Бренда Джойс - Играта

— Катрин!

Катрин се извърна. Едва бе излязла от трапезарията и ето, че към нея се приближаваше Джон Хок.

— Може ли да поговорим?

Тя вдигна поглед към красивото му лице, видя искриците, проблясващи в очите му и не можа да не се усмихне.

— Изглеждате радостен, сър — игриво каза Катрин, докосвайки лекичко силната му ръка. — Какви добри вести носите?

Сините му очи не се отделяха от нея.

— Да повървим през галерията — каза той. Миг след това ръката й бе намерила стабилна опора върху неговата.

Поглеждайки крадешком към сър Джон, докато прекосяваха салона, Катрин установи, че той неотклонно я наблюдава.

— Наистина сте в добро настроение, сър. Радвам се да видя едно тъй щастливо сърце… но каква е причината?

— Нетърпеливо момиче — каза той с нежен, тих глас. — Във всичко ли си толкова нетърпелива, скъпа Катрин?

Усмивката на Катрин се стопи. Нещо не беше наред. Джон Хок се държеше по-любвеобилно от обикновено и тя усещаше, че в думите му се крие похотлив намек. Това никак не й хареса. Досега Джон винаги се бе държал възпитано и галантно, за разлика от Лестър… и от Лиъм. Никак не й се искаше и той да се превърне в нахален развратник. Затова когато влязоха в дългата галерия — празна, защото почти всички придворни все още вечеряха в банкетния салон, Катрин рязко издърпа ръката си.

— Нещо лошо ли казах? — попита Джон Хок, усетил начаса промяната у нея.

Тя се спря и се извърна към него.

— Не съм съвсем сигурна.

Той докосна съвсем леко бузата й.

— Катрин, нямах намерение да те оскърбявам. — Сетне, след кратка пауза, добави: — Имам чудесна новина.

— Каква?

Джон Хок вече не се усмихваше. Погледът му бе неотлъчно вперен в нейния.

— Кралицата иска ти и аз да се оженим и аз дадох съгласието си… ако ти също желаеш това.

От устните на Катрин се изтръгна сподавено възклицание. Беше изумена. В съзнанието й изникна образът на Лиъм — златокос, сивоок. Красивото му лице, изопнато от страст, докато се навежда към нея; твърдото му силно тяло, обгърнало нейното. Тя с мъка прогони видението. Затвори очи, после ги отвори и се взря в тъмнокосия мъж пред себе си. Изражението му беше напрегнато, синият му поглед — сериозен.

— Ти пребледня. А аз смятах, че означавам нещо за теб.

Катрин полагаше неимоверни усилия, за да дойде на себе си.

— Така е! Просто съм изненадана!

— Ще се омъжиш ли за мен, Катрин? — попита Хок.

Тя го погледна. Това беше сър Джон Хок, капитанът на кралската охрана, изтънчен и благороден мъж. Мечтите й можеха да се сбъднат. Можеше да има красив, почтен съпруг, собствен дом и много хубави деца. Ако само кажеше „да“.

Отново си представи Лиъм. Изпълни я гняв и тя пак пропъди образа му. Помисли си за своя баща, изпаднал в немилост и затворен, лишен от всичко, което бе имал. Разчитащ изцяло на нея да спечели пирата за тяхната кауза. Но Катрин не искаше да се омъжва за Лиъм. Не искаше!

— Не желаеш ли да се омъжиш? — напрегнато попита Джон.

Отхвърляйки мисълта за всички възможни последици, Катрин сграбчи ръката му.

— Напротив! Много искам! — Тя навлажни с език изсъхналите си устни. — Ще се омъжа за вас, сър Джон.

Погледът му засия и той се усмихна. После я хвана за раменете. Тялото на Катрин се стегна. Знаеше, че възнамерява да я целуне. Под дългите мигли очите му бяха придобили тъмносин, необуздан блясък. Мускулите на лицето му бяха изопнати. Катрин не помръдна.

— Ти си красива жена, Катрин, и аз съм много щастлив, че ще бъдеш моя съпруга — дрезгаво каза Хок, преди да добави колебливо: — Предполагам, че вече си била целувана?

Катрин се изчерви.

— Да — прошепна тя треперливо. Внезапно проумя всичко. Всичко, което бе сторила снощи. Не само целувана, но и прегръщана, и галена, и много, много повече от това. О, господи! От друг мъж. А днес, днес тя вече беше сгодена. Почувства се омърсена, недостойна за сър Джон.

Слава богу, че сър Джон не знае… и никога няма да узнае.

— Няма значение — каза той сурово. — Не съм такъв глупак. Сигурен съм, че си имала много и пламенни обожатели. — Още не я бе целунал.

Катрин отново навлажни устни. Не искаше да признава, не биваше… но не искаше и да лъже. Божичко, скоро този мъж щеше да бъде неин съпруг. Нима трябваше да започне брака си с лъжи, с долна невярност.

— Имам неколцина обожатели — прошепна тя и дори съумя лекичко да се усмихне. — Но вече ще знам как да ги отблъсна, ако отново се осмелят да ме преследват.

Джон не се усмихна, но очите му заблестяха доволно.

— Никой няма да се осмели да те преследва, Катрин. Не знаеш ли с каква слава се ползвам? Малко мъже в Англия умеят да въртят меча по-добре от мен. Ние сме вече сгодени. След четири седмици ще се оженим. Никой, дори онзи пират О’Нийл няма да посмее да посегне на това, което е мое.

Катрин се опита да си представи Джон Хок и Лиъм в схватка, в двубой. Самата мисъл я ужаси. Със сигурност поне единият щеше да намери смъртта си в такъв сблъсък — ако не се убиеха взаимно. Но вниманието й внезапно бе отклонено от тези мрачни мисли. Хок я бе придърпал към себе си и свеждаше лице към нея.

Тя неуверено улови широките му рамене, докато устните му леко започнаха да докосват нейните. Целувката му беше нежна, ненастойчива. Катрин почувства облекчение. В момента изобщо не й беше до целувки. Но в следващия миг облекчението й се изпари. Устните му внезапно се втвърдиха, станаха настоятелни, принуждаваха нейните да се разтворят. Както всички други мъже, с които се бе сблъскала, Джон Хок бе изкусен съблазнител. Но Катрин не можеше да се поддаде на ласките му. От гърлото й се изтръгна тих стон, но не от желание, а от паника. Ала Джон го разбра погрешно и я притисна към стената. Катрин му позволи да впие устни в нейните устни, после и в шията й, усещайки здравата му, пламнала мъжественост, прилепена до бедрата й, повтаряйки си, че не бива да го отблъсква, че той е красив, благороден и нежен. Но тялото й не реагираше.

О, защо не можеше да изпита с него онази страст, която бе изпитала снощи с Лиъм О’Нийл?

Най-сетне той откъсна устни от шията й и Катрин се насили да срещне погледа му. Каза си, че с времето ще свикне с него, че ще се научи да търси прегръдките му така, както бе търсила ласките на Лиъм предишната нощ. Но бе завладяна от чувство за вина. Стори й се, че вижда в очите му объркване, объркване и разочарование.

Но тогава Хок се усмихна, прегърна я през кръста и тя разбра, че е изтълкувала погледа му погрешно.

Сватбата щеше да се състои в Лондон, в катедралата Св. Павел. Щяха да присъстват както кралицата, така и целият двор, но веднага след това младоженците щяха да отпътуват за Барби Хол — имението, което Елизабет бе дала на Катрин като зестра — и там щяха да прекарат първата си брачна нощ. Приготовленията за сватбата започнаха веднага. Междувременно Катрин бе получила позволение да посети фамилното имение на сър Джон в Корнуол, за да се запознае с баща му и с бъдещите си задължения като господарка на дома.

Тя беше щастлива. Скоро щеше да бъде омъжена жена, при това не просто омъжена жена, а съпруга на рицар, който с годините несъмнено щеше да се издигне много в дворцовата йерархия. Един ден той може би щеше да стане кавалер на Ордена на жартиерата, или дори личен съветник на кралицата. Елизабет обичаше да възнаграждава преданите си поданици, като им даваше благороднически титли и богатство, както бе сторила с Лестър. Нали само преди месец беше направила сър Уилям Сесил пер и сега той, с титлата лорд Бъргли, бе вече кралски ковчежник — един от най-могъщите мъже в Англия.

Катрин беше щастлива. Щеше да има всичко, за което една жена би могла да мечтае — брак и стабилност, изискан и благороден съпруг, старинен богат дом. Никакви пирати, които се промъкват крадешком в спалнята ти посред нощ с похотливи и греховни намерения; които нападат мирни търговски кораби, ограбват ги, проливат кръв и отвличат невинни жени, само за да задоволят лъстивите си желания, без да помислят и за миг за злочестите си жертви.

Тя знаеше, че е имала късмет, да, без съмнение бе най-щастливата жена на света.

Не беше виждала баща си, дори и след официалното обявяване на годежа. Бе пренебрегнала всички негови покани за среща, които заваляха веднага след като беше приела предложението за брак на сър Джон. Бе пренебрегнала и собствената си съвест, отказвайки да мисли за своето неподчинение на бащината воля. Но когато угризенията й станаха твърде силни и непоносими, Катрин се успокои, като си каза, че и като съпруга на английски благородник може да бъде от голяма полза за Джералд. Тя знаеше, че Елизабет е много привързана към Джон Хок — той беше един от нейните любимци, веднага след Лестър и Ормънд. Когато един ден сър Джон помолеше кралицата да позволи на Фицджералд да се върне в Ирландия, тя сигурно щеше да се вслуша в думите му.

Отпътуваха незабавно за Корнуол. Самата Катрин бе настояла да заминат колкото е възможно по-бързо, защото усещаше някакво напрежение и искаше да избяга от Лондон. Не само за да осуети плановете на Джералд и Елинор, които можеха да се осмелят да я потърсят дори в двореца, но и за да попречи на Лиъм, който бе достатъчно дързък, за да дойде още веднъж на среднощно посещение при нея… този път с катастрофални последици.

В същото време нощ след нощ тя лежеше будна, без покой, и мислеше не за своя годеник, а за проклетия пират.

Бащата на Джон, сър Хенри Хок, който излезе да ги поздрави с добре дошли още преди дори да са слезли от конете, беше внушителен и хубав мъж. Мрачното му изражение подсказа на Катрин, че той не е особено доволен от предстоящия брак и никак не й бе трудно да отгатне причините. Тя беше ирландка. Баща й бе затворник, изпаднал в немилост пред кралицата. Освен това, макар да пазеше своята вяра скрита дълбоко в себе си, както се изискваше от всеки истински вярващ, Катрин бе католичка и всички се досещаха за това.