— Не смяташ ли, че пътуването е малко дълго само за да си легнем?

Тен гневно изруга.

— Не това имах предвид и ти много добре го знаеш!

— Какво имаше предвид тогава?

— Бременна ли си?

Въпросът увисна в тишината като пренатегната струна, която вибрира отвъд прага на слуха.

— Не се безпокой, Тенеси — отвърна Даяна. — Аз държа на думата си и зная, че ти не си ми давал никакви обещания. Независимо дали съм бременна, или не, ти си свободен.

— По дяволите, Даяна, бременна ли си?

Тя въздъхна беззвучно.

— Ти не ме слушаш. Ако съм бременна, продължавам да преподавам. Ако не съм бременна, пак продължавам да преподавам. И в двата случая, няма да дойда да проучвам храма, така че за теб няма никакво значение.

— Смяташ, че за мен няма значение? За какъв ме мислиш!

— За мъж, който предпочита да живее сам.

В настъпилата тишина Тен рязко пое въздух. Гневът и страхът, които го разкъсваха, откакто бе погледнал рисунката, избухнаха отново.

— Ти каза, че ме обичаш.

Думите жегнаха Даяна, тъй като прозвучаха като обвинение.

— А ти ми каза, че не знам какво е любовта. Каза ми, че това, което съществува между нас, е секс. И че сексът е нещо временно.

Собствените му сурови думи, които се връщаха към него, нараниха Тен повече, отколкото каквото и да било умишлено оскърбление. Също като рисунката, думите разраниха старите белези и достигнаха до живата плът под тях.

— Господи, колко ли силно ме мразиш — прошепна мъжът. — Ето защо си ме изобразила като скитник, който е прекалено жесток, за да стане част от свободата на собствения си народ.

Болката в думите на Тен помете остатъците от самообладанието на Даяна. Тя рязко се извърна с пребледняло лице.

— Не това съм изобразила!

Тен мъчително си пое въздух, зърнал сълзите, които заблестяха по бузите на Даяна. Понечи да заговори, ала младата жена го изпревари, гласът й трепереше от желанието да го накара да разбере.

— Изобразих мъж, който обърна гръб на възможността за любов, макар че ме освободи да обичам за първи път в живота си. Любов, в която ти не вярваш. Но не това е важното. Важното е, че ме дари с нещо трайно и безценно, а в замяна взе толкова, колкото искаше от мен. И това, което взе, беше мимолетно. Беше много красива, много страстна и много кратка афера. Не те мразя. Край на историята.

Тен обхвана лицето на Даяна. Наведе се и нежно я целуна, пресуши сълзите й напълно, така както някога бе стопил страха й от него.

— Тен — прошепна тя. — Недей. Моля те, недей.

— Защо? Ако ни е била толкова хубава — погали я той с кадифения си глас, — защо да не може да продължи?

— Ами ако аз… — Гласът на Даяна заглъхна. — О, Тен, не разбираш ли? Какво щеше да стане, ако имаше дете?

Тен се наведе отново и впи устни в нейните, накара я да отвърне на целувката му и да забрави всичко останало. Даяна се притисна в прегръдките му, цялата трепереща. Когато откъснаха устни, младата жена плачеше неудържимо.

— Шшт, не плачи — повтаряше Тен и се опитваше отново да пресуши сълзите й, ала този път безуспешно. — Не плачи скъпа. Това ме разкъсва. Никога не съм искал да те нараня. Всичко е наред, скъпа. Не плачи.

Мисълта за детето, което растеше в утробата й, изпълни Даяна с любов и отчаяние. Тен се бе върнал, ала само за една-две нощи. Седмица. Може би дори няколко месеца.

А после щеше отново да замине. Това, което съществува между нас, е секс. Ще премине.

— Съжалявам… не мога да спра да плача… и не мога… не мога да продължа нашата връзка.

Тен тихо промълви името й и погали бузите й с палци в стремежа си да спре сълзите. Целуна я нежно, отново и отново, шептейки думи до устните й, сякаш искаше тя да ги приеме и физически, и със съзнанието си, да му повярва до дъното на душата си.

— Чуй ме, Даяна. Ти си единствената жена, с която си позволих да се разголя напълно. — Целуна я нежно. — Ти си единствената жена, на която се доверих дотолкова, че да й даря мое дете. — Плъзна език по устните й. — Ти си единствената жена, която съм желал дотолкова, че да не мога да спя. Не само красивото ти тяло, но и бързия ти ум, смеха ти, мълчанието ти и дори гнева ти, от който очите ти потъмняват. Желая те цялата. Не ми обръщай гръб. Моля те. Не мога да понеса да те загубя. Кажи ми, че не съм те загубил. Кажи ми, че все още ме обичаш.

Кадифеният глас на Тен обгърна Даяна, премахна защитните й стени, достигна до истината за любовта й.

— Винаги ще те обичам — пресекливо прошепна Даяна. — Това няма да се промени. Но другите… другите неща ще се променят. Ти… аз…

Тен отново впи устни в нейните в целувка, която бе както обещание, така и ласка, неугасима надежда и изгаряща жажда, нужда и желание, сложни като самата любов. Когато най-сетне се отдръпна, тялото му тръпнеше, ала не само от страст.

— Обичам те, Даяна. Това е последното нещо на света, което съм очаквал да се случи. Но ето че стана и нямам намерение да се боря повече срещу него. Не плачи, любов моя — прошепна Тен и залюля Даяна в обятията си. — Не плачи. Прегърни ме и ме остави да те прегръщам. Никога досега не съм бил влюбен. Никога не съм искал да живея с някоя жена, да имам деца от нея, да изградя живота си около нещо друго, освен тишината. — Той сведе поглед към Даяна. Сребристите му очи горяха от желание.

— Ще се омъжиш ли за мен? Ще ме дариш ли с деца?

Даяна понечи да отвърне, ала от устните й не излезе нито звук. Тя хвана ръката на Тен, целуна грубата длан и безмълвно я притисна към нежната извивка на корема си, където растеше неговото бебе. Видя как очите му се разшириха, усети ръката му нежно да я гали, дочу учестеното му дишане.

— Даяна?

— Да — отвърна тя и се засмя през сълзи. — О, да!

Тен притисна в прегръдките си жената, която обичаше, вдигна я и я завъртя във въздуха. Засмя се от радост, която никога не бе смятал, че ще изпита — скитникът напускаше мрачното минало и навлизаше в изпълнено със светлина бъдеще.