Бренда Джойс - Играта

Катрин продължаваше да не реагира. Сякаш бе престанала и да диша.

Пред погледа му бе цялото й тяло — всеки прекрасен сантиметър от него.

— Мокра си до кости — каза той с предрезнял глас и протегна ръка към нощницата й.

Разширените й очи срещнаха неговите.

— Спри — прошепна тя рязко.

Лиъм не отговори. Просто хвана мокрия копринен плат и го задърпа нагоре, откривайки дългите й крака, пищната могила на нейната женственост, заобления й ханш. Погледите им се сблъскаха и останаха така, впити един в друг. Лиъм оголи и гърдите й, сетне издърпа нощницата през главата й и я захвърли настрана. От устните на Катрин се изтръгна тихо и кратко възклицание.

Твърдо решен да не се нахвърля върху нея, да не показва отчаяната си, необуздана страст, Лиъм се обърна, за да вземе другата кърпа. После я погледна отново. На устните му играеше лека, окуражителна усмивка. Говореше й гальовни, успокояващи думи. Гърдите на Катрин се надигаха задъхано, молещи да бъдат докоснати. Лиъм нежно уви кърпата около раменете й откъм памучната страна и започна да разтърква плътта й, за да я изсуши и стопли. Самият допир до кожата и мускулите й удвои желанието му.

— Ти си невероятна жена — промълви той, после мина зад нея и плъзна кърпата надолу по ръцете й. Катрин стоеше като вкаменена, но дишаше тежко. — Всичко у теб ме възбужда… — Гласът му бе тих. Пръстите му не спираха да масажират тънките й, но силни ръце.

Внезапно Лиъм спря и погледна през рамото й към нейните натежали от желание гърди. Катрин трепереше, но той знаеше, че сега вече не й е студено.

— Гърдите ти са толкова красиви, особено сега, когато блестят от водните капки.

Тя издаде лек, измъчен вик.

Лиъм обърна кърпата и я плъзна откъм копринената страна по гърдите й — отначало бързо, после много бавно. Очите му не се отделяха от твърдите им връхчета, които набъбнаха още повече. Катрин се олюля, но Лиъм пое гърдите й в разперените си длани и започна леко да ги разтрива.

— Прекрасни са — прошепна той страстно.

— Господи! — изстена Катрин, когато палците му най-сетне намериха зърната й.

— Ти трепериш — измърмори в ухото й Лиъм, знаейки много добре, че дъхът му е горещ и възбуждащ. — Толкова ти е студено, Кейт. — Той разтърка бавно кърпата по корема й. Катрин потръпна. В същия миг Лиъм за пръв път си позволи да допре слабините си до вдлъбнатината между хълбоците й. Макар да бе с панталони, фалосът му бе толкова набъбнал, че платът беше изпънат до скъсване. Катрин пое дълбоко и шумно дъх.

— Аз ще те стопля — прошепна той, опрял устни в шията й, взрян в собствената си ръка, която плъзгаше кърпата все по-надолу и по-надолу. — Обичам да те гледам, Кейт.

Тя стоеше изпъната като тетива, но Лиъм я чу да преглъща. Той вмъкна кърпата между бедрата й и започна да ги разтърква. Катрин вече напълно се беше отказала от опитите си да спре треперенето на тялото си.

— Разтвори бедра — нареди Лиъм, — за да мога да те изсуша цялата.

Тя се подчини безмълвно.

Коприната докосна най-съкровеното място на тялото й. С помощта на нежната тъкан той разтваряше гънките й изучаващо, докато най-сетне, когато собственото му тяло вече трепереше неудържимо, притисна палец през копринената кърпа и започна да гали клитора й. Катрин извика и се свлече в краката му. Тялото й се разтърсваше от конвулсии.

Лиъм пусна пешкира, хвана я с една ръка, издърпа я до леглото и я хвърли отгоре по очи. Пръстът му отново я намери и тя се замята, застена в екстаз.

Без да прекъсва ласките си, неспособен да разсъждава, Лиъм разкъса панталоните си. После, стиснал здраво хълбоците й, той плъзна огромния набъбнал връх на пениса си в нея. Тялото на Катрин се изопна; треперенето й бе престанало. А Лиъм нададе вик, напълно обезумял от горещата, влажна хватка, в която го стягаха нейните мускули.

Никога досега не се бе сблъсквал с по-трудна задача от това да спре в такъв момент, но Лиъм го направи. Вените на шията му бяха изскочили, пот се стичаше по лицето и гърдите му. Той сведе глава и целуна Катрин по бузата. От гърлото й се изтръгна стенание. Тялото й под неговото пулсираше неконтролируемо. Това можеше да означава само едно. С див рев Лиъм впи пръсти в ханша й и проникна в нея.

В мига, когато девствената й ципа се разкъса, Катрин изкрещя. Но Лиъм не бе в състояние да спре още веднъж. Той влезе в нея отново и отново. Знаеше, че никога не е достигал такова върховно удоволствие, че никога повече няма да го достигне. Катрин се изви като дъга. Кожата и бе станала влажна, хлъзгава и това удвои безумната му страст. Лиъм плъзна ръка под нея, към пламналото огнище между бедрата й и отново я изпълни. Катрин впи нокти в ръката му, раздирайки кожата й. Тялото й се мяташе неудържимо като тяло на подивяла кобила. Лиъм проникна в нея за последен път — по-дълбоко, по-силно. И когато спермата му изригна, той извика името й. Не само веднъж, а много, много пъти.

А после, когато конвулсиите му най-сетне стихнаха и съзнанието му си дойде на мястото, Лиъм се надигна, погледна Катрин, която лежеше неподвижно по корем, видя зачервените й, изподрани хълбоци, видя кръвта по бедрата й и се вцепени, неспособен да повярва, че е могъл да стори всичко това.

Катрин усети как тялото му се отделя от нейното. Тя стискаше очи с все сила. Върни се, отчаяно крещеше цялото й същество. Лиъм, върни се!

Но той се отдръпна от нея. Катрин почувства присъствието му над себе си, втренчения му поглед. Тя пое дълбоко дъх с надеждата да успокои накъсаното си дишане; стисна завивките на леглото в опит да овладее огнената треска, в която пламтеше тялото й. Но то продължаваше да пулсира неукротимо. Може би ако не мърдаше, ако застанеше неподвижно — топла, влажна, очакваща, — той щеше да се върне при нея, да я прониже отново по този опияняващ начин.

Но той не се връщаше.

Катрин преглътна. Гърлото й бе пресъхнало. Всичко беше станало толкова бързо. Мощното, горещо проникване; нейният оргазъм; неговият оргазъм. Искаше, имаше нужда да го почувства отново. Не веднъж или два пъти, а до безкрай, дълбоко в себе си… о, господи, искаше!

Катрин потисна стона си и се сви на кълбо. Едва тогава се осмели да вдигне поглед към него.

Колко прекрасно изглеждаше! Стоеше изправен, напълно облечен. Суровото му лице бе напрегнато, изопнато; сивите очи светеха диво; златната коса беше влажна и разрошена. А погледът му бе вперен в нея така, сякаш никога досега не беше я виждал. Катрин изведнъж изпита неудобство от голотата си. Надигна се, придърпа една възглавница, за да скрие тялото си и на свой ред се взря в потъмнелите му като бурно небе очи.

— Заболя ли те? — пресипнало попита той.

В първия момент Катрин не разбра защо й задаваше толкова абсурден въпрос. Та стоновете й бяха изблици на удоволствие! И насън не си бе представяла, че усещането може да бъде толкова великолепно.

— Заболя ли те? — повтори Лиъм. Една вена на дясното му слепоочие пулсираше видимо.

Този път тя разбра. Собственият й пулс най-после бе започнал да се успокоява. Но не и болката между бедрата й — защото се възпламеняваше само при вида му. Катрин пое дъх и стисна здраво възглавницата. Осъзна, че всичко беше свършило. Най-накрая. Той бе отнел девствеността й и тази мисъл кой знае защо я накара да изпита облекчение. Нима тайничко не беше копняла за този момент, при това от доста време насам?

Сърцето й отново подхвана забързания си ритъм. Не съжаляваше за загубеното си целомъдрие, но… то бе последното ценно нещо, което й бе останало.

А беше омъжена за Джон Хок.

Катрин се вцепени. Само преди няколко часа бе стояла до Джон, бяха си разменили брачни клетви. А ето че сега седеше гола на леглото на пирата и тялото й тръпнеше от неудържима страст, копнееше за друг мъж.

Представи си Хок, вързан за брачното им ложе, разяреното му лице.

Заля я огромна вълна на ужас, която заплашваше да я удави. Катрин се надигна леко и погледна надолу към завивките. Към кръвта. Нейната кръв.

Беше загубила девствеността си. Беше съпруга на друг, но Лиъм бе отнел целомъдрието й. И тя му се бе отдала доброволно. Искаше да го направи отново.

— Катрин? — промълви той въпросително.

Погледът й го прониза като острие. Това, което бе сторила, беше невероятно.

— Махни се от мен! — изкрещя тя.

Лиъм трепна.

— Не исках да ти причиня болка, Катрин.

Сякаш за да избяга от него, Катрин се заотмества назад, докато гърбът й не се удари в таблата на леглото. Ръцете й все още стискаха възглавницата.

— О, господи! Махни се от мен!

— Съжалявам — каза той изтерзано. — Не исках… Изгубих контрол… Съжалявам.

Катрин не го чу. Съзнанието й плуваше в някаква мъгла. Но тя успя да проумее едно, най-важното: беше загубила нещо много повече от своята девственост. Беше загубила мечтите си — всичките до една.