Катрин го погледна смаяна.

— Не ме разбирай погрешно — мрачно продължи той. — Изобщо не съм щастлив от всичко, което се случи. Но след като пиратът умре, ще успеем да оставим миналото зад гърба си. Ако не вярвах в това, вероятно щях да те изоставя, както би сторил всеки друг мъж.

Катрин плачеше и клатеше упорито глава.

— Защо плачеш? — гневно попита Джон. — За него? Обичаш ли го?

Тя издърпа дланта си от неговата и смутено обгърна с ръце раменете си, като си повтаряше, че не бива да отговаря искрено.

— Той е бащата на моето дете. Не искам да бъде обесен.

— Той ще бъде обесен — твърдо каза Хок, — защото в неговия случай кралицата не може да прояви снизходителност. И така ще е най-добре. Най-добре за всички. Ако помислиш малко, ако помислиш за детето си, ще се съгласиш с мен.

Нейното дете. Детето на един пират и предател. Детето, което всички щяха да заклеймят като незаконородено, дори по-лошо — като син на Лиъм О’Нийл. Внезапно, ала и твърде късно, Катрин разбра Лиъм напълно. Внезапно проумя какво му е струвало да израсте и да живее под грозния товар на своя произход, неспособен да промени факта, че е синът на Шон О’Нийл. Внезапно си припомни колко пъти му се беше подигравала презрително, колко пъти го бе заклеймявала за това, че е син на Шон О’Нийл. Припомни си последната злостна свада помежду им, когато преднамерено го бе излъгала, че никога не би го обикнала, защото е син на Шон О’Нийл.

Остра болка прониза сърцето й, душата й. Как бе могла да прояви такова безсърдечие, такава жестокост?

Нима собственото й дете щеше да страда като Лиъм заради греховете и престъпленията на своя баща?

Катрин избърса очите си и вдигна поглед към Джон.

— Ще се грижиш ли за детето ми? — колебливо попита тя. — Ще бъдеш ли добър, нежен баща? — Сърцето й се разкъсваше. О, Лиъм, толкова съжалявам, но трябва да защитя нашето дете. Трябва!

— Не само, че ще бъда добър баща на твоето дете, Катрин, но ще му дам и името си — заяви Хок. — Дори ако е момче.

От гърдите й се изтръгна вик. Устните й отказваха да говорят. Очите й бяха плувнали в сълзи, напълно слепи.

— Разбира се, ти ще ми родиш и мои синове — каза Хок.

Катрин извърна глава настрана, неспособна да сдържа плача си, и кимна. Тя беше майка и като всяка майка бе готова на всичко, за да защити детето си. Но, боже мой, колко трудно й бе да приеме съдбата си — колко трудно и колко болезнено. Не, нямаше избор. Вече не, не и за нея. Защото дори да се случеше чудо и Лиъм успее да избяга или бъде освободен, Катрин не можеше да се върне при него… макар вече да знаеше със сигурност, че го обича с цялото си сърце.

Но се налагаше да се обърне с лице срещу жестоката реалност. Не изглеждаше много вероятно Лиъм да бъде пуснат на свобода, а досега никой не бе успял да избяга от Тауър. Наистина само чудо можеше да го изтръгне от лапите на смъртта.

А Катрин много отдавна беше престанала да вярва в чудеса.

Трябваше да направи всичко, което бе по силите й, за да спаси Лиъм, осъзна тя с неочаквана непоколебимост — всичко, каквото и да й струваше. Това щеше да бъде прощалния й дар за него, дар в знак на вечна любов, необикновен дар — собствения му живот.



Тя реши да остане в стаята си, вместо да слиза в трапезарията за обяд. Имаше нужда да остане насаме със себе си, за да помисли и да планира следващите си стъпки, а и без това нямаше желание да се излага на любопитните и неприлични погледи на придворните. Току-що беше успяла да убеди Джон да отложат отпътуването си за Корнуол с няколко дни заради очевидното й изтощение и сега се чувстваше по-спокойна. Така поне разполагаше с малко повече време, за да потърси мощен съюзник, който да й помогне да спаси Лиъм.

Освен това сега беше обзета от още по-твърда решителност. Защото бе осъзнала, че ще умре, ако не го види преди да замине за Корнуол. Не знаеше какво точно иска да направи или да му каже, ако успееше да се промъкне тайно в килията му; знаеше само, че трябва да го види още веднъж. Но как?

Не смееше да се обърне към Джон с подобна молба.

В съзнанието й изникна образът на един мъж с тъмна, зловеща красота. Усмивката му бе похотлива и опасна, намеренията му — дръзки, непочтени, порочни. Робин Дъдли, граф Лестър. Един от най-могъщите хора в двореца, не, в цяла Англия. Той може да й помогне… стига само да поиска.

И Катрин знаеше съвсем точно цената, която щеше да се наложи да плати, за да получи подкрепата му. Но бе готова да я плати, за да види Лиъм отново, за да спаси живота му.

Но не можеше да се обърне към Лестър направо. Не смееше. Спомняше си твърде добре заплахата на кралицата да я обезглави, ако някога се доближи до леглото му. Имаше само един човек, на когото можеше да се довери и да използва като куриер — Ан Хейстингз. Затова Катрин й изпрати съобщение, с което я молеше да дойде в стаята.

Когато на вратата се почука, тя подскочи стреснато. Но на прага стоеше Ан, с нейната широка усмивка. Катрин въздъхна с облекчение, направи й знак да влезе и залости вратата зад гърба й. Двете жени се прегърнаха.

— Катрин! — възкликна Ан. — Толкова се радвам да те видя. Колко се тревожих за теб през тази една година! Колко си красива!

— Благодаря ти, че дойде, Ан.

— Как няма да дойда?! — лукаво ококори очи Ан. — Катрин, та ти прекара почти цяла година с един от най-породистите и, както се говори — най-страстния от всички мъже! И го последва до тук, въпреки че знаеше как ще бъдеш посрещната!

Катрин приседна на леглото, вперила поглед в своята приятелка.

Ан я наблюдаваше изпитателно.

— Е? Наистина ли е толкова страстен, колкото го описват? Ненадминат в леглото? Ненаситен? Ти съвсем не ми се виждаш похабена. А и скоро ще родиш дете от него.

Катрин беше разочарована и огорчена.

— Може би трябва сама да провериш това, Ан?

— О, аз те разстроих! Но не можеш да ме осъждаш за моите фантазии. Собственият ми съпруг е стар, дебел и на всичко отгоре похотлив. Божичко, скъпа, та ти изглеждаш съкрушена. Но защо? Аз се радвам за теб, Катрин. Да притежаваш такъв мъж! Как ми се иска пиратът да беше отвлякъл мен.

Разочарованието на Катрин се стопи. Ан просто беше една бъбривка, но в никакъв случай не й мислеше злото.

— Страхувам се, че ще го обесят.

— Имаш основание да се страхуваш. Кралицата ненавижда изменниците и за да не изневери на принципите си, би обесила човек и за най-невинното предателство.

— Никак не ме утешаваш.

— Целта ми не е да те утешавам. Ако обичаш своя пират, трябва да бъдеш умна като майка си, да играеш дипломатично и предпазливо. Едно мога да ти кажа със сигурност: съветниците на Елизабет са разделени на два лагера по въпроса. Сесил не иска О’Нийл да бъде обесен.

Катрин усети в гърдите си искрица надежда.

— Лорд Бъргли често успява да убеди кралицата!

Ан вдигна предупредително ръка.

— Но Лестър мрази О’Нийл и е напълно доволен от развоя на събитията. Той настоява Елизабет незабавно да го осъди на смърт. Непрекъснато й напомня за всяка една от размириците, които стават по света, както и за метежниците, които съзаклятничат срещу нея тук, в Англия. Защото прекрасно знае, че страхът й от заговори ще я накара да използва Лиъм за назидание на останалите.

Сърцето на Катрин се сви. Лестър. Колко правилен е бил замисълът й!

— Ан, моля те да ми направиш една-едничка услуга.

Ан потупа ръката й.

— Знаеш, че стига да мога, ще изпълня молбата ти.

— Искам да предадеш на Лестър една бележка от мен, и то веднага.

Ан подскочи и я зяпна втрещено.

— Катрин! — Сетне очите й се разшириха още повече. Беше схванала намеренията на своята приятелка. — Ти не знаеш какво вършиш!

— Напротив, Ан, знам прекрасно какво трябва да бъде свършено.



Камбаните на параклиса удариха полунощ. Катрин нервно отброи всеки удар. С изпотени длани и пресъхнали устни тя седеше на една пейка в дворцовата градина, загърнала пелерината около треперещото си тяло.

След миг го видя да се задава между голите дървета — висока величествена фигура в тъмно наметало, която бързо се приближаваше към параклиса. Ноктите на Катрин се забиха в дланите й.

— Милорд — тихо извика тя.

Той смени рязко посоката си и се отправи към нея. Катрин се изправи на крака. Беше вдигнала качулката си и я стискаше толкова здраво затворена, че лицето й почти не се виждаше.

Лестър спря пред нея и лекичко се усмихна.

— Имаш ли представа как се почувствах, когато получих съобщение, че искаш да се срещнеш с мен, и то тайно?

Катрин трепереше. Не отвърна нищо. Погледът й бе вперен в красивото му лице, обляно от лунната светлина, която се процеждаше между два разкъсани облака.

Въпреки неустоимия порив да побегне, тя не помръдна, когато Лестър протегна ръка към нея и свали качулката й.

— Господи, толкова си красива — каза той с предрезнял глас. Пръстите му докоснаха бузата й.

Катрин с мъка остана неподвижна.

— Сега съм по-дебела.

Погледът му срещна нейния.

— Носиш дете от нето. В това няма нищо чудно. Винаги съм знаел, че си родена да поемаш и отглеждаш мъжкото семе, да носиш и раждаш деца.

Тя не каза нищо.

Очите на Лестър бавно обхождаха лицето й.

— Мислеше ли си за мен, скъпа моя? Когато пиратът проникваше в прекрасното ти тяло — мислеше ли за мен?

Катрин изтръпна.

— Аз често мисля за теб — каза Лестър. — Все още те желая. Дори повече от преди. — Той се усмихна леко, улови ръката й и я притисна към слабините си. Беше твърд като скала.

Катрин рязко дръпна ръката си.

— Аз съм бременна!

— Някои жени предпочитат да се любят в това състояние.

Тя беше шокирана. Усети страх. Не бе предполагала, че Лестър ще бъде отново толкова настоятелен, не и сега, не и когато носеше дете в утробата си.

— Аз не съм от тях.

— Не ти вярвам. — Той я придърпа към себе си. Катрин настръхна, когато усети коравия му член до бедрото си, но не оказа съпротива. — Ти си страстна жена. Разбрах го още щом те видях. И доказателството за това е, че не си омръзнала на О’Нийл, че те задържа на своя остров почти цяла година. Предполагам, че те е научил на много и приятни начини да доставяш удоволствие на един мъж. — Устните му докоснаха нейните. — Но той е в затвора от няколко седмици. Тялото ти сигурно вече тръпне от желание. Смятам да заема мястото на пирата, Катрин.