Катрин Каултър - Измамата

— Не бъдете толкова шокирана, мадам Орел. Аз съм добре приет в обществото. Вие също, тъй като сте роднина на херцога. Почти се бях отказал да разговарям с вас. Както забелязах, тази вечер сте доста популярна.

— Какво искате, Деуит?

— Спомняте си името ми?

— Спомням си името на всеки предател, с когото съм се срещала. Какво искате?

Направи крачка към нея.

— Не ме ядосвайте, мадам! Аз съм убеден, че вие сте опасна за нас, независимо какво казва Еджъртън. Той ме увери, че ви държи много здраво, въпреки покъртителните ви опити да ни избягате и крехката ви добродетелност. Но по-добре да приключваме с тази работа. Риса ме помоли да дойда. Ето и неговото съобщение за вас.

Подаде й някакъв плик, който тя бързо мушна в дамската си чантичка.

— А писмото от баща ми?

— Вътре е. — Загледа я изпитателно. — Аз лично продължавам да се съмнявам във вас, независимо какво е онова, с което Еджъртън ви държи. Той уби някаква си изкукала старица, за която на никого не му пука, и вашата деликатна женска съвест се срути из основи.

— Но на мен ми пукаше, господин Деуит. Кажете на Еджъртън да ме освободи от всичко това.

— Иска ви се, нали? Не, няма да бъдете освободена, поне засега. Нашият император е в Париж. И скоро, мадам, той ще унищожи съюзническите армии и отново ще властва с цялата си мощ. Името и династията му ще пребъдат. Тогава ще бъдете свободна, но не по-рано.

— Наполеон никога няма да властва както преди! Това, с което разполага, е една-единствена страна, пълна с откачалки.

Видя, че ръката му трепери, докато изваждаше емайлираната табакера от джобчето на жилетката си и я отваряше. Вдиша дълбоко от емфието и заговори с нисък, овладян глас:

— Не ви харесвам, Орел. Наистина намирам жените понякога за полезни, но смятам, че страстта на Еджъртън по вас го е заслепила. Вие сте опасна! Той ми каза, ако усетя, че възнамерявате да ни се измъкнете, да ви напомня за две убийства. От изражението ви виждам, че предупреждението има ефект.

Внезапно той я сграбчи и я обърна към себе си. Еванджелин почувства яростта му и толкова се уплаши, че едва не си прехапа езика.

— Пуснете ме!

— О, не, още не! Искам да те притисна към парапета ида те обладая тук и сега! Искам да разбера с какво толкова си успяла да омагьосаш Еджъртън — защото ти си му позволила да спи с теб, нали? Е, какво ще кажеш? Сигурно и херцогът е бил ощастливен, защо не и аз?!

— Глупак! Тук е много студено! — Изплю се в лицето му.

Като продължаваше да стиска лявата й ръка, той пусна дясната, извади кърпичка и се изтри. После каза спокойно:

— Ще си платиш за това. Известен съм като красив мъж и добър любовник. Да не би всичко да е заради този проклет херцог? Богаташът с титла. Именно това търсят малките курвички като теб. По-добре не се опитвай да ме риташ, защото ще те хвърля през парапета. Изобщо не ме интересува, че няма да доживееш до следващата си задача. Ще намерят онова писмо в дамската ти чантичка и всички ще разберат, че си предателка.

— Ще ми се сторите приятен едва когато ви видя на бесилото!

— Малка кучка! Аз ще…

— Еванджелин!

Конан Деуит я пусна и лениво се отдръпна. Еванджелин вдигна очи и видя херцога, който тъкмо излизаше на терасата. Стисна здраво чантичката си и бързо заобиколи Деуит.

— Ваше благородие!

Херцогът погледна първо към Конан, а после към нея — лицето й беше бледо като луната. Прииска му се да убие някого. Но когато заговори, гласът му бе спокоен и безизразен:

— Деуит, мога ли да знам какво правите тук с моята братовчедка? Доста е студено.

„Значи го познава!“

— Тъкмо обсъждахме колко променливо е времето в Англия. Казвах на мадам, че ще настине, ако продължава да стои тук. Видях я, че излиза на терасата и пожелах да се запозная с нея. Тя беше така добра да ме информира за мнението си за Англия и англичаните. Но сега дори и аз усещам как костите ми замръзват. Ваше благородие… мадам.

Кимна и на двамата и се отдалечи. На Кларъндън му се прииска да го сграбчи и да го удуши, но се овладя. А Еванджелин като че ли всеки момент щеше да припадне.

Беше я видял да напуска дансинга и да се насочва към терасата. Някакъв мъж със сиво домино и маска я бе последвал. Тръгна след нея веднага щом успя да се откопчи от лейди Уинтроп, която все го преследваше, за да го вкара в леглото си, от момента, в който се бе хванала на бас с най-добрата си приятелка, че ще го спечели.

Тази нейна бледност. Изглеждаше напълно съсипана. Придърпа я към себе си точно както бе сторил и Конан Деуит. Притисна я нежно.

— Обиди ли те с нещо? Какво ти каза?

Огромното му тяло трепереше. Ядосан? Облегна се на рамото му и поклати глава.

— Просто искаше да ме прелъсти. Но аз се справих с него, ваше благородие. — Ужаси се, че той ще тръгне след Деуит.

Усети как цялото му тяло се опъва като тетива на лък. Затова припряно продължи:

— Не, моля ви! Бяхте напълно прав за баловете с маски. Вече поне половин дузина мъже се опитаха да ме прелъстят. Само първите трима ме позатрудниха. Деуит щеше да полети през парапета, ако се беше опитал да направи нещо. Кой е той? Откъде го познавате?

— Отскоро е в Лондон. Запознах се с него чрез Дрю. Доколкото знам, е от Лейк Дистрикт35. Секретар е на лорд Хамптън и е замесен във всичките му политически ходове. А сега ми кажи защо излезе тук сама?

Опита се да се отдръпне от нея, ала тя не го пусна. Притисна се още по-плътно към него и го хвана за реверите.

— Исках да остана за малко сама. Нищо друго. Видях ви, че танцувате. Танцувахте почти с всяка присъстваща тук дама. А с мен — само веднъж. Моля ви, нека си тръгваме вече!

„Но какво става тук, по дяволите?“ Прииска му се да й се разкрещи, обаче знаеше, че с това няма да спечели нищо.

— Добре. Ала първо ще трябва да ме пуснеш.

— Много не ми се ще, но ще го направя. — Пусна го. В следващия миг положи ръце на гърдите му и вдигна очи към него. — Благодаря ви. Благодаря ви, че тръгнахте след мен.

Това го обезоръжи. Напълно.

— По дяволите! Тръгнах, за да те напердаша, дето си такава глупачка да излизаш тук съвсем сама! А когато видях, че Деуит е след теб, едва не захвърлих партньорката си в купата с пунш.

Усмихна й се. Все още беше малко гневен. Но, слава на бога, поне не се беше разкрещял и разбеснял.

— Благодаря — повтори Еванджелин и отстъпи, стиснала здраво чантичката си.

— Деуит има доста съмнителна репутация. Чувал съм да казват, че обича да наранява жените. Да ги поставя на колене — както в леглото, така и извън него. Но определено е направил голяма грешка, когато те е последвал, нали?

— Изплюх му се в лицето.

— А какво щеше да направиш, ако това се бе оказало безрезултатно?

— Щях да го сритам в слабините. От баща си знам, че трябва да прибягвам към това като крайна мярка за спиране на наглите мъже.

— Със сигурност дава резултат. А сега, ако ме извиниш, бих искал да говоря с Деуит. Нищо особено — просто ще му дам един малък урок, който ще подобри обноските му за в бъдеще.

Сграбчи го за ръката със сила, която не подозираше, че притежава, и изкрещя:

— Не!

Черните му вежди се извиха изумено нагоре.

— Не! Моля ви, не се приближавайте до този мъж! Той не е човек на честта! Пред вас ще се усмихва и прави на възпитан, но ще ви забие нож в гърба веднага щом се обърнете. Не отивайте при него, моля ви! Забравете го! Моля ви!

Изглеждаше ужасена, побъркана. Защо се страхуваше? Отново го обезоръжи. И ядоса.

— Моля ви! Искам да се прибера вкъщи. Моля ви, не отивайте при него! Той не е добър като вас. Той е животно!

Кларъндън рязко свали доминото си и я хвана за ръката.

— Хайде да вземем майка ми и да си тръгваме.

Еванджелин се засмя.

— Ако в този момент имахте къса тежка сабя, картинката щеше да бъде пълна. О боже! Но аз се смея, вместо да треперя като лист!

— Каква картинка?

— Когато свалихте доминото си, приличахте на истински пират, особено с тази луна зад вас.

— Ако бях пират, щях вероятно да заповядам да те насинят от бой с камшици. Караш ме да се възприемам по начин, по който никоя друга жена не е успявала. Хайде!

Час по-късно бяха пред вратата на спалнята й.

— Спомняте ли си обещанието, което ми дадохте?

— Кое по-точно?

— Че мога да се върна в Челси тогава, когато пожелая.

— Да.

— Е, искам още утре да се върна в Челси.

Изгледа я продължително и мълчаливо.

— Би ли била така добра да ми кажеш какво става?

— Искам да се върна в Челси.

— Защо? — Гласът му беше спокоен и много благ. — Защо искаш да се върнеш там?

Думите, които излязоха от устата й, го накараха да премигне от изненада.

— Сега, след като Наполеон е на власт, какво ще стане?

Херцогът поклати замислено глава.

— Наполеон е човек, който трябва да властва — и то не само над един град или една държава. Той трябва да има всичко. Затова никога няма да се спре. Никога. Уелингтън вече е в Брюксел с Принца на Оранж36? Може би след месец-два ще настъпи развръзката. Несъмнено кървава, но аз не съм лош пророк като повечето ни сънародници. Всеизвестен факт е, че армията на Наполеон намаля десеторно след зле организираната инвазия в Русия. Сега му се налага да попълва редиците си с неопитни момченца. Уелингтън ще победи37. Трябва да победи!