Лита схвана намека и стана, благодарна на Бога, че има повод за бягство.

— Мамо, всъщност двамата с Рупърт трябва да се връщаме в града.

— Да. Ще водя Розалита на вечеря. Ще идем и на театър. А и ако остана тук, госпожо Моралес, опасявам се, че ще изям цялата ви вкусна пуйка и тогава няма с какво да приготвите супа.

Мария се засмя весело. Гореше от нетърпение да каже на съседката Глория колко е харесал гозбите й английският лорд.

— Ще ми се да можехте да останете.

— О, на мен също. — Рупърт си придаде съкрушен вид. — Но за съжаление пиесата ще започне без нас. Така че — довиждане, Чико…

— Чао, брато! — измърмори Чико.

— Довиждане, госпожо Моралес, и благодаря за прекрасния обяд. Беше истинско пиршество. Довиждане, сър. — Той се здрависа с Карлос, който успя да се усмихне насила.

Английският лорд бе нарекъл него — Карлос Моралес — сър. Много почтително. Това бе хубаво. А си и тръгваше, така че Карлос можеше да си гледа мача. Което бе още по-хубаво.

— Довиждане. Ще ви изпратя — предложи Карлос в рядък изблик на добри маниери.

Забеляза как дъщеря му светкавично грабна палтото си и хукна към вратата. Жена му побърза да стане и да се ръкува с Рупърт, който се усмихваше любезно, докато затваряше вратата след себе си.

Мария не можеше да си намери място от щастие.

— Той ни хареса, скъпи! Ще дойде пак, за да опита от гозбите ми. Може би тогава ще поканим и други гости.

— Никога повече няма да видим този човек — спокойно отбеляза Карлос. По-добре от жена си разбираше Рупърт. — Не сме от неговата класа.

— Но нашата Лита е! — упорито настояваше на своето Мария. — Ще го видим пак — заради нея.

— Може би.

Карлос обаче се съмняваше. Може би неговото момиче щеше да успее някак. Беше го изненадала с кариерата си на модел, с всичките тези пари. Но нещо в очите на англичанина не му хареса. Е, какво пък — той си имаше собствена къща с градина и синът му имаше работа. Нека Лита си губи времето с този мъж. Ако питаха баща й, тя можеше да прави каквото си поиска.

Неговото момиче бе кораво като камък. Нямаше да остане наранено.



— Благодаря ти — каза Лита, качвайки се в таксито, на което Рупърт бе платил тройно, за да ги изчака.

Той нежно я целуна по бузата:

— За какво говориш? Семейството ти е очарователно.

Лита усети как я залива искрена любов. О, той бе направо прекрасен!

— Хайде да пропуснем театъра — предложи Рупърт, сякаш наистина имаше билети — и да прекараме една романтична вечер в моя апартамент. Искам да ти се отблагодаря, че се появи в живота ми.

— Ще бъде чудесно! — съгласи се Лита.

Рупърт живееше в разкошна мансарда в Горен Ийст Сайд с остъклена стена и изглед към парка. Там всичко изглеждаше толкова спокойно, сякаш се носиш над шума и прахоляка на града. Беше подредил малка мраморна масичка за двама, почти както при първата им вечеря в Ню Йорк. На поставка до нея имаше сребърна кофичка с лед, наполовина разтопен, в която се изстудяваше огромна бутилка шампанско „Крут“.

— Толкова много вино! — объркано каза Лита, а сърцето й биеше бързо и тя не можеше да намери подходящи думи.

— Това е само първата бутилка. Там, откъдето я взех, има още много — отвърна Рупърт.

Сервира й хайвер, мус от сьомга, цял омар и пушени миди, а за десерт — шоколадово суфле. Лита едва вкуси от храната. Чувстваше се замаяна от комплиментите на Рупърт и от шампанското, което той непрекъснато доливаше в чашата й. Витаеше в облаците, каза му, че го обича и че винаги ще го обича.

Когато Рупърт я заведе в спалнята и смъкна роклята й, Лита залитна и падна на леглото и само бегло си спомняше топлите му устни върху шията си, по раменете, по гърдите и все по-надолу.

На другата сутрин се събуди с такъв ужасен махмурлук, че едва усети лекото парене между краката си. Изгаряше от жажда и с усилие се добра, залитаща, до хладилника, където изпи цяла бутилка минерална вода, веднага след което я повърна.

Рупърт се появи около час по-късно, докато Лита седеше и бавно пиеше кафе. Обикновено първо би поискала разрешение, преди да си го приготви, но днес се чувстваше прекалено зле.

— Виждам, че вече си взела душ.

Лита бе облякла един от белите му халати за баня, в който направо се губеше. Тя кимна; от вътрешната страна на бедрата си бе открила червеникаво петно. Изчерви се.

— Ние направихме ли?…

— Да, направихме го. Не ми казвай, че не си спомняш.

Тя поклати глава.

— О, горкичката ми. Имаш махмурлук. Изобщо не разбрах, че си толкова замаяна, иначе щях да изчакам. Но мога да те уверя, че беше прекрасно.

Усмихна й се и изведнъж Лита се почувства малко по-добре.

— Знам, че е било така — излъга тя.

„Отлично! — помисли си Рупърт. — Тя наистина е много податлива на чуждо влияние. И колкото по-скоро я отведа далеч от Америка и от противното й семейство, толкова по-добре.“



Рупърт покани Лита да се пренесе при него. Тя с радост прие. Той й купи изцяло нов гардероб и я накара да даде многобройните си модни дрехи за благотворителност. Преглеждаше всичките предложения, които й отправяше и даваше „препоръки“ — повече никакви миниполички и снимки по бански или с дълбоко деколте. „Бенсън и Бейли“ я използваха в още няколко реклами по телевизията. Парите течаха като река и той й намери счетоводител, за да се грижи за сметките й.

Лита купи няколко къщи и даде на родителите си и на Чико пожизнена собственост. Сега вече нямаше да се припява за тях.

С всеки изминал ден Рупърт ставаше все по-романтичен. Престана да води Лита по нощните клубове и сега задоволяваше само с вечерни коктейли, опера и балет. Лита се появяваше на театрални премиери с дълги до гледните копринени рокли и с бели ръкавици над лактите. Понякога дори прибираше лъскавата си коса в стегнат висок кок — стил, който Рупърт щедро одобряваше, а Лита никак не харесваше. Но въпреки това се примиряваше с него. Беше достатъчно умна, за да разбере какво става.

Лорд Ланкастър се отнасяше сериозно към връзката им. Опитваше се да я превърне в нещо повече от свое гадже.

Когато й направи предложение в деня на Свети Валентин с красив еднокаратов брилянт от „Тифани“ и сто червени рози, подредени из целия апартамент, Лита силно се развълнува, но съвсем не се изненада.

Беше усетила накъде вървят нещата. Струваше й се, че така е писано да стане. Очакваха я само хубави дни. Това беше съдба.



Отдаде мрачното настроение на Рупърт през март на стреса. „Бенсън и Бейли“ изгубиха няколко големи договора и колкото и нелепо да изглеждаше, обвиняваха за това Рупърт. Той не обсъждаше работата си с нея, но тя го чу от другите момичета в офиса на Бил. Рупърт се затвори в себе си и често часове наред се усамотяваше с адвокатите си следобед и не се прибираше преди осем или девет.

Молеше го да определят дата за сватбата, но той все отлагаше.

— Има достатъчно време за това, скъпа — неопределено отвръщаше Рупърт. — Точно сега не мога да отделя толкова внимание на сватбата си, колкото ми се ще. Има някои неща, за които трябва да се погрижа.

Явно не можеше да отдели време и за партито по случай годежа им, което майка й така упорито искаше да подготви. Лита не можеше да го убеди да пресекат моста, за да идат на гости на родителите й, но се опитваше да го разбере. Щом имаше проблеми в работата, щеше да му е трудно сред хора.

Въпреки това не можеше да лиши майка си от радостта да сподели с нея тържеството й. Лита прекара един уикенд с родителите си и им показа пръстена.

— Толкова е красив! — възхити се Мария. — Лордът има добър вкус.

— Трябва да го наричаш Рупърт, мамо. Той ще ти стане като син, след като се оженим. Как ще се обръщаш към мен — с „лейди“ ли?

Мария засия.

— Кажи ми пак името си като омъжена жена, детето ми.

— Лейди Ланкастър — повтори Лита за стотен път.

На вратата се позвъни и Мария изтича да посрещне петте жени на средна възраст — новите й приятелки. Лита послушно показваше пръстена си и разказваше колко много искал и Рупърт да дойде. Излъга ги, че е в командировка. Така беше по-лесно, отколкото да им каже истината.

Чико промърмори, че всичко е страхотно, но той трябва да тръгва за нощната смяна на строежа.

— Може би ще ми дадеш малко пари като сватбен подарък — за инвестиции.

— Разбира се — кротко каза Лита. Очакваше се той да й даде подарък, но нямаше смисъл да го изтъква.

След вечеря тя разчисти масата и изми съдовете, както по-рано. За последен път го бе правила преди по-малко от година, но сега й се струваше като живот на друга планета. Мислено се закле да не се дистанцира прекалено от семейството си. Те си оставаха по-важни за нея от изисканите приятели на Рупърт и тя леко се срамуваше, че е започнала да се чувства неловко от тях.

Когато баща й разгледа пръстена след вечеря, тя усети, че иска да й каже нещо.

— Всичко е наред. Можеш да ми кажеш каквото и да е — подкани го Лита.

— Пръстенът е много хубав. Но е доста малък, нали?

— Това е диамант от един карат.

— Знам. За нашите приятели това е страхотен пръстен. Но този мъж уж бил богат. Когато дойде у дома за Деня на благодарността, дори не беше със собствена кола.

Лита помълча.

— Татко, той има голям апартамент и много хубави костюми, яде хайвер…

— Чудесно. Но плаща ли за всичко това?

— Има ли значение?

— Ти имаш много пари, Лита — бавно каза Карлос.

— Но той започна да излиза с мен още преди да ги имам.

— Добре. — Баща й я целуна по бузата. — Стига ти да си щастлива, скъпа. Добро момиче си.

Лита кимна и извърна очи. По обратния път беше доста замислена.



След седмица Рупърт отново изглеждаше така, както в началото. Напусна „Бенсън и Бейли“.

— Щом не оценяват онова, което правя за тях, защо да оставам? — заяви той, докато масажираше раменете на Лита. — Няма защо да си губя времето. Мисля да започна свой бизнес.