Той дрезгаво се засмя.

— Ти искаш да вляза в теб, скъпа.

Арогантността му я изуми, но само за миг.

— Ти си варварин, пират, човек, който се нахвърля върху по-слабите от него. — Тя се сви на пода и се взря в него. — Измъчваш мен, точно както си измъчвал и другите жени. Не те искам!

— Другите жени винаги са ме посрещали с радост в обятията си.

Катрин се изсмя.

— Значи са били проститутки и уличници.

Вбесен, Лиъм се наведе над нея.

— Не спя със сифилистични курви. Последната ми любовница беше овдовяла графиня.

Тя го погледна недоверчиво, но той изглеждаше толкова искрено ядосан, че вероятно казваше истината. Как ли е прелъстил графиня? Умът й просто отказваше да го побере — нищо, че пиратът бе така поразително привлекателен.

— Някои жени не се страхуват от страстта — каза той, като внимателно я наблюдаваше. Гърдите му дишаха тежко. — Но те, естествено, не са възпитани в манастир ревливи девственици.

Катрин извика и скочи разярена на крака, без да обръща внимание на тъничкия вътрешен глас, който й казваше да мълчи.

— Не се страхувам от страстта — изкрещя тя. — Няма нещо, което да искам повече от това да бъда с мъж — благороден, добър мъж, — мъж, който да ми е съпруг.

Пиратът се втренчи в нея безмълвно, с внезапно вкаменено лице. Накрая каза:

— И кой е този образец за подражание?

Катрин вирна брадичка.

— Още не съм го открила.

Той се засмя студено и жестоко. Подигравателно.

Вбесена от присмеха му, тя изкрещя:

— Прекарах шест години в манастира, така че не бих могла да го открия. Но трябва да знаеш, че не жадувам за неблагочестив, покварен, кръвожаден пират.

Огън лумна в очите му. Ръката му стискаше бутилка бренди и сега той я вдигна я към устните си и отпи от нея не веднъж, а няколко пъти. Но през цялото това време загадъчният му поглед не се откъсна от Катрин. Тя съжали за думите си. Знаеше, че го е засегнала твърде много и се страхуваше, че пиратът може да се превърне отново в див звяр и да я подчини на волята си.

Той я гледаше студено.

— Трябва да съм полудял — каза накрая. — Да се забъркам с такава като теб.

— Тогава ме освободи.

— Не — отвърна Лиъм без никакво колебание.

— Моля те.

Той не отговори.

Катрин пое дъх

— Тогава ме изнасилвай и да приключваме.

Погледът му я прониза. Лицето му се изкриви. Бутилката полетя през стаята, разби се в едната стена и брендито се разля по нея. Катрин трепна и извика. После, за неин ужас, той се спусна към нея.

Колко съжаляваше за прибързаните си глупави слова, за това, че го бе предизвикала. Тя изпищя, когато пиратът се наведе над нея, вдигна я и я метна на леглото. Катрин светкавично се изправи и отскочи встрани. Но ръката му се стрелна, сграбчи я за крака, дръпна я силно и тя падна по лице. После той се озова отгоре й и я прикова на място.

Катрин се вкамени. Лиъм също застина неподвижно, като се изключат пулсирането на тялото му върху нейното и учестеното накъсано дишане, което надигаше гърдите му.

— Да те изнасиля ли и да приключваме? — прошепна той в ухото й.

Дъхът му лизна плътта й. Катрин поклати глава ужасена и напълно съзнаваща колко лесно би било за него да вдигне полите й и да го направи. Но страхът не можа да надмогне горещото, възбуждащо усещане за кожата му, прилепнала към нейната.

— Да те изнасиля ли и да приключваме? — настоя той.

— Не.

Лиъм се отмести от нея и стана от леглото.

Катрин веднага се надигна, хвърли се към най-отдалечения край на леглото и се сви до облицованата с дърво стена.

Той я гледаше без да мига. Внезапно я заслепи блясък на стомана.

Дъхът й секна. Погледът й се закова като хипнотизиран в дългото смъртоносно острие на кинжала, който се бе появил в ръката му.

Никой от двамата не помръдваше, никой от двамата не отронваше и звук. Изведнъж кинжалът излетя от ръката му и се заби в стената до главата на Катрин, на сантиметри от бузата и. Тя се вторачи в трептящото острие. Страхът се плъзна по тялото й в тънки ручейчета пот. После Катрин премигна и погледите им се срещнаха. Неговите очи святкаха диво.

Внезапно той се извърна, прекоси стаята с големи крачки, разтвори вратата и след миг я затръшна с ритник от външната страна. Катрин чу как резето изщраква и я оставя заключена вътре.

Тя обърна глава и впери поглед в кинжала, забучен в стената. Сетне закри лицето си с ръце. Цялото й тяло се тресеше. Обещанието на пирата беше напълно недвусмислено.

4.

Знаеше, че не бива да го предизвиква.

Беше късно. Нямаше представа колко точно е часът, но предположи, че е някъде около полунощ. Въпреки изтощението си, Катрин не спеше. Нямаше и как да заспи, след като бе наясно, че пиратът ще се върне и трябваше да се подготви за поредната битка с него. Вместо да спи, тя седеше в далечния край на леглото с притиснат към стената гръб — точно както той я беше оставил.

Преди няколко минути Лиъм се бе върнал в каютата. Застанала нащрек, Катрин го наблюдаваше безмълвно, но той прекоси стаята без изобщо да я погледне. Гъвкавата му походка беше по-отпусната от обикновено. Стори й се, че долавя мириса на бренди. Пиян ли беше? Не я бе грижа, но от детството си в Аскийтън помнеше какво прави алкохолът с мъжете и тази мисъл увеличи напрежението й още повече.

Пиратът продължаваше да не я поглежда. Вместо това отвори гардероба и с едно рязко движение съблече ризата си. Катрин едва съумя да сдържи възклицанието си пред голотата на широкия му, загорял и мускулест гръб. Но не можеше да не забележи как бричовете прилепваха на високите му, стегнати хълбоци.

— Какво правиш? — извика уплашено тя.

Той се обърна към нея. Погледът му беше прям, но и някак странно мек.

— Сменям си ризата.

Катрин не искаше да гледа неговите твърди като скала гърди, леко обрасли със златистокафяви косми, нито пък гладкия му, стегнат корем. Но не можеше. За голямо нейно облекчение, Лиъм надяна снежнобяла туника. Миризмата на бренди очевидно идваше от ризата, която той небрежно бе захвърлил настрана.

Сега очите й бяха приковани в него. Пиратът спря в средата на каютата с крака, разтворени в моряшка стойка.

— Ти и аз трябва да постигнем разбирателство — каза той.

Не заваляше думите. Катрин почувства още по-голямо облекчение. Беше трезвен или почти. Тя предпазливо го погледна, все още без да отговаря. Вече знаеше, че не бива да провокира нито избухливостта му, нито страстта му.

Погледът му затрептя върху лицето й.

— Ти си много, много хубава, Катрин. Знаеш ли, че те сънувам?

Катрин се поизправи, осъзнала, че той все пак е пиян — нали я беше срещнал едва тази сутрин.

— Има много хубави жени по света.

— Вярно е — каза той и съгласието му кой знае защо я разочарова. Сетне Лиъм постави ръце върху тесните си бедра, издавайки, че самият той е леко напрегнат. — В света има много красавици, но коя от тях е решителна и интелигентна?

Погледът й се стрелна към очите му.

— Подиграваш ли ми се?

Тогава пиратът се засмя с плътен, топъл смях.

— Не, скъпа, не ти се подигравам.

Катрин изтръпна. Не й харесаха нито смехът му, нито гальовните му думи. Тялото й се прилепи още по-плътно към стената.

— Ти продължаваш да се страхуваш от мен. — Челюстта му се стегна. Погледът му вече не беше така мек. — Трябва да ти се извиня за държанието си.

Очите й се ококориха. Пиратът й се извиняваше заради безобразното си поведение?

— Ти си прекалено съблазнителна, но аз все пак трябваше да се овладея. Единственото, което мога да кажа за свое оправдание е, че не очаквах да проявиш такъв дух. — Погледът му я прониза.

— Това не е оправдание. Един джентълмен никога не би се нахвърлил върху мен както стори ти.

Ъгълчетата на устата му се извиха, но изражението му изглеждаше изпълнено със самоирония.

— Но както ти каза, аз съм варварин.

— Можеш ли да го отречеш?

— Няма даже да се опитвам. — Погледът му беше потъмнял. — Много те бива да предизвикваш гнева ми. Никога не съм срещал жена, която да ме е вбесявала толкова. — Слепоочията му пулсираха, лицето му се сгърчи мъчително. — И никога не бях си позволявал да докосвам жена, когато съм така ядосан.

Катрин не можа да не се изсмее презрително. Той беше не просто пират, но и О’Нийл. А О’Нийл бяха кръвожаден клан, почти отделна раса, която населяваше най-отдалечените краища на северна Ирландия. Тя се сети за прословутия Шон О’Нийл, водач на клана до смъртта си преди няколко години. Катрин го бе виждала само веднъж, когато беше деветгодишна, но още си спомняше колко огромен, черен и грозен бе той, колко страшен и свиреп.

— И това го казва един О’Нийл? — извика тя. — О’Нийл се славят навред с това, че насилват жени!

Погледът му, остър като бръснач, улови нейния. Катрин притисна гръб още по-силно към стената. Трябваше да се контролира! Не трябваше да го предизвиква!

Той мълчеше. Пое дълбоко дъх, после й обърна гръб. Ръцете му, свити в юмруци, все още лежаха върху бедрата. Когато накрая отново се извърна към нея, гласът му бе тих и напрегнат.

— Не искам да воювам с теб. Не те плених, за да воювам с теб.

Катрин преглътна с усилие. Много добре знаеше за какво я бе пленил.

— Катрин, нека прекратим тази война. Напълно безсмислено е да продължаваме така. Ти отчаяно се нуждаеш от закрилник, а аз съм повече от готов да бъда такъв. Сигурно вече си разбрала, че нямаш друг избор. А и след като поживееш малко с мен, ще видиш, че това далеч не е неприятно преживяване.

Тя пропъди потока от образи, които я връхлетяха, образите на двама им — разгорещени, с прилепнали тела. Пропъди и чувствата, които не желаеше да си спомня, усещанията, които не беше изпитвала никога до този момент. Копнееше да ги забрави завинаги.

— Искам да си отида у дома.