За неин най-голям ужас, Лестър обви ръка около кръста й и я тласна през навалицата в салона. Катрин хвърли поглед през рамо и видя, че Елизабет ги гледа втренчено. Сърцето й заподскача от страх. Тя се закова на място като своенравно дете, но графът беше едър и силен мъж и очевидно не можеше да бъде възпрян. Вместо това той продължи да я бута напред — всъщност, направо да я носи през оживената шумна тълпа, докато не се озоваха в някаква безлюдна зала. Тук Лестър довлече Катрин до една празна ниша, хвана ръцете й и вдигна маската й над главата. Сетне я придърпа толкова близо до себе си, че коленете й се удариха в неговите.

— Не казвай не — пророни той дрезгаво, като притисна пръст към устните й. — Катрин, аз съм приятел на баща ти.

Протестът на Катрин замря на устните й.

— Аз бях този, който се противопостави на Ормънд, когато той доведе баща ти като пленник при кралицата след Афейн. Бътлър искаше Джералд да бъде лишен от земите и титлата си още тогава. Аз бях този, който поддържаше каузата на баща ти през следващите години; дори настоявах срещу него изобщо да няма процес за измяна.

Катрин се взря в зениците му, уплашена и останала без дъх. Но умът й работеше трескаво. Лестър притежаваше голяма власт, кралицата го слушаше. Със сигурност би подкрепил Джералд отново, стига, разбира се, да имаше причина да го стори. Но главата й ужасено се завъртя в знак на отрицание.

— Не казвай още „не“ — продължи той с блеснали очи. — Ще те взема в Кенилуърт. Там нищо няма да ти липсва, Катрин. Но трябва да проявяваме дискретност.

— Дискретност! — възкликна Катрин, като отново се опита да се измъкне от него и отново не успя. — Вие изобщо не разбирате значението на тази дума! — Беше се задъхала. — Кралицата видя, че излизаме заедно! Ще ме изгони още тази нощ! — Тя се разтрепери. Чувстваше се като уловена в капан.

За миг Лестър замълча.

— Може би това е за добро — каза той накрая. — За нас не е много подходящо да бъдеш в двореца с нея.

Катрин не можеше да повярва на ушите си.

— Няма никакво нас! Не искам да губя благосклонността на кралицата, божичко, не, не искам!

— Преструваш се — изръмжа той и рязко я придърпа към себе си.

Катрин се вцепени. Нееднократно бе забелязвала необикновено изпъкналата, обтегната предница на панталоните му, но не беше обръщала внимание на това, мислейки си — както, впрочем, и някои от другите дами — че той нарочно подпъхва нещо, за да изглежда по-надарен. Сега обаче със сигурност не носеше нищичко под римската си тога и фалосът му, необуздаван от вълнената дреха, се притисна към износеното кадифе, покриващо корема й.

— Виждал съм как ме гледаш — каза Лестър и я прилепи към стената. — Нима ти приличам на глупав хлапак, който не разбира?

Катрин се задави.

— Не правете това, милорд — замоли го тя. Той не я отвращаваше. Подобно на сър Джон графът беше хубав, силен мъж и Катрин не можеше да му устои, не и когато силното му тяло пулсираше, опряно о нейното. Но това бе просто бледа сянка на желанието, което разпалваше у нея Лиъм О’Нийл и тя ясно съзнаваше разликата.

Лестър се взря изпитателно в колебливото й изражение, после наклони глава. Катрин бързо извърна лице и вместо да се озоват върху устата й, устните му попаднаха върху нежната кожа на шията й. Тя се опита да го отблъсне, но за пореден път не успя. Едната му ръка се плъзна в корсета й и палецът му започна да гали зърното й, което веднага се втвърди.

Все пак, тъй като много добре знаеше, че ако ги открият, последиците ще бъдат тежки, той бързо престана да я опипва. Катрин светкавично се отскубна от хватката му и се взря в него с широко отворени очи, изчервена и вече истински уплашена.

— Ще ти хареса, Катрин — каза Лестър.

Тя понечи да му каже, че няма как да й хареса, защото между тях няма да има никаква любовна връзка. И все пак, както сам бе казал, той беше един от най-могъщите хора в кралството. Ако някой можеше да помогне на баща й, това беше графът на Лестър. Катрин знаеше, че Лестър е много по-могъщ съюзник от Лиъм О’Нийл.

— Не приемам „не“ за отговор — прошепна той и дъхът му опари бузата й.

Тогава Катрин разбра, че този мъж ще я принуди да спи с него, независимо от волята й. И че дори ако я изнасили, тя изобщо няма да има възможност да се защити, защото кралицата ще обвини нея, а не него. Но ако проявеше достатъчно разум, можеше да го използва по начина, по който Джералд бе поискал от нея да използва Лиъм. С едва сподавено възклицание Катрин му обърна гръб и побягна, но не обратно към салона, а към собствената си малка стая на горния етаж. Никога не се бе чувствала толкова отчаяна и безпомощна — като малък кораб, разлюлян от бурно море. Кораб, който можеше да бъде овладян само от някой далеч по-умел от нея.



На бледата, трепкаща светлина от единствената лоена лампа, Катрин провеси красивата маска и семплата си рокля върху една кука до леглото. Къде ли се бе дянала Хелън, чието задължение беше да й помогне да се приготви за лягане? За нещастие прислужницата вероятно също се бе включила в празненството и не очакваше, че господарката й ще се оттегли толкова рано. Катрин не можеше да я вини.

Развързването на кринолина без чужда помощ беше мъчна и неприятна задача, но тя се справи, като междувременно се опитваше да не мисли за Лестър и за това какво може да й се случи, ако той реши да довърши започнатото тази нощ. Корсета си Катрин постави върху единствения сандък в стаята, после свали долната си риза и ленените си гащи, след което седна на леглото и събу обувките си, а накрая и чорапите.

Гърдите й се бяха зачервили в долната си част — там, където се бяха впивали банелите. Това бе цената, която плащаше една жена, ако искаше да изглежда стройна и за целта се пристягаше в малък, тесен корсет. Катрин започна нежно да масажира гърдите си — ритуал, който изпълняваше всяка нощ. Някога, в манастира, това бе нещо невинно. Тогава не обръщаше внимание на втвърдяването на зърната си, причинено от собствените й пръсти, нито на приятното пулсиране в слабините си. Но сега бе невъзможно да не обърне внимание на тръпката на желанието. Докато разтриваше гърдите си, Катрин си мислеше как я бе докосвал Лестър. Той беше от онези мъже, за които всяка жена мечтае да се омъжи — едновременно могъщ и богат, мъжествен и красив. Но Лестър не можеше да бъде съпруг, нито на нея, нито на която и да било друга жена. Той принадлежеше на кралицата и всички го знаеха.

От устните й се отрони слаб, мъркащ звук. Тя стисна лекичко гърдите си. Прииска й се Лиъм О’Нийл — мъжът, за когото ни една жена не мечтаеше да се омъжи — да я бе докосвал тази вечер така, както го бе направил Лестър. Ръцете й замряха. Зърната й се подаваха над пръстите й — зачервени, твърди и болезнено изпъкнали. Беше невъзможно да не обърне внимание на трескавата топлина, която пулсираше между бедрата й — топлина толкова силна, че Катрин изстена.

— За кого си мислиш — за сър Джон Хок, за Робин Дъдли или за мен?

Тя скочи на крака с вик.

Лиъм стоеше подпрян на отворената врата на стаята й. Очите й се ококориха. В първия момент не успя да го познае.

Той беше маскиран като негър. Носеше свободни бели бричове, широк пурпурен пояс и собствената си шпага, която Катрин разпозна безпогрешно. Силните му, мускулести гърди бяха голи и имаха цвета на тъмен дъб. Беше боядисал също и ръцете, врата, лицето и косата си, а на главата му имаше червен тюрбан, който завършваше дегизировката. Сивите му очи изглеждаха забележително сребристи, в контраст с тъмната кожа.

Тогава тя осъзна какво е видял Лиъм и какво виждаше в момента и усети как бузите й пламват.

Той се усмихна безрадостно, сетне влезе в стаята, затвори с ритник вратата, захвърли тюрбана си и се обърна към нея. Погледът му се плъзна по белите й нозе и се спря на тежките й гърди и на изпъкналите им зърна, а после на мястото между бедрата й.

— От колко време стоиш там? — извика Катрин.

Лиъм тръгна към нея със зловеща усмивка. Пръстите му за миг докоснаха силно издутите му слабини.

— Достатъчно дълго, за да се насладя на чудесно представление, далеч по-добро от онова долу.

Катрин го изгледа втренчено. Значи той я шпионираше. Сега бе не само смутена, но и вбесена.

Тя му обърна гръб и грабна одеялото от леглото. Но докато трескаво го увиваше около тялото си, усети как Лиъм идва към нея и се извърна отново с лице към него. В същия момент той изтръгна одеялото от нея, метна го през стаята и стисна китките й.

— Не ми отговори.

Независимо от внезапния си страх, независимо от това, че се намираше гола в ръцете му, Катрин вирна глава. Дишаше тежко. Зърната й докоснаха меките косми на гърдите му.

— Не ти дължа нищо, негоднико!

Лиъм изръмжа.

— Видях те тази вечер да се натискаш първо с Хок, после с Дъдли!

Тя извика и започна да се дърпа с надеждата да се освободи и да го удари с все сила. Но той само се засмя и я сграбчи с длан за хълбоците. Катрин се вцепени. Тогава Лиъм я придърпа към собствените си твърди като скала, обвити в коприна слабини и тя усети, че се задушава от силно, настойчиво, трепетно желание.

Той отново се засмя. Сетне стана още по-лошо — връхчетата на пръстите му се спуснаха по-ниско, от извивката на хълбоците към мястото, където се срещаха бедрата й. Катрин изстена.

Внезапно Лиъм стисна челюст с такава сила, че можеше да я строши. Сивите му очи засвяткаха.

— Ти си готова! За кого си мислиш?

— За Лестър! — излъга тя, съзнавайки, че това ще го разяри.

Той я отблъсна от себе си толкова грубо, че Катрин отхвръкна на пода.

— Бъди проклета! Знаех си!

Тя се подпря на ръце, за да се надигне и каза дрезгаво:

— Той ми предлага повече от теб. — Знаеше, че го предизвиква, но не можеше да се спре. Знаеше какво ще се случи и отчаяно го искаше. Защото беше загубила разсъдъка си още в мига, когато този мъж се бе появил.

Лиъм се надвеси над нея.