— Доста си красива, знаеш ли? Естествено, че го знаеш. Херцогът вече ти е любовник, нали? Откога? Накара ли те да пищиш? Чувал съм да казват, че жените направо го умолявали да ги пъхне в леглото си. Ти моли ли го?

Еджъртън повдигна ръката си само няколко милиметра и тя го ухапа. Но не успя да го захапе достатъчно силно. Замахна и я зашлеви, а после отново натисна здраво устата й.

— Май не си слабо малко момиченце, а? Да мръдна само сантиметър, и ще се нахвърлиш като лъвица. Усещаш ли дулото но пистолета върху гърдите си, Еванджелин? Явно го усещаш. Опитай се пак да ме захапеш и аз просто ще дръпна спусъка. Ще те оставя тук, докато прекрасните бели чаршафи под теб подгизнат от кръв. Не ми се иска да стигам чак дотам, но ще го направя, ако се наложи. Всъщност онова, което най-силно желая, е да те накарам да гледаш как убивам лорд Едмънд.

— Не! Моля ви, недейте! Ще направя всичко, което по-искате, само не докосвайте Едмънд!

Еджъртън се изсмя и просъска:

— Разкажи ми какво ти правеше херцогът, за да ти достави удоволствие!

Повдигна леко ръката си, но притисна дулото на пистолета още по-силно в гърдите й.

— Не съм му казвала нищо, докато всичко не свърши и аз нямах друг избор. Не разбирате ли? Дрю Халси и хората му бяха обградили плажа и чакаха.

— Да, известно ми е. Успях да се измъкна от Лондон точно навреме. Хитрата маневра, която бяха замислили, е направо достойна за съжаление. Горкият Дрю, наистина дава всичко от себе си, но не е толкова умен, колкото аз. Надявам се, че най-сетне ще осъзнае този факт и ще бъде съкрушен. Що се отнася до твоя херцог, той ще загуби и теб, и сина си. Мисля, че това е достатъчно наказание за един мъж.

Еванджелин се надигна, измъкна ръцете си и се опита да го сграбчи за гърлото.

— Е, сега вече не ми оставяш никакъв избор.

С тези думи стовари юмрука си в челюстта й.



Когато отвори очи, в първия момент Еванджелин не можа да се ориентира къде се намира. Остра болка прониза главата й. Опита се да вдигне ръка, за да потърка челюстта си, но разбра, че ръцете й са вързани. Глезените й също бяха стегнати. В устата й бе натъпкан парцал.

— Забележително момиче! — Еджъртън седеше на един стол и я наблюдаваше. Чак сега осъзна, че е все още в леглото си, е нощницата си, само че сега завивките й бяха смъкнати. — Никога не съм ти казвал колко се възхищавам на прекрасната ти коса. Херцогът харесва ли я? Ах, да, точно в този момент надали ще успееш да ми отговориш. Винаги съм смятал, че мълчаливата жена е истинска благословия. — Ухили се и се изправи. — Моли се да не срещнем някоя прислужница или лакей, защото ще трябва да ги застрелям. Колкото и да ми се иска да остана насаме с теб, а може би и да те галя и любя, нямам време за подобни нежности. Скоро трябва да тръгвам. Да се присъединя към моя любим император! Ти ме предаде. Никога не трябва да го забравям, иначе мога да проявя слабост и да изпитам тъга и съжаление. Продажна кучка! Трябва да умреш. Но запомни, че щом се озова в Париж, баща ти ще те последва. Щом дам обещание, винаги го изпълнявам. И не позволявам на някакви си незначителни емоции да ме ръководят, както постъпи ти. Сега отиваме да видим лорд Едмънд. — Започна да се дърпа, но той успя да я преметне през рамо. — Мирувай! Иначе ще ти откъсна дясното ухо с пистолета!

Тъй като висеше с главата надолу, с всеки изминал миг все повече се замайваше. В същото време си даваше сметка, че трябва да остане в пълно съзнание. Не можеше да позволи на страха да я завладее. Баща й! Едмънд! В никакъв случай не трябва да му позволява да ги убие!

На път към детската стая не срещнаха никого.

О, боже, а Елън! Еванджелин затвори очи и започна да се моли момичето все още да не е пристигнало. Спомни си и за господин Булок — дребния, кривокрак господин Булок. Той нямаше никакъв шанс срещу Еджъртън. Беше голяма глупост от нейна страна да го сметне за надеждна охрана на Едмънд.

Херцогът обаче му се бе доверил. Явно все пак знаеше как да защитава детето. Дали господин Булок спеше в стаята на Едмънд? Ако е така, Еджъртън ще хване и двамата. Никой не бе подготвен за подобно развитие на нещата. Горкият детектив! Имаше голяма вероятност и той да бъде убит.

Изведнъж Еванджелин се надигна и стовари юмруци в гърба на Еджъртън, който едва не полетя от тежестта на удара. Но се задържа, просъска тихо и се извъртя бързо, така че главата й се удари в стената. Веднага загуби съзнание.

Започна да идва на себе си точно в момента, когато Еджъртън тихо отваряше вратата към детските помещения.

— Хайде, Еванджелин, не те ударих чак толкова силно. Знам, че ме чуваш и се надявам, че вече си си взела поука. Кажи ми накъде е спалнята на Едмънд? Ах, да, все забравям, че си няма. Може би тази врата?

Внимателно натисна бравата. Не чу нищо. Влезе. Видя Едмънд, който спеше, заобиколен от купища възглавници.

— Едмънд! — извика му тихичко. — Хайде, момче, време е да се събуждаш.

Едмънд седна в леглото, почеса се по главата, а после си потърка очите.

— Кой е? Къде е Елън? Какво се е случило на Ева?

— Ставай, малкото ми лордче. Братовчедка ти Ева е на рамото ми. Завързана е, защото не мога да й имам доверие, че ще мирува и мълчи.

— Ева? Добре ли си?

Опита се да се измъкне, но Еджъртън отново се извъртя и едва не й трясна главата във вратата.

— Хайде, Едмънд, ставай. Тримата заедно ще предприемем малко пътешествие.

Едмънд погледна към Ева, която лежеше беззащитна и няма, преметната през рамото на сър Джон, вдигна брадичка и заяви:

— Не, сър! Никъде няма да тръгна с вас! Веднага пуснете Ева, при това много внимателно! В противен случай ще се разправяте с баща ми!

Еджъртън се изсмя. Пристъпи напред към момченцето, което стоеше до леглото в дългата си бяла нощничка, свило малките си ръчички в юмручета.

Еванджелин не издържаше повече. И с риск да бъде убита на място, се поизправи и зави нокти в тила му. Той изрева от болка.

От гърдите й се изтръгна въздишка на облекчение, когато чу някой да казва:

— Мисля, че това е достатъчно, сър. — Беше господин Булок. — Съжалявам, че не се намесих веднага, госпожо. Трябваше да изчакам да се окажете отзад. Пуснете я долу, сър, иначе ви отнасям ухото с един куршум!

Еджъртън запсува разярено, но господин Булок поклати спокойно глава.

— Сър, не говорете подобни неща пред малкия. Баща му хич няма да остане доволен. А сега си поставете пистолета на пода. Веднага!

— Не! — изкрещя Еджъртън.

Извъртя се, устреми се към господин Булок, хвърли Еванджелин върху него и го събори на земята. Пистолетът на детектива гръмна и изстрелът огласи малката спалня.

Господин Булок изпсува, измъкна се изпод Еванджелин и изкрещя:

— Спри на място, разбойнико! Веднага, или ще те застрелям точно пред онзи красив глобус на малкия!

Еджъртън се закова на място. Сведе бавно глава и пусна пистолета си. Обърна се и застана срещу дребния човек.

Беше поставен на колене от един прост, неук, смешен дребосък. Не, по-скоро от една лъжовна, продажна кучка. Видя, че Еванджелин стои на прага на спалнята, прегърнала Едмънд. Детето я бе развързало.

— Отстъпете. Така. А сега седнете на онзи стол.

Еджъртън седна.

Едмънд докосна лекичко ръката на Еванджелин.

— Добре ли си, Ева? Нарани ли те? О, боже, виж си челюстта! Ударил те е!

Изражението на лицето му в този момент беше пълно копие на баща му. Внезапно се втурна към Еджъртън и го заналага с юмручета по гърдите. Предателят се опита да го сграбчи, но господин Булок изкрещя:

— Назад, лорд Едмънд!

Детето успя да отскочи назад секунди преди да бъде хванато.

— Едмънд — обади се Еванджелин със спокоен и тих глас, — ела тук, милият ми, и ми помогни. В момента не се чувствам много добре. Не съм сигурна, че мога да остана права без твоята помощ. Хайде, ела. Така. Дай ми ръка, за да стоя горда срещу този ужасен човек, който искаше да ни убие.

Щом детето бе отново в безопасност до нея, Еванджелин се почувства едновременно по-добре и по-силна. Искаше й се да скочи върху Еджъртън и да го удуши. Почувства как топлината на детската ръчичка се предава и на нея.

— Господин Булок, благодаря ви, че бяхте нащрек. А сега ще завържем ли този мръсник? Или ще ми дадете пистолета си да го застрелям?

— Да го застреляме, господин Булок! — извика въодушевено Едмънд, който все още стоеше по нощница, с щръкнала на всички посоки гъста и черна като на баща си коса. — Той е лош човек. Наранил е Ева. Ще го застрелям като разбойник! Отивам за пистолета!

Втурна се към спалнята си, отиде до леглото и измъкна изпод възглавницата си своя дървен пистолет. Върна се и го насочи право към Еджъртън.

Еванджелин си засмя.

— Виждате ли пистолета му? Тази играчка му я подарих аз, когато пристигнах в Челси. Нали си спомняте кой му я избра?

Еджъртън я изгледа с такава дива омраза, че тя едва не изкрещя от удоволствието на възмездието. Но се овладя.

— Ала сега най-важното е, че вие повече няма да ни тровите живота — нищо друго няма значение. Изгубихте, сър. Накрая изгубихте.

— Конан Деуит се оказа прав за теб — просъска Еджъртън.

— Да. Наистина. Но знаете ли, че всъщност вие самият предизвикахте разпадането на всичко!

— Невъзможно!

— О, и още как!

— А сега, госпожо — намеси се господин Булок, — е време да овържа стабилно тоя приятел.

— Позволете на мен, господин Булок. Едмънд, дръж пистолета си насочен към него, докато го завържа.



Херцогът се върна с Дрю и шестима войници след четири часа. Беше така обезумял от безпокойство, че едва не разби входната врата, за да влезе по-бързо. Но бе посрещнат от блестящата Еванджелин и от сина си, който размахваше дървения си пистолет, ухилен до уши. Изпита такова огромно облекчение, че двамата са живи и здрави, че ги стисна в продължителна задушаваща прегръдка, която накара Едмънд да изскимти: