— Това.

Тен изстена от удоволствие, когато младата жена го вкуси с чувствено любопитство.

— Когато за първи път те помолих да ме целунеш — прошепна тя, — направих го, защото исках да водя нормален живот, а това означаваше да откликвам на мъжете като другите жени. И наистина се получи. След това обаче опитах да си представя как други мъже ме докосват по същия начин като теб и осъзнах, че няма да мога да го понеса.

— Страх? — едва успя да промълви Тен.

Даяна поклати глава. Косата й докосна кожата му, преди устните й да го поемат с милувка, от която му секна дъхът. Младата жена го вкусваше, любеше го както никога досега. Тялото му пламна. Бавно и неохотно го освободи от нежния плен.

Вдигна глава и срещна очите му. Усети как тялото й отмалява. Той също го почувства, осъзна, че тя го желае толкова силно, колкото и той нея.

— Не страхът ме кара да отбягвам другите мъже — рече накрая Даяна и леко захапа кожата му. — А фактът, че не ги желая. Другите мъже нямат очи с цвят на дъжд, които горят от страст. Другите мъже нямат белег под брадичката, нито пък друг на рамото, на хълбока, на лявото бедро. Другите мъже не биха могли да се справят с еднаква лекота с един грубиян и с ранено котенце. Другите мъже няма да изглеждат като теб, няма да изпитвам същото като ги докосвам… няма да имат същия вкус.

Тен дрезгаво изстена от удоволствие, когато Даяна отново го погали с устни.

— Люби ме без предпазни средства през седмиците, които ми остават в „Рокинг Ем“ — промълви тя. — Прониквай в мен съвсем гол. Без значение какво ще се случи после, няма да последват никакви искания, никакви съжаления. — Даяна бавно се плъзна нагоре по тялото на Тен, докато възбудената му плът докосна нежната мекота между бедрата й. — Тен?

— Не съм уверен, че бих могъл да се удържа с теб, скъпа — промълви дрезгаво той. — Може да забременееш. Мислила ли си за това?

— Да — отвърна Даяна. — Много пъти.

Тен разтвори пръсти и остави пакетчето на земята. Тялото му тръпнеше от разпаленото желание.

— Последна възможност — промълви.

Тя леко помръдна бедра. Знойна топлина обля Тен. Никога досега не бе любил жена по този начин, без никакви препятствия помежду им, нищо, освен чувствена кожа и желание, толкова силно, та го крепеше на границата на самоконтрола.

Когато възбудената му плът откри очакващата го нежна топлина, дъхът му секна. Усещаше отклика на Даяна, докато разтваряше горещата плът, проникваше бавно дълбоко, сливаше тялото си с нейното с интимност, граничеща с болка.

— Никога… досега… не съм бил така — дрезгаво прошепна Тен. — Напълно гол. Никакви задръжки. Това е… Не мога…

Той застина, опитвайки се да не загуби контрол.

— Тенеси — прошепна Даяна и се взря в сребристите му очи, усетила първите горещи вълни на удоволствието. — Дари ме с твое дете, Тенеси.

Екстазът разтърси Тен и той извика името й. Отдаде се отново и отново на сладкото сливане, каквото не бе изпитвал досега.

Шестнадесета глава

Силен гръм разкъса тишината. Грохотът бе оглушителен, сякаш се срути огромна канара и целият каньон потрепери.

Тен се измъкна изпод завивките, които споделяше с Даяна и застана под края на издатината. Студеният въздух охлади тялото му, ала мъжът изобщо не обърна внимание на температурата. Мирисът, вкусът и звукът на вятъра му казаха всичко, което искаше да узнае. Двамата с Даяна трябваше да съберат багажа и да прекосят Пикчър Уош преди разсъмване.

А Тен бе разчитал да прекара доста по-различно часът преди зазоряване.

— По дяволите.

— Какво има? — сънливо попита Даяна.

— Идва буря. При това силна.

Тен пипнешком стигна до масата, драсна клечка кибрит и запали газовия котлон. Златистият пламък хвърли странни отблясъци по бледия пясъчник. Тен бързо и сръчно приготви кафе. Сетне приближи до топлите завивки, където лежеше Даяна, грабна дрехите си и започна да се облича.

— Тен…

Бе изрекла една-единствена дума, ала Тен отгатна мислите й и неохотно поклати глава.

— Съжалявам, скъпа — промълви, като с мъка потисна желанието си. — Трябва да приготвим багажа, а нямаме много време.

Даяна не възрази. Съзнаваше, че бурята изобщо не се интересува, задето скъсява последните й часове с Тен в каньона.

Младата жена безмълвно отметна завивките и започна да се облича, като потръпваше от студ при поривите на вятъра. Бързо приготви багажа си на светлината на газовата лампа, насили се да не мисли защо този ден е по-различен от всички отминали и всички предстоящи дни.

Щом събра личните си вещи, Даяна се зае с артефактите, които трябваше да бъдат закарани в ранчото. Опаковаше бавно и внимателно древните съдове и каменните брадви, плетените сандали и костните инструменти, които бе опознала по-добре от оборудването за къмпинг на своето време и култура.

Щом приготвеше кашона, тя го оставяше настрани, за да може Тен да го натовари в пикапа. Светкавици раздираха нощното небе, следвани от оглушителни гръмотевици. Тя не им обръщаше внимание, продължаваше да работи методично, съсредоточена единствено върху задачата си в момента. Когато посегна за нов кашон, докосна ръката на Тен и стреснато вдигна поглед.

— Остави го за дипломантите — рече мъжът. — Трябва да прекосим, докато все още можем. На платото Септембър вали като из ведро.

Даяна се взря в непрогледната тъмнина, ала не видя нищо.

— Как разбра?

— Вслушай се.

Отначало Даяна си помисли, че чува вятъра, звукът напомняше тих шепот. Сетне осъзна, че долавя шума на вода. Коритото Септембър се пълнеше.

— Все още ли е безопасно да преминем? — попита тя, неспособна да прикрие надеждата в гласа си. Ако не беше безопасно, щяха да бъдат принудени да останат от тази страна, докато водата спадне.

Доловил надеждата в гласа на Даяна, Тен поклати глава.

— Това е силна буря. Карла ще се разтревожи и тогава Люк ще изпрати хора в този дяволски проливен дъжд да ни търсят. Не искам никой да пострада, търсейки двама души, които са могли и е трябвало да се върнат.

Нова светкавица проряза небето. Секунди по-късно изтрещя яростен гръм.

— Време е да тръгваме, скъпа.

Даяна затвори очи, за да потисне болката, която я раздираше така, както светкавиците раздираха нощното небе.

Нова гръмотевица отекна в каньона, последвана от наситен с мирис на дъжд порив на вятъра, който накара пиниите на изстенат. Все още не бе заваляло, но без съмнение щеше да започне. Много скоро.

Тен отвори вратата на пикапа и помогна на Даяна да се качи. Докосването до ръката му бе съвсем случайно, ала я накара да потръпне. Твърде развълнувана, тя не успя да закопчее предпазния колан. Тен се настани до нея и рече:

— Дай на мен. Тоя колан е малко особен. Първо трябва да го отпуснеш и да го оставиш да се върне. Ето така.

Той пое металното езиче от пръстите на Даяна, сетне последва връщането на колана през гърдите й. Милувката беше толкова нежна, че на Даяна й секна дъхът. Когато дръпна колана отново, мъжът я докосна, поколеба се за миг, сетне продължи. Бавно пъхна металното езиче в заключващия механизъм. Леко щракване наруши напрегнатата тишина.

— Видя ли? Пасна идеално — промълви Тен. Прокара палец по устните на Даяна и тихо изруга, разкъсван от желание. Тя също го желаеше. Виждаше го в очите й, в напрегнатото й тяло. Целуна я страстно и се насили да се съсредоточи върху пътя.

Щом стигнаха коритото, Тен внимателно се взря в бушуващата вода и с мъка се удържа да не изругае. Нямаше съмнение, все още беше безопасно да прекосят коритото.

Той включи на скорост и потегли през водата. Щом стигнаха отсрещната страна, без да поглежда Даяна, Тен подхвърли:

— Дръж се здраво. Ще карам бързо, за да изпреваря бурята.

Пътят беше сух и Тен го познаваше идеално. Поддържаше постоянна скорост, напредваше неумолимо в предутринния мрак, надбягваше бурята.

Най-сетне стигнаха платото Уинд. Известно време пътят криволичеше по самия край на планинските земи. Пред очите им се откриваше поразителна гледка към предутринната светлина, заключена в прегръдката на бавно кипящия похлупак от облаци. Бледата светлина бе прозрачна, смразяваща, напълно лишена от цвят.

Тен спря пикапа на място, откъдето се откриваше прекрасна гледка към тъмната земя в низината.

— Изпреварихме дъжда поне с един час — промълви той и разкопча предпазния колан. — Искаш ли малко кафе?

Даяна кимна.

На бледата светлина от таблото, Тен отвори термоса и наля кафе. Силен аромат изпълни кабината. Мъжът подаде чашата на Даяна, която поклати глава.

— Първо ти — настоя Тен.

— Страх те е отрова ли? — дрезгаво промълви тя. Насили се да се усмихне, да прикрие тъгата, която се усилваше с всеки изминат километър.

Тен откликна на усмивката.

— Не, но открих, че кафето е по-сладко, след като ти си отпила от чашата ми.

Даяна тихо изрече името му, сетне се наведе и отпи от горещата течност. Тен изключи фаровете, угаси двигателя и свали прозореца. В кабината нахлу хладен въздух. Двамата мълчаливо си подаваха чашата с кафе, докато призрачната светлина бавно изпълни пространството между облаците и земята, преобрази всичко, проникна и засия в самия въздух.

— Светлината на духовете — промълви Тен.

Даяна го погледна въпросително.

— Така я наричаше баба ми Гъвкавата-върбова-клонка. Светлина, която ти дава възможност да надзърнеш в душата на всичко.

— Индианка ли е била? — попита Даяна.

Тен се усмихна.

— Скъпа, преди Гражданската война в Америка е имало твърде малко семейства без индианска кръв. Първите Блекторн са дошли от Шотландия преди повече от двеста години.

— И са сключили бракове с индианци, така ли?

— Понякога. Или пък просто са спали с тях. Друг път са се сражавали срещу тях. Понякога жени и деца от рода Блекторн са били отвличани по време на набезите. — Тен сви рамене. — Кръвните линии са били преплитани по множество начини. Децата, родени след официален брак, били отглеждани като бели. Децата, родени без брак, били отглеждани като индианци.