— А сега какво? — погледна го тя.

— Вентилационната система. Влез вътре и седни вляво от шофьорското място.

— Шофьор! Хората в лодките не се ли наричат капитани или кормчии, или нещо по-важно?

— Зависи. Лично аз карам лодки и не използвам други морски термини.

Онор влезе в кабината, прекоси късата, тясна пътека и се качи на скамейката, която гледаше към носа на лодката. За разлика от автомобилите, щурвалът беше от дясната страна. Отпред имаше три отделни прозореца, наклонени навътре.

След миг дойде Джейк и застана до скамейката. Заемаше цялото пространство на тясната пътека. Въздухът около него ухаеше на сапун, на лято и на мъжественост. Черната му брада бе ниско подстригана, кожата му бе чиста, а гъстата му, блестяща черна коса бе сресана назад. Мустаците бяха малко по-дълги от брадата и подчертаваха решителната линия на устните му.

Онор се изкушаваше да проследи острите ръбчета на горната му устна и обещаващата извивка на долната. Тази мисъл едновременно я привличаше и я смущаваше. Не бе изпитвала толкова засилено женско любопитство от пубертета.

— Оттук се регулира въздушното налягане — посочи той.

Онор погледна с нежелание към контролното табло зад щурвала. Джейк сочеше към един от редицата черни ключове.

— Въздушно налягане — повтори тя.

— Вентилаторът изкарва въздуха от машинното отделение. Никога не пали лодката, преди да е работил няколко минути.

— Защо?

— Заради бензиновите изпарения. Ако се сгъстят и ти се опиташ да запалиш, експлозията ще те изхвърли в околоземна орбита.

Очите й се разшириха.

— Лоша работа.

— Най-лошата.

Джейк завъртя превключвателя. Някъде откъм кърмата се дочу шум от вентилатор.

После повдигна седалката на пилотското място и я обърна към щурвала. Под нея бе скрита малка кухненска мивка. Пусна водната помпа. Потърси чайник, но откри само някаква тенджера и сложи вода на миниатюрната печка.

След това се зае със самата лодка. Провери контролното табло, включи електронната система, прехвърли радиоканалите и изслуша прогнозите за времето от Канада, която се намираше на разстояние двадесет мили. Докосна всеки прибор и даде на Онор кратко обяснение за приложението му.

Тя гледаше, слушаше и напрегнато поглъщаше информацията. При нормални обстоятелства не би се заинтересувала от уредите за мореплаване. Но откакто изчезна Кайл, нищо не беше нормално.

Тумороу бе единственият й шанс да му помогне. Логиката й подсказваше, че лодката не е кой знае каква възможност, но чувствата й отхвърляха това твърдение. Това беше единственият начин и тя щеше да даде всичко от себе си, щеше да пренебрегне високомерния съвет на Арчър да се върне вкъщи и да се заеме отново с дизайн.

Беше трудно да прави проекти, докато не можеше да се отърси от мисълта, че ключът към изчезването на Кайл — и към неговото завръщане — се крие някъде на островите Сан Хуан и очаква тя да го открие. Ето защо бе облепила града с обяви: Търся инструктор по риболов, специалист по моторници.

Сега вече имаше инструктор. Трябваше просто да съсредоточи мислите се върху безинтересните електроники, а не върху някакъв непознат с чисти ръце и съблазнителна извивка на устните. Беше престанала да излиза на срещи, защото й омръзнаха мъже, които смятаха секса за нещо безкрайно вълнуващо и необходимо като въздуха. Следователно да се съсредоточи върху електрониките не трябваше да бъде проблем.

Но беше.

Питаше се дали Джейк щеше да има нещо против да не диша за малко, само докато бе толкова близко до нея. Дъхът му, ухаещ на кафе и сметана, не й даваше покой.

— Морска карта — каза тя и се опита да събере мислите си.

— Какво за нея?

Тя се намръщи на монитора вляво от щурвала. Цялата електроника бе монтирана на подвижен пулт, който можеше да се премести в каютата, щом лодката пуснеше котва. Мониторът бе заобиколен от редици с бутони и неразбираеми надписи. Отдолу имаше още едно табло с клавиши, неприличащо на никой от компютрите, които бе виждала преди. Надписите изобщо не й помагаха да разбере за какво служат тези копчета. На всичкото отгоре сред тях имаше и една от шантавите приставки на Кайл. Онор нямаше представа какво е променил брат й в стандартното електронно оборудване.

Но ако компютърът бе заключен по електронен път, тя знаеше паролата за достъп до останалите му компютри. Трябваше само да разбере как да използва основните електронни прибори, докато се учеше да кара лодката. Тогава щеше да се добере до съдържанието на компютъра с паролата на Кайл, да открие ключа към всичко, да запали моторницата и да спаси брат си.

Елементарно.

Онор пренебрегна съмненията в плана си. През последната седмица бе размишлявала над тях десетки пъти и единственото, което направи, бяха пътеки от стъпки по пода на къщата. Тайната на успеха се състоеше в това, да направиш дадено нещо в точния момент. Сега това нещо бе да изучи електрониката на Тумороу.

— Как работи системата за определяне на курса? — попита тя.

— Добре, надявам се. Ако ли пък не, винаги съществува старомодният начин за навигация.

— И какъв е той?

— Компас, молив и линия.

— Разкажи ми за електронния начин.

Джейк леко повдигна вежди. Желанието й беше изречено вежливо, но твърдо. Кръвта му кипна от вълнение. Тя не обичаше нито лодки, нито вода, но отчаяно желаеше да се научи на навигация. Ако ченгетата бяха прави, че Кайл се е промъкнал обратно в Съединените щати, то ключът към откраднатия кехлибар вероятно бе Тумороу.

Дамата явно се стремеше към кехлибара. Това беше най-добрата новина за Джейк, откакто кехлибарът изчезна, а правителствата на Литва и Русия решиха, че паспортът на Дж. Джейкъб Малори вече не е добре дошъл в техните страни. Нито пък някой представител на неговата компания, Имърджинг ресурсис.

— Свикнал съм с друг тип електронно оборудване — промърмори Джейк и това беше вярно. — Това ще трябва да го разуча, за да мога да обуча и теб след това.

Това вече не беше вярно, но, по дяволите, тя беше Донован. Лъжите не бяха чужди на семейство Донован.

— Ще се учим заедно — каза Онор.

Джейк предпочиташе да измъкне истината от компютъра сам, а не пред свидетел на Донованови.

— Щом бързаш толкова, научи се сама.

— Как?

— Чети наръчниците, които вървят с оборудването.

— Не успях да открия нито един.

— Тогава ще трябва да го направим както аз ти казвам, нали?

— По дяволите!

Въпреки усилието си да не го стори, Джейк се усмихна.

— Търпението е добродетел.

— Също и непорочността. Но не познавам много мъже, които да я следват.

— Или жени.

— Равенство. Не е ли чудесно?

Джейк се вгледа в усмивката на Онор, здравите и блестящи зъби и се запита дали бе любителка на сексуалните приключения, каквито представляваха съвременните срещи. Него не го блазнеха лесните завоевания.

— Да, чудесно е — съгласи се той хладно. — Бялото копче е за сирената, а тези два лоста са за подаване на гориво и на мощност.

— Кой за какво е?

— Този с черната дръжка е за мощността. Червеният е за горивото. Вече можеш да изключиш вентилационната система.

За да достигне до командното табло, Онор трябваше да протегне ръка пред Джейк. Но всички ключове, с изключение на този за сирената, изглеждаха еднакви. Черни.

Когато тя се приближи, за да прочете белите надписи под бутоните, откри, че тялото на Джейк е далеч по-топло от гласа му. Излъчваше жизнена енергия дори през лекьосаното си дънково яке. Лекьосано, но не и мръсно. Дрехите му бяха по-чисти от собствените й нокти. Питаше се дали цялото му тяло е така топло и чисто.

Мисли си за морето — каза си тя строго. — За риболов. Представи си, че изтръгват от тялото ти орган без упойка.

— Предполагам, че този е като другите двигатели Волво, с които съм работил — каза Джейк.

— Тоест?

Той обхвана с голямата си длан лоста с червената дръжка. С няколко движения подаде интензивно захранване.

— Палят по-бързо, ако първо ги понапомпаш малко.

— Това да не е някоя пиперлива фраза с двояко значение? — промърмори тя под носа си, като смяташе, че Джейк няма да я чуе.

— От сорта на широк диференциал и ако закъсаш, всяка дупка е добре дошла, така ли?

Тя рязко извърна глава. Той я гледаше от два инча разстояние. Сини, зелени и черни нишки се смесваха с прозрачно сребристия цвят на очите му. Миглите му бяха прекалено дълги за мъж с износено дънково яке и мазоли по ръцете.

Очите му бяха красиви.

— Не ми го казвай, нека да позная сам — каза той. — Харесваш очите ми.

Бузите на Онор поруменяха.

— Каква скромност — изрече тя провлечено. — Всичките ти клиентки от женски пол ли ти се нахвърлят?

— Ти как мислиш?

— Мисля, че с право не очакваш бакшиш. Имаш финеса на ядрена бомба.

Джейк се изсмя гръмко, вкара ключа за запалване и го завъртя. Двигателят оживя. Той дръпна лоста, за да регулира горивото. Машината забръмча сподавено и равномерно.

— Ще го оставим за няколко минути да загрее. Той…

— Не ми казвай, нека сама позная. Още една пиперлива проповед за горещи двигатели и приятни разходки.

— Ако маслото не циркулира, триенето съсипва двигателя.

— Без майтап! Ако искаш да знаеш, ние с Кайл правехме състезателни коли.

— Тогава няма да губя повече време да ти обяснявам как да проверяваш нивото на маслото.

— Разбира се.

— Ще остане повече време за интересната част.

— Електрониката.

— Риболова.

Онор се опита да не издаде бликащия си ентусиазъм.

— Брат ти къде държеше документите си? — попита Джейк.

— Какви документи?

— Регистрацията на лодката, удостоверение за собственост, застраховка, инструкциите на производителя и други подобни.

— Зад теб, във второто чекмедже.

Той се обърна. Малката кухничка се намираше точно зад шофьорското място. Освен газовата печка там имаше шкаф с четири чекмеджета. Джейк погледна водата за кафето, но още не беше завряла и се разтършува за документите. С рязко движение издърпа втория шкаф.