Беше разсъждавала много и върху въпроса как да се представи в двореца. Всички я смятаха за съпруга на Джон Хок, освен ако Лиъм не бе казал на някого за сватбата на острова. В крайна сметка Катрин реши да не споменава втория си брак. Това нямаше да й помогне. Защото тя изобщо не възнамеряваше да живее с Лиъм отново, дори ако той останеше жив. През тези дни бе достигнала до най-тайните, най-тъмните дълбини на душата си и бе открила, че част от нея все още обича Лиъм — глупаво, противно на разума и волята й — и че винаги ще го обича. Но никога нямаше да може да възвърне доверието си в него.

Неговото предателство бе оставило в сърцето й белег, който Катрин щеше да носи у себе си завинаги.

Тя се спря на прага. Просторният салон беше претъпкан. Прихванала с ръка качулката си, Катрин се огледа и трепна, щом видя няколко познати придворни дами и между тях — Ан Хейстингз, най-добрата й приятелка в двореца.

— Стойте тук — прошепна тя на Макгрегър и Ги и с мъка си запробива път към баронесата.

— Ан! — прошепна напрегнато Катрин, когато най-сетне се добра до нея.

Ан се извърна и сините й очи се ококориха.

— Пресвети боже! Катрин! Какво правиш тук?! — Сетне очите й се разшириха още повече и Катрин прочете в тях разбиране, което не успя да си обясни.

— Трябва да говоря с кралицата — каза тя кратко, сетне припряно добави: — Но после ще се видим с теб, насаме. — Знаеше, че Ан ще иска да узнае всичко за живота й с прочутия пират през последните месеци.

— Нейно Величество е в залата за аудиенции — бързо прошепна Ан.

Катрин стисна ръката й в знак на благодарност и се отдалечи.

— Катрин! — извика Ан. — Чакай! Има още нещо, което трябва да знаеш!

Но Катрин не й обърна внимание. Хвърли поглед към Макгрегър, сетне забърза през салона с наведена глава, като разблъскваше по пътя си благородните дами и джентълмени, без нито веднъж да вдигне очи. Сега вече сърцето й туптеше така, сякаш щеше да изскочи от гърдите. Едва когато излезе от салона и се озова в преддверието пред залата за аудиенции, тя изправи глава. Сърцето й подскочи. Двете крила на масивната дървена врата бяха затворени и край тях се тълпяха около дузина царедворци и още толкова гвардейци. Кралицата разговаряше с някого насаме.

Налагаше се Катрин да почака, докато дойде нейния ред. Тревогата й се засилваше с всеки изминал миг. Страхът й — също.

Внезапно вратата се разтвори. Придворните замръзнаха по местата си и устремиха погледи към прага й. Разговорите секнаха. Войниците пристъпиха напред, сякаш за да ескортират молителя, който в този момент излизаше от личната си аудиенция при кралицата.

Но това не беше обикновен молител, съвсем не. Беше затворник. Беше Лиъм — раздърпан и окъсан, с оковани зад гърба ръце… с невероятно горда осанка.

От устните на Катрин се отрони възклицание. Звукът не беше силен, но в абсолютната тишина, възцарила се във фоайето, той отекна като тревожен камбанен звън. Погледите на всички присъстващи се прицелиха в Катрин.

Лиъм също я чу и, разпознал безпогрешно гласа й, вдигна очи право към нея. В тях гореше ярост.

Тя срещна погледа му. Беше я предал, но въпреки това сърцето й се обля в кръв заради неговите страдания. Докато очите й се изпълваха със сълзи, Катрин бавно, без повече да я е грижа за собственото й достойнство, пусна качулката си и я остави да падне назад и да разкрие лицето й.

Фоайето се изпълни с изумени, слисани възклицания, последвани от приглушен шепот.

Тогава Катрин видя, че зад Лиъм стои кралицата и я гледа втренчено със същото смайване, с което я гледаха останалите присъстващи. Изведнъж сърцето й спря да бие. Защото облеченият в червена униформа мъж, който пристъпи до Лиъм, бе не друг, а Джон Хок.

30.

На лицето на Хок беше изписано шокирано, ужасено изражение. Катрин погледна отново към Лиъм. Ако появата й в двореца го бе изненадала, той не го показваше с нищо.

Прииска й се да потъне в земята, да се стопи, да изчезне. Срамуваше се от Джон. Беше се отдала на греховни наслади с Лиъм, докато истинският й съпруг бе Хок. И в най-мрачните си кошмари не си бе представяла срещата си с него по този начин: пред очите на целия двор, и то в момента, когато Хок отвежда в Тауър не друг, а Лиъм — мъжът, който я бе отвлякъл от брачното й ложе, когото всички смятаха за неин любовник… и за чийто живот Катрин бе дошла да проси милост.

Тя полагаше неимоверни усилия да не поглежда към Лиъм, да не му обръща повече внимание. Усещаше с всяка фибра на тялото си десетките любопитни очи, вперени в нея и заинтригувания шепот, който я обграждаше. Дали Лиъм бе разкрил пред някого тайната на техния брак? Катрин отново погледна крадешком Джон, питайки се дали все още се смята за неин съпруг и какво ли би казал или сторил, ако знаеше истината. Беше уверена, че в очите на всички тя е една пачавра и че всички до един я заклеймяват като опозорена завинаги жена. Това без съмнение бе най-ужасяващия момент в нейния живот.

Ужасът й нарасна още повече, когато забеляза, че зад Джон е застанал граф Лестър с не по-малко слисано изражение на лицето. Но изненадата му бързо бе сменена от друго чувство и тъмният му поглед стана пронизващ и настойчив. Катрин бързо отмести очи, но само за да зърне, че нейният природен брат, граф Ормънд, също е тук и далеч не изглежда доволен.

Зави й се свят.

Тогава кралицата избута Хок и Лиъм и пристъпи напред. Катрин мигновено се свлече на колене пред нея.

— Това съвпадение е невероятно. Какъв позор! — остро каза Елизабет.

— Ваше величество! — промълви Катрин. Пулсът й препускаше лудо.

— Стани. Ще поговорим насаме. Веднага.

Това бе заповед, на която Катрин с радост се подчини. Не само защото искаше да се махне начаса от това място, пълно с любопитна публика от придворни дами и благородници — включително двамата й съпрузи, — но и защото бе дошла в двореца именно за да се срещне с кралицата насаме. Тя се изправи непохватно. Нечия ръка — тази на Макгрегър, както се оказа, — й помогна да стане на крака. Катрин придържаше пелерината плътно загърната около тялото си, за да скрие бременността си. Ако се разбереше, че носи и дете в утробата си, нещата само щяха да се усложнят още повече.

— Отведете затворника в килията му — обърна се Елизабет към Хок.

Хок кимна. Погледът му отново потърси погледа на Катрин. Шокът му от нейната поява в двореца бе повече от очевиден. Яростта му — също. Дали се досещаше защо е дошла? Дали я осъждаше за нейното падение? Катрин не можеше да го вини — гневът му бе оправдан. А щом разбереше, че е бременна с дете от Лиъм, той щеше да се разгневи още повече.

Хок хвана затворника за лакътя и го изблъска напред. Сърцето на Катрин отново се сви и преди да успее да се въздържи, тя впери очи в Лиъм. Само ако не я бе предал… само ако я бе обичал! Би било толкова лесно да моли за милост. Но в такъв случай той изобщо нямаше да е в затвора. В такъв случай собственото й сърце щеше да бъде непокътнато, а не разкъсано от болка.

Тя хвърли един последен поглед към него. Въпреки окаяния си външен вид, Лиъм вървеше с вдигната глава, с изправени рамене. Светлината, която се процеждаше през прозорците, караше стоманените окови на китките му да блестят. Беше толкова горд, толкова дързък и спокоен, сякаш не се намираше във властта на разярената кралица и на безмилостната съдба, а самият той владееше положението. Сякаш бе господар не само на моретата, но и на цялата тази опасна игра. Но това не беше истина. Лиъм бе жертва, а не господар. Катрин потрепери.

Кралицата я гледаше втренчено. Тя се сепна. Молеше се лицето й да не е издало чувствата, които все още изпитваше към него.

— Ела — нареди Елизабет.

Катрин я последва в залата за аудиенции. Когато останаха сами, кралицата каза:

— Вече не се изненадвам, че те виждам тук, Катрин. Още от самото начало трябваше да се досетя, че ще дойдеш. — Очите й пламтяха.

Катрин не отвърна нищо. Правеше отчаяни опити да измисли поне един ясен и убедителен аргумент в защита на Лиъм. Но умът й бе объркан и разкъсван от въпроси. Знае ли кралицата за брака й с Лиъм? Казал ли е на някого? Трябваше да бъде много предпазлива.

— Значи ти последва своя любовник в двореца. Да не би да искаш да ме молиш да пощадя предателя? — попита кралицата, свила ръце в юмруци.

Катрин въздъхна облекчено. Лиъм не бе казал на никого, че са женени.

— Да. Бих искала да ви помоля да го помилвате, Ваше величество.

Погледът на Елизабет бе студен като лед.

— Ти си точно копие на своята безсрамна майка.

Сърцето й трепна. Кралицата бе разярена. Катрин преглътна уплашено. Не беше очаквала това. При последната им среща Елизабет се бе държала любезно и приятелски.

Но сега, почервеняла от гняв, тя размаха заплашително пръст, без да даде възможност на Катрин да говори.

— Трябваше да се досетя още в мига, когато те видях за пръв път, че ще се окажеш същата прелъстителка като майка си!

Катрин въздъхна.

— Не съм прелъстителка — прошепна тя, изненадана от злостната атака на кралицата.

Елизабет се засмя.

— Не отричай! Ти си съблазнила О’Нийл още преди годежа си с Джон Хок, нали? Накарала си го да те желае! Принудила си го да те похити, а най-вероятно — и да извърши предателство!

От гърдите на Катрин се изтръгна вик Беше поразена.

Но кралицата не бе свършила.

— Майка ти беше кучка! — изкрещя тя. — Тя примами баща ти в леглото си, когато собственият й съпруг лежеше на смъртния си одър! Ти си същата като нея! Да станеш метреса на един пират, при все че си съпруга на почтен мъж.

— Не! — извика Катрин. — Не е вярно! — В желанието си да се защити тя едва не обясни на кралицата, че бракът й с Хок не е бил консумиран и че всъщност Лиъм е неин законен съпруг. Но се въздържа. Не биваше да спори със своята господарка, а и Лиъм бе неин съпруг само на думи, нищо повече. Никога вече нямаше да бъде нещо повече.