Тен отпи от кафето и продължи да говори за миналото в стремежа си да не мисли за пълните със сълзи очи на Даяна и собственото си терзание.

— Сега вече е трудно да се определи кой чии гени носи, местни, бели или смесени. Двамата с Невада имаме черна коса и медночервеникав тен. Юта е с нашия цвят на кожата, но има руса коса и черни очи. — Тен сви рамене. — В края на краищата важни са качествата на човека, нищо друго. И точно такава беше Гъвкавата-върбова-клонка. Жена от класа.

— Официален ли е бил бракът?

Мъжът поклати глава и се усмихна.

— Мъжете от рода Блекторн са воини. Склонни са били към неофициални бракове. До последното поколение сме били отглеждани като индианци. Гъвкавата-върбова-клонка беше невероятна жена. Баща й беше от рода Макензи.

— От същите Макензи, които са в „Рокинг Ем“?

Нов гръм разтърси каньона.

— Може би — отвърна Тен. — Майка й била от племето уто. Баща бил див белокож младеж, който препуснал една нощ в тъмнината и никога повече не се върнал. И в семейството на Люк има няколко такива. Един от тях изчезнал в подходящо време и на подходящо място.

— Затова ли притежаваш част от „Рокинг Ем“?

Тен се усмихна и поклати глава.

— Скъпа, преди сто години, никой не го е било грижа за незаконородените метиси. Едва напоследък хората започнаха да се гордеят и да проявяват сантименталност към индианските си прадеди.

— Тогава как си се озовал тук?

— Когато приключих с войните, бях също като Невада. Изпълнен с болка и твърде объркан. Имах нужда от дом, ала нямах представа как да се сдобия със собствено място. Бащата на Люк продаваше части от „Рокинг Ем“, за да си плати пиенето. Купих ги. И оттогава ранчото е моят дом.

Даяна почака, ала Тен не каза нищо повече. Тя проследи погледа му през предното стъкло. Земята лежеше под бурята като жена, очакваща любимия си. Макар все още да не бе заваляло, бурята придаваше призрачен отблясък на въздуха, неясен сумрак, при който всички разстояния изглеждаха еднакви. Нямаше сенки, които да определят перспективата, нямаше слънце, за да може да отбележи часът, нито пълна или изтъняваща луна, за да се измерят седмиците, нищо, което да даде ясна представа на човешкото око и съзнание.

— Светлината на духовете — дрезгаво прошепна Тен. — Когато виждаш всичко прекалено ясно.

Той се извърна към Даяна и си даде сметка за силата на собственото си желание, което го разкъсваше, уверяваше го, че ще я помни прекалено дълго, прекалено ясно.

Даяна отмести поглед от призрачната яснота на земята и срещна сребристите очи на Тен, които я изгаряха.

— За какво мислиш? — попита младата жена, преди да успее да се овладее.

— Припомням си.

— Какво?

— Как изглеждаш, когато кожата ти е поруменяла и ме желаеш така силно, както аз теб.

Съзнавайки, че не бива да го прави, ала неспособен да се овладее, Тен се пресегна през голямата седалка, взе чашата с кафе от Даяна и я остави на таблото. Привлече младата жена към себе си и впи устни в нейните, изпълни я със своя вкус и с желанието си, без думи й разкри копнежа, заради който предстоящите дни щяха да са непоносими, а нощите безкрайни.

Даяна откликна на целувката без задръжки, опиянена от аромата на кафе и страст. Усети как топлите му длани се плъзнаха под пуловера й и обхванаха гърдите й. Милувката я накара да потръпне от удоволствие.

Мъжът разкопча бельото й и повдигна пуловера. Леко поруменели от страстта, пълните й гърди копнееха за устните му.

— Скъпа?

— Да — прошепна Даяна, вдигна ръце и изви гръб, за да съблече пуловера.

Тен се наведе и целуна зърната, близна ги леко, сетне се отдаде на желанието, което го изпепеляваше. Разтвори устни и дари Даяна с чувствена милувка, която я разтърси като светкавица. Тя захвърли дрехата си и притисна главата на мъжа към гърдите си.

Тен я повдигна и я премести да седне в скута му с лице към него. Плъзна ръка между бедрата й, погали я, накара я да пламне от желание. Разтвори джинсите й, жадно дръпна плата настрана и потърси знойната женствена топлина, която до болка копнееше да погали.

Дрезгавият стон на Даяна го накара да се опомни. Той затвори очи и пое дълбоко въздух. Боеше се да я погледне, опасяваше се, че ще зърне в очите й страх и ужас заради спомена за друг мъж, загубил контрол в друга кола.

— Боже мой, скъпа, извинявай — промълви дрезгаво той. — Никога досега не съм губил контрол.

Усети как Даяна си пое въздух, сетне още веднъж и почувства, че тя се притиска интимно към дланта му. Внимателно освободи ръката си от джинсите й.

Тихият й стон го прониза.

— Скъпа, съжалявам — прошепна Тен и се взря в разширените й очи. Искаше му се да я приласкае в обятията си, ала в същото време се боеше да я докосне. — Не исках да те изплаша.

— Не… не си ме изплашил.

Тен бавно и недоверчиво поклати глава.

— Нали те чух — промълви той.

— Желая те… толкова много… до болка. Не знаех… че е възможно.

Тен отново впи устни в нейните. Целувката беше жадна, пламенна, дива. Младата жена отвърна със страст, която накара и двамата да потръпнат.

— Ако пак ме целунеш така — задъхано промълви Тен, — ще сваля обувките ти.

— Обувките ли?

— И джинсите — добави Тен и отново плъзна ръка между бедрата й, където знойната мекота го накара да изстене от удоволствие. — Желая те. Тук. Сега. И ти ли ме желаеш така?

С треперещи ръце Даяна посегна към връзките на обувките. Тен се усмихна, дръпна джинсите настрана и отново я погали. Другата му ръка се плъзна по гърдите й, движенията й само засилваха въздействието на ласките.

Обувките паднаха на пода на пикапа, последвани от чорапите. Даяна бавно се премести настрана, не искаше да се лишава от ласките на Тен и в същото време копнееше да се освободи от джинсите.

Тен й помогна, сетне отново я привлече в скута си. Младата жена потръпна от страст, кожата й бе поруменяла от възбуда.

Тя посегна към катарамата на Тен.

— Скъпа, започнеш ли, няма връщане назад. Желанието ме изгаря като огън.

Даяна се взря в сребристите очи на Тен. Ръката му се плъзна нагоре по бедрото й, докосна я, погали я, усети копнежа на тялото й.

— Да — прошепна тя. — Като огън.

Без да откъсва поглед от очите му, Даяна разтвори катарамата. Металните копчета поддадоха с тих звук. Усети как възбудената му плът прониква в нея, изпълва я. Тя тихо изстена и изви гръб в екстаз. Мъжът проникна дълбоко, потъна в стегнатата знойна топлина, която нахлуваше в сънищата му, а сетне удоволствието разтърси и него. Той я притисна в обятията си, усети сладостните тръпки, които преминаваха по тялото й в унисон със собствената му върховна наслада.

В плен на екстаза, заобиколен от жестоката яснота на светлината на духовете, Тен осъзна, че никога не ще забрави Даяна. Мисълта го прониза като нож, показа му, че съществува болка, каквато не е изпитвал досега.

Седемнадесета глава

Почукването на вратата бе неочаквано и в същото време бе отговор на тайните надежди на Даяна. Макар че сърцето й заблъска в гърдите, тя си каза, че няма смисъл да се заблуждава.

Не е Тен. Та той дори не се обади по телефона, откакто напуснах „Рокинг Ем“, така че какво ме кара да мисля, че в петък ще измине целия път до Боулдър, за да ме види?

Ала трезвите размишления не забавиха ударите на изпълненото с надежда сърце на Даяна. Тя стана от масата за рисуване, пое дълбоко въздух, за да се поуспокои и приближи до вратата на апартамента си.

— Кой е? — попита.

— Кеш Маккуин. Братът на Карла Макензи.

С все още треперещи ръце Даяна отключи вратата и отвори. Преди време вероятно би се уплашила от ръста на мъжа, който стоеше на прага. Сега усети единствено разочарование, което дотолкова я вцепени, че с мъка успя да се усмихне.

— Здрасти. Мислех, че си в… Южна Америка, така ли беше?

— Точно така. Върнах се миналата седмица.

— Ясно. Намери ли това, което търсеше?

Кеш бавно се усмихна. Очите му весело проблеснаха.

— Не, но малцина успяват в това начинание.

— Да, прав си, наистина е така.

— Мога ли да вляза?

— Разбира се, заповядай — рече тя и машинално се отдръпна, за да направи път на госта. — Искаш ли кафе? Или бира? Струва ми се, че един от дипломантите остави снощи няколко кутии.

— Благодаря, но предпочитам кафе. Празненство ли е имало снощи? — попита мъжът и любопитно се озърна.

— Зависи какво разбираш под празненство — усмихна се Даяна. — Ако смяташ, че включва издирването на чирепи в погрешно маркирани кашони, снощи имахме прекрасно празненство.

— Мислех, че всички находки от каньона Септембър са в „Рокинг Ем“.

— Така е. Тези са от друг обект. Пак останки от анасази. Те са първата ми любов.

Даяна изчезна в кухнята и Кеш внимателно огледа апартамента. Беше малко разхвърляно и напомняше по-скоро на кабинет на учен, отколкото на жилище. Списания, книги и снимки бяха пръснати навсякъде, като се изключи работната маса. Там господстваха чирепите и наполовина сглобените съдове. По стените бяха окачени снимки и скици. В ъгъла бяха подредени рисунки в специални прозрачни обвивки.

— Сметана или захар? — извика Даяна от кухненската ниша.

— Чисто.

Кеш се наведе да разгледа рисунките и набързо ги прехвърли.

— Много са добри — рече той, когато Даяна се върна.

— Благодаря ти. — Даяна сложи чаша кафе на масичката до Кеш и разчисти един стол от натрупаните върху него списания. — Но повечето учени предпочитат снимките, освен ако не се опитват да илюстрират любимата си теория. Тогава с удоволствие ме карат да нарисувам нещо, което никой досега не е открил при разкопки.

Смехът на мъжа отекна в малката стая. Даяна също се усмихна.

— Не исках да прозвучи толкова заядливо — промълви тя, разчисти още един стол и седна. С голяма мъка овладя гласа си и попита небрежно: — Как вървят нещата в „Рокинг Ем“?