— Да, наистина — промърмори той. Гласът му погали кожата й като перо.

Катрин се изчерви, внезапно осъзнала, че сигурно изглежда ужасно непокорна, невъзпитана и независима. Разбира се, нямаше значение какво мисли той. Но тонът й прозвуча отбранително.

— Татко не отговаряше на писмата ми. Не знаех за тежкото му положение. Знаех само, че трябва да се върна в Ирландия.

— Много дами не желаят нищо повече от спокойния, лишен от изненади манастирски живот.

Тя го погледна.

— Не и аз.

Лиъм й се усмихна. Моментът беше поразителен. Изражението на пирата бе нежно, топло.

— Радвам се — каза той. — Ти несъмнено си най-интригуващата жена, която съм срещал, Катрин.

Тя скръсти ръце на скута си и заби поглед в тях, останала без дъх. Този мъж дори не се опитваше да скрие желанието си. Не го интересуваше, че Джулиет е свидетел на неговите намерения. Беше неморален, покварен… и Катрин се страхуваше, независимо че се опитваше да не го показва.

И знаеше, че едва ли е интригуваща.

Погледът му галеше сведената й глава. Катрин рязко вдигна очи и погледите им се сблъскаха. Паника заклокочи в гърдите й. Зад смущаващо красивото му лице тя продължаваше да вижда леглото. Как би могла да избегне неминуемото? Как?

Той се усмихна.

— Лейди Джулиет, позволете да ви придружа до каютата ви.

Джулиет изправи гръб и не помръдна от мястото си.

Катрин се вкопчи в масата с разширени, обезумели очи.

— Джулиет ще остане тук и ще спи с мен.

Пиратът лениво се изправи в целия си грамаден ръст. Усмихна се вяло. Но блясъкът в тъмните му очи далеч не беше вял.

— Лейди Джулиет?

Джулиет стана и отправи уплашен поглед към Катрин.

— Моля те. Нека Джулиет да остане тук. С мен.

Погледът му се плъзна от лицето към тялото й. Не благоволи да й отговори. Вместо това хвана Джулиет за ръката и я поведе към вратата на каютата. Катрин гледаше ужасена. Той отвори вратата и извика на моряка. Джулиет хвърли последен отчаян взор към приятелката си, после изчезна. Пиратът затвори вратата и бавно се обърна с лице към нея.

— Какво ще правиш с мен сега? — извика Катрин, без повече да скрива паниката си.

Той скръсти ръце и се облегна на вратата.

— Ще те съблазня, Катрин.

Тялото й се изопна в напрегнато очакване. Лиъм внезапно тръгна към нея. Не бързаше, но пък и нямаше защо да бърза — беше уверен в крайната си победа.

Катрин ненавиждаше надменността му толкова, колкото и всичко друго у него. Тя стисна юмруци. Мина й през ума, че ако удари красивото му лице, ще изпита огромно удовлетворение.

— Няма да те убия — прошепна той. Гласът му беше станал мек като коприна.

— Не, просто искаш да ме унищожиш.

Пиратът се усмихна и протегна ръка към лицето й.

Катрин вдигна юмруци и замахна към бузата и челюстта му.

Той се наведе. Беше толкова бърз, че пръстите й дори не одраскаха кожата му. Секунда по-късно китките й бяха стегнати в желязната му хватка и Катрин се оказа напълно обездвижена. В очите му се изписа изумление.

Тя не помръдна, не проговори, не смееше дори да диша. Гърдите й трептяха. Гледаше го в лицето и се опитваше да отгатне какво ще последва. Знаеше, че Лиъм внимателно обмисля възможностите си.

Но пиратът я изненада. Бърз като змия, той я хвана през коленете и я вдигна на ръце. Катрин видя, че се отправя към леглото и започна бясно да се съпротивлява. Всичко се развиваше прекалено бързо!

Все още с Катрин на ръце, Лиъм се отпусна върху плюшената покривка.

— Шшт — каза той. — Стой мирна. Само ще те целуна.

Лъжеше, разбира се, а и да не лъжеше, Катрин нямаше намерение да му се подчини. Тя отметна глава назад така, че устните му намериха вдлъбнатината на шията й, вместо нейните устни. Но веднага разбра, че това беше фатална грешка.

Необикновени усещания, които далеч не бяха неприятни, преминаха като вълна през нея, когато пиратът започна нежно да хапе и да целува чувствителната кожа на шията й. Катрин с мъка се въздържа да не изстене от удоволствие. Чу го да се смее и изведнъж се вцепени — беше докоснал гърдите й. Зърната й веднага се втвърдиха. Тя извика и се опита да отмести ръката му.

Той пренебрегна опитите й да го възпре, както би пренебрегнал бръмчаща муха и я положи по гръб на леглото. Сетне се наведе над нея и преди Катрин да успее да помръдне или да запротестира, устните му потърсиха нейните. Тя започна да се бори още по-ожесточено, забивайки нокти в ключицата му, за да го държи на разстояние от себе си. Но Лиъм изглежда не забеляза това. Беше безкрайно търпелив. Устните му, извънредно нежни и ненастойчиви, докосваха нейните устни леко, галеха ги и ги дразнеха. Колко бе обигран! Неусетно съпротивата на Катрин започна да утихва и накрая окончателно престана. Пръстите й се отпуснаха, тялото й ставаше все по-податливо. Той се възползва мигновено от това и върхът на езика му се стрелна към нейния. Устните й неволно се разтвориха.

От гърлото на Лиъм се изтръгна плътно възбудено ръмжене. Тя измърка доволно, когато твърдата му мъжка тежест се намести върху нея и целувката му се задълбочи. Катрин пламна в огън, който я обхвана цялата — от натежалите крайници до вибриращите слабини. Тялото я болеше, кръвта й пулсираше бясно, а умът и отказваше да работи.

Той разбра и се засмя с чувствен, дълбок, дрезгав смях. Устните му започнаха да се движат бавно, провлачено, да я галят. Катрин отметна глава назад, откъсна устни от неговите и от гърдите й се изтръгна стон. Лиъм се притисна към нея още по-страстно, още по-опасно.

— Катрин — прошепна той — Скъпа… — Ръката му се беше промъкнала под палите и фустите й и галеше бедрото й през тънкия плат на срязаните й при чатала долни гащи. После дланта му се плъзна застрашително нагоре и докосна нежната, набъбнала кожа на влагалището й.

Катрин беше зашеметена, но ласките му я върнаха обратно към разума. Мили боже! Сега той прокарваше палец по линията между срамните и устни, докосваше голата й плът.

В главата й се оформи една-единствена ясна мисъл. Трябваше да устои. Ако не устоеше сега, пиратът щеше да направи много повече от това да я гали там, където никой досега не бе пристъпвал. Щеше да отнеме честта й преди дори да разбере.

Той откъсна устни от нейните и отново промълви името й.

— Катрин!

Катрин пое дъх и с усилие прогони нежеланата наслада. Двата й юмрука се стовариха върху широките му рамене.

— Не!

Тялото му се скова от изненада. Тъмносивият му поглед беше някак нефокусиран и объркан, когато срещна нейния.

Тя се опита да го отмести от себе си и когато не успя, насочи коляно към слабините му. Пиратът моментално прозря намерението й и измести ханш точно навреме, за да избегне удара. Но при рязкото движение изгуби равновесие и Катрин го блъсна силно, след което се претърколи на пода до леглото.

Самата тя беше замаяна и останала без дъх. Спря се само за миг, но той се оказа достатъчен. Преди да успее да скочи на крака и да побегне, Лиъм протегна ръка надолу и сграбчи кичур от косата й. Катрин изпищя.

Той се наведе от леглото и дръпна косата й като юзда. Лицето му се приближи до нейното. Очите му се бяха разширили — невярващо, разярено. Устните му, напротив, бяха свити в сърдита черта. Катрин сви устни не по-малко гневно, но очите й се напълниха със сълзи.

И когато тези нежелани, обидни за гордостта й сълзи започнаха да капят, пиратът отслаби хватката си. Изражението му се промени. Той изруга ядосано и я пусна. Катрин се строполи на пода.

Чу го да се изправя на крака. Междувременно полагаше неимоверни усилия да възвърне самообладанието си и накрая успя. Тя обгърна раменете си с ръце и вдигна очи. Грешка. Беше невъзможно да не забележи колко огромен е станал членът му. Катрин се изчерви и отчаяно отмести поглед. Щеше й се да забрави възбудата, която той незнайно как бе успял да разпали в собственото й тяло, щеше й се да не обръща внимание на непознатото, неравномерно пулсиране на сърцето си.

— Мразя те — каза тя дрезгаво.

— Преди малко не ме мразеше.

Гневът и напрежението в тона му я накараха да вдигне отново поглед към него. Сивият огън в очите му я уплаши. Никога досега не беше виждала такава безумна жажда. Катрин се сви назад, към крака на леглото, без да успее да отвърне очи. И тъй като усети, че в нея припламва нещо, на което бе решила да не обръща внимание, нещо силно и парещо, тя извика:

— Мразех те и тогава, точно както те мразя сега, О’Нийл!

На устните му се изписа зловеща усмивка.

— Превръщаш приятното съблазняване в нещо далеч по-лошо.

— Приятно съблазняване?

— Да, съблазняване, приятно и за двама ни. — Погледът му видимо помръкна. — Не се опитвай да отричаш.

Изведнъж Катрин проумя какво точно има предвид той.

— Какво искаш да кажеш с това „нещо далеч по-лошо?“ С изнасилване ли ме заплашваш?

Ноздрите му трептяха.

— На някои дами им харесва мъжът да упражни малко сила. Вероятно ти си от тях.

Катрин го зяпна слисано.

— Не се прави на толкова изненадана. Всъщност, забравям, че си била затворена в манастир цели шест години. — Той се усмихна мрачно. — Както и да е, нека ти кажа преди да си изпаднала в истерия, че аз не изнасилвам. Нито преди, нито сега, никога. Нито дори когато ме предизвикват да го направя.

Тя не му повярва и възнамеряваше да се изсмее презрително, но вместо това издаде приглушен, жалостив звук.

— Ти току-що каза, че си щастлив, когато подчиняваш онези жени, които… — Не можа да продължи. Все още беше шокирана от мисълта, че някои жени наистина харесват мъжът да бъде груб, брутален. Въображението й рисуваше ярки картини — картини, в които този златокос пират обладаваше непозната жена, а жената бе възбудена и горяща от нетърпение.

— Мога да бъда груб, мога да бъда и нежен. Трябва само да ми кажеш какво искаш. — Очите му се задържаха върху нейните.

— Аз… аз искам… да излезеш и да ме оставиш.