения град, сякаш допълнително изсмукваше енергията й. Темза въобще не проблясваше и съвсем не изглеждаше толкова голяма, колкото река Хъдсън. Беки се утешаваше с мисълта, че ще се почувства по-добре дори само като стъпи на твърда земя. След прекарания близо час на пистата на летище „Кенеди“, което я бе обрекло на досадни опити за разговор от страна на бизнесмените от съседните седалки, изпитваше крайна нужда от дълго потапяне в ароматна вана. По новините у дома показваха Великобритания в плен на профсъюзни стачки, заради които имаше режим на тока. Беки бе резервирала стая в „Риц“. Мрачно се закле, че ако се наложи, ще накара служителите собственоръчно да разпалят огъня. Трябваше да се намери топла вода за нея в този ужасен и студен град, иначе нямаше да плати и цент.

— Шампанско, госпожице?

Стюардесата с прекалено щедро гримирани в синьо клепачи и прекалено загоряло лице любезно се наведе към нея с бутилка „Мойе“. Не бе обърнала особено внимание на Беки по време на полета, но тя бе свикнала и с това. Приемаше враждебността на другите жени толкова нормално, колкото и изтърканите реплики за завързване на разговор от страна на мъже, достатъчно възрастни, за да й бъдат бащи. Нямаше значение, че тези жени не знаеха нищо за нея. Основната причина не се криеше в характера й. А в дългите й загорели крака и ръце, златисти и стегнати от плуването в океана и тениса в Хамптънс; във водопада от руса коса с естествено светъл цвят, но подсилен от деликатно изрусени до платинено кичури в Червения салон на „Елизабет Арден“ на Пето Авеню два пъти месечно; в ноктите й — очарователно естествени, с дискретен френски маникюр; във високите скули, слабото й като на модел тяло с издължени форми и малки стегнати гърди; в пълните устни и смайващо зелените очи, накратко — горе-долу във всичко. По време на полет като този обикновено стюардесата ставаше център на внимание. Откога и други жени, освен достопочтени дами от висшето общество, пътуваха в първа класа? След като Беки бе минала през вратата на самолета и бе тръгнала наляво, двадесет и една годишна и поразително красива, с обувки на висок ток от „Шанел“ и прилепнала копринена рокля на „Пучи“, никой от мъжете не гледаше другаде, освен към нея.

— Разбира се, защо не? — отвърна Беки и си взе чаша. Златистото вино засъска вътре и тя отпи, наслаждавайки се на лекото щипене на ледените мехурчета по езика й. Строго погледнато, не биваше да пие, докато не навърши двадесет и една.

— Къде ще отседнете в Лондон?

Възрастният мъж от лявата й страна се наведе към нея. Кожата му излъчваше неприятната миризма на осемте уискита, които бе изпил от началото на полета. Бледите слънчеви лъчи се отразяваха във венчалната му халка.

— При приятеля ми! — сряза го тя. — А вие може би ще отседнете при приятели на съпругата си?

Той се извърна, мърморейки си нещо, което прозвуча като кучка. Да, точно така. Кучка. Според речника това не означаваше ли жена, която е безмилостна към горките нещастници? И това чуваше често. Може и да бе преувеличено, че всички мъже са еднакви, но повечето от тях доста си приличаха. Момичетата в Маунт Холиок вероятно точно сега бяха излезли на протестен митинг. Развълнува се за приятелките си феминистки. „Ще ми липсват“, помисли си Беки, дори и грозното момиче от Бостън — Клеър Хойдън, което публично бе изгорило сутиена си в двора и междувременно бе подпалило стогодишно кестеново дърво. Предвид щедрия й бюст и при положение че вече бе започнал да увисва, тази проява изглеждаше доста неразумна. Но женският клуб в колежа бе завладян от феминистките идеи на Джърмейн Гриър и Сюзън Зонтаг, според които жените се нуждаят от мъже толкова, колкото и рибите от велосипеди. Но повечето от момичетата имаха плакати на разни мускулести типове в гардеробчетата си. Шампионът по шах Боби Фишър бе доста популярен.