— Господи! — Херцогът едва сега осъзнаваше огромните мащаби на шпионската мрежа.

— А един от мъжете снощи, Пол Трейзон, трябваше да стане в Лондон асистент на Ротшилд.

Кларъндън се разсмя.

— А аз си въобразявах, че никой не води по-богат на събития светски живот от мен. Де да можех да споделя с майка си всичко това! Ще й се стори като приказка от „Хиляда и една нощ“, но няма да й казваме, разбира се. — Смехът му внезапно се стопи. — Има още нещо, което искам да знам. Защо се люби с мен?

За първи път лицето й се озари от усмивка.

— Не можах да се въздържа.

Разбра, че е искрена.

— Отдаде ми се, защото не си виждала бъдеще за нас, така ли?

— Наистина не виждах. Имах една-единствена нощ с теб и я желаех от цялото си сърце. Не знаех, че мъжът може да познае коя жена е девствена и коя — не.

— Бях изненадан. Всъщност бях много изненадан, но не това е важното сега. — Целуна пръстите й. — Ако някога се опиташ да скриеш от мен дори най-незначителното нещо, ще те напердаша.

— Все още нямаме бъдеще… — каза тя и затвори очи. — Провалих се и с това победих, ала госпожа Нийдъл вече е мъртва, а скоро ще бъде мъртъв и баща ми.

Кларъндън легна до нея, притисна я в обятията си, смъкна фуркетите от косата й и я погали. После й зашепна, че всичко ще се оправи и всичко ще бъде наред. А тя дълго плака, сгушила се в него.

— Хайде, стига, ще се поболееш. Сега, след като ми каза всичко, ти се заклевам, че ще направя дори невъзможното, за да спася баща ти. Както и теб. Не искам да се окажеш в центъра на чудовищен скандал. Ти си моята херцогиня. Сега сме ние двамата. Сигурен съм, че двамата заедно можем да победим всеки и да преодолеем всичко.

Припомниха си и обсъдиха надълго и нашироко всяка случайно изпусната дума и всяка подробност. Внимателно прегледаха и дневника на Еванджелин. Херцогът изпрати съобщение до Дрю да дойде веднага в Челси. На частния детектив — дребен мъж, когото Еванджелин бе зървала понякога в кухнята — бе възложена задачата да не се откъсва нито за миг от лорд Едмънд.

— Джон Еджъртън скоро ще разбере, че Пол Трейзон не е пристигнал в Лондон. Не знам с колко време разполагаме, но трябва да приемем, че не е много. Вероятно един, най-много два дена. По дяволите, къде е Дрю?

Еванджелин, която се беше облякла отново, въпреки настояванията му, крачеше напред-назад.

— Трябва да се върна в Париж — това е единственото разрешение на въпроса. Ще се видя лично с Ошар и ще го помоля да запази живота на баща ми. Щом като вече Наполеон е там и те отново са на власт, няма никакъв смисъл да го убива. Аз нямам вина за това, че всичко се провали. В интерес на истината, именно Еджъртън сложи началото на разпадането на шпионската мрежа, като уби госпожа Нийдъл. Ошар ще разбере. Трябва да разбере!

— Глупости!

Ала когато усети, че ще продължи да спори, Кларъндън я хвана, целуна ухото й и каза:

— Скъпа моя, чуй ме, моля те! Струва ми се, че измислих начин, по който ще избавя от тази каша не само теб, но и баща ти. Ще намеря Дрю. Трябва да действаме бързо. Яд ме е, че не пристигна веднага. — Притисна с пръсти устните й. — Еванджелин, спомняш ли си първата ни нощ? Тогава ти ми се довери. Довери ми се и сега. Не мърдай оттук. Не си и помисляй дори да си тръгваш! Басик знае, че не трябва да пуска в замъка непознати. Връщам се скоро.

Целуна я страстно и замина.

Тридесет и осма глава

Когато след час херцогът се завърна в замъка, завари Еванджелин да кръстосва ожесточено из библиотеката. Хвърли си пътната пелерина на облегалката на един стол.

— Надявах се, че ще си почиваш в леглото или ще позволиш на Едмънд да те преследва, а ти обикаляш тук като побъркана и ми правиш дупки в килима.

Втурна се към него, за да го прегърне. Притисна я щастливо в обятията си, а тя задъхано възкликна:

— Най-сетне! О, боже, какво стана? Видя ли Дрю? Какво ще предприеме?

Отново я притисна към себе си и страстно я целуна.

— Смята, че съм предателка, нали?

Видя как ужасът избухва в очите й и руменината изчезва от лицето й.

— Не, Еванджелин. Изобщо не е ставало дума за подобно нещо, повярвай ми.

Едва не припадна от облекчение.

— Виждам, че се усмихваш. Кажи ми какво успя да направиш.

— Споделих ти, че имам идея, която се нуждаеше както от одобрението на Дрю, така и от известно усъвършенстване. Изтъкнах, че ти, скъпа моя, неволният Орел, притежаваш огромен обем информация, която ще бъде негова, ако е склонен да забрави миналите ти прегрешения. Щом му казах, че изключително красивата и много кокетна бъбривка, която бе зърнал преди няколко часа е всъщност знаменития шпионин, той едва не онемя. Всъщност отне ми доста време, докато го убедя. Доколкото си спомням, каза: „По дяволите, Ричард, щом една жена може да върши това, страх ме е да си представя бъдещето на мъжете по света!“ После глътна малко бренди. Но това не беше нищо в сравнение с шока, когато му казах, че Джон Еджъртън е „Риса“. Накрая като че ли го беше обладал някакъв демон. Накратко, скъпа моя, един от хората на Дрю ще се представи за убития шпионин Пол Трейзон и ще потърси Еджъртън в Лондон. Щом като той се издаде, че знае шифъра, ще го хванем.

— О, не, чуй ме! Няма причина да се среща с Еджъртън, абсолютно никаква причина! Аз го пропуснах в страната, това означава, че отива право при Ротшилд.

Херцогът се усмихна и нежно обгърна лицето й с ръце.

— Не си ли спомняш, че даде на Пол Трейзон писмо, което трябваше да предаде на Риса? Нашият човек ще бъде до Еджъртън, докато чете писмото ти. Щом покаже, че се справя безпроблемно, значи е в ръцете ни. Много е просто. А през това време ние с Дрю, както и лорд Мелбърн — едно от най-високопоставените лица в министерството — ще бъдем наблизо. По даден сигнал от нашия човек ще го заобиколим и хванем. И всичко ще свърши. Защо кършиш ръце? Не ти ли харесва планът ни?

— Планът си е много добър, но просто не вярвам Еджъртън да действа така, както се очаква от него. Много е хитър. Като че ли винаги знае предварително какво ще се случи. Страхувам се, че ще измисли нещо ужасно.

— Ще предам на Дрю думите ти. Той случайно е в каретата отвън. Когато го поканих да влезе, каза, че все още не се осмелява да застане лице в лице с теб. Отбеляза още, че ще трябва да преосмисли начина, по който гледа на младите дами. Май вече не е така сигурен дали Фелиша е толкова наивна. Уверих го, че Фелиша е умна, обича го и следователно ще крие от него хитростите си. Когато го оставих в каретата, все още си гризеше ноктите. — Направи пауза. — А ти оставаш тук, в Челси, където ще си в безопасност. Не си и помисляй да идваш в Лондон с нас! Щом заловим Еджъртън, Дрю е сигурен, че Военното министерство ще се съгласи да го размени за баща ти и за информацията, която ти доброволно ще им предоставиш.

Онемя. След няколко секунди си възвърна самообладанието.

— Но така нещата изглеждат твърде лесни! И ти смяташ, че Наполеон ще размени баща ми за Еджъртън? И че Дрю няма нищо против да пусне този предател на свобода?

— А ако Наполеон не се съгласи? А ако хората в Министерството не го позволят?

— Живяла си под огромно напрежение прекалено дълго. Чуй ме сега и ми повярвай! Какъвто и да е Наполеон, едно е сигурно — той е лоялен към хората си. Що се отнася до министерството — е, и аз имам някаква власт там. А сега да те оставям. Налага се да действаме бързо, преди Еджъртън да се е усетил, че нещо не е наред. Ще се върна утре, най-късно — вдругиден. Не мърдай оттук. Запознали се вече с господин Булок, частния детектив?

— Да. Едмънд си мисли, че той е дошъл, за да ми помага. Дори вече чух как му разказва за някакъв разбойник, обесен преди десет години. Едмънд остана изключително доволен.

Кларъндън я притисна в обятията си и я целуна.

— Когато всичко това свърши, ще се оженим и няма да те пусна да излезеш от леглото ми чак до следващата зима!

— А аз пък няма да те пусна да излезеш от моето легло до следващата пролет!

— Милостиви боже! Наистина съм си намерил половинката! — Запъти се към вратата, но на прага се обърна. — Всичко ще се нареди, Еванджелин. Не се тревожи! Пази сина ми!

И замина. Тя се приближи до огромните еркерни прозорци и не откъсна очи от каретата с четири коня, докато не се скри в далечината. Изобщо не беше сигурна, че всичко ще се нареди. Прекалено хубаво би било.



Стана толкова бързо, че нямаше възможност дори да ахне. Мъжката ръка притисна устата й, а нечие тяло не й позволяваше да мръдне от леглото.

— Глупачка! Само една глупачка може да си въобрази, че е в състояние да ме надхитри.

Отвори очи и се втренчи в лицето на Джон Еджъртън, което изглеждаше мъртвешки бледо на фона на предутринната дрезгавина. Изпита неистов ужас. Провал! Как ли бе успял да влезе в замъка? Гледаше го като хипнотизирана и в главата й щракаха хиляди варианти за избавление.

— Много ми е приятно да те видя най-сетне онемяла, скъпа моя. Без онази безпомощна ярост, която ме омагьосва. Знам, че искаш да ме убиеш, за да спасиш себе си и скъпия си татко, но не можеш. Женското безсилие е чудесно нещо. Мълчиш? Уплашена си? Заслужаваш си го!

Продължаваше да мълчи.

Той се поизправи, усмихна й се доволно и постави леко ръка на устните й.

— В случай че решиш да се разпищиш. Мисля, че лекият натиск на ръката ми е достатъчен, за да ти напомня, че мълчанието е за препоръчване. Знаеш ли, че известно време те гледах, докато спеше и се чудех какво да правя с теб, след като убия лорд Едмънд?

— Не!

— Да! Нали ти изясних какво ще се случи, ако ме предадеш? И въпреки всичко ти го направи. Глупав ход, скъпа моя. Да си кажа истината, не го очаквах от теб.

Сухата му ръка издраска устните й, когато прошепна:

— Всъщност не го направих аз.

Ръката я натисна по-силно. Явно не желаеше да я слуша.