Не можеше да изрече всичко това. Ето защо започна внимателно:

— Вижте какво, двамата с майка ви имаме проблеми, за които все още не мога да ви кажа. Вие трябва да знаете и това ще стане веднага, щом си изясня някои неща. Сега мога да ви кажа само, че тези неща ни разделят, сякаш са прекъснали моста, който ни свързва. Така че не виждам по какъв начин бихме могли отново да се съберем. Разбирате ли за какво става дума?

— Не — отговориха двамата едновременно.

— Не се учудвам — въздъхна той, прегърна ги и се притисна към тях, сякаш търсеше спасение за страданието си. — Знам, че не се справям особено добре, и ужасно съжалявам. Съжалявам за всички допуснати грешки, за случаите, когато съм ви изглеждал жесток, но, мили мои, просто не знам какво да правя. Вярно е, че усложнявам нещата, като не ви казвам истината, но не бих могъл да го направя, поне засега. Можете ли да ми повярвате? Можете ли да повярвате, че ще ви разкажа всичко, което мога, веднага щом това стане възможно? Моля ви, повярвайте ми, вярвайте в мен. Ужасно се нуждая от вашето доверие и от вашата любов. Обичам ви повече от всичко на този свят…

— Повече от мама? — попита Клиф.

— О, Клиф! — скастри го Пени и сложи ръка на лицето на Гарт, превърнала се за момент в жена, успокояваща един страдащ мъж. Не плачи, татко. Ще почакаме, докато ни кажеш — отново стана малкото момиченце — просто искам мама да се върне у дома.

— Хайде заспивайте вече. Късно е. Обичам ви и двамата — Гарт ги целуна и се изправи.

На следващия ден децата ходиха по магазините и когато той се прибра, те му връчиха две грижливо опаковани пакетчета, като го помолиха веднага да ги изпрати. Не ги попита какво има в пакетчетата и те не му казаха.

В последния ден преди ваканцията в столовата на училището бе представено кукленото шоу на Пени и Гарт излезе по-рано от работа, за да присъства. В предната част на стаята учениците от другите класове бяха насядали направо на пода, а отзад бяха подредени столове, където се настаняваха родителите. Гарт седна до Вивиан. Пени и Барбара Гудман бяха зад кулисите и заедно с госпожа Кейси подготвяха куклите, преди съучениците им да започнат представлението.

Когато представлението свърши, Пени, застанала до баща си, приемаше с радост поздравленията на публиката.

— Майка ми не можа да присъства — обясняваше тя на всички, — нейната сестра — близначка почина в Лондон и тя трябваше да замине там да се погрижи за гроба и за други неща. Много искаше да е тук, но няма как. Тя ми помогна за костюмите. Не съм ги направила сама. Тя ми помогна.

Вивиан донесе на Гарт пунш в хартиена чаша.

— Има ужасен вкус, но поне е някаква течност. Стефани ще се върне ли скоро?

— Не.

Тя погледна мълчаливо към Пени, която отново обясняваше на поредния родител за майка си и сестра й.

— Не е достатъчно — ядосано каза той. — Човек не може да спаси разбития си брак само защото децата му са нещастни.

— Разбит брак? — попита Вивиан. — Не съм забелязала подобно нещо, нито дори признаци.

— Това дори не беше брак. — Погледна разтревоженото й лице. — Съжалявам, Вивиан. Не бих могъл да ти обясня. Благодаря ти за пунша.

Броеше всеки изминал ден и не знаеше какво точно чака.

Заедно с децата купиха коледна елха, по-малка този път — „след като и семейството ни е по-малко“, както бе казала Пени — и я украсиха, като поставиха подаръците под нея. Долорес ги покани във вилата си, където можеха да карат и ски, но Пени и Клиф отказаха да отидат.

— Няма да отида там без мама — заяви момчето. И когато учебните занятия в училище и в университета завършиха и започна коледната ваканция, тримата боядисаха спалните на горния етаж.

— Мама сигурно много ще се изненада — непрекъснато повтаряше Пени. — Всичко така блести. Просто няма как да не се изненада.

Макар че отказваше на поканите на всичките си приятели, Гарт накрая се предаде и прие да отиде на вечеря у Нат и Долорес в чест на годишнината от сватбата им, която бе три дни преди Коледа. Изчака Пени и Клиф да вечерят и когато те се настаниха във всекидневната, единият с книга в ръка, а другият пред телевизора, тръгна сам към дома на семейство Голднър.

Винаги канеха много хора на този ден. Долорес бе твърдо решила да обедини университета и града в една щастлива общност и когато Гарт пристигна, видя как тя организираше в отделни групи местни адвокати, застрахователи, собственици на магазини и лекари.

— Оплакват се, че нямат какво да си кажат един на друг — довери тя, когато му донесе чаша вино. — Но само след час вече оживено обсъждат проблемите във водоснабдяването, училищата или някаква болест. Прекарват чудесно и накрая ми благодарят, че съм ги запознала. А след това всеки, тръгва по своя път и не се срещат до следващата година по същото време и на същото място. Би ли могъл да обясниш всичко това?

— Колко често всеки един от нас би искал да изпадне в непредвидима ситуация? — попита тя с усмивка. — Не повече от веднъж в годината. През останалото време всички предпочитаме да бъдем на познати места с близки хора. И по-малко изненади.

— Но изненадите са нещо прекрасно — възрази тя.

— Само когато не разбиват на пух и прах всичко познато — отвърна й той с толкова тъга, че тя не можа да изрече нито дума.

— Разширих библиотеката си — обяви Нат, който току-що се бе появил. — Ела да я видиш.

Гарт се обърна да се извини на Долорес, но забеляза как двамата с Нат си размениха погледи и разбра, че всичко е нагласено: Нат искаше да поговори насаме с него. Конспиративните опити за намеса на щастливите семейства, помисли си той, иска им се да разрешат проблемите и на приятелите си.

— Ти си в една от онези непредвидими ситуации, нали? — попита приятелят му, докато палеше лампата в библиотеката си на горния етаж. — Но и страниш от всички като някакъв двоен агент. Ще се върне ли тя или не?

— Не, няма да се върне.

— Това го твърдиш ти. А и някои други. Но аз не го вярвам. — Сложи двете кресла близо едно до друго. — Седни. В шкафа имам вино и уиски. През последните няколко месеца бяхте толкова близки. Какво се случи така внезапно, че ви раздели?

— Нат, аз разпитвам ли те за твоя брак?

— Не, ти си по-любезен от мен. А, освен това не си лекар. Но аз съм; затова съм свикнал да се меся в живота на другите.

— Да, но когато става дума за болести, а не…

— И когато става дума за отчаяние.

— Нима аз ти изглеждам отчаян?

— Защо, по дяволите, смяташ, че съм решил да се намеся? Безпокоя се за теб, всички се безпокоим. За бога, Гарт, разкажи ми какво се случи между теб и Стефани!

— Разкрих, че тя не е жената, за която съм я мислел.

— Е, и какво означава това? Ако искаш да кажеш, че след дванайсет години си разкрил за жена си неща, които не си подозирал, не бих се изненадал. Стефани е до голяма степен непредвидима. Бих се изненадал единствено ако си разкрил у нея някакви престъпни наклонности, но доколкото я познавам като приятел и пациент, мога със сигурност да твърдя, че подобни разкрития са изключени. Това ли си разкрил наистина или просто става дума за някакъв факт, за който не си знаел и това те е наранило?

Гарт седеше в креслото и наблюдаваше променящото се отражение на светлината в чашата с червено вино. Беше много уморен и имаше чувството, че думите на Нат долитат до него от много далеч.

След дванайсет години откриваш за съпругата си неща, които не си подозирал.

Нещата бяха доста по-сериозни. Но все пак си заслужаваше да се замисли човек.

— Нат — обърна се той към приятеля си, — би ли ми направил една услуга?

— Казвай.

— Нека да остана тук за малко сам. Без никой да ме безпокои. Ще се върна при вас по-късно.

— Когато си готов за това. — Той отвори шкафа и извади бутилка вино и кутия с бисквити. — Ето всичко, което ти е нужно, за да се задълбочиш в мислите си. Вечерята е в десет и половина.


Гарт почти не чу как той излезе. Това ли наистина си разкрил… Какво всъщност бе разкрил, освен факта, че в продължение на три месеца се е заблуждавал, като е мислил, че живее със собствената си съпруга? Напълни отново чашата си и за пръв път даде свобода на мислите си, които се бе опитвал да контролира толкова дълго. Веднага се изсипаха толкова познатите му образи: картини, спомени, случки — калейдоскоп, който се завъртя пред очите му.

Виждаше жената, която насочваше разговора към неговите проучвания по време на вечерята и която го насърчи да се откаже от предлаганата работа във „Фостър Лаб“ и да остане там, където ще се чувства най-щастлив. Виждаше жената, която се намеси и попречи на госпожа Кейси да наранява Пени, а по-късно намери начин да измъкне Клиф от влиянието на бандата крадци. Виждаше жената, която осигури на Линда работа в „Колекции“, като по този начин й даде възможност да постигне успех. Виждаше жената, която разкри Рита Макмилън, успя да я заведе в кабинета на Лойд Строс, където тя призна всичко и очисти името на Гарт от клеветите, с което бе разчистен пътя за назначаването му за директор на Института по генетика.

Защо го направи? Защото й бе приятно да изпълнява някаква роля? Или защото обичаше хората, на които помагаше? Защото се бе влюбила?

Тя обичаше децата. Беше сигурен вече в това.

Вратата се отвори и когато вдигна очи, видя Маделин Кейн.

— Извинявай — каза тя, — но Долорес се чудеше дали ще се присъединиш към нас за вечерята.

— Не, струва ми се, че няма да мога. Имам… да свърша нещо важно вкъщи. Долорес ще разбере.

— Преди да си тръгнеш, би ли могъл да ми кажеш — не бих искала да любопитствам, но… би ли ми казал кога ще се върне Стефани?

— Не знам — с колебание отвърна той. — Не бих могъл да кажа. Би ли ме извинила пред Долорес?

Намери палтото си и излезе през задния вход. Нощта беше студена и снегът скърцаше под краката му в смълчаните безлюдни улици. Пъхна ръце в джобовете и тръгна през парка покрай езерото, като прокарваше пъртина през снега, която оставаше след него, осветена от ярката луна.