Уилям, който беше във възраст, когато и най-малката опасност го привличаше, възнегодува защо не са избрали пътя „през пясъците“.

— Нямаше ли да бъде по-вълнуващо, мамо? — попита той със съжаление.

Нито кочияшът, нито родителите му бяха на това мнение. Касандра отбеляза саркастично, че според нея целта на пътуването е да стигнат до Езерата и да се полюбуват на красотата им, а не да се удавят или да потънат в плаващите пясъци, преди да са стигнали до там.

На Елизабет й дожаля за сина й — голямата й дъщеря се отличаваше с бърз ум и остър език и обикновено не пропускаше да ги използва, за да постави по-малкия си брат на място, докато Уилям, с благия си нрав, нито веднъж не й беше отвърнал със същото.

— Уилям толкова прилича на Джейн — отбелязала беше леля й, — толкова е спокоен и добродушен.

Елизабет не можеше да не се съгласи. Сега се почувства длъжна да се намеси в негова подкрепа.

— Ще има много вълнуващи неща, когато стигнем в Езерната област, Уилям. Обещавам ти да не прекараме цялото време в разглеждане на любимите места на мистър Уърдсуърт.

Дарси улови погледа й и, разбрал какво цели, добави, че тоя самият има нагласа за риболов и разходки с лодка в езерата и доколкото знае, в близост се намират забележителни височини за катерене. Уилям не възрази и каза, че той също очаква всичко това, но добави, че все пак би било забавно да може да стресне мистър Кларк и мисис Ренълдс с някой ужасяващ разказ за това как са се заблудили в мъглата посред плаващите пясъци, при представата за което всички се разсмяха, с изключение на Джени, която беше племенница на мисис Ренълдс. За никого не беше тайна, че Уилям й беше слабост.

Като спираха за почивка и за да нахранят и напоят конете или за да пренощуват в странноприемница по вкуса им, те пътуваха, без да бързат, и от долините на Йоркшир преминаха в Къмбрия. Децата бяха особено впечатлени от каменните огради, които се виеха из низините и нагоре по планинските стръмнини, брулени от ветровете и съвсем различни от приветливите зелени живи плетове, които ограждаха фермите в Средна и Южна Англия. Минавайки през Лонсдейл и Къркби по границата на Къмбрия, те продължиха към Кендъл, който се беше разраснал във важен търговски град с павирани дворове и препълнени странноприемници, гъмжащ от пощенски коли и хора, пътуващи по работа или за развлечение.

Хубав път, по който пътуването беше и по-безопасно, и по-евтино, водеше стотици туристи към областта. Много от тях биваха привлечени от идиличните картини на тази част на Англия, сътворени от поетите — от Колридж, Сауди, Кийтс и първия сред всички тях — Уилям Уърдсуърт. За разлика от братовчедка си Каролайн, чиято страст по Уърдсуърт беше претърпяла радикална промяна след разкритието, че той се е присъединил към консерваторите, Елизабет продължаваше да намира голямо удоволствие в поезията му. Едно изтъркано копие на „Лирически балади“ я придружаваше по време на това пътуване — беше си обещала да го отваря всеки път, щом й се прииска да почете. Но добрите намерения невинаги биват доведени докрай, както Елизабет можа се убеди, когато стигнаха до странноприемницата край езерото Уиндърмиър, където възнамеряваха да останат няколко дена.

Вечерта тя писа на Джейн, обзета от необичайно поетично настроение:

„Здрачаваше се и залязващото слънце озаряваше небето, докато потъваше зад хълмовете, а притихналото езеро тъмнееше пред нас като копринено платно. И сякаш само стрелкащите се над водната повърхност лястовици бяха останали будни, докато навред около нас мракът обгръщаше всичко в прегръдката си. Ето това, помислих си аз, е съвършеният момент за четене на Уърдсуърт. Но, уви, мила ми Джейн, твърде тъмно беше за четене и томчето ми с поезия си остана на дъното на струпаната пред входа купчина с багаж. Децата, особено Уилям, бяха уморени от пътуването, а Джени настояваше багажът да бъде внесен по стаите, преди да се е стъмнило напълно. Дарси беше отишъл да се срещне с хазяите и нямаше никой, който да сподели с мен този вълшебен момент — първият досег с това специално очарование, с което Езерата превъзхождат всяко друго кътче на Англия. Как ми се искаше една от вас двете с Каролайн да беше с мен в този момент. Моята Касандра е твърде увлечена по музиката и предпочита по-скоро да пее, отколкото да чете поезия. За Уилям още имам някаква надежда. Наскоро му четох Кийтс и Уърдсуърт и той се оказа много по-възприемчив. Все пак си остава по-добър в рисуването и обеща да направи няколко скици на любимите ни места, така че ще имам спомени от пътуването ни.“

По-късно вечерта, след като бяха вечеряли и бяха вече по леглата си, Елизабет сподели със съпруга си за изпусната „възможност за поезия“. Със съчувствие, макар и с шеговита нотка в гласа, той й обеща, че на следващата сутрин ще й покаже мястото, на което Уърдсуърт е писал стиховете за езерото Грасмиър, където ще може да вземе томчето си с поезия и да чете на воля. И когато на следващата сутрин денят изгря светъл и ясен и лъчите на слънцето проблеснаха във водите на езерото, сякаш отразени в шлифован кристал, Дарси удържа на думата си. Тъй като за щастие беше посещавал областта и преди с една група от Кеймбридж, той си спомни, че местата за поклонение за почитателите на Уърдсуърт са по-скоро Грасмиър56 и Уотър57, отколкото Уиндърмиър, което беше най-популярното и затова най-посещаваното от езерата.

Ето защо те се отправиха на север от Уиндърмиър — към тихата долина на Грасмиър и Райдъл Уотър, където човек наистина можеше да полегне необезпокояван на сянка и да се наслаждава на поезията, вдъхновена от това магическо място, стояло скрито векове наред сред възвишенията и низините на многодетната Къмбрия. Двете прекрасни езера с реката помежду им се намираха в центъра на великолепна местност и накъдето и да се обърнеше човек, пред погледа му се откриваха невероятно красиви картини.

Взели бяха храна със себе си и прекараха целия ден в толкова приятни занимания, че когато слънцето се снижи зад хълмовете и Джени им напомни, че е време да се връщат в странноприемницата, никой не пожела да си тръгне. Небето все още светлееше и Уилям и Касандра се примолиха да им позволят да останат още малко. Уилям довършваше една рисунка, а Каси просто не беше готова да се откъсне от ромона на водата, стичаща се по камъните.

— Като истинска музика — каза тя.

Нито Дарси, нито Елизабет можеха да откажат.

Когато се върнаха в странноприемницата, завариха там голяма и шумна група хора, празнуващи успешен риболов. Въпреки красотата си, Уиндърмиър беше твърде посещавано място, за да им се хареса. На следващата сутрин потеглиха към Грасмиър, където намериха съвсем приемлив подслон в близост до Езерата. Едва ли е нужно да описваме в детайли приятните изживявания, които всецяло завладяха малката компания през следващите шест седмици, изнизали се съвсем неусетно за всички.

Летните дни се редяха един след друг — кога слънчеви, кога дъждовни, а те посетиха безброй места: забележителната „Дав Котидж“ — дома на Уилям и Дороти58 Уърдсуърт от първите години след установяването им в областта; малките гробчета на двете деца на Уърдсуърт — Катрин и Томас, в църковния двор, напомнящи, че животът по тези места все пак не се състои само в красиви гледки и идилични изживявания. Когато времето беше хубаво, те прекарваха дните си от сутрин до вечер край езерата — край Грасмиър, край Конистън, край Дъруент, или пък по-надалече — край езерото Батърмиър, и всеки преоткриваше за себе си частица от магията, запленявала хиляди пътешественици и държала в плен художници и поети. Изкачваха се по скалисти възвишения, извървяваха десетки мили през горите и полята и четяха поезия, когато оставаха край буйните потоци или край тихите езерни води. Впечатлили ги бяха също така и мистериозните древни каменни кръгове като кръговете в Касълриг59 — не по-малко вълнуващи от природните забележителности, дело на мъже и жени, обитавали тези обвити в мъгли планини и тайнствени долини преди векове.

Навсякъде, откъдето минеха, иззад всеки завой по пътя се откриваше нова гледка, която ги изкушаваше да останат още и още. Уилям захласнато рисуваше местата, които посещаваха, и скицникът му се изпълваше с рисунки на езера, мостове, лодки, сенчести сипеи и слънчеви долини — все скъпи спомени от това прекрасно лято. За Елизабет и Дарси общуването с децата им беше дори по-вълнуващо, отколкото гледките и звуците от Езерата. Това беше рядка и ценна възможност за тях, с която нищо не можеше да се сравни.

Една седмица преди края на пътуването Елизабет и Каси заявиха, че се нуждаят от нови ботуши, тъй като техните бяха напълно износени от ходене, и Дарси предложи да се отбият за един ден в Кендъл60. Предложението беше незабавно прието, защото вече бяха слушали от хазяите си за чудесния панаир, който се организираше там, и им се искаше да го посетят.

Връщайки се от Кендъл в Амбълсайд61, те завариха няколко писма, препратени от мястото, където бяха отседнали в Грасмиър. Когато видя, че адресираните до нея писма са от Джейн и мисис Гарднър, Елизабет помоли останалите да я извинят, че няма да ги придружи на разходката до езерото62 след вечеря, където щеше да има танци и фойерверки. Дарси се засмя на себе си, забелязал с какво нетърпение съпругата му беше отворила писмото от Джейн — фойерверките определено не можеха да се сравняват с него.

Когато Уилям и Касандра, придружени от баща си, се отправиха към увеселението, Елизабет се настани удобно в един голям стол и се приготви за четене. За нейна радост новините, които й съобщаваше Джейн, бяха доста:

„Мила ми Лизи,

Получих писмото ти от Уиндърмиър от началото на пътуването ви преди почти две седмици и най-искрено ти се извинявам за закъснелия отговор. Единствената причина е, че бях много заета и реших, че вместо да ти изпратя някаква кратка бележка, по-добре ще е да изчакам, докато се освободи достатъчно време, за да ти пиша подробно. Днес всички отидоха на състезание по крикет. Бингли и Джонатан ще играят, а Ема и няколко съседски момичета тръгнаха с тях, за да подкрепят отбора им. Което означава, че имам цял ден на разположение и, разбира се, веднага се сетих за теб — там някъде, надалеч, щастлива, че си сред езерата. Надявам се, че писмото ми те намира в Грасмиър, където, както разбрах, е много спокойно. Каза ми го Каролайн Бингли, която, заедно с мисис Хърст, току-що си тръгна за Бат, след като двете ни гостуваха няколко дена на връщане от Лондон, където бяха канени на сватба. Не беше чак толкова трудно да ги изтърпим, тъй като подаграта на мистър Хърст му беше попречила да пътува до Лондон. Макар да съжалявам, че не е в добро здраве, трябва да призная, че бях доволни от отсъствието му.