Не й обърна внимание.

— Искам да възнаградя всичките ти усилия. — Извади банкнота от джобчето на жилетката си. — Надявам се, че петдесет лири ще ти се сторят достатъчно добра сума.

Еванджелин бавно се изправи. Беше толкова зашеметена, че изобщо не й идваше наум какво да отвърне. Накрая заговори с едва сдържана ярост, натъртвайки всяка дума:

— Как не ви е срам да ми предлагате заплащане, като че ли съм ви прислужница?! Не ви искам проклетите пари!

Ръцете го засърбяха да стисне бялото й вратле, затова следващите няколко секунди посвети на прецизно оправяне на къдричките по маншетите си. Беше се изчервила чак до корените на косата си. Изобщо не можеше да я разбере.

— Естествено, че не си ми прислужница. — Вгледа се в бялата й шия, после в надигащите се от възмущение гърди и добави ледено: — Както вече ти казах, петдесетте лири са за услугите ти до днешна дата. И ти би трябвало да ги приемеш благосклонно — така както са предложени.

Изгледа го тъжно — нямаше повече сили да се гневи. Той дори не осъзнаваше какво й причинява!

— Не искам парите ви. Защо правите всичко това? За да ме накарате да проумея какво искате от мен ли? По дяволите, така ли плащате на проклетите си метреси?

Жестоката обида преля чашата. Това ли е мнението й за него? Един женкар, който не иска нищо друго, освен тялото й?

— Не бих казал, мадам. Плащам на метресите си за тяхната красота, чар и умения. В мое присъствие вие сте показали само първото и около една стотна от второто. Нека си изясним нещата, мадам, защото виждам, че езикът ви сърби да ми се разкрещите. Взимаш петдесетте лири, иначе, кълна се, Еванджелин, ще оголя задните ти части и ще те напердаша!

Пристъпи към него и размаха юмрук.

— Значи аз имам красота и миниатюрна прашинка чар? Прави ми впечатление, че не изисквате интелект от метресите си. Напълно в стила на мъжете! Метресите да припадат и въздишат по вас, ви е пределно достатъчно, нали?

Гледаше я като омагьосан. Не можеше да откъсне очи от нея.

— Вероятно. Ала има и още нещо. Забрави уменията. Те идват след припаданията и въздишките. Дори и след брака си с божествения и непрежалим Андре ти не си научила кой знае колко. Съпругът ти е бил дръвник, но ти очевидно си твърде глупава, за да го осъзнаеш. Явно се опитвам да споря с една тъпанарка.

Като подивяла котка, тя затърси нещо, за да го хвърли по него. Книгата с илюстрациите! Наведе се, сграбчи я и я метна. Кларъндън я хвана ловко.

— Тази книга е принадлежала на баба ми. Искам да те помоля много да внимаваш с моите вещи.

— Аз не съм ви прислужница и вие не сте ми господар! Не можете да ми заповядвате! Съжалявам за книгата на баба ви. Няма да се повтори. Но ме чуйте добре, ваше благородие! Взимайте си обидите и безценните пари и вървете по дяволите!

На секундата скочи до нея, сграбчи я за раменете и я разтърси.

— А сега вие си затворете проклетата уста и ме слушайте, мадам! Държите се като зла вещица! Каквото и да кажа, вие го възприемате по най-лошия начин. Ако понякога ви говоря надменно и властно, то е, защото се запъвате като магаре на мост и отказвате да ме слушате. И ако в случая става дума за гордост, то тогава вашата интелигентност недвусмислено е под въпрос.

В този миг си даде сметка, че той изобщо не е искал да я обижда, а е възприел поведението й като проява на излишна гордост. Просто не я е разбрал. Затова го шокира, когато зарови лице във вълнения му жакет и каза приглушено:

— Съжалявам. Говорете си каквото искате. Повече няма да се опитвам да ви удрям.

Притисна я към себе си, погали я по гърба и целуна косата й.

— Просто искам да разполагаш с твои собствени пари, не можеш ли да разбереш? Не желая да се лишаваш от нещо, което би ти било приятно само защото джобовете ти са празни. Нищо повече. Старая се да си щастлива. — Усети, че мускулите й са напрегнати. — Има и още нещо, което не ти дава мира, нали? Не е само това, че се страхуваш от себе си и ти се иска непрекъснато да се караш с мен. За какво се тревожиш? Позволи ми да ти помогна! Знаеш, че ще го направя. — Млъкна и зачака да му заговори. Но след известно време осъзна, че нищо няма да му каже. Заболя го. Неочаквано за самия него го заболя. Ужасно. — Свързано е със страха ти за мен, нали? Какво означава това?

— Нищо не ме тревожи, ваше благородие. Вече ви казах, че не харесвам Лондон. И като че ли наистина не се чувствам много добре тук. Това е.

— Можеш да си тръгнеш, когато решиш. Само трябва да ми кажеш датата, на която желаеш да се върнеш в Челси.

Глупачка! Съзнаваше, че той вижда ужаса в очите й. Но не бе получила никакви по-нататъшни инструкции от Джон Еджъртън, нищо, с което да я уведоми кога може да си тръгне. Трябваше да го види, за да разбере! Поклати глава.

— Добре, ваше благородие.

— Ще ми се да ми се довериш. — Тя замълча. — Е, добре, може би скоро ще промениш решението си. А сега бих искал да дойдеш с мен тази вечер на бала с маски у Сандерсън.

— Но аз нямам… — Усмихна се. — Сега разбирам. Спасителните петдесет лири. Майка ви… Моята гордост… — Въздъхна. — Доста добре се опитахте да ме преметнете, ваше благородие. Всъщност, ако не изгарях от желание да ви удуша, ходът щеше да проработи чудесно. Е, сега си имам мои собствени пари. Но не желая нито пени повече.

— Ти ме принуди да прибягна до такива средства. Струва ми се, че бих искал да те видя в пурпурночервено. Какво ще кажеш?

— Пурпурночервеното е порочно… Изключително много ми харесва!

— И на мен.

Тридесета глава

— За нещастие, всеки бал с маски отприщва определен вид поведение, което не винаги е благоразумно. Накратко, кара и мъжете, и жените да забравят доброто си възпитание и да се държат така, като че ли всеки момент ще настъпи свършекът на света. Поради тази причина ти не трябва да се отделяш от мен или от майка ми.

Каретата се люшкаше леко напред-назад по калдъръмените улици. Лунните лъчи нахлуваха през прозорчетата и осветяваха лицата на тримата пасажери.

Мариан Клотилд едва се сдържаше да не се разсмее на безпрецедентната проповед на сина си. Остана обаче загледана навън, очакваща отговора на Еванджелин.

— Ваше благородие! Подобна тирада от вашата уста! Направо не е за вярване! Аз не съм невинно момиче. Вярно е, че съм млада, но вече съм била омъжена. Знам какво да правя и какво да не правя. Зряла жена съм, вдовица на непорочния и непрежалим Андре. При това имам добро възпитание. Така че ме оставете на мира. Съветвам ви вие сам да си се възползвате от благопристойните си напътствия.

Мариан Клотилд се изкикоти. Слава богу, че нито един от двамата не го забеляза.

— Не моето поведение е предмет на настоящото обсъждан — У херцога явно се разгаряше гняв. — Ти никога не си идвала в Лондон. А той е моята джунгла, моята територия. Тук аз съм царят. Наясно съм с правилата. Познавам всички животни и инстинктите им. Ти нищо не разбираш. Затова ще действаш според моите наставления. Не желая никой от нашите приятели да остане с лошо впечатление от теб. Ще се държиш подобаващо, което означава, че няма да се отделяш нито за миг от мен. Искам да си винаги пред очите ми. Аз ще те защитавам и ще имам грижата да не извършиш някоя глупост. Ще предотвратя попадането ти в ситуация, която не разбираш. Да речем, някой напорист млад мъж, или по-възрастен, или изобщо мъж, на каквато и да било възраст, може и пиян, на който ще му се прииска да те опипва, а и нещо много повече.

— Бих зашлевила тези напористи мъже, ваше благородие. Дали това обаче няма да ви постави в неудобно положение? Вие самият били ли сте някога напорист млад мъж?

— Не. Аз съм роден с финес и елегантност. Никога не съм опипвал жена, която не е искала да я опипвам. — Изгледа я многозначително.

Еванджелин се изчерви и се отдръпна назад, оплетена в собствената си мрежа.

— Добре тогава — загледа се през прозорчето, — ще се държа като срамежлива и непорочна девица.

— Би могла да опиташ.

После му се стори, че чува някакъв шум откъм страната на майка си и запита:

— Добре ли си?

Мариан Клотилд се изкашля.

— Разбира се, скъпи. Радвам се, че най-сетне пристигаме. Мисля, че това беше едно от най-дългите пътувания през живота ми. В интерес на истината, Еванджелин, синът ми има опит. Сигурна съм, че целеше да ви помогне със съвета си, а не да ви дразни.

— Ако имате предвид, ваше благородие, че херцогът има опит с лондонските пороци, тогава ви разбирам много добре. О, боже, моля да ме извините! Не трябваше да казвам подобно нещо. Но той ме изкушава да го изхвърля през прозорчето.

— Няма да мога да мина — обади се херцогът. — Ти също, като се имат предвид твоите… Както и да е.

— Разбирам ви отлично. Баща му също събуждаше желанието ми да го запокитя нанякъде. Беше прекрасен мъж! — херцогинята притвори очи.

Останалата част от пътуването премина в мълчание. Само копитата на конете отекваха в нощта. Когато каретата най-после зави по дългата чакълена алея към къщата на Сандерсън, Мариан Клотилд ведро възкликна:

— Ето, че пристигнахме! Готови ли сте да се забавляваме? Нали ще се забавлявате, деца, и няма да спорите повече? Надявам се, че сте се освободили от взаимната си жлъч.

— Аз не тая никаква жлъч. Или поне нямах такава, докато не се появи тя!

— О, скъпи. Какви светлини! Не е ли прекрасно, Еванджелин?

— Прекрасно е. Обичате ли да танцувате валс, ваше благородие?

— Да.

— Той е един от най-добрите танцьори в Лондон — намеси се Мариан Клотилд.

— Вие сте негова майка и ваше задължение е да го хвалите.

— Наистина ли така смятате, Еванджелин? Аз лично не съм толкова сигурна. Знам обаче, че ако бях по-млада, непременно щях да се влюбя в него като всички останали дами.

— Надявам се, че има достатъчно други трезви господа, които също умеят да танцуват валс…