Онор се поколеба на върха на чакълестата пътека, спускаща се петнайсет фута надолу по стръмния скалист склон до самия бряг. Въздухът беше чист, хладен и ухаеше на ели. Тишината бе мехлем за объркания й мозък. Не искаше да нарушава вътрешното спокойствие, което чувстваше при мисълта, че отива на риба. От друга страна, всичко беше по-добро от идеята да бездейства и да се безпокои за Кайл. Запъти се с решителна крачка към кея.

Джейк не забеляза колебанието на Онор. Той се спусна надолу по пътеката и се качи на кърмата на Тумороу. Забави леко крачка, отвори шумно някакво малко отделение на кърмата и включи двата акумулатора.

В този момент осъзна, че е сам на лодката. Обърна се, за да види какво се е случило с неговата не особено ентусиазирана рибарка.

Онор стоеше на дока и гледаше Тумороу така, както подозрителна котка гледа пълна вана.

— Какво има? — попита Джейк.

— Това нещо се движи.

Той бързо огледа лодката. Тя стоеше успоредно на кея. Носът и кърмата бяха здраво завързани с въжета за кнехтовете.

— Какво имате предвид? — попита. — Завързана е от двата края.

— Тогава защо подскача така?

Джейк погледна палубата на Тумороу. Лодката се полюшваше плавно върху солените води, раздвижени от лекия бриз.

— Подскача — повтори Джейк неангажиращо. — Онор, качвали ли сте се някога на лодка?

— Разбира се.

— Кога?

— Последния път взех ферибота до полуостров Ванкувър.

— Това не се брои. Тези фериботи са големи почти колкото самолетоносачи.

— И затова ги харесвам. Те не подскачат.

— Ще останете изненадана, ако ги видите в силен вятър.

Тя не му обърна внимание.

— Била ли сте някога преди на малка лодка? — попита той.

— Веднъж.

Изражението на лицето й подсказваше, че не е било приятно изживяване.

— Какво се случи? — попита я.

— Лоуи и Джъстин, двама от четиримата ми братя, ме взеха на риболов. Излезе вятър и лодката се изправи вертикално, като бик на родео. Трябваше да лежа на дъното, сред рибата, за да не падна зад борда.

— Колко си била голяма?

— На тринайсет.

— Оттогава ходила ли си за риба?

— Да ти приличам на мазохист?

— Всичко, което знам за теб, е, че под размъкнатите потни дрехи носиш рунтава риза.

Тя рязко повдигна черния си анцуг. Под него имаше зелен спортен пуловер, който й стоеше много добре.

— Саморегулиращ се памук — каза тя. — И дрехите ми не са размъкнати. Удобни са.

Джейк бързо извърна погледа си от заобленото тяло, което Онор така неочаквано беше разкрила. Под дрехите, достатъчно големи за мъж с неговите размери, работодателката му изглеждаше точно такъв тип жена, какъвто харесваше. Нито твърде слаба, нито твърде пълна. Нито много едра, нито много дребна. Точно за неговите ръце, за неговите устни. Всичко си й беше на място.

Жалко, че беше Донован. Джейк отдавна вече не сваляше жени, на които няма доверие.

За съжаление не си спомняше и кога за последно се бе чувствал толкова привлечен от индивид от противоположния пол. Все пак имаше и някои по-добри съображения да стоиш близо до една жена от това да завъртиш нова, бурна афера. А той възнамеряваше да стои до Онор на всяка крачка от пътя й, докато не открие Кайл и откраднатия кехлибар.

Джейк се обърна към нея и се усмихна.

— Удобни, а? — промърмори той. — Е, поне ще знам, че ако се намокря, ще има какво да облека.

— Затваряй си устата. Изглежда ми далеч по-вероятно да се намокря аз, отколкото ти.

— Докато стоиш на кея ли?

Тя въздъхна и го изгледа продължително. Щеше да го погледне отново едва когато стъпи на палубата. И да подскача от облекчение. Отправяйки безмълвна молитва към бога, тя направи една безкрайно продължителна крачка от пристана към палубата. Подметката на спортните й обувки се закачи за планшира.

Джейк улови Онор толкова лесно, сякаш сам той бе стъпил на лодката. Погледна удивените й очи, усмихна се леко и я пусна на земята много по-бавно, отколкото я беше хванал.

— Благодаря — промърмори тя.

— Добре дошла. В града продават обувки за риболов.

— Толкова по-добре за тях.

— И още по-добре за теб. Когато палубата се намокри, ще имаш чувството, че караш кънки на лед, ако не носиш специални обувки.

— Когато се намокри? Палубата не би трябвало да се мокри. Нали затова те наех.

— Водата е мокра. Лодките плават във вода. Следователно лодките се мокрят.

— Можеш да си изкараш бакшиш.

Джейк се ухили, после поклати глава и се изсмя високо. Въпреки че проявяваше лош вкус откъм роднини, Онор Донован определено би могла да му хареса.

Тази мисъл мигновено го натъжи. Последното нещо, от което имаше нужда, беше да хареса по-малката сестра на Кайл. Това, че бе наследила изцяло чара на семейство Донован, не беше причина да я харесва, а още по-малко да се подлъже да й вярва. В резултат от това коварно привличане щяха да му останат само разочарованието и яростта, които бе изпитал, щом разбра, че Кайл е толкова нечестен, колкото и приятен за компания. Щяха да са нужни години, докато бизнесът на Джейк се възстанови, ако това изобщо беше възможно.

Отдавна не бе правил толкова погрешна преценка за човешко същество. Доколкото зависеше от него, по-скоро адът щеше да се екове от студ, отколкото да сгреши отново.

Понякога хората умираха от такива грешки.

— Ще преживея и без бакшиш — избъбри той. — Купи си обувки за риболов, когато вземеш разрешително.

Онор го погледна втренчено, на лицето й се изписа изненада.

Той се насили да се усмихне и си напомни, че каквато и да беше, сестрата на Кайл не бе глупачка. Тя го разбираше много добре, за негово облекчение. И за нейно, разбира се. Не изглеждаше щастлива от това, което види в очите му.

Нищо ново. Много хора се чувстваха неудобно, когато ги погледнеше по определен начин.

Джейк протегна ръка.

— Мислех, че не очакваш бакшиш.

— Ключовете.

Без да каже и дума, тя бръкна в огромния джоб на анцуга си и извади обикновен ключодържател. На него имате само два ключа. Единият беше доста старомоден, а другият приличаше на гигантски ключ за куфар.

— Не знам как да запаля двигателя — сви рамене тя.

— Аз знам. Нали затова ме нае.

Той взе старомодния ключ, пъхна го в ключалката и отвори вратата на кабината. Стъклото й проблесна на слънчевата светлина.

— Защо не седнеш засега на капитанското място? — предложи й той.

— Мм, добре. Къде се намира то?

— Отляво на вратата — кимна Джейк. — Точно до мястото на кормчията. Това, което прилича на голям автомобилен волан, се нарича щурвал.

— До теб има нещо такова.

— Това е на кърмата. Ти влез вътре.

Онор не помръдна.

— Трябва да ме научиш да карам лодката. А аз не мога да се науча, ако стоя там, докато ти вършиш нещо тук.

— Наистина ли искаш да помагаш?

— Съвсем наистина.

Джейк надникна в златистозелените й очи и повярва на думите й. Макар че не проявяваше интерес към риболова, тя действително желаеше да се научи да управлява лодката на брат си.

Изпита едновременно облекчение и разочарование — разочарование, защото тя все пак беше част от замислите на Кайл, каквито и да бяха те, и облекчение, че не бе чак толкова невинна, колкото изглеждаше при разговора с Арчър.

— Добре — въздъхна Джейк. — Готова ли си за урок номер едно?

Онор кимна.

— Първото нещо, което трябва да направиш, след като се качиш на борда, е да провериш двигателя.

— Това малко отделение ли? — посочи тя към кърмата.

— Не. Това голямо отделение.

Той й показа някаква квадратна издатина, която заемаше повече от половината свободно място на кърмата.

— Но ти отвори първо малкото отделение — погледна го въпросително Онор — и след това вратата на кабината.

— Исках да се уверя, че няма да пречиш, докато проверявам двигателя.

— Защо?

— Капакът му би могъл да хрусне пръстите на краката ти.

— А дали ще има нещо против сандвич със сирене?

Джейк се опита да се усмихне, но не успя. Тя беше Кайл в женски образ.

Кайл, който можеше да очарова и ръждясало желязо.

— Стой тук — посочи Джейк вдясно от него. — И внимавай за пръстите си.

Той се наведе, хвана здраво капака на двигателя с лявата си ръка и го повдигна на пантите му. На кърмата зейна огромна дупка. Капакът бе вертикално изправен и край отвора едва оставаше място да застане човек, без да падне вътре. Нямаше достатъчно пространство да се премине между отворения капак и вратата на кабината.

Онор подсвирна при вида на блестящия черен механизъм.

— Това е двигател!

— Четиристотин петдесет и четири кубически инча — съгласи се той. — Лети като стрела, ако му купуват достатъчно гориво.

— Няма ли безплатен обяд?

— Нито залък.

Джейк издърпа пръчката за маслото, провери я и я показа на Онор.

— Прилича ми на масло — рече колебливо тя.

— Точно така. Солената вода в маслото е също като захарта в бензина. Лоша работа. Първото нещо, което трябва да направиш, когато се качиш на борда, е да се увериш, че докато плаваш, няма да попадне солена вода в маслото.

Той върна пръчката на мястото й. Приклекна пъргаво и започна пълен преглед на всички маркучи, клеми и инсталационни системи.

— Какво търсиш? — попита заинтересувано тя.

— Неизправности от небрежна поддръжка.

— Кайл може да е избухлив, но не е небрежен.

Джейк изръмжа и продължи проверката. За краткото време, в което се познаваха, Кайл не се беше проявил като немарливец. Но тогава не приличаше и на измамник. Станеше ли въпрос за Кайл, Джейк не вярваше на нищо, преди лично да го е държал в ръцете си и внимателно да го е прегледал.

— Всичко изглежда в отлично състояние — констатира той и се изправи. — Внимавай с пръстите си. Този капак е достатъчно тежък, за да ги откъсне.

Онор се отдръпна в края на лодката, докато Джейк върна капака на двигателя обратно на мястото му. Нямаше нищо, което да го държи затворен, но и не беше необходимо. Самата му тежест бе достатъчна.