— Тя е обяснила всичко, ще видиш. Моля те, Лизи, не се разстройвай така! Нищо лошо не й се е случило — когато прочетеш писмото й, ще се убедиш, че е взела това решение изцяло по своя воля.

Елизабет вече беше отворила писмото. Когато го прочете, остана толкова объркана и толкова смаяна, че трябваше да седне.

Написаното от Емили беше ясно и сдържано. Обяснила беше действията си по начин, по който вероятно би информирала Елизабет, че възнамерява да пътува до Ламбтън или до Матлок, за да посети майка си или сестра си:

„Скъпа ми братовчедке Лизи!

Когато четеш това писмо, аз вече ще бъда в Италия — с Пол. Моля те, не се гневи на постъпката ми, защото не е това, от което се опасяваш. Ще пътувам съвсем почтено — със съпруга си, който час по-скоро се нуждае от по-топъл и по-сух климат. Лекарят от «Харли Стрийт»64, който е прегледал Пол преди десет години, е бил уверен, че не му остава много. Ричард ще ти разкаже повече, ако се нуждаеш от още медицинска информация. Когато чух фактите, реших, че трябва да замина заедно с Пол, за да съм сигурна, че получава нужните грижи, но бях наясно, че не е нито разумно, нито почтено да пътувам сама с него. Ето защо взех решение да се оженим и да пътуваме като съпруг и съпруга. Така не само аз щях да бъда защитена по време на пътуването, но и вие със семейството ми щяхте да бъдете предпазени от злонамерени клюки. Казах на Ричард и на скъпите си родители за това решение. Не мога да сторя нищо за това, че мама е нещастна, Лизи. Предполагам, че аз самата също бих била, ако дъщеря ми постъпи така. Ричард и татко обаче много ми помогнаха. Ричард организира пътуването и настаняването ни. От страна на средства нямаме никакъв проблем — Пол разполага със състояние, предостатъчно и за двама ни, и въпреки това татко настоява да имам собствена издръжка. Първоначално Пол настояваше, че не трябва да правя такава «саможертва», но успях да го убедя, че това е моето най-искрено желание, защото много го обичам, Лизи, и искам да се грижа за него, независимо колко време имаме пред себе си. Не бих понесла да го видя затворен в някаква мизерна клиника, далеч от всички ни.

Кити ще ти разкаже за сватбата, за д-р Дженкинс, който изпълни ритуала така прилежно, и за скъпата мисис Ренълдс, която ми помогна в подготовката за пътуването. Намери една мила жена на средна възраст, която да ни придружи. Мисис Браун е запозната със състоянието на Пол, тъй като ми помагаше да се грижа за него, докато беше на легло в лечебницата в Литълфорд. Татко ще изпрати и един прислужник, който да ни съпровожда, да помага в грижите за Пол и да ни пази като цяло.

Мисля, че това е всичко, мила братовчедке, ще добавя само, че те моля за прошка и разбиране за това, че предприех тази стъпка, без да изчакам съвета ти. Моля те да разбереш, че времето беше толкова малко а, както казах на Ричард, аз самата съм вече на двадесет и шест, с много по-беден опит по отношение на заобикалящия ме свят, в сравнение с братята и сестра си.

В едно обаче съм напълно сигурна — обичам Пол твърде много, че да позволя да умре сам в някоя болница. Любовта ми не би имала смисъл и самата аз не бих могла да живея в мир нито със себе си, нито с Бога, ако не направя всичко по силите си за него тогава, когато се нуждае най-много от мен. И двамата сме разумни хора и знаем какво ни очаква. Моля се да имаме сили да се борим заедно рамо до рамо. Моля те, Лизи, всичко, за което те моля, е да ни разбереш и да се молиш за нас!

Твоя любяща братовчедка, Емили“

Когато Елизабет прочете писмото, лицето й беше обляно в сълзи. Седна, неспособна да промълви и дума, а през това време в стаята влезе Дарси, придружен от Ричард, който, също както Кити, беше пристигнал, известен от мисис Ренълдс за по-ранното им пристигане.

Спонтанно Елизабет понечи незабавно да отиде при леля си и чичо си, но Ричард я спря:

— Не, братовчедке Лизи, не бива да ходиш сега. Пътували сте близо два дена, изморена си и още си твърде разстроена от новината — не си в състояние да бъдеш от помощ на мама. Може би утре…

— Но, Ричард, не мислиш ли, че майка ти се нуждае от мен? — възрази Елизабет.

— Сигурен съм, че се нуждае, и знам, че много ще се зарадва на посещението ти, но се опасявам, че нямаш достатъчно сили да издържиш пътуването в момента.

Дарси го подкрепи:

— Ричард е прав, Елизабет. А освен това има неща, с които трябва да се запознаеш. Вероятно ще искаш да поговориш с мисис Ренълдс, с Кити, с д-р Дженкинс, а също и с Ричард, преди да отидеш при леля си и чичо си.

Елизабет не можеше да отрече, доводите му са разумни и неохотно се съгласи да отложи пътуването си до Лимбтън. След вечеря Кити и съпругът й се върнаха вкъщи, но Ричард остана, за да разкаже в детайли за случилото се. Елизабет искаше да узнае всяка подробност, а само Ричард имаше нужните отговори, защото сестра му му беше доверявала всичко от самото начало.

Пристигайки от Бирмингам седмица преди да започне работа в Дарби, той бил обезпокоен от състоянието на Пол, който въпреки топлото лято продължавал да бъде блед и сериозно да се задъхва.

— Настоях да се срещнем с колегата от „Харли Стрийт“ незабавно, както и направихме, без да губим нито минута повече. Той беше напълно категоричен, че за Пол няма никаква надежда, ако не напусне Англия и не се премести на място с по-топъл и сух климат. Препоръча Южна Италия — изпращал бил и други пациенти там и те се били подобрили значително. Някои имали щастието да се радват на дълги периоди на забележително добро здраве. Самият Пол вече беше приел неизбежното. Макар и да не искаше да заминава, все пак склони, когато му казах, че ще отида с него и лично ще го настаня. Той спокойно може да си позволи удобно жилище и един-двама прислужници.

Елизабет беше нетърпелива да разбере как и кога се е включила Емили.

— Почти веднага щом се върнахме от Лондон — отговори той. — Тя настоя да разбере всичко до последната подробност. Отначало изпадна в отчаяние и плака дълго и неутешимо. После отиде някъде и се върна след два часа, взела категорично решение. Беше планирала всичко — документите, пътуването, приготовленията, всичко. Трябваше да се оженят, за да може тя да придружи Пол в Италия и да се грижи за него.

Дарси, който досега беше мълчал, се намеси, като попита:

— А мисис и мистър Гарднър как приеха решението на Емили?

Отговорът на Ричард не беше точно този, който очакваха.

— Мама се разстрои най-много. Не че не проявяваше съчувствие, защото винаги беше харесвала Пол и го беше приемала като част от семейството. Страхуваше се за Емили и не искаше тя да заминава. Дори предложи аз да отида с него — като мъж и като доктор, както каза тя — разумно и правилно беше да го придружа аз. Но Емили беше непреклонна. Никога преди не бях я виждал толкова категорична за нещо. Нищо и никой от нас не можа да я разубеди — обясни той.

— А мистър Гарднър? — настоя Дарси, представяйки си как би се чувствал той самият на негово място.

— Мисля, че татко ме изненада най-много. Той изслуша всичко, което Емили каза, и когато осъзна колко твърдо решена беше да замине, просто попита как може да помогне в приготовленията за пътуването и настаняването, дори реши да изпрати един от прислужниците си да ги придружава.

Ричард въздъхна и додаде:

— Мисля, че мама беше дълбоко разочарована. Надявала се беше той да я подкрепи и да се опита да разубеди Емили, но, както самата Емили ми напомни, тя е на двадесет и шест години. Каролайн получи позволение да се сгоди за Фицуилям, когато беше едва на петнадесет почти дете. Как можеха да кажат на Емили, че няма право да стори нещо, кост е решила на двадесет и шест?

— Но, Ричард, и дума не може да става за сравнение. Емили трябва да е наясно, че, както всички ние знаем, този трагичен брак няма бъдеще.

Гласът на Дарси прозвуча сериозно, също като изражението му. Питаше се дали вродената доброта на Емили не й беше попречила да прозре безнадеждността на положението. Ричард обаче беше категоричен, че Емили прекрасно съзнава последствията от взетото решение.

— Емили беше напълно наясно с всичко, свързано със състоянието му, още от самото начало. Самият аз споделих с нея всичко в мига, в който разбрах. Тя знае, че няма надежда за оздравяване дори и при най-добрите грижи на света. И го е приела. Но обича Пол и иска да бъде с него, за да го дари с малко радост и спокойствие, преди да настъпи краят. Той самият отначало не беше съгласен, тъй като и той я обича, тя обаче го убеди.

— А сватбата? Тя как беше организирана?

— Д-р Дженкинс и Кити бяха невероятни. Те организираха всичко. Церемонията беше съвсем скромна, в присъствието само на най-близките. Джейн и Бингли бяха там, разбира се; Каролайн и Фицуилям дойдоха направо от Лондон. Емили изглеждаше прелестно и ако ги бяхте видели, щяхте да кажете, че са честита двойка, която има цялото щастие на света пред себе си — изумително беше.

Заминали бяха още на следващия ден с частен превоз, а Ричард ги беше придружил, за да бъде сигурен, че всичко е наред.

— Къде са сега? — попита Елизабет.

— Наели са къща в околностите на Рим — трябва да бъде достатъчно близо, за да може докторът да ги посещава редовно — поясни Ричард.

— Ще му помогне ли това наистина? — настоя тя.

— О, да, вероятно ще удължи живота му с няколко месеца. А освен това хубавият климат ще направи престоя му още по-приятен. Слънцето и сухият, свеж въздух ще му се отразят чудесно. Със сигурност по-добре от Средна Англия през зимата.