Катрин се надигна като ужилена и завивките се свлякоха до кръста й, но тя дори не забеляза, че е спала без нощница. Кралицата!

— Божичко! Колко е часът? Защо не ме събуди по-рано? — Бе спала едва няколко часа, но скочи от леглото със завидна пъргавина. Беше гола като новородено.

— Стана почти осем, а кралицата иска да говори с вас преди литургията. Не ви събудих, защото изглеждахте почти като умряла. Снощи май доста сте попрекалили.

Катрин се вцепени, вперила поглед в големите сини очи на Хелън. Но Хелън се усмихваше мило и изражението й бе съвсем невинно, без никакви задни мисли. Разбира се, тя не би могла да знае. Разбира се, че имаше предвид празненството долу в салона. Нищо, че от леглото се долавяше мирисът на мъж и жена; нищо, че Катрин бе спала гола-голеничка.

— Побързайте. Не бива да ядосвате кралицата. — В протегнатите си ръце Хелън държеше бельото на господарката си. Катрин имаше нужда от баня, но това явно нямаше да стане преди вечеря, затова тя само кимна, едновременно смутена и раздразнена, и започна да се облича.

— Кралицата иска да разговаря с мен? За какво?

Хелън вдигна рамене и й помогна да надене долната си риза и кринолина.

— Не зная, господарке. Изпратила е лейди Ан да ви повика. Казах на дамата, че ще отидете веднага.

Сега вече Катрин наистина се разбърза. Беше длъжна да бъде при Елизабет в осем без четвърт, както и всички останали придворни дами, макар че само фрейлините помагаха на кралицата да се събуди и облече. Тя бързо навлече роклята си, но в следващия миг замръзна на място. Върху сандъка до леглото лежеше пакет, увит в червена коприна и завързан с червена панделка.

— Какво е това? — промълви Катрин едва чуто.

Хелън отново вдигна рамене и й подаде пакета.

— Не знам. Беше тук сутринта, когато дойдох да ви събудя.

Можеше да е единствено от Лиъм. Тя погледна към Хелън, но лицето на прислужницата, която в този момент вземаше шапчицата й от масата, не изразяваше нищо. С разтуптяно сърце Катрин взе подаръка и разкъса опаковката. Очите й се ококориха.

— Какво… какво е това? Колко е красиво!

Двете с Хелън се вторачиха в нежната мрежа на белия плат, изтъкан от толкова фина плетеница от фигури, че на места тъканта сякаш се държеше само на няколко нишки.

— Никога не съм виждала подобно нещо — извика Катрин с нескрит възторг.

— Аз съм виждала — каза тихичко Хелън. — Това е испанска дантела.

Катрин не откъсваше очи от ефирната бяла материя.

— Испанска дантела — повтори тя унесено, докато си представяше как би стояла като маншет на ръкавите й или като нагръдник около деколтето на роклята й. — Прелестна е.

— Да — каза Хелън също толкова благоговейно. — Дори кралицата няма такава. Напоследък испанският посланик започна да се появява с такава дантела. Всички са възхитени. Дамите ще позеленеят от завист, като разберат, че вие имате от нея.

Катрин седна на леглото с все още незакопчана рокля и раздипли нежната тъкан. От гънките изпадна малко запечатано писъмце. Пулсът и се ускори. Тя разчупи печата с треперещи пръсти. На хартията бяха надраскани само три думи: „Наслаждавай се. Лиъм.“

Катрин притисна писмото до гърдите си, мислейки за необузданата страст, която бяха изживели през нощта. Това беше грях. Въпреки наставленията на баща й. Но най-невероятно от всичко бе не поведението на Лиъм, а нейното собствено. Ето, дори и сега, само при мисълта за него тялото й се нажежаваше.

Тя смачка хартията и рязко се изправи. Върху единствената маса в стаята й имаше кремък, с който палеха свещите и газените лампи. Катрин го взе и след миг писмото лумна в пламък. Когато се разгоря, тя го хвърли в оловния леген с вода, която използваше за утринния си тоалет.

После си пое дъх и решително отпъди мислите, нахлули в главата й. Кралицата я очакваше.

— Хелън, трябва да побързам. Моля те, закопчай роклята ми и ми помогни да си оправя косата.

Без да отделя поглед от надиплената бяла дантела, Катрин се остави в ръцете на прислужницата. Хелън сръчно оправи роклята й, сетне разреса и прибра косите й и накрая, когато вече бе поставила и шапчицата на главата й, отиде до вратата и я разтвори, за да направи път на господарката си.

Но Катрин не я последва. Вместо това тя взе един малък, старомоден кинжал с дръжка от слонова кост, предназначен по-скоро да се носи на пояса като украшение, отколкото да служи за оръжие, и отряза дълга, тясна ивица от плата. После застана пред огледалото над масата, затъкна дантелата в корсета си така, че да се подава от деколтето на роклята и едва тогава излезе от стаята, забързана за срещата с кралицата.



Елизабет я посрещна с разярен поглед и заповяда на всички останали да напуснат покоите й. Сърцето на Катрин трепна. Тя в миг си припомни как бе танцувала с Лестър, как той я бе принудил да излязат от балната зала и я беше отвел в онзи уединен ъгъл, за да й отправи своето непристойно предложение. Лицето й пламна. Стомахът й се сви от страх и ужас.

— Ела тук — изсъска кралицата, когато двете останаха сами.

Катрин се приближи отмаляла.

— Май си започнала да водиш доста разюздан живот, госпожице Фицджералд?

Очите на Катрин се разшириха.

— Аз… моля?

— Нима вниманието на един мъж не ти стига?

Тя преглътна.

— Ваше величество, не съм съвсем сигурна…

— Видях те снощи с лорд Робин! — Кралицата бе скочила на крака и кипеше от ярост.

— Ние… само танцувахме — опита се да се защити Катрин.

— Значи той ви отведе, защото просто сте искали да танцувате?

В първия миг Катрин не успя да отговори, защото си припомни за устните на Лестър върху шията си, за ръцете му в корсета си.

— Аз н-не желая неговото внимание, Ваше величество — каза тя накрая с треперещ глас.

— Така ли? Тогава може би предпочиташ сър Джон Хок… или Лиъм О’Нийл?

На Катрин й прималя.

— Аз… какво…

— Дойде ли снощи пиратът при теб или не? — настоя Елизабет.

Катрин пое дъх. Как кралицата беше узнала? Хелън. Хелън трябва да ги е видяла. Баща й се бе оказал прав — Хелън я шпионираше.

Със сетни усилия тя съумя да вдигне глава и да погледне кралицата право в очите.

— Да.

Елизабет вдигна вежди.

— Значи признаваш, че сте се срещнали тайно в твоята стая?

Катрин кимна.

Ръката на кралицата се стовари с все сила върху бузата й. Катрин извика от болка, защото Елизабет носеше множество пръстени и един от тях бе одрал кожата й. Но не се осмели да се отдръпне, нито дори да докосне пулсиращата си, наранена буза.

— Как смееш да се държиш като пачавра в нашия двор!

Катрин не отвърна нищо. Очите й се напълниха със сълзи. Но нямаше да заплаче. Знаеше, че човек трябва да си плати за греховните плътски развлечения.

— Майка ти би се срамувала от теб — каза Елизабет. — Тя поне си позволи да лудува с наследник на графство!

Катрин сведе глава. Не можеше да каже нито една дума в своя защита.

— Да се омъжиш ли искаш всъщност, момиче, или да станеш уличница? — Понеже отговор не последва, кралицата изкрещя: — Кажи!

Катрин вдигна очи.

— Ис-искам да се омъжа.

— Така казва и Ормънд. — Като че ли Елизабет вече беше по-малко ядосана. — Приехме те, защото обичахме твоята майка и чувстваме, че носим отговорност за теб. Ормънд очевидно също е решил да защитава твоята кауза. Той ни помоли да ти позволим да се омъжиш, въпреки че баща ти е в немилост. Вече обмисляхме този въпрос, но сега… Не знаем.

Катрин замръзна от ужас. Неочаквано й се представяше възможност да получи всичко, за което бе мечтала. Този път не биваше да изпуска шанса си.

— Ваше величество…

— Тишина! Как бихме могли да ти намерим почтен съпруг, след като не ти е останало и късче добродетел? След като не си запазила целомъдрието си? След като може би носиш в утробата си чуждо дете?

Катрин облиза устни.

— Не н-нося н-неговото дете.

— Лиъм О’Нийл е прочут и изкусен любовник. Не ми казвай, че е импотентен! Недей да ме лъжеш.

— Аз не лъжа! — извика тя отчаяно. — Той пощади девствеността ми, кълна се във всичко свято! О, господи, съжалявам, толкова съжалявам!

Кралицата я изгледа преценяващо.

— Коленичи и помоли за нашата милост.

Катрин се подчини.

— Моля ви, Ваше величество, простете ми… Най-смирено прося вашата милост.

Тонът на Елизабет се смекчи.

— Стани, Катрин, и изтрий сълзите от очите си.

Катрин се изправи на крака.

— Занапред трябва да внимаваш. Ти си много красива и много мъже ще се навъртат край теб, повече или по-малко упорито. Трябва да бъдеш силна, да не се оставяш да бъдеш измамена. Дори от красиви негодници като Лиъм О’Нийл. — Погледът й потъмня и Катрин разбра, че в този момент кралицата мисли за Лестър.

— Права сте — каза тя, мачкайки с пръсти роклята си. — Направих огромна грешка.

— Може би дворцовият живот не е подходящ за теб — замислено подметна Елизабет.

Ужас обзе Катрин. Кралицата искаше да я прогони — и тя не можеше да я вини за това.

— Смятаме, че днес няма да ни придружаваш. Върви в стаята си и размишлявай за своето минало… и бъдеще. Междувременно ние ще помислим какво да направим с теб.

Бяха я отпратили. Катрин напусна стаята, обхваната от натрапчивото усещане, че е попаднала в примка, която все по-плътно се затяга около шията й. Навън придворните дами, съветниците на кралицата, кралските офицери и всички отбрани благородници очакваха Елизабет. Катрин си запробива път през шумното множество с наведени очи, докато някой не докосна ръката й, принуждавайки я да вдигне глава. Погледът й тутакси срещна погледа на Лестър. В зениците му имаше ням въпрос.

Тя нададе слаб вик, отскубна се от него и побягна през салона.

Няма изход, повтаряше си Катрин отчаяно. Изглежда наистина никога нямаше да се измъкне от ужасната си дилема, от мрежата, която я беше омотала — мрежа, изплетена от толкова много мъже, от техните тайни интриги и силни амбиции.