Той поклати глава и прокара пръсти през непокорната си коса.

— Страх ме е — не от татко, а от отказа му, предполагам. Просто ми се иска да продължа да се надявам.

— Това ли желаеш наистина?

— Повече от всичко на света, мамо — каза той с такава искреност и убеденост, че Елизабет си обеща да поговори с Дарси след празника.

— Може да предложим да учиш музика сериозно — да речем с по-напреднал учител в продължение на две години, а ако след това се окаже, че вече нямаш желание да продължаваш, все още ще бъдеш достатъчно млад, за да се ориентираш към нещо друго — каза тя.

— Като това да управлявам Пембърли? — отбеляза Уилям с язвителна усмивка.

Той се върна при пианото, а тя попита:

— Ще изсвириш ли новата Моцартова соната за мен и татко по някое време?

Той се усмихна и лицето му грейна от задоволство.

— Разбира се, на драго сърце. Мислиш ли, че това ще помогне да го убедя?

— Може и да помогне. Във всеки случай произведението е прекрасно и не се съмнявам, че изпълнението ти ще му хареса. Баща ти има отличен вкус към музиката.

Той се върна до нея и неочаквано, импулсивно я прегърна — така, както правеше, когато беше малко момче.

— Ти си най-добрата майка на света — каза. — Благодаря ти!

Трогната, Елизабет също го прегърна, а после го помоли да не се бави много.

— Ще имам нужда от помощта ти за момичетата на Шарлот, а те ще бъдат тук всеки момент — каза тя и внимателно затвори вратата след себе си.

Тази вечер Елизабет отдели голямо внимание на облеклото и прическата си, като внимателно избра роклята и бижутата си. Случаят беше много специален. Докато довършваше тоалета си, влезе Касандра и попита дали може да вземе някои от бижутата на майка си за новата см рокля. Косата й беше сресана в модна гръцка прическа, а очите й искряха от голямо вълнение, което явно предвещаваше нещо, но майка й все още не можеше да бъде сигурна какво.

Докато избираха обици и огърлица, Елизабет попита небрежно:

— А има ли някой джентълмен, който да те е помолил да запазиш за него първия си танц тази вечер?

Очаквала беше уклончив отговор, затова остана изненадана, когато дъщеря й се засмя и отговори:

— О, да — Ричард — помоли ме и за първия, и за втория и за още много.

Виждайки изражението на майка си, тя добави:

— Мамо, страхувам се, че се влюбих в него. Не възнамерявах да стане така, но нищо не мога да сторя.

Елизабет вдигна вежди от учудване.

— Наистина ли? И какво те кара да се страхуваш?

— Това, че татко може да не даде съгласието си, което напълно ще разбие сърцето ми.

— И защо да не го даде? — попита Елизабет, недоумявайки.

— Не знам, мамо. Ричард е най-интелигентният, красив и благороден мъж на мили разстояние наоколо. Дали татко би бил против? Ричард също е притеснен.

— Не мисля, че има причина — каза майка й. — А пък и след като баща ти няма избор, изглежда доста несправедливо да не одобрява.

А после, решила да остави разговора за по-късно, добави:

— Във всеки случай това е въпрос, който ще възникне, когато Ричард поиска благословията на баща ти, а все още не сме стигнали до там. Затова, обич моя, предлагам ти да се насладиш на вечерта, но все пак бъди дискретна.

— О, да, ще бъда, мамо, нито аз, нито Ричард бихме искали да направим нещо, което не трябва.

Вечерта, докато наблюдаваха танцуващите, Джейн и Елизабет дадоха воля на въображението си. Имаше няколко особено очарователни двойки — Джонатан танцуваше с Роуз Фицуилям, Беки Колинс често приемаше поканите на младия Антъни Тейт, който сега беше издателят на „Ривю“, а пък Ема Бингли — без съмнение най-красивото момиче на бала, нито за миг не остана без партньор.

Вниманието им обаче беше привлечено от Ричард и Касандра, които накараха Джейн да сподели, че се надява Дарси да е подготвил речта си, защото скоро ще се нуждае от нея. Елизабет никога не беше могла да крие нещо от любимата си сестра и й предаде разговора с дъщеря си.

Джейн, помнейки много нещастни дни и нощи на вълнение, прекарани в задаване на въпроси за намеренията на мъжете, които впоследствие бяха станали техни съпрузи, се усмихна и подчерта, че младото поколение е доста по-открито по отношение на чувствата си.

— Не е трудно да забележиш, че Ричард и Каси са влюбени и макар да се държат съвсем благоприлично, явно нямат желание да прикриват чувствата си. Като си помисля колко изстрадахме ние, искрено се радвам, че децата ни ще бъдат пощадени от такава напълно ненужна скръб. Ние с Бингли често сме съжалявали за дългото време, което изгубихме в неведение за чувствата си един към друг.

Елизабет беше напълно съгласна и не успя да отговори единствено защото съпругът й дойде да я покани за следващия танц. Тя винаги с удоволствие танцуваше с него и въпреки това не можеше да не се пошегува малко, опитвайки се да го въвлече в разговор, докато танцуваха.

— Забеляза ли колко добре изглежда Касандра тази вечер?

— Да, така е, толкова е елегантна — отвърна той и добави: — Но ако съм прав в наблюденията си върху младия доктор Гарднър, може би трябва да започна да подготвям отговор на въпроса, който всички бащи на красиви девойки трябва да обмислят.

— И мислил ли си какъв ще бъде отговорът?

— А ти какъв би искала да бъде, Лизи? — пошегува се той.

Тя беше решена, че първо той ще й даде отговор.

— Ти си този, който ще трябва да дава отговор. Какъв ще бъде?

Дарси се усмихна.

— Ако решаваш да оставиш отговорността на мен, аз няма да имам никакви затруднения. Ричард е може би най-надеждният млад мъж в областта и не мога да се сетя за някой по-подходящ за Касандра. Той е зрял и отговорен, с добра работа, а и тя изглежда много го харесва. Казвала ли ти е, че смята да приеме предложение от негова страна? — попита той.

— Само ми е намеквала, но няма вероятност да му откаже. През последните три дена са неразделни — очевидно им е приятно да бъдат заедно и явно не се притесняват кой го забелязва и кой не — отговори тя.

Дарси се усмихна и също като Джейн изрази мнение за начина, по който младото поколение открито показва чувствата си.

— Ако тя го приема, аз лично не виждам причина да не им дам благословията си, стига да са съгласни да се сгодят и да изчакат, докато тя навърши осемнадесет.

Зарадвана от отговора му, Елизабет нямаше търпение да сподели тази радост със сестра си и щеше незабавно да го направи, ако внезапно откъм мястото, където младите танцуваха, не се бяха разнесли бурни аплодисменти. За първи път Уилям беше поканил момиче на танц — най-малката дъщеря на Шарлот, Амелия-Джейн, която по всеобщо мнение беше най-красивата от трите сестри Колинс. Неговото светло обаяние, в ярък контраст с нейната тъмна красота, прекрасно допълваше грациозната и фигура, когато двамата се присъединиха към редиците на танцуващите. Елизабет преливаше от щастие. Колкото и да обичаше дъщеря си и да се гордееше с постиженията й, синът й — сега почти на седемнадесет години — беше голямата й слабост. Тъй като никога не беше имала брат, раждането на Уилям беше внесла нова радост в живота й. С благородното си и любящо сърце той беше направил щастието й наистина пълно.

Когато Дарси се отдели от нея, за да се присъедини към Бингли и Фицуилям, тя намери Джейн до стълбището и веднага й довери тайната си. След двадесет години семеен живот сестрите не бяха загубили нищо от ведрия си начин на общуване и продължаваха да споделят тайните си със заговорнически шепот. Джейн, която беше наблюдавала младата двойка, подчерта, че не се съмнява, че Ричард има намерение да й направи предложение тази вечер.

— Лизи, те не се разделиха нито за миг (като изключим танците с някой братовчед или сестра) и макар да бяха много дискретни, мога да се закълна, че ги видях да се оттеглят насаме по време на полката.

В този момент музикантите засвириха валс и с изключение на няколко смелчаци, всички отстъпиха място на младите, чиито леки вихрени стъпки бяха наблюдавани от мнозина със завист и възхищение. Джонатан, поканил младата Амелия-Джейн, се присъедини към Ричард и Касандра и още няколко танцуващи двойки — танцът, който беше завладял Европа и сега господстваше във всички бални зали в Лондон, вече беше навлязъл и в Дарбишър. Когато накрая и последната двойка се оттегли и изморените музиканти оставиха инструментите си, вече беше станало късно.

Качвайки се на горния етаж, Елизабет потърси Касандра, но не успя да я открие. Очакваше да й съобщи някои новини, но тя беше изчезнала. Едва когато и последната карета си беше заминала и уморените гости се бяха прибрали по стаите си, на вратата й се чу леко почукване. Придърпвайки майка си навън в студения коридор, Касандра й прошепна, че Ричард ще дойде рано на следващата сутрин.

— Ще поиска ръката ми от татко — продължи тя, — но държи първо да каже на родителите си.

Елизабет прегърна дъщеря си и я увери, че няма защо да се притеснява, че баща й може да откаже да даде съгласието си.

— Мамо, мислиш ли, че ще бъдем толкова щастливи, колкото сте вие? — попита Каси с въздишка.

Майка й имаше само един отговор на този въпрос и го даде с цялата увереност, на която беше способна: