— Искам да си поговорим за любовния ти живот — настоя Лита.

Рупърт сви рамене:

— Какъв любовен живот, скъпа? Освен срещата ми с теб, животът ми е истинска пустиня. Отегчителна пустиня, изпълнена с работа.

— Агентът ми каза…

— Бил ли? — Рупърт небрежно махна с ножа си за риба. — Той е голям сладур. Но е гей. Наистина не може да разбере, че хетеросексуалните мъже могат да имат приятелки жени, без да спят с тях.

— Той ми каза, че си много популярен из клубовете.

— Заради титлата. Знам, че е детинско, но някои момичета така силно се впечатляват от нея. А това е просто нещо, което ми се полага по рождение, а не нещо, което съм спечелил.

Лита въздъхна. Той бе направо идеален.

— Смятам, че трябва да преценяваме човека само по това какъв е, а не какъв се е родил. Това е едно от нещата, които ме привлякоха у теб. Твоята целеустременост. Нахлу в кабинета ми и отказа да приемеш отрицателен отговор. Уважавам това качество у една жена. Имаме нужда от повече такива момичета днес.

— Благодаря — пророни Лита. Цялата сияеше.

— Знам, че един ден ще се омъжиш и ще се откажеш от професията на модел. Но дотогава ще станеш голяма звезда.

— Смяташ ли, че притежавам нужните качества? — попита тя.

Рупърт многозначително й намигна:

— Скъпа, смятам, че притежаваш точно каквото е нужно.

След вечеря я заведе в „Лайънс Денс“ — най-популярният в момента клуб в Ийст Вилидж, винаги претъпкан с рок звезди и хора от киното. На улицата пред вратите му се извиваше дълга опашка от момичета в миниполи, наредени по три в редица, които се молеха да ги пуснат вътре. Слязоха от таксито и Рупърт се приближи до портиера, който приличаше на истинска горила. Лита пристъпваше зад него с разтуптяно сърце. Никога по-рано не бе идвала на подобно място. Само преди седмица не бяха пуснали да влезе тук Сали, едно от другите момичета в агенцията. Лита никога не би допуснала да я унижат по такъв начин.

— Заповядайте, ваше благородие — изръмжа горилата и свали червеното кадифено въже, което преграждаше входа. Тълпата навън се развика, но Рупърт не им обърна никакво внимание и поведе Лита навътре и нагоре по стъпалата.

— Забрави да платиш. — Лита махна с ръка към гишето.

— Не ставай глупава, скъпа. Никога не плащам. О, Алесандра, мила, радвам се да те видя.

Рупърт поздрави жената с въздушни целувки по двете бузи. Тя бе облечена с прозрачна бяла рокля от шифон, изпъстрена с цветя. Отдолу бе гола. Лита прехапа устни, за да не зяпне, смаяна.

— Рупърт, скъ-ъ-пи. Приготвила съм сепарето специално за теб. И за дамата ти. Коя е този път?

Усмивката на Рупърт не трепна:

— Розалита Моралес, голяма звезда в „Моделс Сикс“.

— Чудесно. И аз бях модел.

Алесандра дори не извърна очи към Лита. Имаше силен грим и провиснали гърди. Лита предположи, че жената вероятно наближава петдесетте. Обзе я пристъп на страх. Това ли очаква един бивш модел? Отказ да повярваш, че си прехвърлил билото? Да показваш красотата си, когато вече я няма?

„С мен това няма да се случи!“, закле се тя. Щеше да намери друго, с което да се занимава. И щеше да се откаже от професията на модел, когато навърши двайсет и пет.

— Ти беше супермодел, скъпа. А сега притежаваш това прекрасно място.

— Да. Заповядай, скъ-ъ-пи. Масата ти е готова, както винаги.

Тя се завъртя на високите си тънки токчета и ги поведе нагоре по металните стъпала. На върха им имаше тапицирана в кадифе врата, пазена от поредната горила. Здравенякът отвори вратата и Алесандра потъна в тълпата вътре.

Лита рязко си пое дъх. Разпозна две рок звезди, които бяха прегърнали руси тийнейджърки и смъркаха кокаин съвсем открито от стъкления плот на масичката пред себе си. Известен актьор от сериал седеше на червен плюшен диван и опипваше гърдите на „асистентка“ от телевизионна игра, която Лита бе гледала няколко пъти. Баща й бе неин почитател. Тя откъсна очи от разголените гърди на момичето, мъчейки се да прикрие шока си. Не искаше да изглежда като наивно хлапе.

— Ето тук, съкровище.

Домакинята им посочи ъглова маса, за щастие затъмнена, върху която вече се изстудяваше бутилка шампанско. Лита седна и осъзна, че едната стена на ВИП-салона е от тъмно стъкло. Можеха да наблюдават тълпата, която танцуваше и се потеше долу, но никой не можеше да види тях. Беше много странно. Лита се настани в сепарето.

— Благодаря — пророни тя.

Алесандра не й обърна никакво внимание и целуна Рупърт по бузата.

— Ще те видя по-късно, нали, скъпи?

— Рупърт! — Едно младо момиче дотича до масата им, облечено в бяла миниполичка, плетена на една кука, и явно без никакви бикини под нея, доколкото успя да забележи Лита. — Миличък, миличък, толкова време мина. Поне…

— Попи, здравей! — прекъсна я Рупърт и се здрависа с нея. Момичето явно се обърка. — Познаваш ли Лита Моралес? Тя е от „Моделс Сикс“.

— Аз работя за „Форд“ — представи се Попи и изгледа хладно Лита. — Приятелка ли си с Рупърт?

Лита внезапно почувства как я разтърсва яростен прилив на ревност. Мразеше това кльощаво бяло момиче с изрусена платинена коса, облечено като истинска проститутка. И възрастната дама изглеждаше достатъчно ужасно, но тази повлекана бе по-млада дори от нея самата. Неприлично млада и си падаше по Рупърт. В Саундвю момичетата не стояха кротко, когато някоя друга жена открито флиртуваше с мъжете им.

— Не, не съм му приятелка, аз съм му гадже! — сряза я тя. — Радвам се, че се запознахме, Попи, но може ли сега да ни оставиш насаме? Искаме да прекараме една романтична вечер.

Опита се да не обръща внимание на актьора от сериала, който наместваше красавицата до себе си, така че да седне по-удобно в скута му. Попи, вбесена, погледна към Рупърт, но както Лита с удоволствие забеляза, той само сви рамене.

— Всичко хубаво, Попи. Ще се видим пак някой ден.

В очите й проблеснаха сълзи.

— Ти си гадно копеле, Рупърт — проплака тя.

— Не искаме никакви сцени! — хладно отсече той и погледна към охраната.

Двете момичета забелязаха това и Попи се стегна.

— Тръгвам си — каза тя. После погледна Лита. — Нещастница!

Обърна се рязко и плетената й поличка се вдигна опасно високо над голото й дупе.

— Коя е тя? — попита Лита.

Рупърт леко поклати глава:

— Съжалявам, че трябваше да видиш това, скъпа. Едно момиче от друга агенция, което ме преследва от известно време. Опитах се да я отблъсна възможно най-деликатно, но когато и да ме срещне, непрекъснато ми се нахвърля.

— О! — възкликна Лита и се почувства глупаво.

Рупърт се пресегна и нежно погали бузата й с върха на пръста си.

— Но много ми хареса как се справи със ситуацията. Особено когато заяви, че си ми гадже. Мислех, че ще трябва дълго да те уговарям за това.

Лита се усмихна.

— Двамата ще се разбираме прекрасно — каза той. — Ще видиш.

Седма глава

Лита дори не си спомняше как загуби девствеността си. Или поне не много ясно. Животът й с Рупърт бе вихрушка от събития, рекламен блясък и истинско вълшебство. Рекламата за „Коста“ доведе до главозамайващи продажби и Лита стана много търсена. Рупърт се оказваше много полезен при всеки договор, който подписваше — за консерви с риба тон, за спагетите на „Мама Асунта“ и за кокосовото мляко на „Нестле“. Бил се мръщеше и чумереше, но трябваше да изтърпи присъствието му. „Бенсън и Бейли“ все пак бяха голям клиент, а освен това не можеше да си позволи да ядосва Лита. Парите се вливаха в сметката й като истински водопад. Бил забеляза, че клиентката му вече не спестява всяко петаче и дори не изисква счетоводни справки за хонорарите си. Беше прекалено заета.

Лита Моралес бе влюбена до уши.

Рупърт я водеше навсякъде. Представяше я като свое гадже, като любовта на живота си, като своя половинка. Ходеха заедно на вечерни партита в Горен Ийст Сайд и никой дори веднъж не я погледна отвисоко. Всъщност всички съпруги на банкери и годеници на лекари искаха да станат приятелки с нея. Канеха я да пазаруват заедно, да отидат на маникюр. Ласкаеха я и на Лита й бе изключително приятно.

Опияняваше се, защото знаеше точно какво си мислят те. Бяха съвсем прозрачни. Искаха да станат близки с една бъдеща английска баронеса. Проклети сноби! Мразеше подобно отношение и обичаше Рупърт, който й се възхищаваше за онова, което е, а не заради произхода й. Струваше й се голяма ирония, че той изобщо не проявява снобизъм, за разлика от хората, които се събираха около него.

Но в същото време позволяваше да я ласкаят. И защо не?

Лита не искаше да си го признае, но го правеше най-вече заради любимия си. Естественото му лустро и изисканост представляваха качества, които й се струваше, че никога не може да усвои. Рупърт мразеше „сцени“ от всякакъв род и Лита не искаше да предизвика някоя само защото приятелите му са толкова надути.

Времето се застуди. За Деня на благодарността Лита покани Рупърт у дома. За нейна изненада, той прие.

В къщата в Куинс го посрещнаха сияещата Мария, навъсеният Чико и мрачният Карлос. Мария не бе разрешила на мъжа си да пийне нещо, преди да седнат на масата, за да не я засрами пред лорда, както тя продължаваше да нарича Рупърт, макар Лита да я умоляваше с поглед да престане. Чико бе принуден да облече костюм, който не му стоеше съвсем по мярка, и само зяпаше Рупърт, без да каже нищо.

— Ще гледаме ли мача? — попита Карлос, докато Рупърт геройски дъвчеше втората си порция от препечената пуйка.

— Разбира се, че не — отвърна, шокирана, жена му. — Лордът не гледа футбол.

Карлос се изчерви, но не каза нищо и само погледна дъщеря си. Напоследък той едва ли не се страхуваше от нея — заради факта, че е само на осемнайсет, а управлява семейните дела, но все пак днес беше Денят на благодарността. Макар жена му да бе вгорчила живота на всички съседки, хвалейки се как дъщеря й ще стане маркиза, и макар да му харесваше да я гледа, изпълнена с гордост, Карлос нямаше да остави някакъв си англичанин да му развали празника.